"По принцип работя по инстинкт. Нямам определено правило. Като цяло, предпочитам да се огранича до един или два дубъла. Ако мога да получа това, което искам, само с един, е страхотно! Ако са нужни десет, тогава не е толкова страхотно. (...) С една дума, точно обратното на управлението на самолет, където нищо не бива да се оставя на случайността".

 

 

В интервю за “Фигаро” Клинт Истууд се връща към онова, което го е накарало да пресъздаде истинската история на пилота Чесли Съленбергер, наричан Съли, в едноименния филм.

На 86 г. Клинт Истууд повтаря с обичайната си лаконичност, че няма никакво намерение да спира и като доказателство за това посочва, че има нов проект: историята на хуманитарната работничка Джесика Бюканън, взета за заложник през 2011 г. от сомалийския пирати, преди да бъде освободена от “тюлените” след тримесечен плен. 

 

- Разкажете ни за онази катастрофа, за която толкова малко сте говорели досега…

 

- Беше през октомври 1951 г., по време на службата ми. Бях на 21 г., на борда на военен самолет, сам с пилота, когато изведнъж, след поредица от технически инциденти, машината падна в Тихия окена край бреговете на полуостров Понт Рейес, северозападно от Сан Франциско. Трябваше да плувам два-три часа, за да стигна до сушата. Водата беше много студена. По-късно научих, че това място било пълно с акули! За щастие, тогава не го знаех. Със сигурност нямаше да съм тук, за да говоря днес с вас!

 

- “Съли” не е обикновен биографичен филм…

 

- Такава бе целта ми. Исках да избегна линейния разказ. Ето защо филмът започва с кошмар за катастрофата, която е могла да се случи, ако самолетът се бе разбил, вместо да кацне във водата. Това позволява да се покаже цялата тревожност, която изпитва Съли, и как тази вероятност продължава да го преследва. Подозирам, че той е имал немалко безсънни нощи и студена пот.

В началото, когато ми разказаха тази история, преди да прочета сценария, се запитах къде е истинският драматичен двигател на филма. Не беше достатъчно това зрелищно кацане във водата, това “чудо на Хъдсън”, което е превърнало Съли в герой. Липсваше един елемент според мен. Нещата потръгнаха, когато научих какво е станало след това, как заедно с втория пилот Джеф Скайлс са били обект на 18-месечно разследване от Националния съвет по безопасност на транспорта, който е прекарал през сито всичките им действия в онзи ден. 

Това беше начинът да покажем всичко онова, което публиката не знаеше тогава. Било е направено всичко, за да се докаже, че те са извършили сериозни грешки и не са следвали процедурите, препоръчани при подобни ситуации. Без да забравяме, че въпреки че всички пътници са оцелели, е загубен един “Еърбъс” на стойност 60 млн. долара. Това не е нищо за застрахователите. Ако Съли бе признат за виновен, репутацията и кариерата му щяха да бъдат съсипани.

 

- Истински герой ли е според вас Чесли Съленбергер?

 

- Всеки, който си върши добре работата, е такъв. Дори човекът, който чисти масата ви в ресторанта…

 

- Какъв човек е той?

 

- Преди да реша да направя филма, отидох да го посетя, за да си изградя мнение. Определено той е уникален. Където и да отиде на обществено място, всеки иска да си направи селфи с него. И това ме накара да си мисля за класическите американски икони, Гари Купър и Джеймс Стюарт, смесица от двамата, ако щете. Той хареса сценария и идеята за филма. Така че не беше трудно да го убедя да ни сътрудничи. Попитах го дали е мислел за определен актьор, който би могъл да го изиграе, и какво мисли за Том Ханкс, например, въпреки че не знаех дали той е на разположение.

 

- Том Ханкс ли беше първият ви избор?

 

- Бях мислил и за други актьори, както често се случва при подготовката на един филм. После му се обадих и му предложих ролята. Той беше свободен в този период. Сценарият му хареса и каза, че ще участва. Освен това той беше почти на същата възраст като Съли по онова време. С него не се познавахме много, понякога сме се засичали на церемонии по награждаване. Той е много добър актьор и ми харесва това, че може да играе различни герои и винаги е убедителен. Той има немалко добри филми в актива си. Любимият ми е “Големият”, който според мен е трогателен. 

 

- Всеки, който ви е виждал по време на снимки, е впечатлен колко ефективно и бързо работите…

 

- Аз по принцип работя по инстинкт. Нямам определено правило. Като цяло, предпочитам да се огранича до един или два дубъла. Ако мога да получа това, което искам, само с един, е страхотно! Ако са нужни десет, тогава не е толкова страхотно (смях). Но най-важното е резултатът. И да може всичко постепенно да се сглоби. С една дума, точно обратното на управлението на самолет, където нищо не бива да се оставя на случайността.

 

 

 
 
 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

1 коментар/a

Наблюдател на 09.12.2016 в 11:35
За съжаление постепенно слизат от сцената последните велики актьори и режисьори на 20 век - Кърк Дъглас, Роберт Редфорд, Джийн Хекман, Пол Нюман ...!!!

Напиши коментар