“Завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достигащо до другите”, пише Ларошфуко. “Този, когото наричат “ближен”, винаги е потенциален завистник и колкото ви е по-близък, толкова по-силна и предвидима е завистта му”, продължава германският социолог Хелмут Шойк. Завистта е оръжие за унищожение. Но също и за изграждане, твърди Шойк в основния си труд, “Завист: теория на социалното поведение” (Der Neid: Eine Theorie der Gesellschaft, 1966).

 

 

Романтиците вярват, че любовта води света. Либералите и марксистите смятат, че това е икономиката. Вярващите смятат, че това е Бог, а интелектуалците вярват в силата на идеите и думите. Най-прозаичните - и най-прозорливи? - ни съветват да погледнем към завистта. Завистта на Каин към Авел. Завистта на брат към брата. Завистта на бедния към богатия. На грозния към красивия. Завистта на всички към всички. Това пише Ерик Земур по повод преиздаването във Франция на основната книга на големия германски социолог Хелмут Шойк.

 

В началото беше не словото, а завистта: 

 

Този, когото наричат “ближен”, винаги е потенциален завистник и колкото ви е по-близък, толкова по-силна и предвидима е завистта му: това е една от най-фундаменталните, най-тревожни, понякога най-добре прикрити, но също така най-решителни дадености на човешкото съществуване на всички нива на цивилизацията.

 

От индианските племена до Симон дьо Бовоар и Жан-Пол Сартр, от гръците митове до социалистическите теории, един от най-големите германски социолози ни, Хелмут Шойк, ни разхожда в страната на завистта. в своята поучителна и крайно увлекателна книга. 

 

Завистта е сложен феномен. Завистта не е ревност. Както отбелязва Ларошфуко: Ревността е съобразена с разума, защото бди над предмет, който притежаваме, но се страхуваме да не загубим; завистта е бяс, който прави непоносима мисълта за всяко благо, достигащо до другите. 

 

Завистливият предпочита другият да няма нищо, вместо да има нещо, което той самият няма. Завистта е оръжие за унищожение. Но също и за изграждане: Именно като завистливец и чрез възможността да изпита завист, човекът е станал наистина човек. Завистта подхранва социалния натиск, от който се нуждае общността, но завистта, породена от социалните успехи, трябва да бъде сдържана и дори забранена от религиозните предписания или рационализацията на превратностите на съдбата. 

 

В традиционните общества всичко е организирано така, че да се защити от нея: завистта е прословутото “лошо око”. Цената, която трябва да се плати, е огромна, царува конформизъм - и най-умният, и най-самотният, и най-изобретателният се самоцензурират от страх да не им завидят. Дори боговете завиждат на изключителните мъже, както се вижда в “Илиада” и “Одисея”. За да живеем щастливо, трябва да живеем скрито.

 

За да живеем, без да ни завиждат, трябва да останем смирени:

 

Не може да се каже дали бедността поражда завистта или завистта докарва бедността. Можем само да покажем, че двете са свързани.

 

За да се измъкне от нищетата си, човечеството трябваше да се измъкне първо от завистта и страха да не му завидят. Християнството е основна межда. Една от най-големите големите услуги, които християнството е направило на света (без да иска впрочем), е била да предложи за първи път на човечеството свръхестествени същества, които не могат да му завиждат, нито да му се подиграват. 

 

Можем да добавим, следвайки Рене Жирар, че превръщайки в изкупителен Агнец Този, Който е едновременно и Бог, и жертва, християнството превръща завистта в непростимо престъпление, от което хората трябва да се пречистят. 

 

ХХ век, “векът на завистта”

 

Знаем продължението. Християнският Запад, който единствен успя да канализира завистта, единствен успя да сдържи, опирайки се на социологически, религиозни и демографски аргументи, страха на всички пред завистта на всички, взима такава икономическа и технологична преднина, че налага хегемонията си на останалия свят.

 

ХХ век ще промени всичко това. Защото ХХ век, обяснява Хелмут Шойк с рядък финес, е “векът на завистта”. Токвил бе предсказал, че отношенията между хората ще стават толкова по-напрегнати, колкото по-голямо е външното равенство, в което живеят в дадена епоха. Шойк продължава тази идея в своя анализ на завистта: Колкото и да не се харесва на онези, които го защитават от Френската революция насам, равенството е израз на завистта, а не единственият лек срещу нея. (…) Модерната доктрина за равенството е продукт на злопаметността. (…) За първи път хората не се срамуват от завистта, която носят в себе си, в името на “социалната несправедливост”. (…) Ако равенството пред закона е жизненоважният елемент на демокрацията, то е и нейният подводен камък. Защото благоприятства появата на такъв фанатизъм и чувство за завист, което изисква всички хора да бъдат третирани по един и същи начин във всички области на съществуването. 

 

Хелмут Шойк познаваше двата тоталитаризма на ХХ век, нацизма и комунизма, които поставя в един кюп - на социализма, който използва завистта като метод за създаването на общество, освободено от завистта. И което се проваля. Авторът умира през 1993 г. и не познава нашия мултиполюсен свят и мултикултурното ни общество. Но той предвиди срещата на злопаметността - основана на завистта - на старите колонизирани народи - и на чувството за вина на старите господари. 

 

Експлозивна среща, пророкувана от Ницше: Народите, на които сме направили добро, ни мразят и имат само една мисъл в ума си: да ни унищожат. И теоретизирана от Хелмут Шойк: Завистта няма да бъде победена нито с добри чувства, нито с алтруизъм, а с излишък на рационалност. Нищо не предизвиква така завистливия и не възбужда така неудовлетворението му, както отказът от позицията на превъзходство спрямо него, с намерението да обезоръжим завистта му.  

 

Четейки Хелмут Шойк, можем с горчивина да установим, че нашият германски социолог е проповядвал в пустиня.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

43 коментар/a

Бай на 07.12.2019 в 09:41
Завистта е много типична черта на българина, Не че на другите народи завистта е чужда, няма такова нещо, НО той я проявява избирателно и най-вече към ближните си, което е типично за слабо развитите интелектуално индивиди. Завижда на това, което вижда и е около него, а за повече не му достига нито мисъл, нито въображение, нито разбиране....Жалко, обидно и безсмислено е човек да живее по този начин и в такава среда.
Спиноза на 07.12.2019 в 09:54
В САЩ обаче завистта не се "канализира", американците разрушаваха всяка страна, която бе тръгнала нагоре, всяко чуждо забогатяващо общество, от доктрината "Монро" насам, първо започнаха със страните от севрна и Южна Америка, а от Американо-испанската война и в целия свят. Така е до ден днешен, ако не могат да ограбят някого, го сриват икономически, Тръмп: "Убий конкуренцията!"
Статията не е за САЩ, ако не си разбрал на 07.12.2019 в 10:31
Но Бесът на завистта е май точно за такива като тебе. Да не са ти отказали виза навремето?
Във Руската федерация и преди в СССР на 07.12.2019 в 10:53
изобщо нямаше и няма завист. Завист има само в САЩ и западна Европа. И при социализма в България нямаше и няма завист. Завист има само след 10 ноември 1989 година и преди 9 септември 1944 година.
ПаМ на 07.12.2019 в 11:53
Завистта е чисто екзистенциален, човешки феномен: усещането, че другият притежава повече и по-пълно битие, а за мимолетното и крайно същество като човекът, това е особено мъчително чувство. Християнството, разбира се, е успяло да го смекчи в голяма степен, но в днешно време, когато повечето хора не вярват, а в същото време необятният информационен поток им предлага ежедневно на показ живота на успели актьори, спортисти, певци и т.н., това чувство отново ще заеме главно място в човешките афери. А комбинирано с растящото неравенство, което пълзящо върви от няколко десетилетия, разрушителните му аспекти едва ли ще закъснеят.
порово на 07.12.2019 в 12:50
Всеки преди всичко живее в свой собствен свят. Така нареченият "свят за всички" е начин да си представим нашия собствен свят и нищо повече. Ако моят свят, начело с моите очаквания от живота, съвпаднат с нечии други, това все пак е по чиста случайност, а не защото общото е преди онзи, който се приобщава. В този смисъл ние няма как да избегнем завистта - нито своята собствена, нито на ближния към нас. И това не следва само от лошо възпитание, то е свързано с изначалната възможност световете ни да се припокриват в едно. Винаги има хетерономия, всякога е налице диахрония, дори и между онези, които твърдят, че се обичат лудо.
fault на 07.12.2019 в 12:58
*изначалната възможност = изначалната НЕвъзможност
Мери на 07.12.2019 в 13:12
Завистта и алчността са най-отвратителните човешки черти. Винаги съм се радвала на успехите, заслужени, разбира се, на други хора. Не сме еднакви - колко просто и ясно. Винаги съм искала да работя в конкурентна среда, защото така се създава най-добрият продукт и животът върви напред. Жалко, завистта и алчността ще съсипе родината ни.
Мери на 07.12.2019 в 13:13
Да добавя, лъжата също. Тя е в основата на всяко зло...
Няма ли завист в Руската федерация? Интересно... на 07.12.2019 в 13:52
Защото от друга страна няма държава в света с толкова голяма разлика между бедни и богати, с такова социално неравенство, при това постигнато с рекордни темпове само за няма и 30 години. Ако е така, значи бедните просто си знаят мястото и се прекланят пред болярите и царя, това ще трябва да е.
Човекът на 07.12.2019 в 14:38
много ясно ви казва, че мароканецът никога няма да прости на франсетата, колкото и да му се мазнят.
Helleborus на 07.12.2019 в 14:52
За двигател на света са предложени различни човешки емоции и амбиции, само че те не са непременно в противоречие, например за романтиците било любовта, за вярващите Бог, за интелектуалците разума и т.н. В това няма противориечие, любовта е единственият двигател, не защото няма и други мотивации, а защото при тях движението не е към усъвършенстване, а към разрушение, а разрушението не ни интересува като цел. Колкото до Бог, Той е любов, защото не съществува друга сила, чрез която да се ражда живот и да се твори добро, т.е. ако някой е воден от друго, той няма как да е бог или син божи. Затова и антагонистът на Бог е разрушител, измамник и убиец. Колкото до интелектуалците, там също няма противоречие, защото само любовта води до разум, който е съзидателен, а не бесовски и разрушителен. Така че ако човечеството изобщо се е развивало през тези години, развивало се е само от тези хора, отразяващи Божията любов, а ако е деградирало, деградирало е там, където хората са били като мръсно огледало, в което светлината не може да се отрази. Самата любов ние просто я отразяваме, тя идва от Бога към човека, от родителите към децата, от мъжете към жените, т.е. по йерархията, която Бог е създал, за да протича през нея благодат. Кахин (земен, пръстен, тази дума от богарския език ние я пазим и до днес -кахлен), той не е отразил любовта на Бога обратно към Него и ближния си (брат си Навел). Кое изкара наяве бесът на Кахин, обаче, изкара го Бог със Своята оценка, че Той погледна отгоре и не одобри неговите приноси. Затова наследниците на Кахин и до днес се мъчат да извадят от конфигурацията на света тази Божествена оценка! Тези хора побесняват тогава, когато към тях достигне светлината и изяви греховете им, като същевременно похвали онези, които наистина заслужават. Този бяс, дали е завист или една амалгама от всички бунтовни и зли чувства, не е най-важното, завистта е наистина отключваща. Но от такива хора идва това течение в политиката и културата за толерантност към всички грехове, към мързела, егоизма, невежеството, който подход дори навлиза и в образованието, не пишете оценки на мързеливите и затворените за просвещение, не ги затруднявайте... Не отхвърляйте блудниците, не изобличавайте грешниците, не дразнете егоистите, лошите майки, непослушните деца, прелюбодейците... Защото ще ги вбесите и оттам ще дойде агресията!!! За източник на агресията днес се счита оценката на нашето поведение. „Не ни изобличавайте, че ставаме агресивни“! Само че агресията не идва поради истината (Словото Бог), а поради неспособността на грешника да се владее. Какво отговори Бог на Кахин - „Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.“ /Битие 4:7/ Бог никога не е обещавал да бъде толерантен към греховете ни и да спре да очаква от нас да правим добро. Затова и Христос каза, Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч. /Матей 10:34/ Този меч е разделил и ще разделя до века, затова е глупост да се търси универсален двигател на човечеството, когато двете раси в него се задвижват всяка от своя си господар.
Helleborus на 07.12.2019 в 16:34
И още нещо, когато говорим за мотивация за живот, трябва да имаме предвид тази невидима война за потомството, която се води. „Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.“ Битие 3:15 Всеки човек вътрешно усеща, че има враг, (и праведният и грешният) и той интуитивно ги търси. Но когато дълго време в света не е имало пророци (има такива периоди), тогава расите на добрите и злите се „социализират“ твърде много. Затова първото, което казва всеки пророк е, „Избавете се от това извратено поколение.“ /Деяния 2:40/ Мойсей изведе хората и Христос ги изведе, за да отстъпят леко настрани и да си дадат сметка, че те са две несъвместими като естество групи и „докато единият е жив, другият не може да оцелее“ като при Хари Потър. Т.е. ако почтените хора не водят война спрямо непочтеността, те самите ще изгубят своята същност на почтени и обратното. Змията води войната, като се мъчи да социализира и интегрира всички под общ знаменател и да противодейства на този призив за напускане, излизане, разграничаване на нейния враг. Тя заменя естествената вражда на хората към нея самата, с тези изкуствени разделения между бащи и деца, млади и стари, мъже и жени, бели и черни, етноси и нации и всява раздори. Докато от друга страна пророците казват, събуди се и излез от това извратено поколение, за да живееш ти и потомството ти. Така че мотивацията за онова, което се разиграва в света е донякъде скрита от хората, защото идва от сили извън човека, които мотивират човека да направи избор и го водят към този избор. А най-големият проблем на човека е, че не проумява какво се случва с него и подценява важността на своите избори.
без имена на 07.12.2019 в 17:03
Може да са велики философи, но това не значи, че трябва да сме съгласни с тях. Аз не съм. Чрез завистта човекът е станал наистина човек. Наистина ли? Или Ницше: Народите, на които сме направили добро, ни мразят и имат само една мисъл в ума си: да ни унищожат. При хилядолетната история на човечеството трябва да има практическо потвърждение на този извод. Дайте примери!
В училище на 07.12.2019 в 18:14
никой не учи децата как да се борят за пари, жени и власт. Ако някой учи децата, то това са родителите или опита и грешките. В училище учат децата да могат да четат и пишат и на някаква професия и общо образователни програми. Но никой не ги учи на най важното - да се борят за пари, жени и власт. И завистта идва именно от това, как хората постигат парите, жените и властта. В някои училища има преподаватели, които в час на класния или в часовете, засягат тези теми, но все пак твърде малко се изучават тези неща, а теса най важните в живота.

Напиши коментар