Ани Ленъкс: Ако бях родена бедна другаде, нямаше да имам достъп до нищо

<p><strong>- Новият Ви албум е диск с кавъри, докато последният беше с коледни песни. Да не преминавате през криза на вдъхновението?</strong></p> <p>- Съвсем не. Аз съм много щастлива в сегашния си живот, така че нямам нито нужда, нито желание да пиша. Щастието е не така вдъхновяващо, както кризите, мрачните периоди, трагедията. Писала съм много в моя живот и беше голям момент на щастие&nbsp;просто да запиша тези песни.&nbsp;</p> <p><strong>- Защо избрахте песни от 30-т години?</strong></p> <p>- Обичам особения стил на тези години, крехкото и леко безгрижие между двете световни войни. А за мен това бяха нови песни, не бяха песни, които баща ми и майка ми са слушали в моето детство. Освен това не исках да направя просто албум с кавър версии. Исках да проследя един процес: да открия, да попия, след това да интерпретирам, като се опитам да внеса нещо ново. Намирам за интригуващо това, че тези песни, написани в други времена - преди големите технологични революции, преди да е имало електричество в родината ми - са съзвучни и днес. Всяко десетилетие има своя отличителен културен белег. След като съм живяла почти шест десетилетия, аз обичам да поглеждам назад, да се връщам в миналото и да посещавам епохи, които дори не познавам.</p> <p><strong>- Защо избрахте две песни на Били Холидей?</strong></p> <p>- Това беше почти неизбежно. Тя е имала ужасен живот. Тази жена, с която мъжете са злоупотребявали и е била съсипана от наркотиците, трябва да продължи да живее.&nbsp;</p> <p><strong>- Изгубена ли сте в днешния технологичен свят?</strong></p> <p>- Не, чувствам се удобно в него, намирам Уикипедия за чудесна, например. Никога не съм ходила в университет, не съм имала достъп до знания и се потопявам в интернет, който прелива от неизчерпаеми архиви. За да избера песните за албума, взех компютъра си, написах &ldquo;песни от 30-те г.&rdquo; и се оставих да бъда водена. Но, аз осъзнавам също, че съм привилегирована, че ако бях родена бедна на друго място на света, нямаше да имам достъп до нищо.</p> <p><strong>- Смятате ли да тръгнете на турне с този нов репертоар?</strong></p> <p>- Не, нямам такова намерение. Имам късмет, че мога да издам този албум просто за удоволствие, без задължение. Ценях някои страни на турнетата, но те са изпитание. Това беше период, в който преминавах през трудни неща, днес съм много по-щастлива.</p> <p><strong>- Какъв е днешният Ви поглед към авантюрата &ldquo;Юритмикс&rdquo;?</strong></p> <p>- &ldquo;Юритмикс&rdquo; принадлежи на миналото, но беше необикновено пътуване. Ако нашата история бъде разказана в роман, никой не би повярвал: това беше десетилетие на творчество и силни страсти, но през повечето време бях нещастна. Нямам никакво намерение да създавам отново &ldquo;Юритмикс&rdquo;. Непрекъснато ни задават този въпрос и отговорът винаги е &ldquo;не&rdquo;! Въпреки това аз и Дейв свирихме заедно в Лос Анджелис на един концерт в чест на &ldquo;Бийтълс&rdquo;. Беше важно да участваме, защото те са в основата на всичко. Махнете &ldquo;Бийтълс&rdquo; от съвременната музика и ще бъде невъзможно да си представим къде щяхме да бъдем сега.</p> <p><strong>- Каква музика слушате у дома си?</strong></p> <p>- Днес имам различно отношение към музиката. Вече не слушам вкъщи, предпочитам тишината. Аз съм музикант и в главата и мислите ми винаги има музика.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/3TrSMaOZm3Y?wmode=transparent&amp;jqoemcache=5FuTy" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>