Световнопризнатата цигуларка Сара Чанг с концерт в София

Световнопризнатата цигуларка Сара Чанг с концерт в София
Световнопризнатата цигуларка Сара Чанг ще изнесе концерт със Софийската филхармония на 8 февруари в зала "България под диригентството на маестро Найден Тодоров. В програмата ще бъдат включени любими произведения на Пиацола, Бърстейн и Гершуин.

 

 

Магнетичната Сара получава първото си признание едва осемгодишна, когато дебютира на сцената на Нюйорската филхармония. На тази крехка възраст тя вече свири пред големите диригенти Рикардо Мути и Зубин Мета, а на десет години записва първия си албум, озаглавен “Дебют”. 

В момента Сара Чанг е сред най-високоплатените солисти в света, носителка на многобройни награди и признания, свири с най-големите оркестри в Европа, Съединените щати и Азия и изнася над 150 концерта годишно. След един от тях в. “Ню Йорк Таймс пише: Госпожа Чанг беше “чудо “. Нейният плътен, красив тон, невероятната интонация и сдържана дискреност се сработиха перфектно с музиката. Публиката чуваше всичко и всичко си заслушаваше да се чуе.

Сара Чанг свири на цигулка Гуарнери дел Джезу от 1717 г. и използва няколко лъка. Същият инструмент ще звучи в най-съвършената по отношение на акустиката зала у нас – зала "България" в ръцете на талантливата и харизматична цигуларка. Софийската филхармония и диригентът Найден Тодоров вече репетират за голямото събитие, до което остава по-малко от месец. В програмата са включени “Годишните времена на Буенос Айрес”  на Пиацола, увертюрата към операта “Кандид” на Бърнстейн и сюитата из операта “Порги и Бес” на Гершуин.

Билети за концерта на Сара Чанг на 8 февруари в зала "България" все още са налични и са на цени от 30 до 60 лв.  Може да бъдат закупени на касата на залата, в ePay.bg, в мрежите на eventim.bg и ticketsbg.

 

 

 

Коментари

  • Стефанов

    17 Яну 2018 8:34ч.

    Фамилното име е "Чан", а не "Чанг". Пише се "Chang", но се произнася "Чан".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЗА ДИПЛОМИТЕ НА НАЙДЕН ТОДОРОВ И ЗА ЛЪЖИТЕ МУ

    26 Фев 2018 17:41ч.

    Скандал: Шефът на Прочетено в Интернет националната филхармония без диплома Преди време директорът на музикалния театър в Стара Загора беше уволнен заради неизрядни документи Шефът на националната филхармония Найден Тодоров се оказа, че няма легитимна диплома за бакалавър от Виена, но въпреки това се сдобил с по-високата магистърска степен в Нов български университет. Във визитката му е посочено, че от 1993 година е студент на проф. Карл Остерайхер и проф. Урош Лайович във Виенския университет, който завършва през 1996 година. През 2001 година пък става магистър в Нов български университет. Никъде в регистрите обаче не фигурира бакалавърската му диплома. Той не е посещавал нито лекции, нито е държал изпити. Преди няколко години в аналогична ситуация се оказа директорът на операта в Стара Загора Веселин Стойков, съобщава "Телеграф". При заемането на високия пост той представил магистърска диплома от НБУ, но в последствие се оказало, че няма завършена бакалавърска степен. Заради гафа Стойков светкавично беше уволнен, а Найден Тодоров назначен за втори мандат в Русе, където доведе операта и оркестъра до сериозна криза. Според правилата в родното образование всеки, който придобие образователна степен в чужбина и получи документ за това, е длъжен да го легализира. Това става в Националния център за информация и документация към Министерството на образованието. Резултатът от проверката остава завинаги в архива на ведомството и при нужда може да се направи насрещна проверка. Според служителите на центъра при тях не е постъпвала диплома за бакалавър на Найден Тодоров от Виена, което на практика означава, че у нас той няма ценз. Потърсен за коментар, шефът на Русенката опера призна, че действително не разполага с диплома от чужбина за бакалавър. По думите му у нас подобен документ за диригент не се признава и тази специалност се учи само в квалификационна степен магистър. Тя обаче не е записана в държавно регулираните специалности, които задължително са по 5 години и за тях се дава директно магистърска степен. На въпрос защо е учил толкова кратко, при положение че продължителността на бакалавърския курс е поне 4 години, Тодоров отговори, че бил представил “легализирана и призната академична справка от Виена”. За подобен документ от образователното министерство обаче не потвърдиха. Оказа се, че е поредната му лъжа! скоро ще бъде осъден за кражбите и далаверите му в Русе, където стана милионер за сметката на бедните ни музиканти с чуждите турнета. Лъжец и играч от класа, но бездарен като музикант!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вестник Култура за недоразумението Найден Тодоров

    26 Фев 2018 17:43ч.

    За поредното безобразие на Найден Тодоров Този път колонката ми е посветена не на състоял се концерт, а на концерти, които не се състояха. Не се състояха в Русе. Вече трета година Оперно-филхармоничното дружество в Русе има за директор диригента Найден Тодоров. Яви се на конкурс човекът, представи изключителната концепция и спечели. Така прецени комисията, избрана от Министерството на културата, което е принципал на ОФД-Русе. Оттам нататък делата на директора-диригент се прочуха единствено с желанието за ‛суперефективност“ на поверената му институция – колкото се може повече продукция за по-кратко време. В тази стахановска политика качеството на концертите и на оперните спектакли изобщо не се коментираше. Важна беше бройката. Примерно: преди две години операта ‛Дон Жуан“ от Моцарт е трябвало да бъде поставена за седмица. Гастролиращият диригент Велизар Генчев едва измолил още малко. Практиката да се правят концерти с една, максимум две репетиции е любима на директора Тодоров, който изглежда е решил, че след като той самият преглежда отгоре-отгоре партитурите, на които е решил да обърне внимание, всички са като него и са щастливи, когато работят малко, а получават същите пари. Така било на Запад, твърди момчето и продължава усмихнато да върши безобразията си. Тодоров по същата методика постави ‛Дон Карлос“ тази година за Международния фестивал ‛Мартенски музикални дни“ - за по-малко от десет дни. Тези ‛постижения-еднодневки“ са голямата му гордост. А какво става с музиката, как се чувства оркестърът, къде отива равнището му, на какви „събития“ присъстват хората – това са подробности, с които се заяждат такива като мен. Всъщност знам, че дори подчинените му оркестранти, които доста се притесняват да не останат без работа в тази високо културна държава, която за класическата музика и музикантите пет пари не дава, са се опънали, когато Тодоров съобщил, че за две репетиции трябва да изсвирят Шестата симфония на Малер. Идиотщината е толкова голяма, че нямало как вече да не му се съобщи, че това е невъзможно. И за една седмица да поставиш „Фалстаф” или „Вилхелм Тел”! Какво става сега? След като направи най-после един смислен ход като директор и покани диригента Алексей Измирлиев за главен диригент на ОФД-Русе, (за целта Измирлиев напусна високо платената си и престижна работа с два оркестъра в Аржентина, за да може отново да дирижира в страната си) Тодоров след 6 месеца не му поднови договора, който изтече на 2 юли тази година. Без никакво предупреждение. Най-интересното е, че и в Министерството нищо не знаят или ако знаят, го държат в тайна, надявайки се на музикантската ни апатия и безразличие. Така, без предупреждение, господин директорът е свалил всички програмирани концерти след много успешното откриване на фестивала ‛Мартенски музикални дни“ под палката на Измирлиев. Защо, ще попитате? Притеснил се е човекът – не допускал, че е назначил действителен диригент, на всичкото отгоре и работлив. Разбира професията си както се полага, промени звука на оркестъра и му е приятно да прочете докрай един музикален текст – не само ‛пряката реч“. И докато през януари и февруари тази година Тодоров ходил на гурбет, в поверения му оркестър някои неща започнали да се променят. Промяната бе повече от чута – и от публика, и от критика – радио, телевизия, преса – доколкото ги има, и от музикантите, които се завъртяха в Русе за фестивала. Какво извършва за благодарност после този титан на мениджърството (всъщност, той това е и завършил в разните чужбини, не дирижиране; свидетелството си, че е и диригент, е получил в Нов български университет)? Сваля всички концерти на Измирлиев от програма. Ей така! И от 15 март досега главният му диригент изнася само един концерт – на 5 май, по изричното желание на общината. За да дойде краят на месец юни, когато на диригента Измирлиев, вместо продължение на договора, му връчват трудовата книжка – с което му дават възможност да се обяви за безработен. Има още детайли, които разкриват административната мощ и дисциплина на директора Тодоров: договорът, според който Измирлиев получава поста главен диригент и заплата, му е бил поднесен за подпис в края на юни, т.е. в края на шестмесечния период, който обхваща. Измирлиев не го е подписал – намерил, че е малко късно за това. Какви пари и на какво основание са му внасяни за осигуровки в НОИ и са му взимани данъци – по този въпрос може би Тодоров все пак ще трябва да каже две-три думи в Министерството на културата. Още: взима ли си директорът отпуск, когато го няма с месеци в Русе? Защо е приел да бъде художествен ръководител на хор ‛Дунавски звуци“, когато там от месеци не са го виждали и на снимка? Но пък за сметка на това Тодоров имал чудната идея да заведе оперния хор на турне, а самодейците от ‛Дунавски звуци“ да пеят и играят на сцената на русенската опера в ‛Травиата“ през следващия сезон. Изобщо ако има нещо, в което този човек да е напълно последователен, това е упоритото рушене на всичко, което се смята за елементарна професионална норма в живота на един музикален институт. Да беше за първи път, да кажеш, сбъркали са в министерството, че и в комисията. Ама не беше толкова отдавна състоялото се разбиване на Пловдивската филхармония – и там поразбраха от безхаберието Тодорово. Че после няколко години се възстановяваха, оцелели от чумата. Да беше социализъм – да помислиш, че Партията го крепи. А сега кой и защо го крепи? И кой иска музикантите да си губят времето и живота в глупости, а не за това, за което са учили. И да се проклинат, че са избрали музиката за професионално занимание в България. И Тодоров я е избрал, ама за друго: работи я на ишлеме – тук записче за синбек, там хорче за попълване на основен състав... и така нататък… бачкаме на банцига с материали на клиента, продаваме усмихнати тарикатлъци и шарим насам-натам, за да си напълним джобчето с…евро-бонбонки. Но и държавните левчета не пренебрегваме. И никой не може да каже докога ще продължават тези абсурди в родната ни музикална действителност. Абсурди, които засега пораждат само вицове. Крайно време е и за последствия от друг характер! Екатерина Дочева Музикален наблюдател Вестник Култура

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • galy

    28 Фев 2018 8:53ч.

    Вече почти половин година ходя на фитнес. И нищо. Да, станах по-силна и по-издръжлива. Но кг си стоят на място и фигурата ми не се променя. Не станах по-слаба и по-стройна. Въпреки че, аз съвсем не спазвам храненето. И аз разбирам, че именно в това е причината, че не отслабвам. Но аз просто не мога да контролирам апетита си. Постоянно го нарушавам. A това наистина ме укротява да не ям като звяр ! http://bit.ly/2GSDSm0

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи