Добрините на цар Нуреев

Добрините на цар Нуреев
Той почина на 6 януари 1993 г. на 54-годишна възраст, завещавайки цялото си богатство, така че името му никога да не бъде забравено. Рудолф Нуреев искаше да го знаят богат. Роден във влак, отгледан в руска изба, където снегът влизал през покрива, парите бяха за него мярката, по която измерваше собствената си стойност: блясъкът на златото трябваше да му позволи да остане безсмъртен, пише „Фигаро”.
<p>&nbsp;</p> <p>През 1965 г. той печели по 2800 долара на спектакъл; 7000 през 1970 г., когато танцуваше с Марго Фонтейн; 10 хиляди десет години по-късно за всяко свое изпълнение с трупата си &bdquo;Нуреев и приятели&rdquo; (&bdquo;приятелите&rdquo; имаха право само на 1000 долара, което е доста за онова време), 20 хиляди през 1990 г., когато вече беше само име.</p> <p>Танцувайки 250 вечери годишно, Нуреев изгради империята си, благодарение на своите мускули. Изгради си декор, подобен на този на каймака на светското общество: 300 кв.м на крайбрежната улица &bdquo;Волтер&rdquo; в Париж, апартамент в Дакота Билдинг до Сентръл Парк в Ню Йорк, където негови съседи бяха Джаки Онасис и Джон Ленън, къща в Ла Тюрби, ранчо в Ричмънд, в щата Вирджиния, вила в Сент Барт и като последен пристан, островите Гали в италианското Средиземноморие, някога притежавани от Льо Корбюзие, след това от Масин, които ги оставили със студиа за танцуване, но без вода и електричество. Нуреев ги прокарва.</p> <p><em>Да притежава всички тези къщи му позволяваше да покаже парите си, но той съвсем не живееше в тях, с изключение на Париж и Ню Йорк, където се трупаха килими, мъжки голи тела, произведения на изкуството и мебелировка, които той колекционираше. Той нямаше време</em>, казва Марио Боа, който управлява неговите хореографски права. След смъртта на Нуреев всичките му имоти са продадени от неговите фондации: американската фондация получава 6,2 млн. долара; европейската, базирана в Лихтенщайн, 12 млн. евро.</p> <p>Какво са направили с тези пари? От две години руски документален филм обвинява някои от&nbsp; високопоставените им служители, че са отклонили пари. <em>От смъртта на Рудолф фондацията функционира, следвайки последната му воля. Това не беше нито много лесно, нито много славно</em>, казва Тиери Фуке, днес директор на европейската фондация след Джон Тули, бивш директор на &bdquo;Ковънт Гардън&rdquo;, и Юг Гар, бивш директор на Парижката опера.</p> <p><img src="/uploads/editor/MARGO.jpg" alt="" width="332" height="248" /></p> <p><em>Легендарният дует Рудолф Нуреев - Марго Фонтейн</em></p> <p>Също толкова вкоренен в него, както и вкусът към парите, Нуреев живееше в ужас от данъчните власти: <em>Това беше неговият враг номер две след КГБ</em>, разказва Ариан Долю, авторът на биографията му, издадена от Flammarion. <em>Как една страна, която претендира, че е демокрация, може да преследва някого, сякаш той е престъпник!</em>,<em> подхвърля той на американския си счетоводител, който току-що му е поискал проста проверка</em>. През ноември 1992 г. перспективата на твърде близката смърт не прогонва старите му демони. Така както иска от Андре Ларкие, по онова време директор на Парижката опера, а днес президент на дружеството на приятелите на балетиста, да бъде погребан в Сент Женевиев де Боа, но <em>възможно най-далеч от Лифар</em>, и се радва, че двете фондации ще позволят на парите му да избягат от данъчните власти.</p> <p>Срещу приходите от хореографските му права (между 160 хил. евро през 2009 г. и 330 хиляди през 2012 г.) той възлага на европейската фондация да изпълни последната му воля: да помогне на семейството му, да отпуска стипендии на млади танцьори от Изтока, които желаят да отидат на Запад, да подпомага медицинските изследвания на заболяванията, от които страдат танцьорите, и да открие музей.