Кристофър Нолан: Станах режисьор, за да развличам хората, не да им влияя

<p><strong>- Как се зароди страстта ви към киното?</strong></p> <p><span style="color:#454545">- Първият ми шок беше &ldquo;Междузвездни войни&rdquo;. Изпитах усещане за необятност, когато открих свят, по-широк от този, в който аз живеех. Друг голям спомен е от деня, в който баща ми ме заведе да гледам &ldquo;</span>2001: Една одисея в космоса&rdquo; в голямо кино на Лейчестър Скуер в Лондон. Екранът беше огромен и аз бях заслепен от този зрелищен филм. А седемгодишен започнах да експериментирам с 8-милиметровата видеокамера на баща ми и да правя малки филми.</p> <p><strong>- Какво ви харесва в научната фантастика?</strong></p> <p>- Възможността да преувеличаваш реалността и да я изместваш отвъд границите на възможното. Когато бях дете, перспективата да отида на Луната или на Марс беше страшно вълнуваща. Това беше времето на първите космически совалки и абсолютната мечта бе да станеш астронавт. Вече не е така. Технологичният прогрес в последните години вече не е обърнат навън, а навътре. Това, което е важно, е какво имаме в джобовете и какво гледаме по телевизията. Не би ли било по-интересно да погледнем отново към звездите? Да потърсим нашето място във вселената?</p> <p><strong>- Семеен филм ли е &ldquo;Междузвездно&rdquo;?</strong></p> <p>- Да, въпреки че думата &ldquo;семеен&rdquo; има отрицателни конотации, той е такъв в най-добрия смисъл на думата. Замислих филма си в духа на &ldquo;Челюсти&rdquo; или &ldquo;Близки срещи от третия вид&rdquo; на Стивън Спилбърг, които бяха по-хапливи, напрегнати и предизвикателни от който и да е друг блокбастър. Но, аз правя жанрово кино. Това, което ми хареса в &ldquo;Междузвездно&rdquo;, бе връзката на астронавта с неговите деца. Аз съм баща на четири деца и тази тема ме засяга. Това е също средство да се внесе чувство в една история, която разказва за края на света.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44186_AIWgtjqvJMIuaxR2iP9dJY7sUWvQEJ.jpg" /></p> <p><em>Кадър от &quot;Междузвездно&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Перспективата за нашето изчезване изглежда ви разярява.</strong></p> <p>- Яростта е хубаво чувство. Въпреки това аз съм оптимист и имам доверие в човечеството. Вярвам, че всички заедно ще бъдем способни да разрешим проблемите. Но всеки има свой собствен прочит на филма. Някои виждат в него края на света. Други - пътуване, в края на което сме спасени. Надеждата почива в човешките отношения.&nbsp;</p> <p><strong>- Мислите ли, че един филм трябва да бъде разбран, за да бъде оценен?</strong></p> <p>- Не мисля така. <span style="color:#454545">&ldquo;</span>2001: Една одисея в космоса&rdquo; на Стенли Кубрик е сред малкото изключения, в които главното в кинематографичния разказ са образът и звукът. Това е филм, който внушава всеобщи чувства. И няма нужда да разбираш всичко, за да почувстваш красотата.</p> <p><strong>- Откъде идва силата на партньорството ви с вашия брат и съсценарист Джонатан?</strong></p> <p>- Учихме се заедно, той има много оригинален поглед върху нещата. Защитава с нокти и зъби гледната си точка.</p> <p><strong>- А с вашата съпруга Ема Томас, която е продуцент на филмите ви?</strong></p> <p>- Тя е един от най-добрите продуценти в света за киното, което аз правя. Предимството да работя с членовете на семейството ми е, че те не говорят двулично, нямат личен интерес или скрити мотиви. Те са искрени. Това е важно, защото създаването на един филм е преди всичко огромно усилие на екипа. Режисьорът е обективът, през който минават многобройни визии. И той изяснява нещата.</p> <p><strong>- Не срещнахте ли съпротива, когато измислихте космически кораб, който сърфира върху огромна вълна?</strong></p> <p>- Аз не налагам нищо, просто питам: &ldquo;Имаме ли средства, за да създадем тази щура сцена?&rdquo;. След това внимателно проучвам цената. Някои режисьори имат нужда да влязат в конфликт с финансистите на киностудиото, защото това стимулира творческия им процес. Аз предпочитам да ми покажат цената, така че винаги обяснявам много точно какво правя и защо. Защото най-добрият начин да запазиш своята независимост е никога да не надхвърляш бюджета си и да приключиш навреме.</p> <p><strong>- Смятате ли се за холивудски режисьор?</strong></p> <p>- Да, защото Холивуд е международна общност, в която киното е универсален език. Това е неговата сила. Всички го разбират, всички сме израснали с едни и същи референции.</p> <p><strong>- Оказва ли натиск върху вас успехът?</strong></p> <p>- Разбира се. Но натискът е още по-мъчителен, когато никой не се интересува от вас и не му пука какво правите. Това е голямото препятствие, което трябва да преодолееш, когато започваш кариерата си. Аз бях млад независим режисьор, знам колко е тежко това. Ако натискът продължи да съществува, то е защото хората, които вземат решенията, харесаха това, което правя, остават любопитни и ми имат известно доверие. След това неизбежно някои ще бъдат разочаровани, но аз не бих сменил мястото си с никой друг.</p> <p><strong>- Вашите филми са блокбастъри. Все пак имате ли социално съзнание?</strong></p> <p>- Не и непринудено. Като се има предвид какво правя, бих се чувствал не на място, ако трябваше да мисля как да впиша някакво &ldquo;послание&rdquo;. Това ми се струва дидактично и дори лицемерно. Имам нужда да се концентрирам върху една история и да направя каквото трябва, за да бъдат истински моите герои.</p> <p><strong>- Значи не смятате, че киното трябва да носи отговорност?</strong></p> <p>- Единствената отговорност на киното е да развлича. Като режисьор, аз се опитвам да внеса дълбочина и съм изпълнен с уважение към публиката. Но нищо не налагам на другите. Ако един режисьор иска да провокира, той е свободен да го направи.&nbsp;</p> <p><strong>- Въпреки това вашият филм говори за образование, екология, НАСА&hellip; Не е ли това най-добрият начин да стигнеш до милиони хора, повече отколкото една дълга реч на Обама?</strong></p> <p>- Силните послания минават през една написана и разказана от героите история, които защитават страстно гледната си точка. Тези филми оставят отпечатък. Но, аз станах режисьор, за да развличам, не за да влияя. Това е единственият ми двигател.&nbsp;</p> <p><strong>- С вашата трилогия за Батман как комбинирахте блокбастъра за супергерои със зрялото авторско кино?</strong></p> <p>- Имах късмет, че студиото разбира какво искам да направя и ме подкрепя. Освен това мисля, че жанрът позволява подкопаване. Но не толкова непринудено, колкото ако бе драма. Тъй като сърцето на филма почива върху супергерой, зрителите са готови да отидат с него доста далеч във фантазията.&nbsp;</p> <p><strong>- Как избягвате пропагандната проамериканска страна?</strong></p> <p>- Голямото предимство на Батман е, че той не въплъщава славна американска фигура. Той винаги е бил много мрачен и измъчен герой, който живее в сянката. Това е доста удобно място в сърцето на поп културата.</p> <p><strong>- Оставяте независимостта, която дават супергероите. Дали това е, за да се завърнете към кино, което е продукт само на вашето въображение?</strong></p> <p>- Много се забавлявах в продължение на близо десет години. Но цикълът на супергероите приключи за мен. Направих филми от оригинални сценарии, адаптирах романи, истории, написани от брат ми&hellip; Няма значение откъде идва материалът. Това, което е важно, е: има ли хубава история за разказване?</p> <p><strong>- Загрижен ли сте за публиката?</strong></p> <p>- Независимо дали съм на снимачната площадка или в монтажната зала, аз ставам нейното око, неин адвокат, неин свидетел. И като първи зрител на моите филми, аз съм публиката.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/Lm8p5rlrSkY?wmode=transparent&amp;jqoemcache=2PQwW" width="425"></iframe></div> <p><em>Трейлърът на &quot;Междузвездно&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>