В края на 1941-ва Уинстън Чърчил е в Канада. Изнася реч в Камарата на общините в Отава. Юсуф Караш е нает от правителството да направи портрет на британския премиер. Младият фотограф се подготвя предварително. Разучава и записва цялата налична информация относно особеностите и навиците на харизматичния политик.
Най-накрая Чърчил идва в стаята, където трябва да позира, и сяда на стола си с гръм и трясък: "Имате точно две минути", изсъскал към неопитния тогава фотограф премиерът. Бил ядосан, защото не му били казали за снимката и разбрал в последния момент, че ще трябва да отдели от времето си за такова безсмислено занимание. Ядосано запалил нова пура и със задоволство издишал дима.
Юсуф Караш най-учтиво моли чепатия политик да махне пурата за снимката. Чърчил ядно отказва. Фотографът е принуден да импровизира. Приближава се до Чърчил със светломера, уж да мери светлината, и небрежно издърпва пурата от устата му. Връщайки се обратно към апарата, Юсуф щраква дистанционния спусък, който е приготвен предварително.
"Видът му беше толкова войнствен, бе готов да ме изяде... и точно тогава направих снимката", разказва Юсуф Караш
Няколко мига тишината е оглушителна. След това Чърчил се усмихва любезно: "Може да ми направите още една снимка". Приближил се до фотографа и му стиснал ръката: "Вие може да накарате и ревящ лъв да стои мирен, докато го снимате".
Това е втората снимка на Чърчил, направена от Юсуф Караш
Сърдитият, а не усмихнатият портрет остава сред най-известните в историята на фотографията. Публикуван е на корицата на сп. LIFE след края на Втората световна война.
А Юсуф Караш прави още много снимки на велики люде. Развива се до един от най-добрите портретисти във фотографията на XX век
Източници:
http://121clicks.com/inspirations/the-greatest-portraits-ever-taken-by-yousuf-karsh
https://iconicphotos.wordpress.com/2009/07/31/winston-churchill-by-yousef-karsh/
http://www.thecanadianencyclopedia.ca/en/article/yousuf-karsh/