Франсис Форд Копола: Холивуд се продаде

Култов режисьор, пламенен продуцент, завършен лозар… всичко в него вдъхва дързост и свобода. Маестрото с две Златни палми и пет Оскара бе президент на журито на международния кинофестивал в Маракеш.

В коридора, близо до библиотеката, на първия етаж на “Мамуния”, прочутия хотел в Маракеш, Копола приключва шестдневния маратон с пресата от цял свят, дошла, за да чуе уроците му по кино. Мека светлина, шепот като на изповед. Франсис Форд Копола вдъхва респект. Тежката врата най-сетне се отваря. Очакваме оракула. В отвора се появява засмян човекоядец, сякаш излязъл от някой от филмите му: гъста брада, опушени очила, широка светлосиня риза с навити ръкави. Спира внезапно, измърморва нещо, избухва в смях пред това мълчаливо събрание, изумено от появата на въплътения гений. Поглъща чаша вода с ненаситността на жаден лъв. Това е хищен човек. Той е заснел 25 филма, сред които трилогията “Кръстникът”, “Апокалипсис сега”, “Разговорът”, “Риби бойци”, продуцирал е над 70 филма, сред които онези на дъщеря му София, понякога е губил много пари, винаги се е изправял на крака, спечелил е пет Оскара, които един ден изхвърлил през прозореца в прилив на гняв. Майка му обаче отишла да ги прибере, занесла ги в Академията, за да сменят онези, които били повредени, с думите: “Жената за чистене беше. Докато чистела праха, ги изпуснала през прозореца”.

Днес Копола отглежда лозята си в Напа Вали, в имението “Ингълнук”, северно от Сан Франциско, накарал е един майстор от винарната “Шато Марго” да напусне работа и с него произвежда страхотни вина. Преживявам втора кариера. Като студент съм. Като богат студент. Благодарение на моите лозя и хотели най-сетне успях да стана финансово независим и да правя каквото искам. 

Среща с един от най-големите режисьори на своето поколение, който разказва за своята концепция за киното в един смутен, тревожен, жесток свят.

Прочетох целия Коран

Дори бих могъл да ви изрецитирам наизуст първата сура. Прочетох го от любопитство, така както стотици други книги за Наполеоновите битки, падането на Римската империя или “Хиляда и една нощ”. Интересувам се от история на религиите. Впрочем всичко ме интересува. Сценаристът и режисьорът в мен имат нужда да се подхранват непрекъснато. Винаги съм обичал да чета и да уча. Когато бях малък, беше по задължение. Известно време бях прикован към леглото заради полиомиелит. Трябваше да правя нещо. По-късно забелязах, че за един мъж четенето е най-добродетелното, удобно и най-малко вредно развлечение. Пиенето причинява здравословни проблеми, от храната се дебелее, флиртовете правят жена ви истерична, а когато се усамотите, за да четете, не пречите на никого.

Атентатите, които станаха в Париж, в Тунис, в САЩ и на други места, са отвратителни. Но никога не ми мина през ума мисълта да не дойда на Международния филмов фестивал в Маракеш, за да ръководя журито. На планетата няма място, което да е по-опасно от друго. Винаги ще има ненормални, които смятат, че ако убиват сляпо в името на предполагаема кауза, ще се превърнат във вечни герои. Радикализмът не е новост. Просто дойде на вратата ни. 

Ако направя нов антивоенен филм, ще направя филм за любовта

Действието ще се развива в Сирия, защото не спирам да мисля за тези орди от нещастни бежанци, които прекосяват Европа, за да избягат от родината си, която е във война, за децата, които губят родителите си по време на пътя, за онези често вербувани хлапета, които се отклоняват от правия път в тероризма. Бих написал много проста история. За един баща, който жени дъщеря си и няма достатъчно пари, за да плати церемонията, и обикаля роднините, за да събере сумата, от която се нуждае. Няма да има мъртви, нито насилие. Просто единно семейство, което подготвя едно щастливо събитие в контекста на насилие. Аз не правя филми по сюжети, а за хора. Бих показал, че любовта е във всички нас и е по-силна от омразата.

София Копола с баща си, Франсис Форд Копола, на кинофестивала в Маракеш, 5 декември 2015 г.

Холивуд се продаде на хора, които не знаят нищо за киното

Копола, Брандо и “Кръстникът”

Компаниите не искаха Брандо в “Кръстникът”. Прекалено непредвидим. Неконтролируем. Правеше само онова, което му е в главата. Артист, как. Истински. Искаха да направя проби. Проби с Брандо? Бях притиснат. Накратко, отивам у Брандо. Той ми отваря по кимоно. На раменете му огромна несресана коса. Разказвам му за “Кръстникът”, питам го дали е помислил за ролята на италианския мафиот. Той изпусна няколко куркания на червата, взе ластик, върза си косата, пъхна няколко хартиени носни кърпички в челюстта си, отиде да потърси бяла риза и започна да мърмори. Започнах да снимам. С първите кадри студиата просто казаха: окей.

Продуцентът Ал Руди, Марлон Брандо и Копола по време на снимките на "Кръстникът" 

Преди Холивуд беше собственост на експлоататори, с които може да не си съгласен, но те имаха нещо общо, което беше изключително: любовта към киното. Студиата контролираха всичко, от създаването на филма до неговата прожекция. Собствениците на тези студиа бяха дребни предприемачи, дошли от Източна Европа, за да избягат от нацизма. Те се казваха Адолф Цукор, Карл Лемле,  Джеси Луис Ласки… Холивуд беше населен с десетки малки Харви Уейнстейн (днешният магнат на независимото кино - б.а.), които правеха много добри филми и се шпионираха, за да разберат кой ще направи най-добрия. Няма спор, най-добрите босове си остават от този вид: хора, които инвестират собствените си пари, поемат рискове, имат убеждения.  

Днес Холивуд е продаден на пенсионни фондове, електрически компании или банки и загуби тази дързост. Холивуд е населен с наемните работници на тези нови инвеститори, а това вече не е същото. Свещеният огън изчезна и с него дойде краят на свободата. Казвам ви, след три години Холивуд отново ще бъде продаден и знаете ли на кого? На Yahoo, “Майкрософт”, Google, Apple или Фейсбук, защото хората лека-полека ще изоставят социалните мрежи и тези мултинационални компании ще имат нужда от съдържание. Те ще купуват филми, за да ги пускат онлайн.

Това беше бохема като в Латинския квартал

Това беше новият Холивуд, който създадохме в едно предградие на Сан Франциско през май 1969 г.: бохемско племе. Там бяха Скорсезе, Де Палма, Харви Кайтел, Де Ниро. Ходехме в кафенето, прекарвахме времето си да обсъждаме, срещахме великолепни жени. Холивудската индустрия преживяваше своя Май 1968-а. “Волният ездач”с неговите рокери под въздействието на ЛСД, един нискобюджетен филм, имаше феноменален успех, който предизвика огромна чистка във филмовата индустрия. Ние искахме да разбием заключената система на Холивуд, където режисьорът беше обикновен изпълнител. В този момент аз създадох продуцентската си компания American Zoetrope. Искахме да създадем един независим Холивуд. Завърши зле. Търговският провал на “Вратата на рая” на Майкъл Чимино през 1980 г. възвести края на нашата малка революция.

Не харесвам блокбастърите

Не ми харесва идеята, че един филм трябва да породи серия от филми. Обичам филмите да са направени по лични причини, а не защото трябва да се правят пари. Трябва да се поемат рискове. Да се направи филм не е като да се направи кока-кола или кетчуп.

Винаги съм харесвал експерименталното кино и на него винаги са гледали с недоверие. Не харесваха моето екпресионистично, експлозивно кино и философските ми фабули. “Апокалипсис сега” беше приет зле от критиката, дори и впоследствие да имаше успех. Този филм предизвика истинска тревога. Там говорех за лудостта на войната, за делириума на управляващите, за използването на аерозолни бомби, за кланетата, за които е била дадена заповед само заради каприза на един офицер. Всичко това беше неприемливо за Америка. Пресата не ме обичаше. Казваха, че съм мегаломан, което не е съвсем невярно, и че се мисля за Орсън Уелс.

Свидетели сме на появата на нов език

Филмовият език става по-прост, по-изчистен, по-елиптичен. Има по-малко диалог. Ако един герой е на път да напусне жена си, вие го знаете не защото героите го казват, а защото мизансценът го подсказва. Селекцията на филмите на Международния филмов фестивал в Маракеш е добър пример. Повечето от тях бяха доста минималистични. Филмът на корееца Парк Сук-юнг Steel Flower почива едва върху три реплики.

Превод от френски: Галя Дачкова