Мартин Пантелеев: Хаос и безумие властват в Софийската филхармония

Мартин Пантелеев: Хаос и безумие властват в Софийската филхармония
Нивото падна до такава степен, че на един концерт оркестърът така се обърка, че музикантите се принудиха да спрат... Софийска филхармония спря! Диригентът Максим Ешкенази, вместо да се извини на публиката, се разсмя и каза, че това е първоаприлска шега. Казвам го не за да го обидя, а за да подчертая безотговорното отношение на ръководството спрямо историята на Софийската филхармония. Спрямо делата на Константин Илиев, Добрин Петков, Емил Табаков и др. Спирам дотук с надеждата, че някога разумът ще надделее и Националната филхармония на България ще оцелее. Това казва в интервю за в. "Труд" известният диригент Мартин Пантелеев

 

Нашият гост:

Мартин Пантелеев е роден през 1976 г. в София. От 4-годишен учи цигулка, завършва НМУ „Л. Пипков” и НМА „Проф. П. Владигеров” в класа на проф. Йoсиф Радионов, учи дирижиране и композиция при акад. В. Казанджиев, проф. Пл. Джуров и проф. Ал. Текелиев. На 9-годишна възраст Мартин за първи път концертира в Италия, Гърция, Бразилия и Русия. От 1999 г. като втори диригент на престижната Филхармония на нациите изнася над 1000 концерта в Европа, Азия и САЩ. От сезон 2011/2012 е главен диригент на Софийската филхармония. Работил е с повече от 30 оркестъра, сред които са Кралската филхармония в Лондон, Берлинските симфоници, Английския камерен оркестър и др. Негови композиции са изпълнявани в САЩ, Англия, Германия, Италия, Китай, Южна Африка и България. Носител на редица престижни награди: „Златна муза” (2012), Награда на БНР (2013), „Кристална лира” (2014). Още за музиканта на www.martin-panteleev.com

 

– Г-н Пантелеев, вие заемате поста главен диригент на Софийската филхармония. Може ли да се каже, че визията на диригента има допирни точки с фигурата на президента на една държава? Чува ли се „скърцане” вътре в тези паралелни вселени - един представителен оркестър и една държава от политици аматьори?

 

– За мое огромно съжаление ситуацията в Софийската филхармония напълно отговаря на културната обстановка в България, а именно - хаос и безумие. Министерството на културата реши да назначи временно съпругата на прокурора Чавдар Ангелов (която принципно свири на пети пулт в цигулките), въпреки че тя не издържа конкурса за директор. Отгоре на всичко от тримата кандидатирали се тя не е с най-висок брой точки. Това решение е скандално! С встъпването си в длъжност Светлина Терзиева реши, че Софийската филхармония няма нужда от главен диригент.

 

Тук искам да отбележа, че договорът ми бе прекратен и миналата година от предишния временен директор Виктор Стоянов, който също ми заяви, че от юли 2015-а оркестърът няма нужда от главен диригент, но три месеца по-късно, по необясними причини, той ми предложи отново този пост. Съжалявам наистина, че приех. През този последен сезон бях подложен на огромни унижения и станах свидетел на неописуеми ситуации, за които ми е неудобно да говоря. Без мое съгласие и дори знание бяха предприемани смени на репертоарния план, прибавяни концерти, поканвани и назначавани в екипа ни нови артисти - отново без да бъда информиран. Кулминация на пълната безотговорност на ръководството настъпи, когато един ден концертмайсторът Павел Златаров започна репетиция без мен.

 

Тази постъпка, и то пред един от главните солисти на Виенската филхармония, е международен прецедент в историята, уронва не само моето име, а най-вече престижа на националната ни институция. Случката бе отразена в австрийската преса и заслужава най-строгото наказание, а именно дисциплинарно уволнение, но директорът направи всичко възможно да ме убеди, че не можем да постъпим така, защото Златаров имал три деца, а и нямало кой да върши тази работа. В крайна сметка, явно заради факта, че двамата са „колеги” в Протестна мрежа, не последва никакво наказание и случаят бе потулен.

 

Мога да продължа с подобни скандални истории, но не искам. Целта ми с тези думи не е да търся сензация, а да запозная публиката с безхаберието на ръководството и по някакъв начин да се спаси нашата филхармония от определени групировки, които разяждат оркестъра и творческата му дейност. Това са същите групировки, които се гордеят с факта, че преди години са свалили от поста маестро Емил Табаков, който безспорно е един от най-видните ни съвременни диригенти.

 

За мен Софийската филхармония през последните 12 години, 5 от които в ролята на главен диригент, беше свещена мисия. Инвестирах не само всичките си сили и енергия, но и огромни финансови средства, за да мога да помогна. Предишното временно ръководство с голям патос представи на пресконференция „невероятните” си успехи във всеки аспект. Обаче на каква цена? Наложиха се множество промени в репертоарния план. Заради тях и прибавянето на допълнителни концерти (до 9 на месец!) артистите изнемогваха и ръководството започна, без мое знание, да кани музиканти, които са извън нашия оркестър. Резултатът на моменти бе катастрофален.

 

Нивото падна до такава степен, че на един концерт оркестърът така се обърка, че музикантите се принудиха да спрат... Софийска филхармония спря! Диригентът Максим Ешкенази, вместо да се извини на публиката, се разсмя и каза, че това е първоаприлска шега. Казвам го не за да го обидя, а за да подчертая безотговорното отношение на ръководството спрямо историята на Софийската филхармония. Спрямо делата на Константин Илиев, Добрин Петков, Емил Табаков и др. Спирам дотук с надеждата, че някога разумът ще надделее и Националната филхармония на България ще оцелее.

 

– Очевидно е, че известни български музиканти се завръщат от носталгия и се опитват да работят в родината, но твърде бързо биват отблъсквани от липсата на устойчиво развитие, от хитруване на дребно, от колегиална завист. Кажете как се работи в държавите с музикални традиции, какво трябва да научим от тях?

 

– Ситуацията у нас е идентична с обсадата на Ленинград. През последните 27 години целенасочено се създаде пръстен на пошлостта и простащината. Обградени с него, хората, занимаващи се с култура, са оставени да оцеляват кой както може. Ако искаш да продаваш билети, няма как да правиш вече истинско изкуство, защото 90% от нацията (оптимистично мнение!) не разбира какво е това, съответно не купува билети. Няма как да разбира, защото масово ни облъчват с радиацията на евтиното. Да, на Запад много от театрите и оперите се финансират чрез спонсори, но у нас това няма как да стане, при положение че хората, които по един или друг начин забогатяха и биха могли да помогнат, не знаят, не ги интересува нищо друго освен чалга. Разбира се, хубавото е, че има изключения и съответно надежда, че блокадата ще бъде разкъсана. За това са нужни много усилия от страна на артистите, но може би още повече от страна и на обществото ни.

 

– В сравнение със 70-80-те години на 20-и в. днес у нас няма респект към класическите музиканти, отливът от музикалните училища е очевиден. Нивото спада с всяка година, в Националната музикална академия приемат почти всеки, който се яви на изпит. Дали това е кризата на „отворените граници” или на „лесните тв формати”, където всеки, който научи две песни, решава, че е певец?

 

– Това е заболяване в резултат на въпроса по-горе. В Софийската филхармония се проведоха десетки конкурси, за да намерим нужните музиканти. В крайна сметка определени позиции все още не могат да бъдат заети, защото все по-малко млади хора биха искали да прекарат живота си със заплата от 700 лв. на месец. За пример - комплект обикновени струни за цигулка струват приблизително 140 лв. Тъй като тези суми са непосилни за музикантите, след като завършат консерваторията, те отиват да търсят шансове по широкия бял свят. Отлив от интереса към класиката и високото изкуство се наблюдава навсякъде, не само у нас. Проблемът е не само финансов, а морален.

 

Нашето време не търпи премисляне или осмисляне. Всичко трябва да се случи веднага! Ако няма някакви светещи възнаграждения или полуголи жени, вече е безинтересно. Важно е не какво предлагаш или създаваш, важно е то да е гигантско, стадионите да са пълни, ултра, мега и т.н. Само това те прави „добър” и най-вече „световноизвестен” артист. От последните имаме много в България. Гостували са на един или два студентски оркестъра, но в биографията им гордо пише, че отдавна с гениалността си са превзели света. Целта на младото поколение не е да си истински, да се развиваш, да постигаш, да се доближаваш до изкуството, до посланията на автора, да докоснеш същността. Не, най-важното е, както казах - да се задоволи масата, за да е пълна касата... Тъжно. Много тъжно.

 

– Дирижирали сте световноизвестни оркестри. Какво е отношението на чуждестранната публика към българските музиканти?

 

– Хубавото е, че при музиката няма нужда от думи. Едно клише, което обаче всеки път доказва, че е факт. На концерти винаги си представям една огромна река, която е творбата на автора. На единия бряг съм аз, на другия е публиката. Моята цел е да построя мост между нас, за да можем всички заедно да се докоснем до красотата на реката от всичките ѝ страни. Когато това се получи, тази магия, тогава всички сме просто енергия, а не хора с националности. Материалното остава без значение. Музиката може да пречупва всички стереотипи и граници.

 

– А вие скрихте ли цигулката завинаги, или тя остава вашата първа любов?

 

– Тя е моята най-вярна любов. За разлика от оркестрите, където – както разбрахте – съм зависим понякога от доста странни личности, цигулката е винаги до мен и ми дава всичко, което пожелая, когато го пожелая. В трудни моменти ме е карала да забравям дребнавостите на всекидневието и ме е водила на разходка из вековете, карайки ме да разбера, че вечното е много по-голямо и само него трябва да търсим. Обичам я безмерно и никога не бих си помислил да спра да се докосвам до нея. Все пак по-конкретно – признавам, че нямам време да уча нови цигулкови концерти, но с изградения репертоар в годините имам много рецитали и участия като цигулар, които са истинска радост.

 

– Казвате: „Аз съм обикновен мечтател. Непрекъснато живея между световете.” Но реално живеете в Германия. Как виждате Европа, удавена днес в мигрантската криза? Отразява ли се страхът от атентатите или от ислямизацията на традиционните фестивали в Германия? Знаeм, че там сезонът на музиката никога не свършва...

 

– Радикалните ислямисти отдавна са опасност за мира по света. За съжаление политиците не правят нищо или по-скоро, както видяхме, засега са безсилни в борбата си с тази чудовищна схема. В Европа се усеща огромен страх. По обществени места се разхождат въоръжени, усеща се военна обстановка. Обаче въпреки катастрофалните събития, които се случват, не е добре да обвиняваме непременно само мигрантите. Измежду тях със сигурност има агресивно настроени престъпници, които трябва да се наказват сурово. А в коя нация или религия няма такива? Вижте какво се случва например по българските села - зверства, изнасилвания, убийства...

 

– „Чрез музиката говори Бог” - това са ваши думи. Но тя явно на моменти не ви достига, защото пишете разкази, беседи, публицистични статии, стихове. Публикувате ги в личния си блог Pantelife и във фейсбук, където хиляди читатели ви откриват като талантлив разказвач. Това другото лице на Бог ли е?

 

– Музиката е моят живот, а писането е само хоби. Желание за споделяне на мои спомени, чувства, емоции. Нещо като дневник. Наистина не съм очаквал да има толкова интерес и съм благодарен, че приятелите ми харесват написаното. Според мен думите, за разлика от музиката, могат по-конкретно да те докоснат или по-човешки да те доведат до Бог. Големите майстори, като Достоевски например, който е моя слабост, го доказват в творбите си.

 

– Артистът никога не може да бъде сам - изкуството го държи в прегръдката си. И все пак, кои са вашите източници за зареждане?

 

– Самата музика, която е в природата. Дали е звукът на морето, на планината, птичките, насекомите. Тази безспирна и вечна симфония...

 

Източник: http://m.trud.bg/Article/c/5663070

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Учител

    22 Юли 2016 10:46ч.

    Все си мислехме, че посредствеността ще остане някъде из соца, а се оказа, че днес тя е по-оглушителна от всякога. Като чета какво се случва в областта на културата, все повече се убеждавам, че за сегашните протестъри трябва да има народен съд.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    23 Юли 2016 13:22ч.

    Константин Илиев, Добрин Петков, Емил Табаков - има ли такива музиканти сега, не знам, защото не ходя на концерти от 20 години, макар че единствената музика, която слушам, е класическа. Хаосът е навсякъде! Стари записи през слушалките! Поздрави!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи