- 10 Sep 2020
- 233
- 4
25 г. по-късно излиза на френски „La passion suspendue” (Seuil) („Прекъснатата страст”), книгата с разговори на италианската журналистка Леополдина Палота дела Торе с авторката на „Любовникът”. Откъси.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>„Тормозейки” Маргьорит Дюрас, Леополдина Палота дела Торе получава своето интервю: през 1987-а, на 73 г., авторката на „Любовникът” посреща журналистката на в. „Ла Стампа” в прашната си и доста претрупана стая на ул. „Сен Беноа”, а в другата стая бди „свенливият и грижлив” Ян Андреа. Леополдина публикува тези разговори в книгата си, издадена пред 1989 г., която днес почти не може да бъде намерена. До мига, в който издателят преводач Рене дьо Секати открива един екземпляр, свързва се с авторката и публикува френския превод. В книгата откриваме прочутия тон на Дюрас, която говори за своята младост, писането, книгите, театъра, Май 1968 г., аферата „Кристин Вилмен”... "Експрес" публикува някои откъси от книгата.</p>
<p><strong>Алкохолът:</strong> „Преобразява фантомите на самотата... Започвах и спирах три пъти досега... Оттогава минаха седем години и въпреки това знам, че мога да започна отново още утре”.</p>
<p><strong>Любовник(ът)</strong>: „Неговото китайско тяло не ми харесваше, но то караше моето да се наслаждава. (...) Харесвах в този мъж любовта му към мен и еротизма с него (...)”.</p>
<p><strong>Бог:</strong> „Съмнявам се, че е възможно съвсем да не вярваш. Това би било все едно да отнемеш целия смисъл, цялата вечност на големите страсти в нашия живот. Всичко би се превърнало в цел сама по себе си, лишена от последствия. И не може да се изключи, че именно това е бъдещето на човечеството”.</p>
<p><strong>Писането:</strong> "На 11 г. живеех в Кошиншин, 30 градуса на сянка, всеки ден. Пишех стихотворения... Пишех, за да се направя популярна, за да се изхабя, а след това, за да си отнема от важността... Успявам да се освободя от себе си само в два случая: с идеята за самоубийството и с тази за писането".</p>
<p><strong>Мъжкото писане:</strong> "Под мъжко писане разбирам това, което е прекалено утежнено от идеята. Пруст, Стендал, Мелвил, Русо нямат пол".</p>
<p><strong>Съвременните писатели:</strong> "Те са завистливи... Нито един от тях никога няма да напише книга като „Похищението на Лол В. Щайн”.</p>
<p><strong>Футболът:</strong> "Той отприщва у играча – и може би у зрителя – това силно чувство за човечност, тази малко инфантилна истина, която все още ме вълнува у хората".</p>
<p><strong>По-големият брат:</strong> "Нехранимайко, без скрупули, без угризения, може би без никакво чувство. Властен, той ни плашеше. (...) Мисля, че оттам идва това недоверие, което винаги съм изпитвала към мъжете”.</p>
<p><strong>Мъжете (нейните)</strong>: „Искаха да се занимавам с домакинството, с готвене и ако наистина трябва да пиша книги, да го правя на интервали, като нелегална дейност”.</p>
<p><strong>Хомосексуализмът:</strong> „Е, като смъртта, единствената област, изключена от Бог, тази, в която нито човекът, нито психоанализата, нито разумът могат да се намесят. Самата невъзможност за възпроизводство впрочем сближава много хомосексуализма със смъртта”.</p>
<p><strong>Майката (нейната):</strong> „Буйна, луда, както само майките могат да бъдат (...) Нейната лудост ме е белязала завинаги. Песимизмът й също”.</p>
<p><strong>Комунистическата партия:</strong> „Да се запиша, означаваше да се разпозная в съдбата на партията и да се разтоваря от моята”.</p>
<p><strong>Сартр:</strong> „Е причината за толкова жалкото културно и политическо изоставане на Франция”.</p>
<p><strong>Чехов:</strong> „Величието на Чехов: никога пренаситени текстове, също като моите, където действието е прекъснато, оставено в своята незавършеност. Нещо като музика на мълчанието”.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
