Бенисио Дел Торо: Знам откъде идвам

<p>&ldquo;Трафик&rdquo;, който му донесе &ldquo;Оскар&rdquo; през 2001 г., &ldquo;21 грама&rdquo;, &ldquo;Диваци&rdquo;&hellip;&nbsp;<span style="line-height:1.6em">В &ldquo;Изгубеният рай&rdquo; (</span><span style="color:rgb(50, 51, 51); line-height:1.6em"><em>Paradise Lost</em>) </span><span style="line-height:1.6em">той не играе колумбиеца Пабло Ескобар, той </span><em style="line-height:1.6em">е </em><span style="line-height:1.6em">Пабло Ескобар&hellip; Шекспирова роля, скроена по негова мярка, както тази на Че Гевара, отличена с наградата за мъжка роля в Кан през 2008 г.</span></p> <p><em>&ldquo;Ескобар е бил полу-Робин Худ, полу-демон. Въпреки жестокостта му, мога да разбера защо са гледали на него като на герой. Това, което той е направил за бедните в Колумбия, правителството никога не го е правило. Той е бил голям политик по свой начин. Но животът му е огромна бъркотия&rdquo;.</em></p> <p>Сърдечен, скромен и добре възпитан, актьорът има това качество никога да не забравя кой му е помогнал. Първият е бил Жан-Мари Перие, през 1989 г., който го забелязал на един кастинг за шведска реклама на дънки. &ldquo;<em>Жан-Мари винаги казва, че се движа като пуерториканец и мисля като европеец. Това донякъде е вярно&rdquo;. </em>Противно на американците, които като луди затварят страниците в живота си, без да поглеждат назад, той си спомня. <em>&ldquo;Не се загръщам с пуерториканското знаме, но знам откъде идвам&rdquo;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44277_jh65R4RYp9VXYYh0MwZgWikBRcEObe.jpg" /></p> <p><em>Бенисио Дел Торо в ролята на Ескобар</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="line-height:1.6em">Той е влюбен в киното, но също така и в музиката. </span><em style="line-height:1.6em">&ldquo;Обожавам да танцувам и съм истински диктатор, когато трябва да се избере музиката&rdquo;. </em><span style="line-height:1.6em">Също като Ескобар, Бенисио Дел Торо е луд по Елвис Пресли и е ходил в Грейсленд. </span><em style="line-height:1.6em">&ldquo;Имах късмета да срещна някои от моите герои като Кийт Ричардс, Мик Дгажър, Брус Спрингстийн, Том Уейтс&hellip; Абсолтютната ми мечта бе да стисна ръката на Боб Дилън. Всички пътища водят към Боб Дилън!&rdquo;</em></p> <p>Времето, когато е ударил в стената един сервитьор, който го погледнал накриво, е приключило. Дори и силата да е в гените му, той признава, че е станал по-мек с времето. <em>&ldquo;Остарявайки, откривам състраданието и толерантността. С известността понякога имам чувството, че съм се превърнал в жена&rdquo;. </em>И обяснява: <em>&ldquo;Когато една жена влезе в бар, може да си тръгне с когото поиска. С една звезда е същото&rdquo;. </em>Самонаблюдението обаче не е неговата сила. Актьорът признава, че приоритетите му са се променили с раждането на дъщеря му Дилайла през 2011 г. <em>&ldquo;Искам да направя за нея това, което родителите ми направиха за мен. Ще направя всичко, за да не й липсва нищо&rdquo;</em>.&nbsp;</p> <p>Очаквайки да изиграе Ернан Кортес, конкистадора, той сериозно обмисля да се насочи към режисурата. <em>&ldquo;Състезавам се само със себе си&hellip; Може би това ще отнеме време, защото нещата невинаги се случват в порядъка, който ни се иска. Но, ако не си поставиш цели, нямаш никакъв шанс да ти се случат!&rdquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/CSen29S0DLE?wmode=transparent&amp;jqoemcache=vKHuI" width="425"></iframe></div> <p><em>&quot;Изгубеният рай&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>