„Известен съм, значи съществувам”

<p><strong>Въпросът ми е към Паскал Ростен и Брюно Мурон &ndash; защо избрахте &bdquo;Прочут&rdquo; за заглавие на вашата книга?</strong></p> <p><strong>П. Р.</strong> &ndash; &bdquo;Прочут&rdquo; звучи като вик, лозунг, звуков сигнал. Думата &bdquo;прочут&rdquo; означава &bdquo;известен&rdquo;, но, според нас, е много повече от това: една епоха, която обхваща 70-те и 80-те г. на миналия век, в която &bdquo;известността&rdquo;, беше изкуство да живееш, поведение, елегантност. Снимките, които подбрахме, са илюстрация на това. Виждаме отпуснати, без комплекси, естествени, често смешни и привлекателни звезди. Но винаги &bdquo;звезди&rdquo; в своя начин да дишат, да се движат, да се държат.</p> <p>Веднъж станали звезди, иконите от онези години остават такива от сутрин до вечер, чак до смъртта си. Те никога не се банализират. С крехкостта, крайностите и дисциплината, което това изисква. Лудостта също. Тази епоха приключи. Фелини я описва в &bdquo;Долче вита&rdquo;, показвайки как един папарак е бил част от семейството на прочутите, обядвал е, вечерял, ходел е на бар, прекарвал е ваканцията си с тях. Всичко е ставало в приятелска атмосфера, уважение, доброжелателност и доверие.</p> <p><img src="/uploads/editor/FELLINI.jpg" alt="" /></p> <p><em>Кадър от "Долче вита" на Фелини</em></p> <p><strong>Б. М.</strong> Днес известността се произвежда и планира. Телевизионните риалитита излагат на показ непознати, които стават известни, след това изчезват... С всичко, което това означава: травматизъм, безпокойство, депресия и дори самоубийство.</p> <p><strong>Н. Е.</strong> Все още има звезди: Джордж Клуни, Джулия Робъртс, Анджелина Джоли или Брад Пит участват в играта на известността, както някога в Холивуд.</p> <p><strong>Б. М.</strong> Да, те са известни, защото са видими. Не минава и седмица, без да видим в списанията Анджелина и Брад с шестте им деца, които пътуват от едно място на друго на планетата. Дори имаме чувството, че те правят само това: да се показват.</p> <p><strong>Не е ли това друг начин да се представят на публиката?</strong></p> <p><strong>Б. М.</strong> Известните актьори са заклещени между желанието да бъдат звезди и същевременно обикновени хора. Натали Еник обяснява много добре в книгата си как се преминава от статута на звезда в този на хайлайф.</p> <p><strong>Каква е разликата?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> Предишните звезди бяха като звездите на небето: редки, възвишени и недостъпни. Славата им блестеше дълго след тяхната поява. След това тези звезди станаха хайлайф, по-популярни, по-малко блестящи, по-мимолетни. Това явление е резултат от световното разпространение на културата на известността, която носи със себе си подема на видимостта като вътрешноприсъща, а не като добавена ценност на едно предсъществуващо качество. Друг резултат: тенденцията към една по-слабо контролирана от известните хора информация, която е и по-посегателска към тяхната интимност.</p> <p><strong>Б. М</strong>. Това явление се появи неотдавна. Звездите решиха, че искат да се покажат като нас. Оттам и тези снимки, които наблягат на техния всекидневен, семеен, нормален живот.</p> <p><strong>П. Р.</strong> Актьорите си тръгват от снимки, обуват си дънки, качват се в колата си, прибират се у дома, грижат се за семейството си и на другия ден отново отиват на работа. Те се държат като всички нас. Някога Лиз Тейлър показваше диамантите си, домашните си скандали и филмите си. Днес същите тези звезди се показват с децата си в супермаркета.</p> <p><strong>Има ли хронология в това явление на превръщане в хайлайф?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> То е свързано с развитието на технологиите: колкото повече се развиват, толкова по-интимна става връзката с известните хора. Най-напред беше телевизията, след това кабелните канали: днес има интернет и смартфон. Консумирането на видимостта все повече се насочва към продажбата на информация и размяната на думи за интимността на тези, които не са вече звезди, а известни актьори или хора от хайлайфа.</p> <p><strong>Какво отличава един известен актьор от една звезда или един човек от хайлайфа?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> Някои смятат, че звездите са били убити от Новата вълна, която свали киното на улицата. Патрис Льоконт много добре описва разликата между една звезда и един известен актьор. Той разказва, че веднъж видял Жан-Пол Белмондо да пристига на снимачната площадка. Всички викали: &bdquo;Бебел! Бебел!&rdquo; След това изведнъж всички млъкнали. Идвал Делон. Всички притихнали, вцепенени от появата му. Можем да кажем, че Делон беше звезда, Белмондо &ndash; известен актьор, а Лоана от реалити шоуто &bdquo;Loft&rdquo; е хайлайф.</p> <p><img src="/uploads/editor/PASCAL.jpg" alt="" /></p> <p><em>Паскал Ростен, папарак<br /></em></p> <p><strong>Не е ли нужен истински талант, за да представиш живота си като на сцена?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> Режисирането на личния живот е една от типичните форми на сегашното превръщане в звезда, което се стреми да режисира всекидневния живот на известните хора.</p> <p><strong>Защо това се продава?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> Някои хора обожават да се възхищават, но същевременно искат да могат да мразят или да очернят. Гледането на интимни образи е универсално споделено чувство, което се основава на любопитството и на нуждата от идентификация. Тези хора искат да могат да си кажат: в крайна сметка, тя е същата като мен. Тоест: тя е качила килограми, има бръчки.</p> <p>Забележете рекламните текстове, които трябва да привлекат вниманието към интервютата със звезди в списанията: те наблягат винаги на това, че той е &bdquo;като всички други&rdquo;, естествената, симпатична, достъпна страна на интервюираната звезда, а не неговата недостъпност и тържественост. Точно обратното, някои актриси, като Катрин Деньов, контролират своя образ, като разредяват присъствието си в пресата. Всичко е въпрос на дозиране.</p> <p><strong>П. Р.</strong> Това казвам и аз: доброто дозиране прави някогашното съучастничество невъзможно. Вземете, например, снимката, която избрахме на Орсън Уелс за книгата, когато той пристига в Париж през 1982 г., за да бъде председател на журито на &bdquo;Сезар&rdquo;-ите. Той беше митът, в най-висша степен. Имахме един мотор &bdquo;Харли Дейвидсън&rdquo; и го следвахме в обиколката му с &bdquo;Бентли&rdquo; из големите парижки ресторанти. На един червен светофар му дадохме визитката си. Няколко дни по-късно асистентът му ни се обади, за да ни каже, че той ни определя среща в стаята си в хотел &bdquo;Ланкастър&rdquo;. Отвори ни вратата по халат. Коланът му беше много къс и той взе шнура от завесите в апартамента, за да го стегне. Той говореше по телефона, пушеше цигара. Започнах да снимам. След това той излезе, а аз продължих да го снимам в колата му. Всичко вървеше като по вода.</p> <p><strong>Н. Е.</strong> Тази снимка има изключителна стойност. Тя не е "открадната" снимка, а прилича на такава.</p> <p><img src="/uploads/editor/NATHALIE.jpg" alt="" /></p> <p><em>Натали Еник, социолог</em></p> <p><strong>Б. М.</strong> Това е въпрос на обектив. Ние снимахме на три метра от него без телеобектив. Това променя всичко.</p> <p><strong>Жан-Люк Деларю (френски телевизионен водещ &ndash; б. пр.) и Нийл Армстронг, първият човек, стъпил на Луната, починаха в една и съща седмица. Сп. &bdquo;Пари мач&rdquo; пусна на корицата си обаче Деларю.</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> Жан-Люк Деларю беше човек от телевизията, който стана най-популярната опора на известността. Деларю беше наистина известен.</p> <p><strong>Б. М.</strong> Въпреки това Армстронг беше световноизвестен. Но някои звезди повече продават. Това е въпрос на поколение.</p> <p><strong>Н. Е.</strong> Технолотичният напредък позволява на всеки да се превърне в даден момент от живота си в личност. Тези нови известни хора нямат задължително някаква особена заслуга, лично постижение, но те представляват новия елит. Самият факт, че се показвате в медиите, вече ги прави известни.</p> <p><strong>Всички ли изпитват нуждата да бъдат видими?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> &ndash; Не. Някои писатели или големи учени развиват култура на невидимост. Те смятат, че са велики с това, което правят, а не със своя образ.</p> <p><strong>Откъде идва тази нужда от видимост?</strong></p> <p><strong>Б. М.</strong> Не е ли от прастари времена? Ако по времето на гладиаторите е имало сп. &bdquo;Воаси&rdquo;, те всяка седмица щяха да са на корицата!</p> <p><strong>Н. Е.</strong> Да бъдеш гледан, усещането да съществуваш през погледа на един непознат, който те познава и знае, че ти не знаеш нищо за него, може да се превърне в пистрастяване.</p> <p><img src="/uploads/editor/BRUNO.jpg" alt="" /></p> <p><em>Брюно Мурон, папарак</em></p> <p><strong>Най-хубавият ви спомен?</strong></p> <p><strong>П. Р.</strong> На срещата на върха на Г-8 през 2004 г. Прекарах два дни с Путин, Ширак, Буш, Блеър. Направих невероятни снимки от много близо: Буш повдига чашата си, за да пие кафе, а Путин си сипва захар в кафето...</p> <p><strong>Анди Уорхол е казал, че един ден всеки може да има своите 15 мин. слава. Днес звездите не се ли стремят към 15 мин. анонимност?</strong></p> <p><strong>Н. Е.</strong> Много известни хора мечтаят да се дегизират, за да отидат на кино инкогнито. Филмовият продуцент и рекламист Жорж Кравен накара Лиз Тейлър и Грейс Кели да се качат в метрото. Като че ли това беше най-голямата дързост.</p> <p><strong>П. Р.</strong> Със сигурност мечтаят за анонимност... но за не повече от 15 минути.</p> <p><strong>Н. Е.</strong> Ще цитирам Грета Гарбо: &bdquo;Никога не съм казвала, че искам да бъда сама, просто казах, че искам да ме оставят на мира. Има голяма разлика&rdquo;.</p> <p><em>Брюно Мурон и Паскал Рустен са френски папараци, автори на книгата &bdquo;Прочут&rdquo;. Натали Еник е социолог, чийто учител е Пиер Бурдийо. Тя изследва културните практики и идентичността на артиста пред лицето на славата. Еник е автор на книгата &bdquo;За видимостта. Съвършенство и своеобразие в медийния режим&rdquo;.</em></p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>