Родолюбивата българка и дейна общественичка умира на 25 април 1915 г. в София. Жената, посветила целия си живот на благотворителност и грижа за бедни, болни, бездомни, създавала училища и приюти, напуска този свят тихо и скромно, дарявайки всичко, което притежава. Останала вдовица съвсем млада и изгубила сина си, тя впряга силите си в помощ на нуждаещите се. Никога не потърсва награда и признание за заслугите си, не протяга ръка към държавния бюджет и не поисква никакви отличия.
100 години от смъртта на благодетелката Йорданка Филаретова

Йордана Хаджи Коцева Филаретова е родена на 19 март 1843 г. в София в заможното семейство на видния търговец Коце (Никола) Иванов и съпругата му Зоя. Бащата подпомага инициативи, свързани с духовното развитие на българите през 60-те и 70-те год. на XIX век. Младото момиче е възпитано в духа на онова време и съгласно нравите и обичаите на средата, в която расте – да почита родителите си, да изпълнява повелите им, да обича ближните и родината си, да помага на бедните. Атмосферата в дома и дейността на баща ѝ оказват силно въздействие върху характера на Йорданка. От майка си научава как да се грижи за дом и семейство. Едно не достига на девойката – образование. Липсата на училища по онова време, особено за млади момичета, оставя цели поколения българи неграмотни. Но момичето прави всичко възможно да поправи този недостатък. Жадна за знания, тя постъпва като една от първите ученички в новооткритото от възрожденския просветен деец Сава Филаретов девическо училище в София. Скоро, от ученичка, Йорданка се превръща в любима на учителя си и двамата се женят на 16 октомври 1860 г., когато тя е едва 17-годишна. На следващата година се ражда синът им Владимир.

 

Сава Филаретов (1825 - 1863)

 

Филаретов е противник на гръцкото духовенство и полага огромно старание да подготвя обществото за борба с него, откривайки много светски училища по селата. Бдителното гръцко око следи всяка стъпка на своя енергичен неприятел, той е наклеветен пред турските власти и е принуден тайно да напусне София през 1861 г. Младото семейство намира спасение в Русия, където години преди това Сава получава висшето си образование. Там министерството на външните работи оценява способностите и познанията на народния поборник и той е назначен като секретар на руското консулство в Одрин, а скоро след това в посолството на Русия в Цариград. Но Филаретов е вече твърде болен. Поради здравословното му състояние е изпратен като вицеконсул в Кайро, където умира на 13 ноември 1863 г. от туберкулоза.

Останала вдовица твърде млада, Йорданка се заема да продължи делото на своя съпруг. Известно време живее в чужбина, но през 1869 г. се завръща в родния си град. Тук я заварва революционното движение, в което се включва с огромно желание и сили. Възползвайки се от високото си обществено положение и връзките си с всички видни софийски семейства, Филаретова помага по всякакъв начин. В периода 1869-1877 г. тя работи, освен за патриотичната кауза, също и за просветителското дело.

 

 

По това време Йорданка Филаретова е единствената жена в София, към която, в знак на уважение, се обръщат с „Госпожа“. Всички знаели коя е „Госпожата“, нямало нужда да се обяснява за кого става дума. След петвековно робство тя за първи път събира около себе си софийските гражданки и ги учи на ценностите, предадени ѝ от нейните родители и съпруга ѝ.

През 1869 г. по нейна инициатива в София се основава женското дружество „Майка“, имащо за цел да подпомага бедни деца, да отваря и поддържа училища, да държи сказки, да насърчава и подпомага желаещите да се учат. Дълги години Филаретова е председателка и ръководителка на дружеството.

През 1870 г. на гости в дома на общественичката идва йеромонах Генадий – настоятел на Драгалевския манастир, патриот и стар познайник на баща ѝ. Според някои сведения, със себе си той води един млад рус мъж, представящ се като търговец на кожи. Малко по-късно монахът разкрива истинската му самоличност – самият Васил Левски! Целта на идването му в София е събирането на членове за революционния комитет, а заради общественото си положение, Госпожата напълно отговаряла на критериите. Само за няколко дни Левски успява да основе комитет и на Филаретова се пада честта да пази комитетския архив и да бъде щедра дарителка. По-късно член на софийския комитет става и братът на Йорданка, търговецът Димитър Хаджикоцев. След години, на два пъти за кратко, той става кмет на София.

 

Димитър Хаджикоцев (1846 - 1895)

 

През 1872 г. е заловен Димитър Общи, помощник на Левски. Той разкрива Апостола и редица комитети, включително този в София. Вследствие на това предателство, почти всички членове на софийската организация са арестувани. Сред предадените е и видната благодетелка. Спасена е благодарение на твърдостта на секретаря на комитета Христо Ковачев, който до последно отрича участието ѝ.

Христо Ковачев (1845 - 1911)

 

Узнали, че Димитър Общи, разполагащ с портрет на Левски, е разкрил пред турските власти самоличността му, Филаретова и брат ѝ решават да действат. Смелата дама саморъчно пише писмо до Найден Геров – по това време руски консул в Пловдив, съобщавайки какво е станало и с молба да се предупреди Апостолът. Левски разбира за предателството малко преди получаване на писмото, но това не омаловажава постъпката на Госпожата.

След гибелта на националния герой и трагичните събития през Априлското въстание, Йорданка продължава кореспонденцията си с Найден Геров. Донесенията ѝ  за жестокостите на турските власти в София и Софийско влизат в официалните консулски доклади до Петербург и до голяма степен определят отношението на Русия към българските страдания и вземането на решение за война.

Има една интересна история около черновата на това писмо, чиято достоверност не е потвърдена. Йорданка Филаретова имала навик да пази всичко и събрала цял архив писма, получавани от Цариград, Пловдив и другаде. През 1877 г. властите в София я заподозрели във връзки с русите, което не било лъжа, обискирали къщата ѝ, иззели намерените писма, отнесли ги в конака, където закарали и самата нея с брат ѝ. Там била назначена комисия да разгледа архива и изучи съдържанието му. Комисарите прочитали писмата едно по едно. На една страна отделяли безобидните, на друга – подозрителните. Дошъл редът да се прочете черновата на споменатото писмо. Опасността била голяма, защото следвали и други подобни. Точно когато комисарят протегнал ръка към фаталния лист хартия, пред прозореца на стаята някой силно извикал, че продава хубав кон. Служителят се изправил и казал на останалите:

- Ще почакате, искам да купя тоя кон!

Цялата комисия станала от мястото си, отишла да прозореца да видят коня, а замръзналата на мястото си обвиняема дама светкавично взела уличаващите писма и ги сложила в купчинката с прегледаните вече с невинно съдържание. Така смелата патриотка спасила и себе си, и брат си от сигурна бесилка.

След Освобождението през 1878 г. Филаретова продължава своята обществена дейност. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. става милосърдна сестра. Тя е  първата жена у нас, наградена с почетния знак на Българския червен кръст – „Голям червен кръст”, учреден от княз Александър I Батенберг.

Отдава се на филантропия, особено след като синът ѝ Владимир, изпратен да учи в Русия, също като баща си, заболява от туберкулоза и умира. От този момент, до скърбящата майка не се разделя с черните дрехи. Средствата, заделени за неговото образование, просветителката дарява за строеж на училище. Така през 1893 г. е открито първото средно стопанско девическо училище „Княгиня Мария-Луиза“ на ул. „Лавеле“ (днес в сградата се помещава Музеят за история на МВР).

 

Сградата на първото стопанско девическо училище

 

Учебното заведение е не само първото по рода си в страната, но задава и стандартите по отношение на девическото стопанско образование. В него учат момичета от цялата страна, а също деца на бежанци или на българи, живеещи в пределите на Европейска Турция. Бедните момичета са освободени от плащането на такса за обучението, безплатни за тях са и учебниците, храната, лекарствата.

След като през 1896 г. Йорданка Филаретова пренася в родината костите на мъжа си от Кайро, тя се оттегля от обществения живот, завещава имотите си на църквата „Св. Неделя“ и заживява в Кремиковския манастир. През 1909 г. основава благотворителното дружество „Всех скорбящих радость“. Първоначалната му цел е да се открие приют за бедни и самотни възрастни хора. Теренът за построяването му е предоставен безвъзмездно от Софийската община. Приютът е официално открит на църковния празник Кръстов ден – 14 Септември 1914 г.

Успоредно с това, дружеството строи и т.нар. Доходно здание на пл. „Св. Неделя“, което да осигури издръжката на приюта. В зданието има магазини и кантори, които се отдават под наем и така се набавят средства.

 

Доходното здание (вляво) на пл. "Св. Неделя"

 

В края на живота си, изтъкнатата общественичка се отдава на служба на Бога и прекарва дните си в пост и молитви. Живее скромно в сградата на приюта, където на 25 април 1915 г. напуска този свят. Благодетелката оставя всичко свое за благотворителност. За отмъщение никой от нейните роднини не присъства на погребението ѝ.

През 1924 г. започва строеж на по-голяма сграда на приюта, завършена през 1927 г. След години сградата започва да се използва от Института за подготовка на медицински сестри (днешният Медицински колеж), носещ името на изтъкнатата българка.

Мечтата на Йорданка Филаретова да построи църква, е осъществена от последователите на нейното дело.

Към приюта е построен и през 1928 г. осветен храмът „Покров Богородичен”. В двора му е гробът на дарителката и пренесените кости на съпруга ѝ.

Църквата "Покров Богородичен", в чийто двор е погребана благотворителката Йорданка Филаретова

 

 

4 коментар/a

николина на 25.04.2015 в 19:19
годината на раждане е 1843 а не 1943
Мария на 25.04.2015 в 20:36
Благодаря за четивото. Не знаех нищо за живота на тази голяма българка.Поклон пред паметта й и да почива в мир.
Де ги.. на 26.04.2015 в 16:42
Де ги днес такива българи!? Като Дякона ще кажа \"...Народееее\"
Hi на 27.04.2015 в 00:05
Де ги днес такива българи!? Останаха в миналото, байно. Сега на почит са лъжци, крадци и убийци. Но Бог гледа от високо и не остава нищо на случая. Жертвите на Левски, Ботев, Филаретова и много много други бяха наградени с новото Трето Българско Царство. След това, обаче и за съжаление, делата на потомците и техните предводители донесоха комунизъм, кражби и убийства и днешният хаос. Отново трябват жертви, за да заслужим ново Възраждане. Този път всички трябва да дадем. Готови ли сме? Това можем да кажем само ние, малцината останали българи. Уви, не сме повече от 500 000. Останалото са антибългари-ужким българи, помаци-антибългари, цигани и турци. Останалите етноси в България са по-българи от българите. За срам!

Напиши коментар