- Автор: Гардиън
- 10 Sep 2020
- 419
- 9
След нацистката шега, заради която бе изхвърлен от кинофестивала в Кан през 2011 г., Ларс фон Триер даде обет за мълчание. В едно от първите си интервюта след това, направено в студио “Zentropa” в Дания, режисьорът говори за секса, алкохолизма и начина си на работа.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54412_fvmQitBeG5DWwXUilyKe3zzARJCD6R.jpg" /></p>
<p><em><span style="font-size:14px">"Идвам от нудистко семейство..."</span></em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Как беше в “Анонимните алкохолици”?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Ходех в “Анонимните алкохолици” всеки ден в продължение на половин година. Подкрепяхме се един друг, за да останем трезви. Тези хора стават вашето семейство. Използвах цялата си сила, за да бъда трезвен - сега започнах отново да пия по малко, за да мога да работя. Трудна работа е, когато снимаш филм и си склонен да пиеш повече. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Значи за вас пиенето е пряк път към творчеството?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Вземал съм други наркотици, които са ми помагали много - това беше начинът, по който работех. Но пиенето е по-добро, за да преодолееш известна тревожност. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Откъде идва вашата тревожност?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Изпитвам я от дете. Мисля, че ако си артист и си пиян (<em>смях</em>), си по-чувствителен. Имам следната теория: учените казват, че 80 процента от нашата умствена работа е да спрем сетивата. Така че ние имаме филтри за блокиране на безполезната информация. Но ако си чувствителен, тогава това означава, че тези филтри са малко развалени. Поне това аз видях в “Анонимните алкохолици”. Чувствителността ви дава тревожност. Дори и през целия си живот да съм работил върху тревожността си чрез терапия, тревожността е нещо, с което можеш да се справиш понякога, докато друг път това е невъзможно. </span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54412_fvmQitBeG5DWwXUilyKe3zzARJCD6R.jpeg" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Бьорк и Катрин Деньов в “Танцьорка в мрака”</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Какъв е вашият метод да се справяте с нея?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Не да се освободиш, а да навлезеш в нея, да се примириш с нея. Тази теория е добра, но е много трудна. Освен това много медитирам. Но когато снимаш филм, нямаш време да направиш нещо за себе си и си склонен да пиеш, за да можеш да продължиш на сутринта. Спомням си, че когато правехме този филм с Бьорк (“Танцьорка в мрака”), аз плачех - бях на път да се откажа. Беше такава борба, а тя бе толкова луда, че искаше да избяга. Тогава аз трябваше да отида при нея, за да я убедя да се върне. Но тя беше една от най-добрите актриси, с които съм работил. Когато работехме, имаше толкова силен контакт между нас, но когато не работехме, ние просто воювахме. Беше смешно. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Помага ли психиатричната терапия?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Вземам много лекарства. Точно сега това е добре. Понякога моят психиатър казва, че вземам прекалено много лекарства, а това не е най-доброто за мен.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Очевидно се бунтувате срещу нещо във всеки един от филмите си. Какво е то?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Бунтуването е част от моето семейство. Ако отидете на семейно събиране, семейството казва нещо, вие трябва да кажете нещо друго. Тогава моето семейство се срещна със семейството на съпругата ми, което казва “да” на всичко, но моето семейство често казва “не”. Ако видя форма или идея, аз естествено съм предизвикан да проверя дали има възможност да извлека повече от нея. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Хората, които живеят в общество като датското, нямат нужда да се борят срещу бедност или диктатура?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Така е - аз съм в позиция, в която мога да се бунтувам. Както казахте, ние живеем сравнително удобен живот, въпреки че имахме няколко терористични атаки, които никога не са се случвали преди. Така че мога да направя филм, който е различен от филмите, които хората искат да гледат, което е важно. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Какво мислите за терористичните атаки? Трябва ли някои шеги да бъдат забранени?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Като че ли всички искат да насърчат хората на изкуството да рисуват онова, което искат, и предизвикателно гледат на това като на “отстояване на свободата на словото”. Но това невинаги е така. В Дания има крайно десни хора, които искат да дразнят или унижават мюсюлманите. От политическа гледна точка във Франция ситуацията е различна, тъй като “Шарли Ебдо” е ляв вестник. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Означава ли вашето чувство за хумор, че филмите ви невинаги са тълкувани така, както вие бихте искали?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Чувството за хумор може да бъде използвано и за да се бунтуваш. То може да се използва повече като инструмент, отколкото за да направиш филм, с който да разсмиваш хората.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Всеки филм, който правите, е изявление. Притеснявате ли се, че зрителите могат да го възприемат погрешно?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Преди много време казах, че ми е безразлично как се използват филмите ми и за какви цели. Единственото, което е важно за мен, е дали има различни версии на последния ми филм (“Нимфоманката”) и коя от тях е режисьорската.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Защо сексът е толкова важен във вашите филми?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Идвам от нудистко семейство. Не знам какво общо има това със секса… въпросът е да бъдеш истински. Направихме го толкова истинско, колкото можахме, използвайки порно дубли и компютърни графики. </span></p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/54412_ZABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0Ft.jpeg" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Кадър от “Нимфоманката”</em></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Създаването на “дискомфорт” основна част от вашето творчество ли е?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- По време на създаването на “Нимфоманката” четях много. Прочетох всичко, което е написал Достоевски. Сега чета “Ана Каренина” от Лев Толстой, чиято “Война и мир” харесвам страхотно. Има много по-дълга традиция в писането и аз изпитвам огромно удоволствие да чета Джойс и Пруст. Повечето от нещата, които писателите използват в книгите, са фантастични; опитвам се да ги преведа във филмите си.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Защо всичките ви главни герои са жени? Смятате ли, че сте по-свързан с женската си страна?</strong></span></p>
<p><span style="font-size:14px">- Може би. Би било много по-трудно да се внушат същите неща чрез мъжки главен герой. Освен това винаги съм бил голям почитател на Карл Драйер. Той винаги е имал главни герои жени във филмите си.</span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Съществува ли все още “Догма 95”?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- Не мисля, че все още има някой, който да работи на базата на тези правила. Онова, което се случи, бе замислено да бъде снимано на 35-милиметров филм и ние имахме дълъг разговор в групата дали това е възможно. Така стигнахме до купуването на много евтин филм - но “да бъде евтин” не беше най-важното. Намерението беше да създадем пространство за актьорите, където да могат да вършат най-добре работата си. </span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>- Каква беше причината да изберете прелюдията от “Тристан и Изолда” за филма “Меланхолия”?</strong></span></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px">- След като гледах филмите на Кубрик, аз също се опитах да използвам музикална тема в последните си два филма. Трябваше да ръководя един цикъл “Пръстенът” в Байройт преди 15 г. и работих там в продължение на две години. Но семейството на Вагнер се бореше. Някой, който бе работил преди това с тях, ми каза, че семейството ще ме подведе, като първо казва “да” на всичко, а след това казва “не”. Така че се изправих срещу тях и те решиха, че няма да се получи. Преди години аз казах: “Ако някога трябва да направя опера, бих искал да направя “Пръстенът на нибелунгите” в Байройт”. Ах, това все още е толкова съблазнително. </span></p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/fcZWZhUozr4?wmode=transparent&jqoemcache=OReh3" width="425"></iframe></div>
<p><em>"Меланхолия"</em></p>
<p> </p>
<p><span style="font-size:14px"><em>Превод: Галя Дачкова</em></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
