Клинт Истууд: Ако исках, можех да спра. Но аз не искам и ще продължа

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Ако сме преброили правилно, това е 77-та роля от дебюта ви през 1955 г. в &bdquo;Revenge of the Creature&rdquo;. Как ви въздейства това число?</strong></p> <p>- Всъщност не е кой знае какво! Сега като ми припомняте, си казвам, че може би трябва да помисля за пенсия! Но аз рядко се замислям: това е минало, а това, което ме интересува е настоящето.</p> <p>-<strong> Какво ви привлече толкова в &bdquo;Нов шанс&rdquo;, че да застанете отново пред камерата?</strong></p> <p>- Историята на тази сложна връзка баща &ndash; дъщеря, изпълнена със спречквания, неразбирателство и липса на общуване. Толкова много трудности, които трябва да бъдат преодоляни, докато героят ми, Гюс Лоубъл, започва да си губи зрението. Той е известен агент, който набира бейзболни играчи, в края на кариерата си и малко прилича на Уолт Ковалски от &bdquo;Гран Торино&rdquo;. Той е от старата школа, несъвместима със съвременността и е по-скоро самотен. Той не използва компютюр, не изпраща имейли и не знае нищо за Фейсбук и Туитър. Изглежда сякаш е от древността, но не иска да спре. Все още обича професията си, дори и да признава, че я упражнява от доста вълго време.</p> <p><strong>- Като вас?</strong></p> <p>- На моята възраст и на този етап от живота си, мисля, че съм направил достатъчно. Ако исках, можех да спра с всичко. Но аз нямам желание, така че ще продължа. Трябва с нещо да се занимавам...</p> <p><strong>- Как се почувствахте пред камерата в първия ден от снимките, след четиригодишно прекъсване след &bdquo;Гран Торино&rdquo;?</strong></p> <p>- Както всеки друг път! Без отговорностите на режисурата...</p> <p><strong>- Непокътнато ли е желанието ви да бъдете актьор?</strong></p> <p>- Не знам. Предполагам, че ако не го изпитвах поне малко, щях да се въздържа! Да, все още е забавно, при положение, че представлява известно предизвикателство и остава случайно занимание. Не бих могъл на кажа дали го предпочитам пред режисурата, но признавам, че актьорството ми припомня някои хубави спомени.</p> <p><strong>- Например?</strong></p> <p>- Вероятно началото. По онова време не знаех кой знае какво и все още напипвах своя стил, като се опитвах да ме забележат.</p> <p><strong>- Има ли актьорски метод &bdquo;Клинт Истууд&rdquo;?</strong></p> <p>- Не. Единственото ми правило е да използвам въображението си. Според мен не съществува истински начин да се научиш да бъдеш актьор, нито универсална чудодейна формула. Всеки трябва сам да открие вектора, който му позволява да разкрие някои лица на своята личност. Всички хора са различни и това, което е успешно при един, няма да бъде подходящо при друг. Прочел съм всички книги за техниката на актьора, от Станиславски до Михаил Чехов. Тук-таме има някои сламки, за които можеш да се хванеш. Или пък да избереш метода на Джеймс Кагни, който се състои в това &bdquo;да стъпиш здраво на земята и да кажеш истината&rdquo;. И в двете има нещо полезно. Затова тази професия остава уникална.</p> <p><strong>- Когато станахте актьор, какъв искахте да бъдете?</strong></p> <p>- Не знам. Не мисля, че някога наистина ставаш това, което си искал да бъдеш. През целия си живот се стремиш към най-доброто, което можеш да постигнеш със средствата и знанията, с които разполагаш в даден момент. Понякога имаш впечатлението, че си успял, а в други моменти се съмняваш. Най-вече, когато експериментираш с някои роли, като поемаш рискове и се впускаш в приключения извън утъпканите пътеки, да опиташ малко щури и странни неща.</p> <p><img src="/uploads/editor/CLINT-2.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- Кои например?</strong></p> <p>- Триологията от уестърни, които Серджо Леоне засне в Италия с тези каубои. Знаех, че или ще успеем, или ще се изложим! Беше или едното, или другото. И точно това беше толкова вълнуващо.</p> <p><strong>- Виждате ли се един ден отново като актьор?</strong></p> <p>- Ако има подходящ случай, няма да кажа &bdquo;не&rdquo;. Зависи от ролята и от настроението ми.. не съм човек, който планира нещата дългосрочно. В живота ми никога нищо не е било много организирано! Всичко става по-скоро спонтанно и често импровизирано, според импулся в момента.</p> <p><strong>- Смущаващо ли е да виждате как остарявате на екрана?</strong></p> <p>- Не и когато играя роли, които съответстват на възрастта ми и ми позволяват да остана достоверен и реалистичен. Щеше да ми бъде трудно да играя някои като Гюс, ако бях на 35 г.!</p> <p><strong>- А във всекидневието, в по-личен план?</strong></p> <p>- Човек се опитва да се грижи възможно най-добре за себе си, като поддържа тялото си, за да остане във форма, и се грижи за здравето си, доколкото това е възможно. А за останалото можеш само да се оставиш в ръцете на съдбата.</p> <p><strong>- Какъв съвет бихте дали на един млад актьор, който мечтае за дълга кариера?</strong></p> <p>- Най-напред този на Корнъл Уайлд, първият известен актьор, който срещнах през 50-те г. на миналия век, когато се опитвах да пробия. Той ми каза да пестя парите си, нещо, което той не е направил. И заради което трябваше да приема всяка роля, за да има с какво да живее. Това ме смути, защото по онова време нямах и стотинка настрана и се опитвах да свързвам двата края, работейки четири различни неща! Едва по-късно разбрах, че не съм схванал напълно значението на думите му. Иначе щях да му отговоря, че се стремя непрекъснато да се усъвършенствам, да се възползвам от всяка възможност, за да продължа да се образовам и да уча. Да направя всичко възможно, за да разширя опита си и границите на творческите си възможности.</p> <p><strong>- А какъв е капанът, който трябва да се избягва?</strong></p> <p>- Да се вземеш прекалено на сериозно, защото в един или друг момент, можеш да се разочароваш жестоко.</p> <p><strong>- Най-лошият съвет, който сте получили?</strong></p> <p>- Сигурно е имало немалко, но съм ги изтрил от паметта си преди доста време. Само по една причина!</p> <p><strong>- Запазили ли сте някакъв любим аксесоар от вашите филми?</strong></p> <p>- Трябва да имам няколко, освен наградите. Пикапът от &bdquo;Мостовете на Медисън&rdquo;...едрокалибрения пистолет от &bdquo;Мръсния Хари&rdquo;... няколко оригинални афиша...</p> <p><strong>- Винаги сте бил много дискретен за личния си живот и въпреки това съпругата ви, Дина, е на афиша на &bdquo;Mrs Eastwood &amp; Company&rdquo;, телевизионно реалити шоу, където се появявате и вие за кратко на два пъти.</strong></p> <p>- Никога не съм го гледал! Един продуцент сметна, че е хубава идеята да следва Дина във всекидневието й на много заета майка и на мениджър на &bdquo;Overtone&rdquo;, група южноафрикански певци акапела, които тя откри в ЮАР през 2009 г. по време на снимките на &bdquo;Несломим&rdquo;. Казах й да не се колебае и да се забавлява, но да не разчита на мен, че ще участвам в предаването! Това не е за мен.</p> <p><strong>- И двете ви по-малки дъщери, Франческа на 19 г. и Морган на 15 г, участват в него. Какви са стремежите ви за тях като баща?</strong></p> <p>- Бих искал да намерят пътя си, да усвоят занаят и да правят нещо полезно в живота си. Да не се задоволяват да бъдат като Парис Хилтън да не правят нищо, а само да се забавляват.</p> <p><strong>- Говорите ли с тях за кино? Те интересуват ли се от вашата кариера, от филмите ви?</strong></p> <p>- Предполагам, че до известна степен, ценят някои от тях. Но те си имат собствен социален кръг и занимания и главно това ги занимава!</p> <p><strong>- Шокиран ли се от днешния култ към известността?</strong></p> <p>- Светът, в който живеем, е населен с хора, чиято единствена професия е да бъдат известни (питаме се защо, тъй като те очевидно не са нито актьори, нито певци и нямат никакъв артистичен талант). Не ме интересува. Всеки е свободен да се забавлява.</p> <p><strong>- Гледате ли много филми на DVD?</strong></p> <p>- Не много. Предпочитам да отида на кино и да гледам един филм с публика. Не съм гледал кой знае какво през последните месеци, защото нямам време. Но току-що гледах &bdquo;Недосегаемите&rdquo;. Как го произнасяте на френски?</p> <p>- <strong>Intouchables.</strong></p> <p>- In-tou-cha-bles. Точно така. Много ми хареса. Това е оригинална история и двамата актьори са много добри. Филмът е забавен и смешен и има една политически некоректна страна, която ми хареса. Много исках да изгледам &bdquo;Зверовете на дивия Юг&rdquo; докрая, но от камерата, която се люлееше през цялото време, получих световъртеж, чак ми се доповръща. Но има чудесни епизоди, а младата актриса Кювензане Уолис е забележителна.