"Хроники и химни" е новата книга на Александър Секулов

"Хроники и химни" е новата книга на Александър Секулов
В началото на декември излиза новата поетична книга на Александър Секулов „Хроники и химни“. Тя се появява две години след успеха на предишния сборник „Море на живите“, който донесе на своя автор националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Орфеев венец“.

 

 

„Хроники и химни“ е с печата на издателска къща „Хермес“, преиздала в изящен колекционерски вид романите на Александър Секулов „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“ и „Господ слиза в Атина“.

 

За книгата писателят Недялко Славов пише: „ Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, ново разширение на поетическата територия на съвременната българска поезия“.

 

„Най-очакваната поетическа книга за годината“, пише литературния критик Силвия Недкова.

 

 

Александър Секулов е един от най-интересните и търсещи български писатели. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“, Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“.

 

Драматург на Драматичен театър Пловдив, автор на пиесите „Няма ток за електрическия стол“, отличена с „Аскеер “ за драматургия, и „Дебелянов и ангелите“.

 

Носител на националните литературни награди „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Венец на Орфей“, „Иван Николов“.

 

Създател на литературния клуб „Spirt & Spirit“, който десет сезона представя новите книгите на значителни български писатели.

 

Превеждан и издаван на редица езици.

 

Публикуваме избран откъс от книгата "Хроники и химни":

 

 

НЕВЪЗМУТИМИ КАТО ДРЕВНИТЕ ПОЕТИ

 

Поезията е тук, за да извика бъдещето – с цялото му минало и катастрофа, с влюбената му

наивност, с досадното старание да усвои или открадне занаята на мъртвите владетели.

На границите на познатия ни свят, сред розмарина и летящите смокини, разсечена на две от

падащата светлина, е нашата империя, която населихме с народи, с истории и вечност. Но ние

твърде дълго не се завръщахме. Прислугата измисли наши двойници – женихи на съпругите,

които носеха в утробите си цялото пътуване. Сега ще трябва да избием всички в хекзаметър,

невъзмутими като древните поети. Дворците ще опразним, тържищата, стъгдите, защото

можем да се върнем само като варвари. Новородени, а не родни. И чистото изкуство

е молитва сред кръв, инстинкт и смърт. Когато властта престане да бъде изкусителен въпрос,

ще призовем певците, очите им ще вземем. И без това възпяват, без да виждат.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • а това?

    06 Дек 2018 0:21ч.

    Възпявам битката, но трябва да си се родил слепец, за да възпяваш битки...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Андрей Кънчев

    06 Дек 2018 9:44ч.

    Преходът е към класово съзнание. 40г. е реален срок.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и още

    06 Дек 2018 9:58ч.

    Щастливи сте, че ужасът ви е един. Умелото кокетство с думите помага, а наглостта се счита за невинност. Закрилата е винаги желана. Под храбрите й знамена невежеството управлява с аристократичната ръка на услужливото шаманство. Тъй както верният палач понякога със титла се сдобива, но продължава да убива - по инстинкт. Терорът става мит благословен. Страданието продължава да прославя заблудата на крепостното право с привидното благоухание на искрения патос. Но радостта не може да прощава. Тя познава думите и верността, и знае как с усмивка блага на милосърдието в мръсната уста ще изчезне, без да страда, думичката свобода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    15 Дек 2018 14:33ч.

    епидермално (напъни неъкви)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    14 Яну 2019 19:54ч.

    Както е с почти всичко в нелепата ни и сриваща се държава, така й в поезията инфлацията шества катастрофално. И получава награди... Чета и се задавям от думи, думи, думи - с фадрома да ги ринеш... Време за триумф на имитацията и посредствеността!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи