Бен Кингсли: На екрана открих другото си аз

Бен Кингсли: На екрана открих другото си аз
Като всяка харизматична личност, той е напълно доминантен: настроението му е времето. Той може да запали и загаси слънцето като с електрически ключ и да наблюдава как публиката му се променя от неговата решителност. По мое мнение той се радва малко прекалено на това. Той самият прие това интервю, за да направи реклама на филма си Robot Overlords (“Роботи господари”), в който роботи нахлуват на Земята със зла умисъл, както са свикнали нашествениците. Кингсли играе Смит, техен колаборатор сред хората, влюбен в Джилиан Андерсън (Кейт), която е загубила съпруга си и се опитва да защити сина си (заедно с няколко сираци).
<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49763_dz2xgTbyVGQu6vgl15Jib9wfAgI8tZ.jpg" style="height:318px; line-height:1.6em; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Вижте, ние никога не сме били окупирани -</em> започва Кингсли с мрачна настойчивост. <em>- Цяла Европа е била изправена пред най-ужасната дилема, голяма част от нея е била опустошена и окупирана и разделена за години.&rdquo;</em> Неговият монолог е дълго обяснение защо роботите донякъде са като нацистите.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Всеки се справя както може, а войната изважда наяве във всеки човек онова, което е било скрито в него, той трябва или да сътрудничи, или да се съпротивлява, за да оцелее. Така че аз мисля, че Смит, неговата политика, или метод за оцеляване, е подходящ, когато пристигат окупационните сили. Знам, че това е семеен филм, и му се възхищавам, защото той притежава толкова много красиви пластове и придава на семейството някакъв разум.&rdquo;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49763_iK85LzajKzH9G2wvtBeGxQbgFgr38S.jpeg" /></em></span></p> <div> <p><em>Бен Кингсли като Ганди</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Бен Кингсли се насочва към професията си още като дете, когато го завели в киното в Салфорд да гледа филма </span><span style="color:rgb(37, 37, 37); font-family:helvetica; font-size:14px"><em>Never Take No for an Answer.</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Първо открих себе си, моето друго &ldquo;аз&rdquo;, на екрана, когато бях много, много малък&hellip; сирак, на петгодишна възраст&rdquo;. </em>Странното не е, че той разказва тази история във всяко свое интервю, което вече съм чела с него, но че винаги използва едни и същи думи. Сякаш неговата личност е роля, за която е чел сценария.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Аз толкова приличах на детето във филма, че собственикът на киното изкрещя на висок глас, когато излизахме: &ldquo;Това е малкият Пепито, това е малкият Пепито&rdquo;. И аз мисля, аз знам, че той ме издигна над публиката, и това беше най-необикновеният момент, в който аз плаках, защото филмът беше толкова затрогващ, аз плаках, защото той изглеждаше точно като мен, аз плаках, защото нещо се разтвори в мен, а аз не знаех какво е това. През следващите няколко месеца, където и да отидех, бях следван от невидим снимачен екип, но това не беше моето его, аз бях следван от ангели, които разказваха историята ми.&rdquo;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Тази история ме обърква - ще бъде ли грубо да го прекъсна и да кажа &ldquo;Да, чела съм тази история преди това&rdquo;? Или да се престоря, че не съм я чела, което би означавало, че отивам на интервю, без да съм прочела нищо за човека през целия си живот? </span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Следващият път, когато това се случва, е за ролята му в &ldquo;Злокобен остров&quot;, за която той убедил Мартин Скорсезе да промени ролята му на англичанин, защото <em>&ldquo;почувствах, че искам възможно най-малко филтри между моя глас и неговия, така че да мога да почувствам как моят глас изразява тези идеи и настроения и теории. Усетих го като човек, способен да даде безусловна любов на пациентите си&rdquo; </em>(той разказа също пред &ldquo;Индипендънт&rdquo; през 2010 г.)<em>.</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/eveUzWmTxl4?wmode=transparent&amp;jqoemcache=qsq76" width="425"></iframe></div> <p><em>&quot;Злокобен остров&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Говорим за синовете му, Фердинанд и Едмънд, които също са актьори, и то много талантливи. <em>&ldquo;Изпитвам огромна гордост&rdquo;- </em>започва той, <em>- и знам, че моите родители бяха напълно безразлични към професията ми&rdquo;.</em>.Дали са били безразлични към професията му или към него самия? Той се отдръпва ужасено: <em>&ldquo;Мога ли да довърша това, което казвах? - </em>Поема си дълбоко дъх: <em>- Когато синовете ми излизат от сцената, има смазваща прегръдка.&rdquo;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;<em>Аз всъщност трябваше да питам родителите ми какво мислят часове след изпълнението ми, и то не беше добре. Никога не трябва да разкривате пред родителите си своето начало. Това е ужасно. Така че моите синове получават&hellip;</em>ТРЯС (той удря с едната си ръка другата, имитирайки удар на кола) <em>веднага щом слязат от сцена.&rdquo;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Той използва странно ожесточен жест, за да изрази обич и подкрепа. Учудвам се на глас колко е впечатляващо за един баща и синовете му да работят в една и съща област без съперничество или тревога помежду си. <em>&ldquo;Не мислите ли, че е срамно, че намирате това за странно? -</em> Той поклаща глава. <em>- Това е срамно.&rdquo;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49763_fjYwWSMpdy2CqnMFajjG6YNC7LpwQd.jpeg" style="height:430px; width:530px" /></em></span></p> <p><em>Бен Кингсли в новия си филм Robot Overlords (&ldquo;Роботи господари&rdquo;)</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Сутринта преди да се срещна с Бен Кингсли, в &ldquo;Дейли Мейл&rdquo; имаше текст за него като звездата във филма <em>The</em> Secret <em>Evidence. </em>Негов съсценарист е Сили Бъливант, който е член на <em>Cage</em>, които &ldquo;Дейли Мейл&rdquo; нарече &ldquo;групата за възхвала на &ldquo;Джон Джихадиста&rdquo;. Всъщност историята не е за това; филмът не е за Мохамед Емуази и доколкото аз знам, няма кодекс, който да забранява на хората с различни позиции да пишат сценарии.&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Извинете, за какво говорите? -</em> казва той. <em>- Под какво казвате, че съм се подписал? Под нищо не съм се подписал с това.&rdquo; </em>Неговата ожесточена реакция към въпроса за Джон Джихадиста се обяснява отчасти с изненадващия патриотизъм, който избликва.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Обичам моята култура - </em>казва той. <em>- Обичам моя език. Втората ми работа беше в Кралския Шекспиров театър, това беше моето семейство, моят дом, моят университет, моите бели дробове, моят глас, всичко мое. Аз открих ямбическия стихотворен размер. Открих Шекспир. Но тази радост от откритието е с мен всеки път, когато се движа пред камерата, аз съм на лов за моя персонаж. Това е моята работа - да откривам и след това да го предам.&rdquo;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> </div>

Коментари

  • Спиноза

    29 Март 2015 18:07ч.

    \&quot;в “Дейли Мейл” имаше текст за него като звездата във филма The Secret Evidence.\&quot; Не е ли по-добре \&quot; в. “Дейли Мейл” писа за него\&quot;, предлагам да не подменяме българския жив език, с буквален английски словоред, звучи дървено?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи