- 10 Sep 2020
- 110
- 5
Тази седмица френският художник Жак Тарди отказа присъдения му Орден на почетния легион, защото искал „да остане свободен човек”. Преди него отличието са отказвали мнозина други, от Жан-Пол Сартр до Жорж Брасанс, припомня „Фигаро”.
<p><em>С най-голяма твърдост отказвам този медал</em>: така в сряда известният автор на комикси Жак Тарди обяви, че не иска да му бъде присъждан Ордена на почетния легион. Той обяви, че е много привързан към своята <em>свобода на мисълта и творчество</em>, добавяйки: <em>нищо не искам и никога нищо не съм искал. Не е задължително да си доволен да бъдеш признат от хора, които не цениш</em>.</p>
<p>Много личности вече са отказвали това институционално отличие, някои в името на свещената „свобода”, други от скромност.</p>
<p>През 1864 г. композиторът Ектор Берлиоз обявява гръмко, че не се интересува от наградата, която е чисто символична в неговите очи. Безпаричната държава искала да му заплати една меса с ордена с червена панделка, вместо да му даде обещаните 3000 франка, и тогава той се провикнал: <em>Не ми пука за вашия кръст. Дайте ми парите!</em></p>
<p>Изследователят Пиер Кюри е по-въздържан, когато отказва отличието: <em>Не виждам необходимост</em>. Семейство Кюри отказват да са в центъра на вниманието. <em>В науката ние трябва да се интересуваме от нещата, не от хората</em>, твърди Мария Кюри.</p>
<p>Писателката Жорж Санд се разграничава с доста хумор от отличието. Тя пише лукаво на министъра, който й предлага кръста: <em>Не правете това, скъпи приятелю, не искам да изглеждам като стара лавкаджийка!</em></p>
<p>През 1945 г. философът и писател Жан-Пол Сартр отказва отличието в името на свободата. През 1964 г., след като е отказал и Нобеловата награда за литература, той обяснява пред директора на Шведската академия: <em>Винаги съм отклонявал официалните отличия. Когато след войната ми предложиха Ордена на почетния легион, аз отказах (...) Така както никога не съм искал да вляза в Колеж дьо Франс, както ми предлагаха някои мои приятели (...) Писателят трябва да откаже да бъде превърнат в институция, дори и това да е станало в най-почтена форма, какъвто е случаят</em>.</p>
<p>По сходни причини през 1949 г. писателят и драматург Марсел Еме отговаря рязко на Министерството на националното образование, което му предлата отличието.</p>
<p>Певецът Жорж Брасанс също не иска престижното отличие, защото то според него е фактор на блокиране. Той пише сатирична песен, в която изобличава <em>фаталния отличителен знак, който не прощава</em>.</p>
