Луи дьо Фюнес: актьорът, постигнал успеха неволно

Луи дьо Фюнес: актьорът, постигнал успеха неволно
Преди 30 г., на 27 януари 1983 г., Франция загуби един от най-големите си комици. Луи дьо Фюнес не очаквал такъв успех в кариерата си и дори споделял, че „го е постигнал неволно”. Обяснявал, че не съжалява за закъснялото признание на таланта му, защото това му e позволило „да упражнява хиляди незначителни професии, да прави хиляди малки неща...”. Актьорът защитавал свирепо личния си живот. „Поан” хвърля малко светлина върху него.
<p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Меланхолията.</strong> Луи дьо Фюнес дълго време едва свързвал двата края. В началото е пианист в един бар и понякога свири по 12 часа без прекъсване. През 50-те г. комикът е много потиснат. На повече от 40 г., той напразно дава частни уроци, без да стане известен, изпълнява по три роли на вечер на сцената и вече не вярва в кариерата си. Единствено втората му съпруга, Жан, го кара да продължи. Тя има право: критиците го забелязват най-накрая в &bdquo;Преминаване през Париж&rdquo;, редом с Бурвил и Габен. Неговият час е настъпил.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-2.jpg" alt="" /></p> <p><em>&bdquo;Преминаване през Париж" (1956 г.) с Бурвил и Габен</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Майка му, неговият ментор.</strong> Майка му Леонор е от испански произход и е истинска героиня от комедия дел арте. Крайна, властна, избухлива, тя изпада в неудържима ярост, ако й противоречат, което белязва завинаги малкия Луи. <em>Тя беше много смешен образ, много ярък, много забавен,</em> ще признае по-късно актьорът. <em>Когато бях хлапе, записах всичко и заимствам непрекъснато от тези истории...</em></p> <p><strong>Прекалените гримаси.</strong> Те бяха неговото богатство, но накрая го умориха. Няколко изражения в погледа и веждата бяха достатъчни да дадат тона и да наложат неговия стил, този на малкия, жалкия, който изведнъж става долен мръсник, когато е произведен в по-горен чин. Комичен стил, който става негов специалитет, дори ако той е искал да бъде признат за много по-богатата си игра. Когато излизал на сцената, не понасял някой да дебне с поглед прочутите му мимики. Тогава се затварял като мида, с риск да мине за надменен.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-3.jpg" alt="" /></p> <p><em>"Ах, тези прекрасни вакханки" (1954 г.)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Даниел, тайното дете.</strong> Това е първият му син, роден от първата му жена, Жермен Каройе, преди Втората световна война. През 1942 г. двамата се разделят, Даниел остава с майка си, докато баща му се впуска в театъра. Луи го вижда от време на време покрай новото си семейство: праща му билети за представления, кани го на ресторант, води го на снимките на някои филми. <em>Имам три деца</em>, свенливо казва той пред журналистите, но никога не навлиза в подробности за личния си живот.</p> <p><strong>Тайният бележник.</strong> Комикът не се разделя никога с един малък бележник, който държи в джоба си, за да наблюдава тайно недостатъците на себеподобните си, които са източник на неизчерпаеми сцени. <em>Незначителните професии ме научиха много за отношенията работодатели&ndash;служители</em>, доверява той. <em>Видях много неща, които ми служат днес</em>.</p> <p><strong>Много тревожен.</strong> Голям перфекционист, той иска сцените да бъдат повтаряни до съвършенство, което понякога поражда напрежение на снимачната площадка. Обича да бъде обграден от хора, които познава и които го успокояват, като прочутата му партньорка Клод Жансак (съпругата му в серията филми за полицаите), която смята за свой &bdquo;талисман&rdquo;. При излизането на филмите си отива инкогнито в киносалона с двамата си синове, за да дебне реакциите на публиката: при първите изблици на смях си тръгвал успокоен.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-4.jpg" alt="" /></p> <p><em>"Полицаят се жени" (1968 г.) с Клод Жансак<br /></em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Био</strong>. В къщата си в Клермон, близо до Нант, той се отдава на истинската си страст: градинарството. <em>Ако трябваше да избирам отново, щях да бъда градинар</em>, признава актьорът. Всичко, което отглежда, е био, без никакви химически примеси. Грижи се със страст за зеленчуковата си градина, която е неговата гордост и храни семейството.</p> <p><strong>Маша Беранже, жената в сянка.</strong> Големият срамежливец е очарован от женския глас, който води нощем по &bdquo;Франс Ентер&rdquo;, радиото, което слуша редовно. Заражда се нежна връзка, изпълнена с целомъдрени срещи и откровености... понякога на испански. Обсипва я с рози, тя успокоява тревогите му, двата буйни характера трептят в хармония. <em>Напомняте ми за майка ми</em>, казва й той един ден. <em>И ме разсмивате също като нея</em>. Мистериозна връзка, за която нито единият, нито другията е говорил някога публично.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FUNES-5.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>&bdquo;Крилце или кълка&rdquo; под строг контрол.</strong> През 1975 г. актьорът получава два инфаркта и лекарите му забраняват да играе. До деня, в който продуцентът Кристиан Фешнер му предлата да снима &bdquo;Крилце или кълка&rdquo; с Колюш. Застрахователите се съгласяват, при условие че актьорът ще бъде под стриктен медицински контрол: пълен здравословен отчет, всекидневен преглед при кардиолог и присъствие на реанимационен екип по време на снимките.</p> <p><strong>Парите, вечният проблем.</strong> Луи дьо Фюнес винаги се е страхувал да не загуби всичко и да се върне към мъките от началото на кариерата си. Несъмнено той е белязан от изпадането на баща си, който се разорил като търговец на синтетични смарагди, преди да изостави семейството си и да замине за Венесуела. <em>Един неуспех и всичко е свършено!</em>, казвал той често на двамата си сина. Живеел икономично, без излишества и дори имал скрити пари в градината на имението си, &bdquo;които никога не могъл да намери&rdquo;, по думите на неговия приятел Мишел Галабрю.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • гост

    28 Яну 2013 17:28ч.

    Прекрасно четиво,което ни дава лъч светлина в иначе скучния и сив живот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    28 Яну 2013 18:14ч.

    Един велик актьор ! Който не само разсмива, но и никога не натоварва !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Любо Ангелов

    28 Яну 2013 18:32ч.

    Благодаря Ви за статията! Той е вечен! И осмисля всеки един миг с неговите въплъщения!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги

    28 Яну 2013 18:59ч.

    Велик актьор и вероятно добър човек. Все още гледам филмите му отново, когато се сетя за него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Doktor

    28 Яну 2013 19:41ч.

    Velik i vechen i sashtevremenno napalno normalen chovek! Poklon!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фен на фюнес

    29 Яну 2013 18:30ч.

    Най-добрият филм на Луи дьо Фюнес е "Язовецът"или още известен като "Ни чул ни видял". Черно бял филм е,поради което изглежда досега не са го давали по ТВ. А е велик!!! С полицая Паржу и т.н... И с потропването с крак при всяко вадене на риба от водоема...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лопе де Вега

    29 Яну 2013 21:00ч.

    А \"Равинът Жозеф\", \"Големият ресторант\"? Роден комик, роден актьор! Любимец на две поколения!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • киноман

    30 Яну 2013 23:28ч.

    снощи гледах "Зелева супа" - страхотен!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    03 Фев 2013 18:55ч.

    живеел икономично, без излишества. гледам го до скъсване. само като се сетя за него и ме напушва на смях. бих бил щастлив да ни управлява един такъв градинар (благодаря на гласовете за озонирането )

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Joko

    05 Яну 2014 9:07ч.

    Now I\&#039;m like, well duh! Truly thkfnaul for your help.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Димитър

    23 Яну 2018 13:19ч.

    Любимият ми актьор, за всички времена! Няма да има скоро такива! Проблема на днешното кино е в неговата пошлост и вулгарност, даже и комедийте! Като казва синът му, че в неговите филми можеш да се смееш от сърце и в сцените няма и грам вулгарност! И въпреки това са смешни, докато в днешните комедий, без вулгарност, няма смях!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи