“Понякога във Франция липсва търпение и снизхождение спрямо Русия. Тук малко бързо забравят, че бяха нужни 200 г., за да създадат демократична система, отрязвайки при това доста глави! И искат Русия да направи същото за 20 г.? Това е невъзможно”.

Писателят Андрей Макин, роден преди 59 г. в Сибир, бе приет през декември м.г. във Френската академия. През 1987 г. той пристига във Франция като политически бежанец от съветска Русия. Осем години по-късно печели наградата “Гонкур” за романа си “Френското завещание”. 

 

- Какво беше за вас Френската академия преди да станете кандидат за нея?

 

- През 1917 г. големите руски аристократични фамилии четяха много книги на френски, особено на онези автори, зад които стоеше бележката “от Френската академия”. Впоследствие библиотеките на благородниците  бяха разграбени по време и след революцията и тези книги се оказаха за продан на пазарите за по 50 копейки. Така че аз имах възможността да ги прочета като дете, благодарение на баба ми, която ме посвети във френския език много малък. Това беше първият ми “достъп” до Френската академия.

 

 - Дори и да имате френско гражданство, вие сте руснак. Това прави ли ви различен академик?

 

- Подобно на империите, големите институции също имат нужда да вървят напред. Чужденец по произход, аз действително се оказвам едно от тези стъпала на френската интелектуална империя. Донякъде като вестготите, които са били натоварени със защитата на границите на Римската империя в античността. Понякога впрочем те го правели с по-голяма доблест от линеещите римляни! Това е едно от чудесата на тази страна: да породи в чужденците желание да бъдат по-големи французи от самите французи. Така се случи с моя приятел Жан-Клод Серван-Шрайбер, на когото посветих една книга, “Страната на лейтенант Шрайбер”. Тъй като е евреин, той се е борил с още по-голяма енергия, сила и героизъм по време на френската съпротива, за да покаже, че е достоен за сънародниците си “по потекло”, подражавал им е възможно най-добре. В замяна на което е почти забравен от историята и френската държава…

 

- Какъв академик ще бъдете?

 

- Аз съм привързан не толкова към титлата, колкото към идеята да изпълнявам функция, която съответства на работата, която върша със страст: да популяризирам френския език. Тоест да го защитавам, закрилям. Именно на това се е посветила Френската академия, което я прави уникална институция. Необичайното е, че това дело се осъществява не само от литературни умове, но също така от учени, като проф. Пуликан, чийто медицински познания за развитието на речника се оказват много ценни. Тук стигаме впрочем до един друг възхитителен аспект на Френската академия: обединяването на блестящи умове, идващи от понякога много далечни хоризонти. Имах възможността да разговарям малко с Валери Жискар д’Естен: за няколко минути той направи панорама на политическата история и на световната дипломация през последния половин век с необичайна точност и увереност. 

А какво да кажем за Жан-Люк Марион! Дава ли си сметка Франция каква слава е за нея да има философ, чийто философски трудове са преведени на китайски? Той ми обясни степента на трудност на неговите преводи. На китайски например не съществува дума, еквивалентна на понятието битие. Идеограмата, която била избрана в крайна сметка, означава “човек в лодка на Луната”. Което е нов път за философски размисъл…

 

- Как си представяте вашата роля в Академията?

 

- Обичам яснотата и мисля, че е необходимо да се изясни значението на думите. В противен случай се губим във фантазии, плуваме в тройния език на намеците, недоразуменията. Прекалено много думи се използват или, обратното, се избягват заради тяхната конотация. Това е нов и достоен за съжаление феномен. До неотдавна Клод Леви-Строс използваше думата “раса” без да го свързват с немислимите днес думи, изречени от Леон Блум през 1925 г. (“Ние приемаме правото и дори задължението на висшите раси да привличат към себе си онези, които не са достигнали същата степен на култура (…)”.

Колаборация или раса са термини, натоварени с толкова силна символична стойност, че тяхната употреба е станала конфликтна. От друга страна, понякога съзнателно използваме думи, без да си даваме сметка за това! Такъв е терминът “апокалипсис”, повтарян в изобилие по повод идването на власт на Доналд Тръмп в Белия дом. Впрочем апокалипсис означава откровение! И действително неговото избиране разкри нещо за американското общество, както избирането на Франсоа Фийон на първичните избори на десницата и центъра във Франция разкри желанието на французите за връщане към здравия разум и известна органична йерархия.

 

- Според вас се изразява ясно онзи, който мисли ясно, ако използваме формулировката на Боало…

 

- Точно така. Връщането на яснотата в дебатите преминава през изясняване на термините на дебата. Ако продължаваме да използваме загадъчни, неясни думи, никога няма да успеем. И писателите също имат отговорност в тази област. Мнозина от тях се отдалечиха от френския език, убедени, че ако не го измъчват, значи не са истински писатели! Но защо? Волтер и Молиер, които пишеха на един много ясен френски, не бяха ли истински писатели? Спомням си, че веднъж разговарях с авторката на “Свинщини”, Мари Дарийосек. “Вие сте класик, ми каза тя, докато аз искам да дам ритници на френския език”. Но защо искаш да блъскаш френския език? Както казваше Лабрюйер: “Ако искате да кажете, че вали, кажете “вали”!

 

- Какво мислите за реформата на френския език?

 

- Тук също е уместно да спре систематичният лов на традициите. Да вземем за пример сложните ударения. Несъмнено тяхното присъствие внася поезия и смисъл в гласните, над които са поставени. Думата soûl (пиян) може да се напише без ударение, но когато я четем с ударение, по-добре различаваме несигурната стъпка на пияницата. В Русия впрочем също има подобни дебати. Искаха да премахнат една буква от азбуката, наследена от църковнославянския, която все по-малко се използва и се съдържа в думата “гора”. Това беше едно много особено “е”,  но то именно изразяваше много добре дълбочината на гората.

 

- Понякога в думите ви усещаме горчивина по повод на това, в което се превръща Русия…

 

- Не, аз наблюдавам как тя си сменя кожата. Със свой ритъм. Понякога във Франция липсва търпение и снизхождение спрямо Русия. Тук малко бързо забравят, че бяха нужни 200 г., за да създадат демократична система, отрязвайки при това доста глави! И искат Русия да направи същото за 20 г.? Това е невъзможно. След рухването на СССР имаше скок към капитализма. Този скок в неизвестното беше много голям, много бърз, сякаш за да илюстрира думите на мадам Дьо Стал: “Руснаците никога не достигат целта си, защото винаги я надхвърлят”. След това нещата започнаха да се отпускат, но не бива да забравяме какво беше положението в Съветския съюз: народ, смазан от десетилетия. Внезапната поява на свободата предизвика у него пиянство, от което той постепенно се възстановява.

 

- Във Франция съществува известна русофобия. Може ли тя да ви накара да напишете едно есе, озаглавено “Тази Русия, която забравяме да обичаме”, подобно на есето ви “Тази Франция, която забравяме да обичаме”?   

 

- Не, защото ми се струва, че отношението на французите към Русия се променя благоприятно. Трябва да правим разлика между гласа на елитите и гласа народен, много по-малко недоверчив или изпълнен с омраза към Путин и Москва. Но несъмнено този глас много по-малко се чува. Засега. Защото не може да бъде сподавян вечно.

 

- Както в СССР…

 

- Точно така. Спомням си един анекдот, който илюстрира безсилието на един политически режим спрямо гнева на собствения си народ. Случи се в сградата на “Правда”, всекидневника на Комунистическата партия. За да добиете представа какво беше този вестник, ще ви кажа, че се е случвало хора да си сменят името, след като тяхна снимка е била публикувана в него, но с объркана самоличност. “Правда”, както показва и името, казва истината, така че името, което е публикувала, е правилното, а онова което човек носи от раждането си, неизбежно е било грешка…

Веднъж директорът на този всекидневник поиска да му покажат хора от народа. Заведоха го в мазето на сградата, където жените подреждаха поредиците на вестника в ужасни условия: без дневна светлина, с крака в калта, във влага и мухъл… Едва влязъл, директорът нападна работничките, че не работят достатъчно, че призводителността е слаба и т.н. Една от тях се приближи до него и се изплю в лицето му: “Майната ти!”. Той беше готов да й се нахвърли: как смее? Нервира се, крещи още по-силно и я заплашва. А жената му подхвърля: “Нямам нищо, чуваш ли? Нищо! Работя от 30 г. и нямам нищо. Така че, майната ти!”. Изваден от равновесие, директорът се връща в кабинета си и се нахвърля на помощниците си: “Казах ви да ми покажете обикновени хора!”. Неспособен да разбере, че народът беше именно тази жена, която няма нищо и затова няма какво да губи…

 

- Да се върнем към Франция, оптимист ли сте за нея?

