Импресионизъм: началото на "дебютантите без талант"

<p>&nbsp;</p> <p>Буржоазната преса ги отхвърля, третира ги като</p> <p><strong>дебютанти без талант</strong></p> <p>Класическите художници им се подиграват. Преди Френско-пруската война от 1870 г. тези авангардисти излагат творбите си в Salon des refuses, но той вече не съществува. Тъй като официалният Парижки салон е недостъпен за тях, решават да организират собствена изложба. Идеята хрумва на Базий, Моне я прегръща.</p> <p>През 1873 г. &bdquo;бандата на Моне&rdquo; създава Анонимно дружество на художниците, скулпторите и гравьорите, за да организират съвместна изложба. Трябва им място. Наемат ателието на фотографа Надар, което той вече не използва, на ул. &bdquo;Капуцините&rdquo; 35.</p> <p>На 15 април 1874 г., в 10 ч. сутринта, 165 картини, окачени според размера им, очакват първите си посетители. Клод Моне излага пет картини: <em>Макове, Хавър, Булеварда на Капуцините, Закуска</em> и прочутата по-късно <em>Импресия, изгряващо слънце</em>. Именно тази картина ще даде името на новото течение в изобразителното изкуство.</p> <p>Да припомним анекдота. При отпечатването на каталога за изложбата накарали Моне да даде име на картината, която той нарича &bdquo;нещото&rdquo;. Това е изгрев слънце, нарисуван през прозореца на стаята му в Хавър. Моне се колебае. Едмон, брат на Огюст Реноар, го кара да побърза. Примирен, Моне отговаря: &bdquo;Сложете <em>Импресия</em>&rdquo;. Някой допълва: &bdquo;Изгряващо слънце&rdquo;. Заглавието е готово.</p> <p>Няколко дни по-късно журналистът Луи Льорой публикува във в. &bdquo;Шаривари&rdquo; статия, озаглавена &bdquo;Школата на импресионистите&rdquo;. Той си представя диалог с въображаем пейзажист, който посещава изложбата на младите художници заедно с него. Той не разбира нищо от това, което вижда. Пред станалата по-късно прочута картина на Моне пейзажистът възкликва: &bdquo;А! Виж ти! Какво представлява тази картина? Погледнете в каталога. &ndash; <em>Импресия, изгряващо слънце</em> &ndash; Импресия, бях сигурен. Понеже бях впечатлен, си казах, че трябва да има импресия в нея...&rdquo;. Ето как думата &bdquo;импресионист&rdquo; е измислена от един присмехулник.</p> <p><strong>&bdquo;Лоши картини&rdquo;</strong></p> <p>Изложбата представя също Реноар (<em>Ложата, Танцьорката</em>), Писаро (<em>Една юнска сутрин</em>), Сисле, Сезан, (<em>Къщата на обесения</em>), Дега (<em>Урок по танци</em>), Берт Моризо (<em>Криеница</em>)... Днес подобна изложба в &bdquo;Гран Пале&rdquo; би привлякла милиони посетители.</p> <p><img src="/uploads/editor/impressionniste-monet-553262-jpg_379570.JPG" alt="" /></p> <p>Клод Моне, <em>Гарата Сен Лазар</em></p> <p>По онова време тя е шумен неуспех: отиват само 3500 души. Повече от критиците дори не си правят труда да я видят, а тези, които прекрачват прага на фотографското ателие на Надар, превърнато в изложбена зала, публикуват остри статии, в които говорят за лоши картини, които &bdquo;са обявили война на красотата&rdquo;. Само две статии са по-благосклонни. Пиер-Огюст Реноар се измъква най-леко.</p> <p>Изложбата е финансова катастрофа. Реноар, чийто дългове се трупат, предлага да продадат на търг картините. Първият е на 24 март 1875 г. в Друо и е истинска катастрофа. Двайсетте платна на Реноар се продават едва за 2 251 франка. Мизерия. Общо, приходите от търга са 11 491 франка. Няма с какво да впечатлят... Тогава.</p> <p>През 2008 г. картините на Моне отбелязаха два рекорда: Картината <em>Железопътния мост в Аржантьой</em> бе продадена на търг на "Кристи&rsquo;с" в Ню Йорк за 41 481 000 млн. долара (близо 27 млн. евро), а <em>Басейнът на нимфите</em> бе купен на търг в Лондон за 40 921 250 паунда (близо 52 млн. евро).</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>