</p> <p><img src="/uploads/editor/CLINT-3.jpg" alt="" /></p> <p>С Ейми Адамс в "Нов шанс"</p> <p><strong>- Гледахте ли &bdquo;Артистът&rdquo;?</strong></p> <p>- Да, той също много ми хареса. На &bdquo;Оскарите&rdquo; дори гласувах за него! Много ми харесва начина, по който е преразкана една класическа холивудска история, малко в стила на &bdquo;Роди се звезда&rdquo;. Представях си какъв разговор е провел режисьорът, когато се е опитвал да убеди продуцента да финансира ням, черно-бял филм! Казах си, че от това ще стане добър сценарий.</p> <p><strong>- Ако имахте власт да промените нещо в политиката, какво щеше да бъде то?</strong></p> <p>- Като начало да се преборя с лошия климат и нарастващата неучтивост, които тровят нашето общество. Окайваща е също тази всеобща склонност на политиците да се закрепят на всяка цена на своите позиции, за да задоволят дългосрочно една сляпа амбиция, която най-често няма нищо общо с постиженията им на този пост, нито с това, което би могло да бъде направено в служба на хората или в интерес на страната, на света или на човечеството.</p> <p>Според мен е време да се въведе програма на строги икономии и да се ограничат разходите. Също така трябва да бъде намерен начин да бъдат накарани най-богатите хора да дадат на страната, като се каже изрично, че техните пари ще бъдат използвани само за връщане на дълга и за нищо друго. Сигурен съм, че биха се намерили много дарители, един Уорън Бъфет например. Аз бих участвал. Но това, което липсва, е добра причина, начин да бъдат вдъхновени повече хора във филантропски дух, без това да бъде принуда. Жалко, защото в този свят имаме нужда от повече филантропия.</p> <p><strong>- Какво ви разочарова през първия мандат на президента Обама?</strong></p> <p>- Без да бъда негов поддръжник, се зарадвах, когато той влезе в Белия дом като символ на нов дух. Наистина мислех, че ще видим чувствителен спад на расовата дискриминация, отразявайки промяната на една все по-мултирасова Америка. Изглежда обаче, че е точно обратното. Нещата се влошиха и това ме притеснява.</p> <p><strong>- Имахте ли повод да се срещнете с него?</strong></p> <p>- Не. Той ми присъди Националния орден за изкуство, но не можах да отида на церемонията през февруари 2010 г. Мисля, че последния действащ президент, с когото съм се срещал, беше Клинтън или Буш. Един от двамата...</p> <p><strong>- Защо подкрепихте толкова открито Мит Ромни, който накрая беше победен на президентските избори?</strong></p> <p>- Той е добър човек и отличен бизнесмен, който се е доказал в деловия свят. Смятах, че отдавна е време страната да бъде ръководена като предприятие. Един добре управляван бизнес не губи пари. Според мен от това имаме нужда, когато сме на ръба на финансова бездна, с невероятно задлъжняване, което е почти невъзможно да бъде стопено, ако продължаваме така. Винаги са ме учили да не харча повече, отколкото имам в джоба си.</p> <p><strong>- Изследване на сп. &bdquo;Ескуайър&rdquo; миналата година ви определи за най-готиния американец с 26 на сто от гласовете срещу само 7 на сто за Джъстин Тимбърлейк, партньорът ви в &bdquo;Нов шанс&rdquo;.</strong></p> <p>- Питам се кой прави подобни проучвания. Вероятно са се задоволили да попитат три секретарки и пазачът в продуцентската ми компания!</p> <p><strong>- Практикувате трансцендентална медитация.</strong></p> <p>- Да, от 1971 г. Всеки ден. Не бих се определил за експерт, но за мен това е интересен начин за умствена релаксация, която помага да си избистриш ума, да се съживиш и да забавиш въздействието на всекидневния стрес, причиняван от все по-хаотичната природа на нашето общество. Може би това не е по-ефикасно, отколкото една сиеста, както в Испания и други страни! Но аз вярвам в медитацията и тя по-скоро ми помага.</p> <p>- <strong>Ако трябваше да напишете автобиографията си, как щеше да започне тя?</strong></p> <p>- Нещо от рода на: &bdquo;Казвам се Клинт. Ездата беше чудесна и имах превъзходен кон...&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>* &bdquo;Нов шанс&rdquo; на режисьора Робърт Лоренц, с Клинт Истууд, Ейми Адамс и Джъстин Тимбърлейк</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>