Дженифър Лорънс: Всичко ми се случва с шеметна скорост

<p>&nbsp;</p> <p>Лице на &ldquo;Диор&rdquo; от 2012 г., момичето от Луисвил стана постоянен посетител на червения килим и получи поредната почест с поканата да ръководи престижния моден бал <span style="color:rgb(47, 48, 51)"><em>Met</em> </span>следващия май заедно с Анна Уинтър, директорката на американския &ldquo;Вог&rdquo;.&nbsp;В Лондон Дженифър Лорънс ни разказа за своя необичаен възход в Холивуд, за ролята й на посланик на &quot;Диор&quot;,<span style="font-size:16px"><span style="color:rgb(47, 48, 51); font-family:times"><em>&nbsp;</em></span></span>както и за третото й партньорство на екрана с Брадли Купър.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44140_rexfskIx1XumibhoK0Nhz9pY9C85TO.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Преди интересувахте ли се от мода?</strong></p> <p>- Не, наистина не! Мразех да се обличам за първите си червени килими, защото никога не се чувствах удобно в тези лъскави рокли. В Луисвил, когато бях дете, наследявах дрехите на двамата ми по-големи братя <em>(Бен и Блейн - б.а.), </em>които гарнирах с момичешки парцали, които майка ми изнамираше на тавана. Бях момиче, което се облича и държи като момче. Едва неотдавна открих красотата на висшата мода и на големите модни къщи. Първото дефиле за &ldquo;Диор&rdquo; на Раф Симон, на което присъствах, ме вдъхнови. Изведнъж изпитах желание да приличам на това определение за жената, да нося тези произведения на изкуството.&nbsp;</p> <p><strong>- Европейците носят дома си в ръчната си чанта. А Вие?</strong></p> <p>- Имам една огромна чанта, която наричам &ldquo;адмиралски кораб&rdquo;, която мъкна навсякъде със себе си и в която наистина има всичко! Основните неща? Бибероните на племенниците ми, спомен от последното ми гледане на деца, които не мога да изхвърля, портфейлът ми, паспортът ми, телефонът ми и колекция от балсами за устни и химикалки: понеже винаги падат на дъното, ги забравям и купувам нови&hellip; Когато избера по-малка чанта, преливам всички тези необходими неща в ограничена версия.</p> <p><strong>- В &ldquo;Серена&rdquo; с Брадли Купър играете страстна двойка, също както в &ldquo;Теория на щастието&rdquo;. Това е третия ви филм заедно за три години, след &ldquo;Американска схема&rdquo; през 2013 г. Защо е този избор? Как си обяснявате тази алхимия помежду ви?</strong></p> <p>- Именно, тя е необяснима! Той е невероятен актьор, който всеки път ме кара да надмина себе си. Развивам същата връзка с режисьора Дейвид О. Ръсел: обожаваме да работим заедно.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44140_PdEIUA7B9uAAu3KawJ3PdeilzPlnn8.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Излизането на &ldquo;Игрите на глада: бунтът, част 2&rdquo; през 2015 г. ще ознаменува края на сагата. Какво ще запомните от това приключение?</strong></p> <p>- За първи път играх една и съща роля няколко години. Героинята ми Катнис и аз си приличаме: идваме от село и трябва да се борим, за да оцелеем в чужда среда: Катнис буквално трябва да убива, за да се измъкне, което за щастие не е моят случай! След &ldquo;Игрите на глада: Възпламеняване&rdquo; тя страда от посттравматичен стрес. В &ldquo;Бунтът&rdquo; тя е толкова уязвима, че трябва да се възстанови. Беше интересно и вълнуващо да израсна с нея, изправена пред също толкова необичайни обстоятелства, в момента, в който учех занаята в Холивуд, когато всичко ми се случваше с шеметна скорост.</p> <p><strong>- Също като Катнис изглежда, че и Вие трудно свиквате с известността&hellip;</strong></p> <p>- Три дълги дни се колебаех преди да приема да участвам в &ldquo;Игрите на глада&rdquo;. Мечтаех за независими филми. Страхувах се, че ще бъда оприличавана на един толкова значим персонаж за младите. На 20 г. рядко си изправен пред решение, което ще има такъв отпечатък върху бъдещето ти. Не бях сигурна, че искам &ldquo;този живот&rdquo;. След това разбрах, че каквото и да направя, в какъвто и да е мащаб, ще загубя част от личния си живот&hellip;</p> <p><strong>- Звездите от вашето поколение са изключително свързани със социалните мрежи. Но не и Вие. Защо?</strong></p> <p>- Това не ме интересува нито за миг! Вече имам стотици имейли, които не съм успяла да прочета. Винаги съм имала много ясна представа за пътя, който исках да следвам: да играя, това беше всичко. Уви, не мога да контролирам присъствието си в сензационната преса.</p> <p>За всяка &ldquo;всекидневна&rdquo; снимка, която се появява в списанията, съм си играла три дни на котка и мишка с фотографите. Не съм ги забелязала, докато съм излизала от колата си. Разбира се, по договор, аз трябва да изпълнявам определена медийна работа при промоцията на труда ми. Но, ако имах избор, щяхте да му чувате да говоря само във филмите&hellip;</p> <p><strong>- Във вашата кампания за Диор есен-зима 2014-2015 г., Вие определяте силната жена като &ldquo;уверена в себе си и знаеща какво иска&rdquo;. Кой би бил идеалният мъж за нея?</strong></p> <p>- Този, който й позволи да остане самата себе си при всички обстоятелства. В противен случай може и да остане сама!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44140_o8yQi3SYJsLsg2fqAeq8bsYJw9EQYT.jpg" /></p> <p><strong><em>Дженифър Лорънс на червения килим</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>