Джеймс Камерън: Не вярвам на политиците, големите компании поглъщат системата

<p><strong>- Мечтата на живота ви ли бе това гмуркане на 11 км дълбочина?</strong></p> <p>- Океанските дълбини винаги са владеели момчешките ми мечти. За това разказва този филм. Като юноша се научих да се гмуркам в един обществен басейн в Бъфало, в САЩ, от другата страна на канадската граница. След това се запалих много по изследването на останки от разбити кораби и посетих кораловите рифове по цял свят. Така прекарвах свободното си време и паралелно правех филми.&nbsp;</p> <p>През 1988 г. снимките на &quot;Бездната&quot;, историята, за който написах, когато бях на 15 г., ми дадоха повод да обединя двете си увлечения. За нуждите на филма се срещнах с най-големите специалисти по подводни изследвания, с които все още поддържам контакт; измислихме специални каски, използвахме всякакви апарати. Но по време на цялото приключение на &quot;Бездната&quot; не надхвърлихме 20 метра дълбочина! Следващият етап беше през 1992 г. с подготовката на &quot;Титаник&quot;. За да открия необходимия материал за слизането до останките на кораба, отидох в Русия при проф. Анатолий Сагалевич, който е измислил подводните апарати МИР. Спускането под вода стана през 1995 г. и през следващите десет години направих още шест експедиции на голяма дълбочина.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41932_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" /></p> <p><em>Подводницата Deepsea Challenger е бил екипирана с осем HD камери</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- С Deepsea Challenger излизате в друго измерение: вие сте едновременно специалист, учен, актьор и продуцент.</strong></p> <p>- Още през 2005 г. започнах да подготвям спускането до Марианската падина и да замислям подводницата ни, работейки едновременно върху &quot;Аватар&quot;. &quot;Камерън Пейс Груп&quot; се зае със заснемането на 3D и подводните снимки. Ние продаваме материала си на целия Холивуд; Скорсезе го използва в &quot;Изобретението на Хюго&quot;, Анг Лий в &quot;Животът на Пи&quot;. <em>Deepsea Challenger </em>изискваше разработването на камери 3D големи колкото пура, които са способни да устоят на налягане на повече от един тон на квадратен сантиметър извън подводницата.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41932_irDy5EWnThWTH7IwOq5yLOvByEl0KY.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Какви са трудностите при подобни снимки?</strong></p> <p>- Що се отнася до мен и като се има предвид налягането на дъното на океана, аз рискувах най-вече да стана на пихтия от имплозията на <em>Deepsea Challenger. </em>Но повече се тревожех на палубата на кораба, отколкото на 11 км дълбочина под водата. Опитайте се да си представите снимачен екип, покрит с камери и кабели, който трябва да заснеме вълнението, причинено от силен вятър от 12-тонно устройство, увиснало във въздуха. Няколко пъти опитахме катастрофата и измерихме слабостта на нашите средства. Нито корабът, нито кранът ни бяха пригодени за подобна задача.&nbsp;</p> <p><strong>- Въпреки това малка компания като вашата, а не голяма, направи този подвиг. Как си го обяснявате?</strong></p> <p>- Дълго време инженерите откликваха само на нуждите на учените, които наистина не бяха заинтересовани да се промъкват в останките. За да покажем на публиката вътрешността на &quot;Титаник&quot;, трябваше сами да си измислим специални подводни апарати и да работим за миниатюризирането на камерите. Що се отнася до изследванията, това е икономически въпрос. Има начини да се стигне на 6000 метра дълбочина на умерени цени. Отвъд тази дълбочина се изискват огромни средства, за да бъдат посетени само 2 на сто от морските запаси.</p> <p><strong>- Как намерихте в този документален филм равновесието между наука и кино?</strong></p> <p>- Трябва да го намериш, защото филмът плаща, ако мога така да се изразя, научното изследване. Това е моделът &quot;Кусто&quot;. Когато той е започнал, е бил обикновен военен техник и изследовател, слабо запознат с киното. Едва впоследствие, защото двойната му роля го е отвела дотам, той се превръща във фигура в защита на околната среда. Така че отидохме в &quot;Нешънъл Джиографик&quot;, за да им предложим зрелищен филм на 3D, чийто снимачен бюджет покриваше самата експедиция.</p> <p><strong>- Активист ли сте на природозащитната кауза?</strong></p> <p>- Спрях да вярвам на речите на политиците. Системата е погълната от интересите на големите компании в петрола, &nbsp;<span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:tahoma,sans-serif">селскостопанските&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:tahoma,sans-serif">хранителни&nbsp;</span><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:tahoma,sans-serif">продукти&nbsp;</span>или фармацията. Използвам медийния си образ, за да стигна пряко до публиката, защото промяната може да дойде само от общественото мнение и не може да бъде наложена отгоре.</p> <p><strong>- Защо се отказахте от американското гражданство?</strong></p> <p>- Да речем, че останах канадец, което ми е предостатъчно. Бях слисан от влизането във война срещу Ирак, която искаше Джордж У. Буш и която за мен е част от икономическия империализъм. Начинът, по който тази офанзива бе продадена на американското обществено мнение, защита на иракския народ и търсене на оръжия за масово унищожение, достигна върха на лицемерието. В &quot;Аватар&quot; намеквам за този двойнствен език и манипулацията на дискурса.</p> <p><strong>- Вашият път е учудващ. Бил сте шофьор на камион, после работник. Това ли е животът, който искахте като по-млад?</strong></p> <p>- Най-напред имаше желание за бунт срещу системата. В края на 60-те г., в един период на вълнения и отхвърляне на условностите, бях юноша. Несъмнено не исках да стана инженер като баща ми и в началото на образованието си минах през голямо объркване, от физика към астрономия, от графични изкуства към литература. След това зарязах всичко. Карайки камион, си избрах работа, която оставяше малко време да се отдам на художествените си увлечения: писане и рисуване. Исках да опитам истинския живот.</p> <p>Когато младите ме питат как се става режисьор, аз им отговарям, че трябва най-напред да имат какво да кажат. Това е възможно, само ако си натрупал житейски опит. Ако само учиш кино, правиш филми&hellip; за за киното. Обратното, трябва да познаваш света, да опиташ приключението, да изградиш отношения, да се влюбиш, да се изправиш, да се освободиш. Не до 40 г., разбира се, но, когато веднъж си живял, не е трудно да станеш режисьор.</p> <p><strong>- Увличате се също по ръчната работа&hellip;</strong></p> <p>- В продължение на година и половина бях специалист по оборудване с точно измервателни уреди. По онова време се случи едно събитие, което промени хода на живота ми. Бях инвестирал в комплект със сложни инструменти, който ми откраднаха от колата. Трябваше да започна от нулата. Предпочетох да сменя напълно професията. Това ме отведе на работа на снимачните площадки&hellip; Мечтая си да намеря този крадец, за да му подаря бутилка шампанско.</p> <p><strong>- Днес учен ли сте или режисьор?</strong></p> <p>- И едното, и другото. Имах шанса да позная много рано успеха, което ми позволи да финансирам другите си увлечения. Аз съм режисьор и киното се намира по същността си на границата на изкуството и технологията. Нито един режисьор не може да успее, ако не разполага с добри технически инструменти.</p> <p><strong>- Вие сте също така отделен случай в Холивуд&hellip;</strong></p> <p>- Имам много приятели в тази среда, но упреквам мнозина, че смятат, че Холивуд е най-важното нещо на този свят. Това е погрешно. Важното е да кажеш, че нашата цивилизация е на път да унищожи природата, да припомниш, че науката е главното. Тя е последната ни надежда, защото показва нашите граници и опасностите пред нас; фактът, че атмосферата се затопля, че ресурсите ни се изчерпват и т.н. Откъдето и следният парадокс: ние живеем в свят на техническите устройства, на комуникациите и на технологичния прогрес, но човекът от улицата се съмнява все повече в думите на учените и отхвърля техните предупреждения, сякаш те идват от подозрителен елит.</p> <p><strong>- Много американски политици отказват да приемат затоплянето на климата.</strong></p> <p>- Не сме виждали такова отхвърляне на науката от времето на Галилей. Мястото на догмата на Църквата бе заето от тази на бизнеса и на индустрията. Връщаме се към обскурантизма. Като артист, аз мисля, че мога да докосна нашите съзнания и да припомня за какво служи наистина науката.</p> <p><strong>- Във филма се връщате често към детството си и очарованието, което е оказал върху вас Жак-Ив Кусто&hellip;</strong></p> <p>- Той остава мой идол. Като режисьор и в живота винаги съм се стремял да съхраня детския си поглед към света. А това не е лесно. Представете си затруднението, което изпитах по време на четирите години на заснемането на &quot;Аватар&quot;, за да имам всеки път свеж и нов поглед върху този филм. Това изисква истинска мисловна дисциплина, без която не можете да си представите какво ще изпита публиката първия път пред екрана. В деня, в който загубиш тази способност, вече няма кой знае какво да кажеш.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41932_BNDShMnQuxpRGUGUg443Uc0tHF1KM0.jpg" /></p> <p><em><strong>Джеймс Камерън</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>