Гнила ябълка в британската корона

Гнила ябълка в британската корона
Това е историята на Шийлдс накратко. Великобритания, притежаваща самочувствие на световен цар, сложи гнила ябълка в короната си. България бе замесена по стечение на обстоятелствата. Изводи за нас обаче трябва да се направят и днес. Паралелът с Джок Полфрийман в някои отношения е пряк. Също като Англия, Австралия се мъчи да защити сънародника си. Също като британските, наши политици се намесиха в политическия казус. Някои от българите, защитаващи англичанина, са същите, които бранят австралиеца. Разликата е, че в българската политическа намеса виждат чудовищно злодеяние, а в британската – топъл пролетен дъждец. Тези двойни стандарти пречат на България точно толкова, колкото самата беззаконност. Щом чужди политици се намесват в правото, български да не го ли правят? Щом британски поощряват хулиганството, български да се въздържат ли? Въпросите са принципни. Родната действителност просто е по-грубо отражение на първообраза.

 

 

Майкъл Шийлдс 

 

Напрежението около расисткия футболен скандал не стихва. Колкото повече се нижат часовете след мача България – Англия, толкова повече се увеличават хората, които разбират британското лицемерие. В английската преса се появиха брутални обиди спрямо българите, Фейсбук бе залят с примери за расизъм в уж нетърпящата такива прояви Англия.

 

Вследствие хулителите на България измислиха нова опорна точка: “Да, и на Острова има расизъм, но държавата не го толерира. А тук властта използва агитките за свои цели”. Опорната точка обаче си има слабост. Факт е, че в България стадионните лумпени са войсково подразделение на партии, но съществува още един до нея – че и “цивилизовани” държави насърчават хулиганството. Пример пак е добрата стара Англия. Днес ще припомним една прочута история, в която не иде реч директно за расизъм, но касае индулгенция за футболно хулиганство. Тя се разигра пред очите на целия свят и показва как политици и държавата Великобритания не само окзават натиск върху съдебната система, но и директно обръщат справедливостта с хастара нагоре. 

 

Правят го фино, тънко, публично, с инструментите на демокрацията, но резултатът е същият, какъвто би довел и груба сила от тоталитарна държава – погазване на справедливостта. 

 

Паралелите с днешни български казуси са очебийни, а поуката за нас, българите , е огромна. Поуката не е, че “и другите бият негрите”, нито пък следва да се оневиняват балканските мафиотски порядки. Поуката е, че България е част от голям свят, в който пари, интереси, лобита и двойни стандарти определят действителността. И няма как нещата у нас да са принципно по-различни, отликата идва единствено от степента. Най-неизтребимото наследство от комунизма е вярата в мнозина българи, че изчезне ли той, ценностите в живота ни ще станат по-добри. От там идва и убеждението, че бъдат ли съборени Борисов, Пеевски и т.н., схващани като наследство от тоталитаризма, действителността ще стане по-добра. Вярата в светлото демократично бъдеще обаче е сестра на светлото комунистическо.

 

Нито комунизмът, нито демокрацията или капитализмът пораждат погазването на морала, а го прави човешката природа, независимо от системата.

 

Ако българите проумеят това, ще им бъде по-лесно да построят живот, по близък до принципите на законността. 

 

И така, става дума за историята с Майкъл Шийлдс. На 25 май 2005 г. английският “Ливърпул” печели най-драматичния финал в Шампионската лига, побеждавайки “Милан” с дузпи, обръщайки резултата от 0:3. Мачът се играе в Истанбул, а на прибиране английски запалянковци се отбиват в Златни пясъци, за да отпразнуват подобаващо легендарната победа. 

 

Алкохолът също се лее в легендарни количества, по-късно стават ясни ужасяващи картини от хотелския интериор – разкъсани с нож мебели, уриниране в коридори и т.н. 

 

Празнува и 18-годишният Шийлдс, родом от Ливърпул. Насред няколкодневния запой група англичани започва да замерва с бутилки витрините на заведение. Барманът Мартин Георгиев опитва да ги спре, но получава тежък камък в главата. 

 

Част от черепа му е отчупен, изпада в кома, разминава се на косъм от смъртта. Бременната му съпруга  ражда преждевременно след инцидента. 

 

Шийлдс е арестуван, разпознат е от Мартин и свидетели, намерен е камъкът. Задържани, но пуснати часове по-късно са други двама от развилнявата се тълпа. В крайна сметка Шийлдс е осъден от всички български инстанции на 10 години затвор за опит за убийство. Съществува опция да излежи присъдата в Англия. Делото не е трудно от юридическа гледна точка, няма правен спор.

 

Само че се появяват политически съображения. Семейството на Шийлдс, разбираемо, не иска да остави детето си в затвора. Събира гражданска подписка, връчва я на премиера Тони Блеър. Аргументират се с “непрозрачен съдебен процес”. Шийлдс твърди, че е спал в хотела, събуден бил от полицията.

 

Допълнително един от другите задържани, но пуснати впоследствие, Греъм Санки, пише признание, че той ударил бармана Георгиев. Санки прави това на спокойствие във Великобритания, отказва да се яви пред британски съд, най-малко да се върне в България. Българските магистрати не приемат показанията му, а по-късно английски журналисти пишат, че бил заплашван от колеги фенове, за да признае в полза на Шийлдс. Най-любопитното е, че Санки е едър голям мъж за разлика от Шийлдс - трудно свидетелите и Георгиев ще ги объркат.

 

Семейството на Шийлдс търси обществена подкрепа, събират се подписи. Футболистите на “Ливърпул” излизат на терена с фланелки в подкрепа на осъдения фен и доколкото това е клуб с подкрепа на всички континенти – казусът става световен. 

 

От там политически и предизборен. Намесват се политици от пристанищния град, на сцената излизат депутати и министри. 

 

Започва силен политически натиск към България да стартира нов процес, в казуса биват намесени президентът Първанов, главният прокурор Велчев и т.н. Включват се и британски медии, които разказват за лошата българска съдебна система. Рисуват Шийлдс като дете, което просто за първи път пътувало в чужбина. Обясняват какви непосилни условия в затвора е принуден да търпи. В кампанията се включват и софийски медии. В крайна сметка България удържа, Шийлдс е пратен да лежи в английски затвор.

 

Акцията по предсрочното му освобождаване обаче не спира. На 9 септември 2009 г., след като два месеци преди това е отказал, британският правосъден министър Джак Стро решава да предложи за помилване младежа. После кралицата одобрява идеята. Самото педложение на Стро остава в медийните анали така: 

 

“Новината за освобождаването на британеца става факт, след като Стро провел разговори със сем. Шийлдс и лидера на лейбъристите в Ливърпул Джо Абдерсън на 28 август. Министърът на правосъдието бе подложен на сериозен натиск от депутатите от региона и от редица британски организации да освободи младежа”.

 

Стро се аргументира с получени от него “нови доказателства”. Какви – не е ясно. Всички признават обаче, че до помилването се стига след партиен, политически и общественик натиск. А “призналият си” Санки, ако той е извършителят, никога не е пратен в България за нов процес. 

 

Това е историята на Шийлдс накратко. Великобритания, притежаваща самочувствие на световен цар, сложи гнила ябълка в короната си. България бе замесена по стечение на обстоятелствата. Изводи за нас обаче трябва да се направят и днес. Паралелът с Джок Полфрийман в някои отношения е пряк. Също като Англия, Австралия се мъчи да защити сънародника си. Също като британските, наши политици се намесиха в политическия казус. Някои от българите, защитаващи англичанина, са същите, които бранят австралиеца. Разликата е, че в българската политическа намеса виждат чудовищно злодеяние, а в британската – топъл пролетен дъждец. 

 

Има и още паралели – Дьо Кабан и неговите “гнили ябълки”, хвърлени по българския съд в защита на френски фирми. И пак двоен обществен стандарт – български политици не може да притискат съда, френски политик – може.

 

Тези двойни стандарти пречат на България точно толкова, колкото самата беззаконност. Щом чужди политици се намесват в правото, български да не го ли правят? Щом британски поощряват хулиганството, български да се въздържат ли? Въпросите са принципни. Родната действителност просто е по-грубо отражение на първообраза.

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мери

    16 Окт 2019 14:28ч.

    Преди няколко седмици в известна софийска болница (не е "Пирогов") случайно станах свидетел на следната гледка. Бяха намерили и довели в болницата пияно и дрогирано английско добиче. Лекарите го зашиха, помогнаха му, а той буйстваше, налиташе да влиза по стаите в спешното, после пък искаше да си ходи. Лекарите и сестрите се държаха много възпитано и човешки му обясняваха, че е по-добре да остане, докато дойде на себе си. Не та не. Кралският подопечен размири целия етаж. Евала на една мацка от санитарките (готина циганка), само тя се държеше подобаващо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • След като държавата ни търпи организции, защитаващи правата на българските граждани...

    16 Окт 2019 15:14ч.

