Марион Котияр: Не ме интересува какво говорят за мен

Марион Котияр: Не ме интересува какво говорят за мен
"В даден момент превърнаха личността ми в нещо, което изобщо не прилича на мен. Бях наранена и най-вече изплашена от начина, по който може да се манипулира образа".

 

 

Най-известната френска актриса в света е героинята в новия филм на Никол Гарсия Mal de Pierres (“Каменна болест”). Почитана във Франция, Марион е ценена отвъд Атлантика, където фигурира в А списъка на най-популярните холивудски актриси. Вече е в афиша на “Това е просто краят на света” на Ксавие Долан и играе в три други филма (рекорд) освен в Mal de Pierre: Allied на Робърт Земекис заедно с Брад Пит; Assassin’s Creed на Джъстин Курцел по едноименната видео игра; Rock’n’roll на Гийом Кане.

 

- 2016-а, какво темпо! Направили сте роля след роля…

 

- Направих много филми. Това трябва да остане изключение. В продължение на една година се бях потопила в живота на другите. Много неща бяха неустоими. Харесах  сценария на Assassin’s Creed. Но това, което надделя в решението ми, бе фактът, че това не е студиен филм. Режисьорът Джъстин Курцел има визия и гледна точка към историята: това спускане в насилието и как да се преборим с него. Той е един от най-големите режисьори. След “Макбет” имах голямо желание отново да работя с него.

 

- А каква е роята ви във филма на Гийом Кане Rock’n’roll? Пеете ли?

 

- Не, не пея. Там е Джони Холидей… Актьорите играят собствената си роля. Това е комедия. Давам една малко по-различна версия на себе си. Тя може да стигне дори до карикатура, онази, която хората имат за актьорите, певците, знаменитостите. Представата, която си създаваме, която понякога е много далеч от реалността.

 

- Изглежда, че вече не четете какво се говори за вас. Това ли е причината?

 

- Просто защото това не ме интересува! Имам желание да споделя човешкото, което откривам, чрез филмите, чрез работата си. Откъснах се от начина, по който ме възприемат. Дали това е форма на защита? Без съмнение. В даден момент превърнаха личността ми в нещо, което изобщо не прилича на мен. Бях наранена и най-вече изплашена от начина, по който може да се манипулира образа.

 

- Да се върнем към Габриел, героинята ви в Mal de Pierre, адаптация по романа на Милена Агус “Лек за камъни”. Може ли да се каже, че тя следва желанието си до лудост?

 

- Тя съвсем не е луда. Мисля, че ако попречим на някого да бъде този или тази, която иска, да бъде свободен или различен, го тласкаме към лудостта. 

 

- Смущават ли ви голите сцени?

 

- Героинята е много плътска. Има мистерия на тялото, която е необходима на филма. Технически, това не са любимите ми сцени! Когато четеш сценария, разговаряш с режисьора, в случая Никол Гарсия, за интимните моменти. Важното е разказът, превъплъщението. Случвало ми се е да откажа филми, защото не съм имала смелост да изложа до такава степен тялото си.

 

- Никол Гарсия каза, че пишете в таен бележник. Вярно ли е?

 

- Това не е таен бележник, а тефтерче с бележки. Неща, които изглеждат полезни или необходими за героинята ми. Пиша там по време на подготовката, както и по време на снимките. Една сцена може да роди идея за следващата сцена и т.н.

 

- Като че ли работата ви организира. Как го правите?

 

- Да играеш е работа, дори и да е особена работа. Прилича на работата на пътешественика, на археолога. Да разбереш един човек и да се превъплътиш в него неизбежно изисква работа. Например, Никол имаше много силна визия за това, което иска. Тя не отговаряше на онова, което аз си представях. Трябваше да се приспособя към нейното желание. Но не можем да бъдем заедно във всяко кътче на една душа. Това е лична работа. Да се потопиш в личността на някой друг зависи от “вибрационната връзка”. Нищо, че “вибрационната връзка” носи в себе си своята мистерия.

 

- Четете ли? Гледате ли филми? Габриел напомня за Адел Ю. на Трюфо…

 

- Зависи. Аз се вдъхнових от срещите. С хора, които са различни, и не се чувстват свободни да изживеят своята различност. Артист, който е роден в не особено артистично семейство, което се подиграва на артистичната му душа, или хомосексуалист, който е роден в строго семейство, което отхвърля сексуалната му ориентация. Изведнъж тези хора затъват. 

 

- Снимате на английски, както и на родния си език. Какво ви харесва толкова в американците?

 

- Възприемат ме като човек, който има голям капацитет за работа. И който може да изненада с работата си. Американците имат култура на изпълнението. А на мен ми харесва да изследвам нови земи, да гледат на мен другояче, да се поставям в опасност.

 

- Изглеждате много спокойна. Как се справяте с цялото това напрежение? Медитирате ли?

 

- Мога да бъда не чак толкова спокойна. Можех да се нервирам, да оставя негативните чувства да нахлуят в мен. Единственият начин, който открих, е да се науча да живея със себе си пълноценно. Да постигна дълбока връзка с настоящия миг чрез медитацията. Как да го кажа? Медитацията не може да се обясни за пет минуги и с едно изречение. Така както се грижиш за външността си, трябва да се погрижиш за вътрешната си хигиена. Това минава през мълчанието, което е фундаментално в моя живот.

 

- Знаем за вашата екологична активност. Кои са местата, в които се зареждате?

 

- Един град е много, много шумен. Това е място, в което се сблъскват толкова много отрицателни енергии; без да говорим за почти нечовешката скорост на градската среда. Редовно имам нужда от покой. Гората с дърветата, които смекчават шума, или пустинята, която притежава свойството на тишината. Човекът се приспособява много добре в обкръжаващата среда. Но скритият стрес разваля тялото му, разяжда духа му, отключва патологии. Всички имаме нужда от спокойствие, за да се измъкнем от водовъртежа и да постигнем връзка със себе си и със света, който ни заобикаля.

 

Марион Котияр 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи