БСП иска задължителни квоти за българска музика

БСП иска задължителни квоти за българска музика
„Подкрепяме Петицията за въвеждане на задължителни квоти за български музикални произведения в радиоефира“. Това заяви Антон Кутев, зам.-председател на ПГ на „БСП за България“ и председател на Комисия по взаимодействие с неправителствените организации и жалбите на гражданите.

 


„В 11 от 28 държави членки на ЕС е предвидено гарантирането на присъствие на музикално съдържание в радиоефира, създадено на съответния национален език или от композитори, продуценти и изпълнители от съответната държава. Посочени са изрични квоти – най-малко 8% до най-много 65%. В 2 от останалите 17 държави членки на ЕС също е регламентирано, но без изрично да са посочени проценти“, посочи Кутев.

Той обясни, че има различни квоти за частни и обществени доставчици.

„В 4 от държавите национална продукция се  свързва с национален език, защото един от проблемите е да се даде определение на национална продукция – дали, когато участва българин, дали да са написани на български език, защото много българи правят песните си на английски, например“, каза още народният представител.

Като интересен пример той посочи опита на Литва, които обвързват лиценза с превод и субтитри – ако една песен не е изпята на национален език, да бъде преведена. Антон Кутев смята, че трябва да се има предвид и как точно се определя кое произведение е ново, защото в повечето държави за нови се смятат направени през последните 5 години.

„Разпратихме Петицията до около 40 субекта, които касае това решение. От 10 от тях получихме обратни отговори - 9 подкрепят идеята. Единствените, които имат притеснения са СЕМ“, подчерта Антон Кутев и допълни, че СЕМ трябва да преценят дали ще могат да контролират една такава промяна.

Крум Зарков: Задължителната квота за българска музика е правилната посока

„Задължителната квота за българска музика е правилната посока“, заяви зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Крум Зарков. Според него няма практически аргумент против това да се случи, защото аргументите за свободната конкуренция не са валидни в случая.

„Тя ще важи в рамките на един регулиран пазар, където български изпълнители ще се конкурират“, уточни той. Зарков допълни, че са получени становища от артисти в целия сектор и компании, които заявяват принципната си подкрепа за тази промяна.

„Квотата за българска музика е всеобщо призната необходимост. Не трябва да си задаваме въпроса - дали трябва да се направи, а как да стане“, категоричен е народният представител. Той е на мнение, че трябва да се дефинира какво точно е българско музикално произведение, колко да е квотата и как да се регламентира тази квота, за да се измерва ефективно, за да не седи във въздуха с пожелателен ефект. Крум Зарков е категоричен, че ще се увеличи палитрата на българската музика.

„Това е развиваща се индустрия и творчески процес. Според проучване, българският език е на изчезване. Той е от 5000 езика, които до 2050 г. ще се говорят от страшно малко хора. Това е тенденция“, подчерта той и допълни, че трябва да подкрепяме българската музика.

Трябва да се вземе предвид и спецификата на пазара. „Пазарът е такъв, че Нона не може да се конкурира с Мадона. А е по-добра певица“, коментира Крум Зарков.

Георги Свиленски: Това е национален въпрос, лобизъм за българската музика

„Това е национален въпрос, лобизъм за българската музика“, каза зам.-председателят на ПГ на „БСП за България“ Георги Свиленски. По повод коментари против идеята за задължителните квоти за българска музика, той заяви:

„Не съм си представял, че на народен представител, българин, ще му се налага да защитава идеята, че българските радиа трябва да излъчват българска музика. Трябва да се каже не дали, а веднага да се започне писането на закон. Обществената мисия е, че сме българи“, коментира Свиленски. По неговите думи след време няма да има кой да разбира новините, а ще трябва да ги излъчваме на дублиран език.

Нона Йотова: В момента няма конкуренция, а геноцид над независимите български автори

„Аз съм автор и изпълнител на българска музика. В момента няма конкуренция, а геноцид над независимите български автори“, допълни темата народният представител от левицата Нона Йотова.

„Как ще напиша песен, как ще я чуят хората, когато не я пускат по радиото?“, попита тя.

По нейните думи в момента дори и най-голямата глупост, направена от само 3 големи компании, задължително се пуска по радиата.

На комисията присъстваха представители на СЕМ, Комисията по култура и медиите, вносителите на петицията, автори, музиканти и продуценти, Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров", организации, представляващи музикалната общност, както и представители на радиа.

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Ха ха

    23 Март 2018 7:17ч.

    И каква българска музика, Яката дупара или чалга?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А защо не

    23 Март 2018 11:27ч.

    и квоти за латинските надписи в големите градове и забрана на турски такива където са ДПС-рите. Това не е държава, а разграден двор. Куче влачи, диря нема!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    23 Март 2018 11:39ч.

    Не знам дали това е най-правилния подход, ако не говорим за БНР. Българската музика е конкурентноспособна, българският творец също. Основният проблем е в политиката, която разбираше демократизирането на обществото, като задължително посвещаване най-вече в просташката част от западната култура и местната чалга. В началото на демокрацията се наляха средства в България, в продуцентски компании, които си поставиха за цел да не спонсорират нищо друго, освен голи дупета и музикална еротика. Музикалните ни канали не се различават от еротичните, затова не пускаме нито едните, нито другите. Точно по това време масово музиканти от консерваторията започнаха да карат таксита, а Азис сам разказа, как са го накарали да облече пола и да се гримира. По света не е това, в Италия има Андреа Бочели, който прави концерти от висока класа по цял свят, с много стил. Къде е българския Бочели? Въздействащата космическа българска музика беше преследвана, може би и до днес, до там, че на национални празници чалга певици да изпълняват българска музика, деформирана с чалга орнаментика. Имаме имитатори на американски рап, имитатори на английски поп, имитатори на сръбска или турска чалга. Нишата на качествената музика не е ли празна? Днес, ако обществото е станало малко по силно вече и с малко повече характер и увереност, то ще надгради над традицията и ще създаде оригинални български шедьоври, ще стъпят на традицията и ще я пренесат в новия век. Защото наистина не си струва да слушаш по задължение някои наши „творци“, но иначе имитатори на най-посредственото в световната музика, които са решили, че така ще станат звезди. Аз съм патриот, но почти не гледам българско кино и не слушам българска музика и не чета български автори и ще е така докато не се излекуват от тая посредственост. Оценявам изключенията, не слагам всички под общ знаменател.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В подножието на световните върхове

    23 Март 2018 12:36ч.

    Правилно, нито филмите, нито музиката, нито литературата стават. Последният добър писател Радичков не може да се сравни с един Йовков, първият български роман Под игото си остава и най-добрия, единственият световен хит е на Йосиф Цанков - Бавно керванът минава, отпреди “Деветосептемврийската социалистическа революция”, киното пък никакво го няма, нито актьори, нито режисьори. Как няма да измислят задължителни квоти тогава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи