На 7 юли се навършиха 130 г. от рождението на Марк Шагал. Художникът, познал руската революция, войната и изгнанието. Но също така и славата. Този завършен творец, работил в почти всички форми на изобразителното изкуство, умира на 28 март 1985-а на 97-годишна възраст. До 28 август Националният музей “Марк Шагал” в Ница представя едно по-скоро неизвестно лице на художника, чрез изложбата “Шагал скулптори”, с шейсетина творби, повечето от частни колекции. Поглед назад към живота и творчеството на един голям художник.

 

Марк Шагал в ателието си Сен Пол дьо Ванс, 1969 г.

 

Роден на 7 юли 1887 г. в Беларус, в малкия град Витебск, Марк Шагал проявява вкус към изкуството още от детството си. През 1906 г. момчето, родено в традиционно еврейско семейство, учи изкуство в своя роден край с езера и гори докъдето стига погледът, после в училището за изящни изкуства в Санкт Петербург. Приет в частната художествена школа на Званцева, където посещава курсовете на Леон Бакст, най-известният руски художник в света по онова време, и на Мстислав Добужински, той не спира да се усъвършенства. Страстта му го отвежда в Париж през 1910 г. Марк Шагал се установява в Ла Рюш, художествен пристан за десетки ателиета, и прекарва времето си в музеите и на изложби. 

Пикасо, Брак, Леже, Модилиани, Сандрар или Макс Яков… Художниците авангардисти са вселената на младия художник. През 1916 г. той завършва обучението си. Година по-рано се жени за Белла Розенфелд, с която се запознава през 1909 година.

 

Завръщане в родината

 

Когато се връща в Русия, избухва революцията от 1917 г. Той участва в различни изложби и е смятан за един от големите творци на своето поколение. Когато му предлагат да оглави отдела за изящни изкуства в бъдещото Министерство по културните въпроси, Шагал избира отново да заживее в родния си град, където създава популярна художествена школа. През 1919 г. той участва в първата изложба на революционно изкуство в Петроград. След ожесточен спор с Малевич и Лисицки, той напуска окончателно Витебск и се мести в Москва. Шагал се интересува особено от театър и работи з Еврейския театър.

По онова време заминава за Берлин, за да изложи своите картини. През 1923 г. се оказва разорен в Париж. Епохата е на сюрреалистите, към които той не желае да се присъедини, отказвайки да се ограничи в един стил или една категория. С подкрепата на търговеца Амброаз Волар, той илюстрира “Мъртви души” на Гогол. Работа, на която се посвещава в продължение на две години.

  

 

Фрески за Еврейския театър: Музиката, Танцът, Театърът, Литературата, 1920 г.

 

Изгнание в САЩ

 

Докато нацисткият режим маха картините му от германските музеи, художникът получава френско гражданство през 1938 година. Заплахата, надвиснала над евреите, го кара да бяга със семейството си в САЩ през 1941-а. На следващата година Белла умира внезапно. Ретроспектива на неговите творби е организирана в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, след това в Института по изкуство в Чикаго.

През 1948-а, на 60-годишна възраст, той се връща във Франция и се установява в Оржвал. Същата година големият майстор на графичното изкуство получава наградата за гравюра на Биеналето във Венеция. Две години по-късно той се заселва във Ванс, в Южна Франция, където редовно се среща с Пикасо и Матис. 1956 до 1965 г. е период на интензивно художествено творчество за Марк Шагал.

Той пътува до Гърция, за да илюстрира “Дафнис и Хлоя” в Парижката опера, прави литографии, керамика, скулптура и работи по украсата на църквата в Аси. На другия край на Атлантика, никой не е забравил таланта на Шагал и той е натоварен с декорите на “Вълшебната флейта” в Ню Йорк.

 

Таванът на Операта “Гарние”

 

Пред 1963-1964 г. великият художник украсява тавана на Операта “Гарние” в Париж по искане на Андре Малро. Поръчката предизвиква скандал. Разразява се истинска кавга между стари и модерни, тъй като първите не приемат присъствието на една съвременна творба в сградата, датираща от периода на Втората империя. 

 

Таванът на Операта "Гарние"

 

Шагал очарова отново театъра във Франкфурт с монументалното си платно “Комедия дел арте”. Той прави също така витражите на катедралите в Реймс и Мец и мозайки за парламента в Ерусалим. От 1966 до 1985 г. Марк Шагал се премества окончателно в Сен Пол дьо Ванс.

 

Марк Шагал пред една от мозайките във вилата си в Сен Пол дьо Ванс, 1967 г.

 

Ретроспективни изложби на неговото творчество са организирани навсякъде по света, включително в Цюрих и Кьолн, за отпразнуване на 80-годишнината му. През 1969 г. е положен основният камък на Националния музей на библейското послание “Марк Шагал” в Ница. Същата година художникът отива в Ерусалим за откриването на новия парламент със стенната мозайка “Стената на плача”.

Вече половин век той не е виждал семейството си. През 1973 г. Шагал се връща в Москва и се среща отново с две от сестрите си. През 1977 г. той получава Големия кръст на Ордена на почетния легион. Умира на 28 март 1985 г. в Сен Пол дьо Манс, почти стогодишен. 

 

 

Марк Шагал работи по паното “Триумфът на музиката” за “Метрополитън Опера” в Ню Йорк, 1966 г.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Муйо на 16.07.2017 в 18:29
Тоя "гений на модерното изкуство" просто не умее да рисува. Цапоти картинки на ниво първокласник, за пръв път получил водни боички. Некадърността му е възславена от всичките европейски вестници, собственост на негови братовчеди. В резултат имаме грозна нескопосаност, продавана като шидеври. Ау-у, observer!

Напиши коментар