 

- В крайна сметка, народите винаги се събуждат. За съжаление, народът на Франция има неприятния навик да се събужда, само когато тя е в смъртна опасност. Но някои може би смятат, че тази куртоазия, тази гъвкавост, която французите прявяват, често е качество…  

Неотдавна в Москва кола бутна дете, движейки се на заден ход: три часа по-късно всички коли на улицата бяха разбити с железни пръти от жители на квартала. Не мога да не направя сравнение между този спонтанен акт на отмъщение и липсата на ожесточена реакция тук след трагедиите в Ница или Сент Етиен дьо Рувре. Докога французите ще бъдат толкова търпеливи, снизходителни, толерантни? И в деня, в който се събудят, няма ли реакцията им да бъде прекалено ожесточена, защото дълго време е била потискана?

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Почина Илия Раев

Почина Илия Раев

Отиде си актьорът Илия Раев. Човекът, който е радвал публиката с играт...

15 коментар/a

Хм... на 28.01.2017 в 23:34
Русия май не се и опитва. Няма страшно. Древен Египет е просъществувал 2000 години без демокрация.
имам чувството, на 29.01.2017 в 08:35
че французите не могат да си простят, че убиха краля си ........да им се не види и демокрацията
Мери на 29.01.2017 в 10:04
В "Мария Антоанета" на Стефан Цвайг има глава, където писателят разказва за погромите над невинното население - били са избити хиляди жени и деца от пияни революционери, а труповете им хвърлени в реките. Покрай сухото гори и суровото, но кому са нужни такива зверства, така ли се гради демокрация. Няма какво толкова французите да се фукат с тяхната демокрация, не че такива неща не са се случвали и в други страни. Интервюто е интересно и хубаво написано. Добре е да четем такива неща.
Тахтун на 29.01.2017 в 10:36
Думите на този достолепен мъж дават обяснение и на положението на България - българите са "пияни" от свободата отпреди 27г. и постепенно се осъзнават. Наистина не може да се постигне за 20-30г. това, което другите са градили 200!
observer на 29.01.2017 в 11:02
Мери, глави са се рязали в много страни, но не всяка е дала на човечеството това, което е дала Франция. Мисля, че идеите зад лозунга "Свобода, равенство, братство" са направили света, в който живеем това, което е с всичките му недостатъци, но и с правото да застанем на страната на работничката, която няма какво да изгуби в страната на победилия пролетариат.
observer на 29.01.2017 в 11:09
"Спасибо", примерът ти няма нищо общо с демокрацията, а с лицемерието на постколониална Франция, пуснала да дойдат онези, които дотогава са и били роби от гузна съвест. А иначе идеята за чиста раса вече е била постигната. От Хитлер. Спасибо нет, но такива като теб са малцинство, не зависи от вас.
д-р хонориус маузер на 29.01.2017 в 11:43
Революцията във Франция не би била нищо без Реформацията и Лутерианството. А то, на свой ред, не би било нищо без богомилството и тамошния му вариант - албигойството. Всичко тръгва от Изтока, а славяните (визирам главно българи и руси) са унивресални европейски донори на промяна към божественост. Ни най-малко собствено френски е лозунгът "Свобода, равенство, братство", нито капиталистически, а - богомилски, свързан с една особена порода хора, за които земните блага не значат това, което за користолюбивото западно буржоазно човечество.
Мери на 29.01.2017 в 13:46
До Оbserver - глави на жени и деца, нещо не разбирам. Между другото, познавам французи от наши дни, по-стиснати от тях няма, ама стипци до извратеност. В нашия блок (стар соф. квартал) живеят няколко такива, женени за BG, и работят наоколо със заплати в евро, да не казвам какви. Малките им дечица са облечени като просяци.... Френски шик!
Е добре, де! В какво се състои демокрацията на Франция? на 29.01.2017 в 13:58
Франция е една много противоречива страна, в която редом с със здравите традиционни норми в обществото битува и една доста миризлива разюзданост и слободѝя. Вероятно под «демокрация» във Франция разбират нескончаемото КЕЛЕШЕЕНЕ на разни интелектуалничещи безделници, които съзират в разврата една вечна и пълнокръвна религия. «Плачете за Париж!…»
Юрий Хипиев на 29.01.2017 в 14:04
От времената на преследванията на албигойците и катарите, избиването на тамплиерите, Вартоломеевата нощ, времената на гилотината, първа, втора, трета, четвърта революция, съответно първа република, империя, втора република, втора империя, трета република, четвърта република, Виши, колониалните войни, касапниците в Индокитай и Алжир - доста кръв е пролята във Франция. Лее се и и ще се пролива...
Katia на 29.01.2017 в 14:14
Ne se zabluzdavaite. Franzia vinagi e haresvala Russia. Niama znacenie kakvo se govori ot elitite, dori i te sa ot vsicki drugi evropeiski eliti nai-umereni. Prostata istina e ce samo edna strana koiato e pravila revoliuzia razbira druga edna takava strana! Idealite za ravenstvo sa spodeleni i vndvete strani Niama znacenie do kolko i kak sa realizirani vav deistvitelnostta. Vsiaka.si ima.svoia ukraska.
кривата краставица на 30.01.2017 в 10:35
Пет пари не давам за френската демокрация. "Шарли Ебдо" се изгаври с най-святото за исляма и християнството и за това европейските държавни глави го почетоха с тържествен марш по улиците на Париж. Кощунството беше обявено за "свобода на словото". Марин льо Пен каза, че мюсюлманите са нашественици във Франция и за това беше глобена пет хиляди евро. Демократична цензура, така да се каже...
Въпреки ценните качества на Галите, които аз много уважавам като раса, на 30.01.2017 в 11:38
Франция е страна с нелепа съдба, защото от памтивека тя е била под угрозата на еврейските издевателства. Всичките тези революции, републики, империи и пак републики от последните 200 години са „доизкусурявания“ на евреите, за да се удовлетвори техния извратен вкус. Здравите сили по време на монархията са се сплотявали около Бурбоните, но и самите Бурбони често са се проявявали като безхаберни по отношение на това, което се е случвало пред очите им. Очебиещ пример за това е калвинисткото протестантство, на което Франция е имала късмета да сложи край през Вартоломеевата нощ. Можем да си представим каква Германия щеше да се получи от Франция, ако хугенотите бяха успяли да осъществят Голямата Еврейска Поръчка, започнала с Калвин. Едно допълнение: на нас са ни внушавали в училище, че Лютеранството и Калвинизмът са си все Протестантизъм и особена разлика няма между двете. Разликата обаче е съществена — Мартин Лютер предупреждава за чудовищната опасност, която евреите представляват, докато Калвин е онзи, когото евреите измъкват от тъмните бездни на мистиката, за да го противопоставят на Лютеранския „антисемитизъм“. В крайна сметка днес Западът е Запад — т.е. той е безпътното консуматорско общество, което по тази причина от 45 години насам се разпада пред очите ни, — защото на Запад някога надделя Калвин над Лютер. А това надделяване стана през последните няколко века на ОТСЪСТВИЕ на Римо-Католицизма, който затлъстя от самодоволство след Великите Географски Открития. Франция си изкла хугенотите, но така или иначе те се завърнаха в потайна доба, за да монтират гилотини по площадите и да отрежат главите на последните Бурбони от Версай. За огромна еврейска радост!…
коментар на 04.02.2017 в 16:15
Айдеее, дойдохме си на думата, евреите са виновни за всичко. Само дето ролята на висша раса тоя път я прехвърлихте на руснаците. Малко объркано става само, че като се разровим из руските по-първи хора, отвсякъде вредни евреи надничат, пък те руснаците от залисия да водят човечеството, са пропуснали да ги прочистят.
JJJ на 20.02.2017 в 09:13
Преди няколко години пътувах с автомобил във Франция, вкл. и в Париж. Не ми хареса. Не бих избрал Франция за държава, в която бих живял; още по- малко Париж. Ландшафтът на Франция прилича на Северна България ( Дунавската равнина), но е по- грозен. Демокрацията винаги е някаква: робовладелска демокрация; буржоазна демокрация; феодална демокрация; комунистическа демокрация, наречена още плутокрация, мафиотска демокрация- днешното състояние на анархия в европейските държави... Демокрацията е лозунг, под който се провеждат революции в името на човека, но ВИНАГИ В ИМЕТО НА ТОЧНО ОПРЕДЕЛЕНИЯ, НА НАШИЯ ЧОВЕК!

Напиши коментар