Живко Георгиев: Всички са слаби в момента. Големите политически играчи също

- Изневеряват ли патриотите на себе си с влизането си в коалицията с ГЕРБ, или постъпват разумно, осъзнавайки, че това може би е единственият им шанс да управляват? Твърде голям ли е този компромис и ще го надживеят ли?

- Не само патриотите, и ГЕРБ правят компромиси, за да се получи управляваща коалиция. Това, което получават като шанс патриотите, е да постигнат някои важни отстъпки от ГЕРБ за своето политическо оцеляване в бъдещето. Най-съществената от тях е, че ГЕРБ ще се откаже да реализира замисъла си за смяна на избирателната система към мажоритарна (в смисъла на референдума), което щеше да е пагубно не само за патриотите, но и за всички по-малки политически сили. Това е първата политическа печалба. Възможно е да съдействат за реализация, но частична, на някои от предизборните си обещания и ще получат най-сетне възможност да покажат притежават ли управленски капацитет. Това засега е загадка за всички. Това са възможностите, но рисковете са повече. Рискът е да им се случи това, което се случи с Реформаторския блок – дори в определен момент да напуснат коалицията, рискът си остава. Много голям е и рискът да покажат, че нямат капацитет за управление като партия от втория ешелон.

- Има ли опасност да бъдат претопени „Обединените патриоти от по-големия си коалиционен партньор?

- Такава заплаха стои пред всеки, даже пред големите, когато влизат в коалиции. Този процес минава през имиджови загуби, през загуба на идентичност, през компрометиране. Досега патриотите бяха сравнително антисистемни субекти в някои съществени свои фрагменти. Вече стават част от системата. В най-новата ни история има много примери как след подобна загуба на идентичност изчезват от политическата сцена. Но те реализират политическото представителство на една част от електората, който има друго виждане как трябва да се развива българската държава. Сега патриотите попадат в силовото поле на ГЕРБ и ще видим какво ще стане. Поне засега, изглежда, загубите им ще бъдат повече от печалбите.

- Какъв е основният риск пред ГЕРБ в тази коалиция?

- Това е рискът изобщо пред сегашното правителство ГЕРБ+ОП. Не виждам достатъчно идеи, поне в коалиционното споразумение, които да обърнат който да било негативен тренд в нашия обществено-политически и икономически живот. Не виждам не просто идеи, съмнявам се, че ще има политическа воля и политически интелект, за да се измислят верните политики, които да противодействат на растящото неравенство, трупането на огромен пояс на бедността, регионалните различия, проблемите в здравеопазването, корупцията, неработещата съдебна система, проблемите с дефицита от чуждестранни инвестиции, демографските проблеми. Всички те са набрали силна негативна инерция. В предизборните платформи не видях също достатъчно промислени идеи, а в коалиционното споразумение всичко е още по-размито. Големият риск е управленски провал.

- Това са проблеми, които едно ляво управление би трябвало да може да разреши, но хората не избраха БСП, а ГЕРБ. Защо?

- Защото още не се е превърнала в качествено нов политически играч. Да, има някакви наченки на търсене на новото, но те не са го превърнали в намиране. БСП продължава да носи до голяма степен тези репутационни негативи, които натрупа в няколко неуспешни управленски мандата, натрупа слабо представяне в няколко поредни избори. Сега БСП има всички шансове да продължи да върви във вярната посока, но не мога да се обзаложа, че непременно ще я намери. Нужна е много сериозна интелектуална работа. А изглежда още не са в достатъчно добра кондиция, за да я свършат. Все още продължават ариергардни битки от вътрешнопартийно естество. Тече кадрово обновление, но не сме видели до каква степен то може да донесе свежи идеи. БСП показа, че е в състояние да възкръсва, има шанса да бъде добра опозиция с каузи, с компетентност. Да си опозиция винаги е добър шанс.

- Скандалът „Гергов-Цацаров-Дончев” уби ли инерцията, или подпомогна тези процеси?

- Не съм склонен да виждам в него нещо много решаващо. Той донякъде се вписва в този вектор на промяна, който новото ръководство търси. Има някакъв опит да се освободи от активи, които поне ръководството на БСП смята за токсични. Но времето ще покаже. По-важно е какво ще последва след всяка една подобна крачка на сбогуване с нещо от миналото, какво ново ще се появи. Засега имаше такива нови търсения, но не бяха пакетирани по най-добрия начин.

- Какъв потенциал им липсва?

- Кадрови. БСП все още трудно успява да убеди широката публика, че има управленски капацитет, който е на равнището на проблемите, пред които е изправено обществото.

- Щеше ли да дойде промяната, за която говорят, ако БСП бяха спечелили?

- БСП има да напише още много домашни. По-честно, по-добре е да свърши тази работа със себе си в опозиция. Тя нямаше право на неуспешен управленски мандат. Това щеше да е по-рисково. В БСП все още старото корито тече. И хардуерът, и софтуерът са стари. Най-добрият начин да ремонтираш течащия кораб, макар че може би си му сменил вече двигателя, но течовете продължават, е в опозиция. В опозиция можеш да довършиш ремонта. Опозицията е добрата позиция за обновление. На власт не съм убеден дали БСП можеше да извади силен управленски екип. Може би поне толкова силен, колкото на ГЕРБ, може, но и той не е толкова обнадеждаващ. Нека БСП да продължи да разсъждава какво иска да прави със себе си. Това е задачата на всички леви партии по света. Тези, които трупат мускули в момента, са по-радикалните формации в Европа.

- Какво стана с новото дясно – защо остана извън парламента и виждате ли въпреки това лидери, които имат потенциал за развитие? Защото, честно казано, според мен ГЕРБ е по-скоро всеядна формация, отколкото дясна.

- Много от членовете в ЕНП са като ГЕРБ... Проблемът на дясното извън парламента не е с лидерите, а липсата на критична маса от единомишленици, групирани около ясна кауза. Само лидер няма да им свърши работа. Лидерът помага при президентски избори – като във Франция в сегашната кампания, където някои кандидати надскочиха себе си. По-трудно е да направиш партия. За да има една партия шанса да спечели хората, освен печеливша кауза, печелившо политическо позициониране, политическа компетентност трябва да има поне 300–400 човека с доказан управленски капацитет и обществен морал. Иначе не можеш да управляваш дори неголяма страна като България. Всички партийни отбори са слаби, включително и най-големите.

- Да, старият спор – кое е по-важно: лоялността или професионализмът, когато трябва да се свърши добре работа. В това ли е проблемът?

- Да, за жалост… Но нахлуха много млади хора в политиката. Социологическият ми опит показва, че голяма част от избирателите могат да повярват повече на човек, вече реализиран в някаква сфера, доказал своята компетентност, можене, воля, морал, и след това е по-разумно да открие политиката като поле за своята реализация. Прекалено ранното влизане в политиката, поне в нашите условия, не обещава формиране на политически характер, който да те направил лидер, признат от хората… От кого се учиш – от онези, при които има много неща, които не заслужават да бъдат възпроизвеждани ли? А и за съжаление младите често биват използвани, употребявани от политическите централи. Много малка част, и то по критерии, различни от реалното политическо можене, растат по кариерните пътища на политическите партии. Това е проблем не само в България. Не сме някаква екзотика. Така е навсякъде. Партийните централи са се превърнали в машини за печелене на власт, а не в училище за управление.