    ...на разделен генетичен /по Бербатов/ принцип, какво повече има да се обсъжда, но това в никакъв случай не е расизъм, нали?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • многу заблудена уфсъ

    16 Окт 2019 17:32ч.

    президентската ни институция има право да освобождава затворници БЕЗ ДА ДАВА ОБЯСНЕНИЯ, АРГУМЕНТИ и т.н. защо го прави (има статия как по времето на Гоце благодарение на вицепрезидентът ни над 400 затворници са били освободени от бълг. затвори, повечето от тях убийци, дори и при под 30% излежано време. Право или криво, такъв е законът и в такъв случай авторът не си посипва главата с пепел, нито коментира българското правосъдие). Такъв е законът и в английското правосъдие и министърът им Стро е имал право да помилва Шийлдс (и да си направи реклама по този начин). По същият начин сестрите ни от Либия бяха изпратени в БГ да си излежат присъдите в български затвори, но още на летището бяха освободени. Да се смесват такива случаи с организиран натиск от страна на бълг. политици и ГлаДния ни Прокурор за неспазване на бълг. закони в Бг(случаят с Полфрийман) или в момента с озаконяване на расизма по трибуните защото и в Англия имало расизъм показва явно пристрастие и слагачество пред силните на деня в БГ. Което изобщо, ама изобщо не допринася за законността в БГ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Афтаре, гнилата ябълка е еквивалент на

    16 Окт 2019 17:33ч.

    лъжицата катран в кацата с мед - "една гнила ябълка може да скапе цялото буре". Иначе другото си го уцелил. Можеше да обърнеш внимание и на сериозните прояви на фашизъм - парадите на ветерани-есесовци в прибалтийските страни и Украйна например, за които цивилизованите западни политици любезно си траят - щом са насочени против Русия, може!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ;-)

    16 Окт 2019 18:17ч.

    Висшата англосаксонска раса не позволява да бъде съдена от аборигени, за каквити смятат целия останал свят, включително и нас.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Афтора

    16 Окт 2019 19:22ч.

    е една гнила Круша.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо Мънчев - Сливата

    16 Окт 2019 19:35ч.

    Шийлдс, Джок и прочие англосаксонски изроди се гаврят с България, а ние се гърчим и правим от мухата слон...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джоко

    16 Окт 2019 20:58ч.

    Разликата между двата случая е огромна. При Шийлдс има въпиюща несправедливост, а от Полфрийман очевидно се очаква да излежи престъплението на Шийлдс както и на всички други убийци на български студенти, които са лежали по 7-8 години, ако не са избягали. Досега Полфрийман е лежал повече от Наглите (които също бяха убили част от групата си), от убийците на Борилски, от Стависки, от убийците на Чората, от убиеца на детето на Московски и т.н. Нима за всичко трябва да плати Полфрийман, Искрене?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Джонатан С.

    17 Окт 2019 9:52ч.

    Полфриймън трябва да плати за това, което е извършил. А за останалите пуснати на свобода изроди, трябва да платят онези, които са ги пуснали или са ги оставили да избягат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гларуса

    17 Окт 2019 19:33ч.

    Джонатане не прочете ли колко точно го е казал Джоко.Излежал присъдата -да се маха,да ходи да трепе у тях.Момчето нищо няма да го върне..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фриц Клингенберг

    19 Окт 2019 2:50ч.

    Поздравления за статията. Хубавото тепърва предстои - 31 октомври. Франция е още по-зле ... от Велика Британия. За спомените иде реч ... светът отдавна е друг и Слава Богу ... лошото е, че на юдите у нас засега им се разминава ... заради Пеевски или най-точно заради Америка за Пеевски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дарина

    20 Окт 2019 17:22ч.

    Когато собствената полиция и прокуратура , а после съд действат на принципа на СС щурмоваци спрямо самите българи , за какви двойни стандарти говорите ? На същия принцип и либийците могат да кажат, че нашите сестри са освободени. Но тогава всички българи мислехме и се молихме да ги освободят. Защо Шийлц или друг не направи каквото и да е в друга държава , а точно в България ? На това не давате отговор- Защото българските полицаи и прокурори действат като шпиц команди срещу нормалните българи и допускат вече 20 години ултраси и мафиоти да ни тормозят в домовете и градовете ни. И да - австралиеца няма как да тръгне сам срещу 13-16 човека. Вие сте ултраси и затово не ви изнася ,когато видите ,че на никого не му пука за вас. Всичко написано е за автора на материала и хората ,които са на страната на ултрасите

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи