Войник в Първата световна война, автор на бестселъра "На западния фронт нищо ново" и любовник на най-красивите актриси, Ерих Мария Ремарк е най-известният германски писател през ХХ век. Британският журналист Хилтън Тимс разказва за необичайната му съдба в книгата си "Ерих Мария Ремарк, последният романтик".
Ерих Мария Ремарк, последният романтик

На 31 януари 1929 г. книгата на Ерих Мария Ремарк (1898-1970 г.) влиза с гръм и трясък в книжарниците, подобно на шрапнели в окопите. "На западния фронт нищо ново" е отпечатана в 50 хил. екземпляра, което е смел тираж, докато късметът на книгите за Първата световна война - 200 заглавия, публикувани за десет години - се изчерпва.

Въпреки това издателство "Пропилен Ферлаг", собственост на мощната пресгрупа "Улстейн", повярвала в него. Първият тираж е изчерпан за един ден, през следващите седмици се продават по 20 хил. екзпемпляра дневно. В края на годината издателят доволно потрива ръце: 1 млн. продадени бройки само в Германия. Към тях се прибавят 300 хиляди, продадени във Великобритания и Франция, и 200 хиляди на американския пазар.

Младият Ремарк, родом от Оснабрюк, стар търговски град в Долна Саксония, син на книговезец и учителка, е изпратен на фронта в края на 1916 г. в Ипер, в Белгия. Натоварен е със създаването и поддръжката на огради от бодлива тел и убежища. На 31 юли 1917 г. той е тежко ранен от снаряд: пет рани, едната от които на ръката, което прави невъзможна кариерата му на пианист, за която тайно е мечтаел. Фрустриран музикант, той ще признае, че пише "по слух: "Чувам всичко, което пиша".

Демобилизиран и разочарован,

той зарязва образованието и става рекламен редактор, след това журналист, свързва се в Берлин с тези, които създават Холивуд, Робърт Сиодмак, Били Уайлдър, Дитлеф Сирк (бъдещият Дъглас Сирк). И култивира трите си хобита: красивите жени, доброто вино и спортните коли.

През 1927 г., след като се е оженил за Юта, въплщение на женския му идеал, "северен тип, блондинка, слаба, с манекенска стойка", Ремарк се заема с романа, който ще го направи известен. Никога не си е представял, че ще пише за войната, но му се налага да напише тази книга, когато осъзнава, че източникът на депресиите му се крие в неговата една година на фронта. Когато разказът е завършен, ръкописът остава на масата му в продължение на шест месеца, сякаш просто става дума за упражнение по самонаблюдение, докато жена му го накарала да потърси издател.

Бъдещият писател се обръща към "Фишер Ферлаг", издателството, което е публикувало "Буденброкови" на Томас Ман. Берман Фишер се запалва, но не и бащата Самюел, генерален директор и човекът, който взема решенията. Ремарк се обръща към "Пропилен Ферлаг". Този път приемът е недвусмислен. Следва рекламна кампания с приложения в списанията и рекламни табла. Почти безразличен към тази промоция на книгата му, между удовлетворението да я види призната и страха да бъде на първия ред, Ремарк вече работи по продължението в добрата си стара къща в Оснабрюк: Der Weg zurück ("Обратния път"), разказ за трудната адаптация към цивилния живот на завърналите се млади войници в една страна, преживяваща поражението. 

Успехът изненадва автора. Според биографа му Хилтън Тимс той става, въпреки себе си, сух и сдържан а ла Хемингуей, "говорителят на всички войници, погребани в този конфликт, и тази универсалност ще му донесе признанието на читателите, каквото и да е тяхното обществено положение и социален произход". Говорител, но също така и противник, дори човек, който трябва да бъде повален.

Националистите, убедени, че не са загубили войната и са били пожертвани от политиците, обсипват с хули този подстрекател "пораженец". Нацистите искат кожата на писателя, дори и, веднъж дошли на власт, да се опитват напразно да го подкупят. По-учтив като форма, писателят Ернст Юнгер е не по-малко враждебен към него. "На Западния фронт…" е маскировка, в този смисъл, че създава илюзията, че Германия е доминирана от интернационализма и пацифизма, заявява той пред британски журналист, докато моята книга ("Стоманена буря" - б.а.), точно обратното, бе написана, за да покаже, че бойците не са били толкова ужасяващо нещастни". Крайната левица пък обвинява Ремарк, че не напада управляващата класа. 

Успехът поражда успех,

правата за адаптацията на книгата в киното са откупени от Холивуд. Филмът, заснет от Луис Майлстоун, излиза на екрана през 1930 г. "Прекарвам свободното си време да изпробвам автомобили, доверява писателят пред "Обзървър". Това е област, която познавам добре. Автомобилите, кучетатариболова…" Издателят му подарява шестцилиндров кабриолет Ланчия, който той нарича "пума", прякор, който по-късно ще даде и на Марлене Дитрих.

Благословени времена? Не, последно затишие. Мусолини забранява книгата, последван от австрийския министър на отбраната, който я изтегля от кантоните. Още преди идването на власт на нацистите, разтревоженият Ремарк се установява в италианската част на Швейцария, близо до Лугано. Този човек без политически ангажименти доверява на Томас Ман, че "по-скоро по щастлива случайност, отколкото поради прозорливост" се е оказал от "правилната страна".

През 1939 г. той заминава за Америка - Холивуд, след това Ню Йорк. Започва нов живот за този плодовит писател (двайсетина книги), който накарал другите да говорят също и за завоеванията му: Марлене Дитрих, Грета Гарбо, Полет Годар и върволица от второстепенни актриси. Тайната на този съблазнител? "Способност, която малко мъже притежават: да разбира емоциите на съществуването". Това го казва "Синият ангел".

Превод от френски: Галя Дачкова

Още от категорията

 Годината на Магрит

Годината на Магрит

“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”....

9 коментар/a

Наблюдател на 06.08.2014 в 00:37
Изключителен писател - ваятел! Един от най-добрите творци на 20-ти век, с широк размах на литературния похват - от лежерната комедийност в \"Черният обелиск\" до дълбокия драматизъм в \"Тримата другари\". Върховно наслаждение е да се четат неговите книги!
no name на 07.08.2014 в 04:03
БРАВО!
ПУХ на 10.08.2014 в 07:00
Наздраве! С чашка калвадос за неповторимия ваятел на образи Ерих Мария Ремарк!!!
пиер на 10.08.2014 в 17:33
велик писател ненадминат сърце ваятел
Калвадосът е на Ърнест Х., но наздраве, естети! на 11.08.2014 в 23:52
Ще си позволя цитат от \"Черният обелиск\" и се надявам простака Хънтер Дъглас да не идва тук. Става дума за един фелдфебел, който всяка вечер опикава обелиска, който послествие закупува, И: - \"\" Това, което никой не можа да направи го извърши понятието за собственост.Фелдфебелът използва собствения си клозет!!! Нека някой сега ми говори за комунизъм. Собствеността създавяа усет за ред.\"\"
дайкирито е на Хемингуей на 12.08.2014 в 01:51
а калвадосът е на Тримата другари. Извинявам се за грешката, но така е , откакто спрях пиенето;-) \\\"\\\" за което са виновни комунистите и евреите\\\"\\\" и колоездачите\\\"\\\" а, защо, и колоездачите??\\\"\\\" а, защо и евреите\\\"\\\" - откъс от Тримата другари ;-)
Жорж Санд на 12.08.2014 в 02:17
Калвадос се лееше и в \"Триумфалната арка\".
Стоимен на 12.06.2017 в 13:58
Ремарк е писател не само на едно изгубено поколение в Германия, но на всички изгубени поколения във всички страни. В това число и на моето.
Ана Величкова на 23.06.2017 в 13:02
Ерих Мария Ремарк е изключителен писател и антифашист. Той написа потресаващи книги срещу фашизма и ужасите в нацистките концлагери, като "Искрица живот". В романа "Сенки в рая" той реалистично пресъздава американското благополучие на фона на неописуемите страдания на хората в Европа и света по време на Втората световна война. Особено отблъскващи са филмите, които Холивуд създава по това време - режисьорите не само не знаят истината за хитлеристките зверства, но и не вярват в тях, дори и униформите на героите им не отговарят на истината. Защо се набляга на немаловажни моменти от живота на писателя - на кого какъв е бил, а не се говори за големия му писателски принос в разобличаването на зверското лице на нацизма? Изглежда, че за хората с обществени позиции това не е важно...

Напиши коментар