Колин Фърт: Не казваш два пъти “не” на Уди Алън!

<p>&nbsp;</p> <p><strong>- Как Уди Алън Ви предложи да изиграете Стенли, главната роля в &ldquo;Магия на лунна светлина&rdquo;?</strong></p> <p>- Моят агент ме предупреди, че Уди Алън се е осведомил кога съм на разположение за снимки. Няколко дни по-късно едно лице дойде в Рим с кола, за да ми донесе сценария! (<em>Колин Фърт живее в Италия - б.а.)</em>. След това търпеливо изчака у дома докато го прочета, защото трябваше да му го върна веднага. Въпреки интереса ми, в началото трябваше да откажа филма заради конфликт на дати. В крайна сметка, разпределението на работното ми време се промени и шест седмици по-късно Уди отново ми предложи ролята&hellip; а не казваш два пъти &ldquo;не&rdquo; на Уди Алън!</p> <p><strong>- Изглежда, че той наистина е държал Вие да изиграете Стенли.</strong></p> <p>- Да, не знам как трябва да го приема, като се има предвид до каква степен този герой е надут, претенциозен и изнервящ! (<em>смях</em>).&nbsp;</p> <p><strong>- Може би напомня за Алцест в &ldquo;Мизантроп&rdquo;&hellip;</strong></p> <p>- Да, или за Арпагон в &ldquo;Скъперникът&rdquo;. Впрочем пиесите на Молиер са чудесни примери за комедия: главните герои са заслепени от недостатъците си и, неспособни да се развиват, те не се променят никога. Стенли е донякъде такъв, той е скован от непреклонната си личност до, може би, последната сцена във филма. Неговите критични забележки в края са точно същите, като тези в началото.</p> <p>Впрочем Аристотел казвал, че в трагедиите човекът винаги е възвеличан, противно на комедиите, където той е омаловажен. Намирам това за много точно.&nbsp;</p> <p><strong>- Какъв тип режисьор е Уди Алън?</strong></p> <p>- Той е истински автор, когато отидеш на снимки, усещаш, че вече е мислил и си е представил точния начин, по който иска да се превъплътим в текста му. Създава ни много ясното усещане, че останалото се пада на нас - да играем, и се намесва, само ако е абсолютно необходимо. Но, ако нещо не му допада, той ни го казва веднага, защото има много точна идея какво иска.</p> <p>Знаем, че е удовлетворен, само когато видим техниците да опаковат инвентара, за да преминем към следващата сцена.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43714_guZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD.jpg" /></p> <p><em>С Уди Алън по време на снимките</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Кой е любимият Ви филм на Уди Алън?</strong></p> <p>- Това е деликатен въпрос, защото отговорът се променя всеки ден! Сега е &ldquo;Радио дни&rdquo;. Вчера беше &ldquo;Престъпления и прегрешения&rdquo;, а утре може би ще бъде &ldquo;Хана и нейните сестри&rdquo;.</p> <p><strong>- Нямате ли усещането, че мъжете актьори във филмите на Уди Алън малко ускоряват естествения си начин на говорене и леко придобиват фразировката на Уди?</strong></p> <p>- Да, но така е предвидено. За &ldquo;Магия на лунна светлина&rdquo; Уди бе измислил британец през 20-те г., а не съвременен нюйоркчанин. Така че понякога се затруднявхп да изричам естествено текста, защото начина, по който бе написан, ми изглеждаше различен от моя герой. Имах чувството, че никой не говори така. Тогава Уди идваше и ми казваше: &ldquo;Ако аз играех ролята, щях да го кажа по този начин&rdquo; и наистина се получаваше много естествено, когато го кажеш &ldquo;а ла Уди&rdquo;. Но, в крайна сметка, сцените, в които най-много се опитвах да говоря или да се движа като него, бяха&hellip; отрязани! Така че е важно да останеш себе си.</p> <p><strong>- Романтичните комедии за Вас жанр, който особено цените ли са?</strong></p> <p>- Не, не особено, но исках да работя с Уди Алън, какъвто и да е филмът. Намирам, както много други актьори, че комедиите са трудни за играене. Но Уди е може би най-големият жив автор в този жанр и беше интересно да работя със самия майстор.</p> <p>Освен това много харесвам неговата философия по повод на филмите му: той смята, че животът няма особен смисъл, че всички ние ще умрем и всичко ще изчезне, включително слънцето и вселената. Тогава имаме избор: или всички се потискаме, или си позволяваме развлечения, за да се възползваме максимално от живота. Неговата работа е отговор на тази мрачна философия: той ни предлага комедии, за да ни развлича, за да ни накара да забравим за 90 минути тази фаталност.</p> <p><strong>- Вие споделяте ли тази философия?</strong></p> <p>- Ако трябва да отговоря, ще бъде дълъг и скучен следобед! (<em>смях</em>). Не знам, питам се дали някои хора не са програмирани да бъдат щастливи, а други да бъдат меланхолици. Когато веднъж сте програмиран, философията не може да направи кой знае какво за вас. Но Уди е много по-сигурен в себе си, когато говори за мрачната страна на вселената, аз съвсем не съм толкова категоричен по въпроса!</p> <p><strong>- Филмът разказва за спиритизъм и магия, какво е Вашето отношение към тези теми?</strong></p> <p>- Нямам много близка връзка със спиритизма, но мисля, че става дума да бъдеш много внимателен към знаците, за да видиш много такива. Според мен това е въпрос на индивидуалност.</p> <p>Що се отнася до магията, мисля, че тя съществува почти навсякъде във всекидневието ни. За да я видиш не е нужно да се интересуваш от свръхестественото, да гледаш в един телескоп за мен е вече нещо магично.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43714_z90pJJRHgDPBhcmn3QKIBVt7olsb4w.jpg" /></p> <p><em>С Ема Стоун в кадър от &quot;Магия на лунна светлина&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Във филма магията не е само в магичните номера на Стенли&hellip;</strong></p> <p>- Не, впрочем аз намирам това за много трогателно: друг вид магия, тази на чувствата, ще се случи в неговия живот. Сякаш той присъства на магичен номер, чиято тайна не познава, и това ще развълнува цялото му съществуване.</p> <p><strong>- Вие, разбира се, сте играли Валмон, но Стенли е един от най-антипатичните герои, които сте изпълнявали. Не е ли осовобождаващо да се превъплътите в някой, който е толкова далеч от Вас в живота?</strong></p> <p>- Откъдето знаете, че той е далеч от мен в живота? (<em>смях</em>). Но, да, наистина е забавно да играеш някой, който е толкова антипатичен. Толкова много сме принудени от социалните условности да бъдем симпатични, че понякога е много освежаващо да имаш правото да се държиш като боклук. Мисля, че повечето актьори обожават това. Да станеш лош без съмнение доставя известно удоволствие!</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>