Джеръми Айрънс: Ти самият трябва да искаш да гледаш филма, в който си играл

<p><strong>- Колко сте активен, Джеръми Айрънс! Направихте &ldquo;Нощен влак за Лисабон&rdquo;, трилър на Били Аугуст, филма на ужасите </strong><span style="color:rgb(50, 51, 51)"><strong><em>High Rise</em></strong></span><strong> на Бен Уийтли. Ще бъдете също в афиша на &ldquo;Батман срещу Супермен&rdquo; на Зак Снайдър. Как избирате ролите си?</strong></p> <p>- Всъщност има няколко критерия. Приех например <span style="color:#323333"><em>High Rise</em></span>, защото си давам сметка, че съм работил малко за независимото британско кино. Това е адаптация по романа на Джей Джи Балард за падението на група индивиди с политически убеждения. Снимах също <span style="color:#323333"><em>The Man Who Knew Infinity</em></span>, историята на един голям математик в Кеймбридж, Шриниваса Рамануджан, защото режисьорът Матю Браун ми изглеждаше интересен и имаше вълнуваща мрежа от психологически отношения. За &ldquo;Батман&rdquo;, разбира се, бе страшно предизвикателство да наследя Майкъл Кейн в ролята на иконома на Брус Уейн. Защото става дума за сложна роля.</p> <p><strong>- Ще ви гледаме също във филма </strong><span style="color:#323333"><strong><em>Race </em></strong></span><strong>на Стивън Хопкинс за живота на Джеси Оуен&hellip;</strong></p> <p>- В <span style="color:#323333"><em>Race </em></span>аз съм Ейвъри Бръндидж, президент на Олимпийския комитет, много спорна личност, който е имал голям успех, но, от друга страна, е бил недолюбван. За мен е важно да имам възможно най-широка палитра от роли. Като цяло, общото е, че сценаристът ми харесва и ме интригува и понякога буди моето възхищение. Трябва да бъдат налице два аспекта. Търговският. Като актьор, вие трябва да умеете да носите пари на филмите, особено независимите, вашето име трябва да е достатъчно, за да се събере бюджет. За да имате тази икономическа власт, трябва да достигате до достатъчно широка публика и да правите филми, които ви носят това признание. В художествен план трябва да бъдете очарован от един герой, една история и самият вие да имате желание да отидете да гледате филма, в който играете.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/NkIJ0f-IXLM?wmode=transparent&amp;jqoemcache=twr9y" width="425"></iframe></div> <div class="embeddedContent">&nbsp;</div> <p><em>&quot;Нощен влак към Лисабон&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Идвате от театъра. Какво ви дава това в киното?</strong></p> <p>- Това е едно и също нещо. Претендирате, че сте някой друг. Вътрешният механизъм е идентичен. Ритъмът е различен. В театъра има повторение, вие можете да рафинирате играта си, за да предадете на възможно най-голяма публика това, което чувствате в момента на спектакъла. В киното тази връзка трябва да се установи с камерата и това е уникален момент, дори и да се предполага, че е репетиран.&nbsp;</p> <p><strong>- Спомняте ли си деня, в който решихте да станете актьор?</strong></p> <p>- Когато на 17 г. напуснах училище, нямах никаква представа какво искам да правя. Имах желание да стана ветеринар, но бях пълна нула по природни науки! Бях социален асистент в един беден квартал в Лондон. Не намирах удовлетворение, тъй като давах много от себе си, но получавах малко. Така че помислих за областите, които ми допадат: циркът, уличните изкуства или театъра. Видях обява за работа в един театър, там работих около шест месеца и реших да се занимавам с това.</p> <p><strong>- Има ли актьори, които са ви повлияли?</strong></p> <p>- О, да! Първият, освен Лорънс Оливие и Ричард Бъртън, вероятно бе Питър О&rsquo;Тул. Той бе първият, на когото се възхитих в киното. Харесах неговото присъствие, харизмата му, казах си, че бих искал да се науча да играя като него. Във филмите, които току-що гледах в Маракеш, ме трогнаха изпълненията на Еди Редмайн в &ldquo;Теория на всичко&rdquo; на Джеймс Марш и на Бенедикт Къмбърбач в &ldquo;Игра на кодове&rdquo; на Мортен Тилдум.</p> <p><strong>- Защо казахте неотдавна, че киното може да направи света по-добър?</strong></p> <p>- Защото така мисля. Изкуството може да обедини народите, независимо дали сме християни или мюсюлмани, въпреки нашите политически и културни различия, ние имаме общото желания да живеем в мир. Не зная дали изкуствата, киното или литературата са способни да разрешат конфликтите в Близкия изток, но ми се струва, че културата може да изиграе роля в дипломацията в един свят, в който медиите непрекъснато припомнят жестокостите, игрите на властта и извършените несправедливости. Каквато и да е културната среда, в която живеем, е много важно, докато гледаме един филм или четем една книга, да разберем, че в крайна сметка имаме едно и също вдъхновение. Ние искаме справедливост, работа, да живеем в мирен свят.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/45373_nP3j7892SaZGh7rrVxhvTUi3U02MzX.jpg" /></p> <p><em>Джеръми Айрънс на кинофестивала в Маракеш</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>