</p> <p><img src="/uploads/editor/RUDOLF-31.jpg" alt="" /></p> <p>Едва погребан Нуреев, френските данъчни власти се готвят да придобият правата върху наследяването на австрийския гражданин, починал на нейна територия. От своя страна, семейството му атакува фондацията: танцьорът не е бил напълно с ума си, за да ги лиши така от парите си. Разходите около процеса (1,7 млн. евро за хонорари и допълнителни обезщетения) щяха да накарат Нуреев да почервенее. <em></em></p> <p><em>Когато е било съставено завещанието, СССР все още се държеше здраво и Рудолф прецени, че 200 хил. долара на всяка от сестрите му и от 50 хиляди до 200 хиляди на всеки от племенниците му са достатъчни. Когато СССР рухна и семейството му пожела да се установи в Калифорния, тези суми им се сториха твърде нищожни</em>, обяснява Юг Гал, някогашният директор на фондацията.</p> <p>Имотите са запорирани. Фондацията отстъпва: тя ще поеме издръжката на семейството, докато се изучи и последната племенница, посочена в завещанието. Потърсена от европейската фондация за помощ, американската отказва да участва. Въпреки че Нуреев е мечтал да види ранчото във Вирджиния превърнато в място за танци, всичко е продадено преди края на 1995 г.</p> <p><img src="/uploads/editor/RUDOLF-53.jpg" alt="" width="218" height="320" /></p> <p><em>Досега европейската фондация е похарчила 10,6 милиона</em>, казва нейният директор Тиери Фуке. <em>3,2 милиона за завещанието за семейството и няколко близки приятели; 1,5 милиона за други цели на фондацията (медицински разходи, музей, архивни филми, сайт в интернет, който има 24 хил. уникални посетители месечно, законова защита на името); 2,9 милиона за административни разходи (за секретариата на фондацията, разходи по управление на наследството му, одитни разходи, разходи за пътуване и престой на членовете на съвета, банкови разходи...) и 1,3 милиона за обучението на млади танцьори</em>.</p> <p>Фондацията отпуска от осем до десет стипендии годишно и е дала възможност на няколко големи танцьори да се проявят: Иван Путров (балетмайстор на Кралския балет от 2002 до 2010 г.), Вадим Мунтагиров (балетмайстор в Английския национален балет) и Сергей Полюнин, който измени на Кралския балет миналата година и замина за Русия, предизвиквайки толкова шум, колкото през 1961 г. самият Нуреев, само че в обратна посока.</p> <p>В САЩ балетната фондация &bdquo;Рудолф Нуреев&rdquo;, управлявана от адвоката Бари Уейнстейн, е похарчила 5 млн. долара, главно за Нюйоркския балет, в подкрепа на хореографите. Очакваният от 20 г. музей най-накрая ще отвори врати в Националния център за сценични костюми в Мулен през септември. <em>Тази юбилейна година ще постави началото на нов етап в нашата работа</em>, обещава Тиери Фуке.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • отвратен

    26 Дек 2012 15:10ч.

    Аман от ПЕДАЛИ,навсякаде се тикат че и с претенции-КГБ му било виновно за всичко,просто органите не са си свършили добре работата по онова време или пък нарочно са го изпуснали за мечтания му Запад дя рязняся СПИН около себе си!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за протокола

    26 Дек 2012 17:09ч.

    Интересен щрих е, че Нуреев е волжки българин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сашето

    28 Дек 2012 17:58ч.

    Е,и какво като е спечелил милиони? Сега му ги харчат Американците и Европа! Няма начин,как да не е придобил най хубавото от запада-спина! Може би да е бил много добър балетист,но какво от това? Просто и него го е гонила простотиията. Когато беден човек забогатее,парите задължително го развалят!Амин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • я

    30 Дек 2012 4:19ч.

    Просто Човек.. Наркотиците правят мъжете обратни. И прости.. И талантливо отдадени..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи