Бари Гиб: В “Би Джийс” всеки искаше да бъде звезда

Бари Гиб: В “Би Джийс” всеки искаше да бъде звезда
На 70-годишна възраст единственият жив член на митичната група “Би Джийс” и най-известният фалцет в поп музиката, Бари Гиб, издава нов диск.

 

 

 

- Издавате нов албум, първият от много време… Изглежда, че жена ви и Пол Маккартни са ви убедили да го запишете?

 

- Пол винаги е бил важен за нас. Той, както и жена ми, просто ми каза: “Какво друго ще правиш, ако спреш?”. Отказвам да бъда забравен, да изчезна…

 

- Последният албум на “Би Джийс” е от 2001 г. Морс почина през 2003-а, Робин през 2012-а. Липсваха ли ви братята ви?

 

- Ние записахме поотделно този последен диск… Така че не беше по-различно да работя без тях. Само че, ако се обърна, те вече не са там. Винаги съм бил по-големият, който внимава с по-малките. Имахме сложни отношения. Всеки от нас искаше да стане звезда сам, без групата. Тогава започнаха неприятностите.

 

Морис, Бари и Робин Гиб в студиото им в Маями през 1981 г.

 

- Имали сте много бедно детство в Северна Англия. Как музиката ви извади от мизерията?

 

- “Беден” е подходящата дума. Превръщахме се в младежи престъпници, влачехме се по улиците, крадяхме от супермаркетите, но без да ставаме гангстери наистина! Мразехме училището. Обичахме музиката. Томи Стийл или Лони Донеган ни подлудяваха. Аз реших да стана поп звезда. Братята ми ме попитаха дали могат да направят същото. И ето! Станахме поп звезди!

 

- Мечта ли беше успехът или продължихте да свирете в баровете? 

 

- Исках да стана известен. Но понякога е трудно признанието да се постигне. Никога не бих могъл да бъда Майкъл Джексън, един от Бийтълсите или Елвис.

 

- Почти сте постигнали този статут през 1978 г., по време на пика на лудостта по “Треска в събота вечер”…

 

- Да, но след това имате само едно желание - да избягате! Прекарах немалко време с Майкъл Джексън. Той идваше вкъщи, за да се крие от света. Живяхме няколко седмици заедно, излегнати на пода, за да пием вино. Говорехме си за песни, за живота… Това беше преди първия процес срещу него в Калифорния. След това видях как се разпада. Той не понасяше повече славата.

 

- “Би Джийс” имаше няколко кариери. През първата част вие бяхте класическа група, след това станахте крале на диското. Как се случи този завой?

 

- През 1975 г. имаше застой в кариерата ни. От пет години  нито един от дисковете ни се излъчваше по радиото. Във Флорида направихме два албума. Вторият, Main Course, много ар енд би, ни съживи и аз открих моя фалцет! Не се съмнявахме, че този писклив глас ще промени съдбата ни.

 

- Осъзнавахте ли, че Saturday Night Fever или Stayin Alive ще се превърнат в хитове?

 

- Имате предчувствие, но не знаете какво ще излезе от това приключение. Заглавието на Saturday Night Fever ми хрумна на остров Ман, където живеехме, за да плащаме по-малко данъци. Завършихме песента в замъка Ерувил във Франция… Бяхме достигнали точка, в която бяхме добри, владеехме нашето изкуство.

 

 

- Как се разбирахте с братята си?

 

- Променливо. Морис се разбираше добре с мен, пеехме по цяла вечер. Робин, никога! Той имаше чудесен глас, но се ограничаваше, саморазрушаваше се… Имаше неприязън между нас.

 

- Бяхте ли надменен, знаейки, че всяка една от вашите песни ще се превърне в хит, било то за “Би Джийс”, за другия ви брат Анди или за Барбра Стрейзънд?

 

- Да, но бърза падах на земята, ако не вървеше. Най-лудото нещо беше, когато Анди стана номер едно в хит парада през 1978 г. и ни детронира! В продължение на пет минути си мислех, че съм краля на света. Когато умря, Анди беше едва на 30 години.

 

- Потиснахте ли се, когато диско вълната отмина и “Би Джийс” станаха демодирани?

 

- Не съвсем. Продължихме да композираме за другите. Славата никога не ме е заслепявала. Бях стабилен съпруг и баща: имам пет деца, осем внуци и вече от 43 г. с Линда сме заедно. Никога не съм позволявал бизнесът да обърка приоритетите ми.

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • shikelgruber

    29 Sep 2016 22:22ч.

    ВЕЛИК.....МНОООООГО ВЕЛИК.....ИЗРАСТНАХ С ТАЗИ МУЗИКА !!! Плочата "Стендинг а лайв" купих през ,81г. за 35лв. ,а грамофонът ми струваше 30лв. И все пак ЖИВОТЪТ БЕШЕ МНООООГО ХУБАВ !!!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tschuntscho

    01 Окт 2016 0:21ч.

    По-малко велики от Битълс и Ролинг Стоунс, но имат такива хитове, когато започваш се съмняваш в първата част на това твърдение....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДИДО

    18 Апр 2020 23:07ч.

    ТАКА Е

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи