Леа Сейду: Нямам диплома, но имам “Златна палма”

Леа Сейду: Нямам диплома, но имам “Златна палма”
Носителка на “Златна палма” за филма “Животът на Адел” (“Синьото е най-топлият цвят”), следващото момиче на Джеймс Бонд (Spectre), тя защитава тази година в Кан филма The Lobster.
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51638_WlkWpzPoz3ZSw3QJtnIsMBLEmAyyBV.jpg" style="height:353px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Леа Сейду се появява точно навреме в едно бистро на улица &ldquo;Де птит екюри&rdquo; в Париж, където си има свои навици: поздравява всички и всички я поздравяват, без да й обръщат повече внимание. Мислехме, че живее в хубавите квартали - в Сен-Жермен, където е израснала -, не благодаря, тя живее на две крачки, въпреки че се готви да се мести в ХIV район. Забелязваме изпънатите й коси, лицето без грим, раница - на &ldquo;Прада&rdquo;, разбира се -, има вид на анонимна колежанка и го потвърждава впрочем, тъй като никой не я разпознава, докато върви по улицата.</span></p> <p><span style="font-size:14px">За няколко години Леа Сейду се наложи: в своята категория тя е начело, смесица от чувственост (френска братовчедка на Скарлет Йохансон) и меланхолия. Модерна актриса, която Уди Алън (който я режисира в &ldquo;Полунощ в Париж&rdquo;) дава за пример. На нея се падат интересните роли в авторски филми (Беноа Жако, Ребека Злотовски, следващия на Ксавие Долан) и международни продукции: сега се снима в новия филм за Джеймс Бонд - <em>Spectre,</em> режисиран от&nbsp;Сам Мендес. Героинята й се казва Мадлен Суан (намигване към Пруст). Скоро на 30 г. (които ще навърши през лятото), тя е единствената актриса (съвместно с Адел Ексарчопулос), получила &ldquo;Златна палма&rdquo;, най-голямата награда в Кан, която традиционно се присъжда само на филми: <em>&ldquo;Нямам никаква диплома, но имам &ldquo;Златна палма&rdquo;</em>, забавлява се тя. За &ldquo;Животът на Адел&rdquo; на Абделатиф Кешиш Леа Сейду не се поколеба да разкритикува методите на работа на режисьора на снимачната площадка, което предизвика голяма полемика.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Тази година тя е отново в официалната надпревара с филма <em>The Lobster </em>на Йоргос Лантимос, научнофантастична приказка, в която човеците се превръщат в животни. Партньорите й? Колин Фарел, Рейчъл Уайз и Джон Си Райли.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Леа Сейду говори много, смее се и пие кафе. Тя все още не е сигурна в нищо, но се научава да се познава, да се концентрира върху настоящия момент - да му се радва. В противен случай реалността й убягва. Тези малки колебания я правят неуловима в живота и мистериозна на екрана. С други думи, безкрайно желана. Среща с едно дете на века.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51638_LaO1DkSgBjrOmDXaIAVBGq9U9aDOZb.jpg" /></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Трябва ли да говорим отново за полемиката, която съпътстваше излизането на &ldquo;Животът на Адел&rdquo;?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Това е приключен въпрос. Получаването на &ldquo;Златна палма&rdquo; си остава изключителен момент. За останалото - поемам отговорност за действията и думите си. Оттогава не сме се виждали с Кешиш и не вярвам, че той ще ме потърси отново, за да работим заедно. (<em>Тя се смее</em>). Мина време, човек се променя. Животът на една актриса е живот с подскоци. С всеки филм се уча, но има нещо неизменно: оставам все така срамежлива и сърцето ми продължава да бие пред камерата.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Не зная дали съм добра актриса, но знам, че съм актриса, актриса, която се отдава и си върши работата. Да играеш е главозамайване, пропаст, скок в празното. Мисля, че Оливие Пи каза, че това е среща със смъртта&hellip;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51638_LhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDwu.jpg" /></span></p> <p><em>Леа Сейду позира за &quot;Мадам Фигаро&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Притежавате голяма сила като актриса и всички изтъкват вашата неуловима страна&hellip;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- В нищо не съм сигурна. Това е донякъде историята на моя живот&hellip; Несъмнено то е свързано с възпитанието, не искам да правя психоанализа, но това е всичко или нищо. Така съм устроена. Ценя, когато на снимачната площадка има правила, може би защото у мен има малко такива. Филмите се навързаха един след друг, постепенно. Това стана лека полета, но аз също се разкрих на самата себе си лека полека. Не стана лесно изведнъж.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Каква актриса сте днес?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не знам, но не мисля, че приличам на много други. Всяка от нас, по свой маниер, измисля своя начин на игра. Аз имам мой собствен стил. Доволна съм от себе си, когато съм истинска. Ако не изпитвам удоволствие, играта се превръща в ужасно изпитание. Мисля, че съм приспособима: винаги играя за някого или в зависимост от обкръжението. И никога нямам естетическа тревога: камерата може да вземе каквото иска от мен. Вече не сме в 80-те г., когато актрисите винаги бяха безупречни. Аз съм човек на своето време.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Играта ви е доста натуралистична и в същото време се превърнахте в кралица на червения килим&hellip;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- И от това има нужда. Забавно ми е да играя ролята на Леа Сейду. (<em>Тя се смее</em>). В живота съм точно обратното, скромна и неуверена. Парадоксално, колкото по-уверена ставам на червения килим, толкова повече имам желание да изчезна в живота. Моят живот? Обичам простите неща и съм много вярна на хората.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Вие сте срамежлива, но у вас има нещо много прямо, понякога дори малко мъжко&hellip;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Аз съм върха на срамежливите. Освен това се уча да приличам на себе си. На 14 г. започнах терапия, спрях я и вече се виждам с поведенчески специалист. Това е съвсем различно нещо. Прагматично е, работим върху симптомите, не върху причините. Тя ме учи да направлявам тревогите си и най-вече да се придържам към конкретното, да се закотвям, докато аз понякога съм склонна да се разводнявам. Трябва да направя усилие за концентрация, за да остана в настоящия момент.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Съблазнявате ли?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Нямам желание да съблазнявам на всяка цена, не съм загрижена за това. По-скоро съм за &ldquo;който ме харесва, ще ме последва&rdquo;. Не се чувствам зависима от желанията на другите. Дължа това на майка си, която е женският ми модел. Тя е много хубава, но не е зависима от желанията на мъжете. Свободна е, прави каквото си иска, облича се, както намери.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Какво е отношението ви към вашата физика?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Харесвам се. (<em>Тя се смее</em>). Намирам се по-скоро за красива, малко не ми пука. Има толкова актриси, които хората смятат за страхотни и които не ми харесват. Обичам особената красота, по-различните момичета, като Марион Котияр, Ева Грийн или Кери Мълиган.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Вие, която сте толкова потайна, разкрихте пред френски седмичник, че сте влюбена&hellip;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Казах, че съм срещнала някого, че съм щастлива.. и това стана голяма новина. Да, очаквах го. В момента изграждам, имам желание да създам семейство. И мисля, че актрисите днес се справят по-добре с това: нито една от нас няма желание за разрушение. Страстните крайности като Изабел Аджани са много красиви, но днес вече не са възможни&hellip;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Съществува ли мистерия &ldquo;Леа Сейду&rdquo;?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Истинската мистерия може би е, че няма такава. Знаете ли, аз никога не лъжа. Може би ме смятат за мистериозна, защото съм различна. Това, което е любопитно и парадоксално, е, че киното ме въведе в реалността.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Спаси ли ви киното по някакъв начин?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Като малка бях при сестрите монахини, където чувах: &ldquo;Бог е нашият спасител&rdquo;. Не го разбирах. Да ни спаси от какво? Днес разбирам по-добре, че може да имаш желание да бъдеш спасен, няма значение от кого. Не бих казала, че киното ме е спасило, но това, в което съм сигурна, е, че то ми е необходимо, че го обичам и придаде смисъл на живота ми. Правя филми, за да докосна хората.&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51638_3Lfxy69E4O7QRLbqKA5iXWvMYpTEh1.jpg" /></span></p> <p><strong><em>Леа Сейду</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div>

Коментари

Напиши коментар

Откажи