“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”. Оттук и поетичният проблясък, който изпълва картините на Рене Магрит. Починал преди половин век, белгийският сюрреалист е честван навсякъде по света, но най-вече в Брюксел.

 

Рене Магрит пред картината си "Странникът" в Брюксел, година преди смъртта си

 

Магрит умира на 15 август 1967 г. в Скарбек, кварталът, който впоследствие ще придобие печална слава заради терористите джихадисти, които е приютил. Рене-Франсоа-Гислен Магрит бе роден 68 г. по-рано в Лесин, близо до Шарльороа. “Този непретенциозен човек осъществи една амбиция, която никога не би посмял да си постави. Той нарисува себе си в душата на нашата нация. Тази понякога толкова неуловима Белгия въпреки всичко има форма, изникнала изпод неговите четки”, каза Йерун Оверстийн, генерален директор на издателство WPG Belgique при откриването на “Годината на Магрит” през май.

Роден в навечерието на ХХ век, Рене Магрит е толкова известен, че може да бъде разпознат само по една лула, ябълка, бомбе, ключ или съвсем прости думи, които се реят в платното като част от ребус. Той е много лесно разпознаваем от всички, от Китай до Илинойс. Визуалният му език има силата на рекламите, които е рисувал. Той е международен. Всичко е в образа, който се отпечатва в зрителя като лозунг. 

Този белгиец, син на шивач и шапкарка, сирак, който винаги е премълчавал самоубийството на майка си, се нуждаел от много време, за да бъде приет от малкия парижки кръг на сюрреалистите. Този човек е много по-сложен, отколкото изглежда: достатъчно е да се прочете кореспонденцията му с неговите приятели философи Алфонс дьо Уелен и Шаим Пърлман, по-късно с Мишел Фуко. Не започна ли той лекцията си през ноември 1938 г. в Училището по изящни изкуства в Антверпен с една далновидна атака: “Този стар въпрос: “Кои сме ние?” получава разочароващ отговор в света, в който живеем”.

Рене Магрит смяташе, че се злоупотребява с думата “сън”, когато се говори за картините му. Той имаше собствено определение за сюрреализма: “Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”. Оттук и поетичният проблясък, който изпълва картината. 

 

 

“Ясновидство”, автопортрет на Рене Магрит (1936 г.)

 

Той искаше да докаже, че образите са на висотата на думите, че те също могат да изразяват чувства, идеи. “Една нощ през 1936 г. се събудих в стая, в която бяха поставили клетка и птицата бе заспала. Една великолепна грешка ме накара да видя в клетката изчезналата птица, заменена от яйце. Там открих удивителна поетична тайна…”

Годината на Магрит може би е повод да го последваме отново в тази тайна. Освен постоянната си колекция от 230 картини, музеят “Магрит” в Брюксел предлага от 13 октомври изложба, посветена на “Магрит и съвременното изкуство”. 

От 21 септември Атомиумът, символ на наследството на Брюксел от Световното изложение през 1958 г., също ще представи емблематични негови творби, сред които “Любовниците” (1928 г.) и “Човешкият син” (1964 г.). В по-игрив стил, фламандският курорт Кноке-Хайст, в северната част на страната, предлага до 3 септември виртуална разходка на плажа под голямо бомбе, любимата шапка на художника. В местното казино може да се види монументалната му фреска, висока 70 м и широка четири метра. Неговото “Омагьосано имение”…

 

"Декалкомания", 1966 г. 

 

 

По материали от “Фигаро”

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Напиши коментар