"Ройтерс": „Газпром“ ще увеличи дела си в Европа, ще намали транзита през Украйна

"Ройтерс": „Газпром“ ще увеличи дела си в Европа, ще намали транзита през Украйна
Русия рязко ще намали транзита на природен газ в Европа през Украйна след пускането в експлоатация на новите газопроводи от своите арктически находища директно за Германия. Благодарение на тях Москва се надява да увеличи своя дял на газовия пазар на Европейския съюз, въпреки конкуренцията от страна на катарския и американския газ, се казва в анализ на Ройтерс, пише БГНЕС.

 

Алексей Милер

 

 

Западните партньори на „Газпром“ съгласуваха нова схема за финансиране на проекта „Северен поток 2“ на обща стойност 9,5 милиарда евро /10,32 милиарда долара/, което трябва да позволи на Москва да реализира плановете си за увеличаване на тръбопроводните доставки на газ за Европа след 2019 г.

 

Делът на „Газпром“ на газовия пазар на Европа нарасна за последните две десетилетия до 1/3 от 1/4. Компанията смята, че ще може да увеличи своето присъствие в ЕС, въпреки страховете на Брюксел във връзка с нарастващата енергийна зависимост от Москва. „В момента ние изпреварваме рекордните обеми от 2016 г. с 10%. Изглежда могат да се очакват нови рекорди през тази година и делът на „Газпром“ на европейския пазар отново ще нарасне“, заяви президентът на УС на газовия холдинг Алексей Милер, стар съратник на руския президент Владимир Путин.

 

“Газпром“ е доставил рекордните 179 милиарда куб.м. газ в Европа през 2016 г. след срива на цените на петрола, с които е обвързана цената на „синьото гориво“. За този висок резултат съдейства също така и студеното време в ЕС. През тази година потребителите молят за допълнителни обеми газ и „Газпром“ смята, че през следващите 15 години може рязко да увеличи доставките, защото Европа ще се нуждае от допълнителните 100 милиарда куб.м. газ на фона на спада на собственото си производство.

 

„В тази връзка трябва да е ясно, че доминиращият фактор – това е намаляването на добива в Северно море и страните от ЕС... Съответно и делът на руския газ ще расте“, каза Милер. Брюксел на няколко пъти се опита да се избави от прекалената си зависимост от руския газ след 10 години спорове между Москва и Киев за цените, което водеше до спиране на доставките по време на студовете.

 

Присъединяването на Крим и ролята на Москва във въоръжения конфликт в Източна Украйна убедиха ЕС в необходимостта да намалят зависимостта си от доставките на руски газ, които, както смятат критиците на Кремъл, Москва много често използва за заплахи и шантаж. „Да се говори за зависимост по принцип не е съвсем коректно. Нашата зависимост е взаимна: инвестирайки в разработването на находища и строителството на тръбопроводи, „Газпром“ разчита на бъдещото търсене и фактически зависи от европейския пазар в не по-малка степен, отколкото европейският пазар зависи от нейните доставки“, каза Милер.

 

Той също така заяви, че Европа толкова е инвестирала в диверсифицирането на вноса, включително доставките на втечнен природен газ с танкери, че може да получава „синьо гориво“ от всяка точка на света. Бумът на добива на шистов петрол и газ в САЩ вдъхнови много европейски политици да искат да се излезе изпод руската доминация в областта на вноса на енергоносители, тъй като все повече ВПГ от САЩ, Катар и Африка ще се доставя до бреговете на Европа в близките години.

 

Милер заяви, че „Газпром“ не се бои от подобна конкуренция: „По-евтиният тръбопроводен газ печели конкуренцията с втечнения газ и ще я печели и занапред“. По-малко през Украйна “Газпром“ изнася газ за Европа по три основни маршрута – газопреносната система през Украйна, газопровода от Ямал през Беларус и Полша за Европа, а също така новия газопровод по дъното на Балтийско море „Северен поток“ до малкия германски град Грайфсвалд. „Газпром“ иска да удвои пропусквателната способност на „Северен поток“ и в понеделник обяви, че се е договорил с Uniper, Wintershall, Shell, OMV и Engie за съвместно финансиране на разширяването.

 

Някои страни от Източна Европа и Прибалтика казват, че новият тръбопровод с руски газ през Балтийско море ще превърне Брюксел в заложник на Москва, а в Северна Европа, преди всичко в Германия, виждат в новата тръба икономическата изгода. „Газпром“ заяви, че съществува възможност за пълното спиране на доставките в Европа през Украйна след пускането на „Северен поток 2“ и след изтичането през 2020 г. на договора с Украйна за транзита. Но според Милер някакъв обем на транзита през Украйна все пак ще остане.

 

„Що се отнася до транзита през Украйна след януари 2020, ние вече казахме, че сме готови да водим преговори... друг въпрос, че става дума за изключително малки обеми. За около 15 милиарда куб.м. годишно и тези обеми са предназначени за страните, които граничат с Украйна“, уточни Милер. В началото на новото хилядолетия Русия транзитираше над 100 милиарда куб.м. годишно през Украйна. През миналата година транзитът бе 82,2 милиарда или с 22,5% по-малко, отколкото през 2015 г.

 

Заплахите на Москва да спре транзита през Украйна ядосаха Евросъюза, където много политици нарекоха проекта „Северен поток 2“ икономически и политически лост да се накаже Киев. Милер каза, че транзитът през Украйна ще намалее и по други причини, включително увеличаването на добива на „Газпром“ в Ямал. “Ако погледнете на снимката от космоса, ще видите, че германският Грайфсвалд се намира буквално по права линия през Балтийско море до новите находища. Този маршрут е с 2000 км по-къс, отколкото през Украйна“, заяви Милер. Той също така подчерта, че Украйна десетилетия наред не е инвестирала в модернизирането на тръбопроводи, затова новият маршрут ще бъде „екологично по-сигурен“. 


Източник: bgnes.com

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Муйо

    27 Апр 2017 13:17ч.

    Тоест, две и две прави четири, което се знаеше отпреди спирането на "Южен поток". Само не е ясно какво ще стане с хъбчето на Боко. Или все пак ще успеем да съборим режима на кървавия тиранин Асад и да построим газопровода от Катар през Израел, Сирия и Турция, а?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гуйо

    27 Апр 2017 13:59ч.

    Бутането на Асад рано или късно ще се случи, но следва "сценария" Ирак и Либия, т.е. поне за 30 години забравете за тръбопровод през Сирия. А проблема с 40 млн. курди ще е вечен. Транзита през Украйна след 2020 ще спре, което означава, че и през България ще спре и ние ще трябва да купуваме газ от Турция. Това е резултата от работата на продажните български политици. Иван Костов даде подари на Турция "Син поток" още през далечната 1998 г, а малко покъсно пазвантина на царя в типично наведена гяурска поза им подари "Южен поток". От 2020 г България губи от транзита над 400 млн.долара и това е без "Син поток", т.е още 200 млн. отгоре и 50 процентна зависимост на Турция от транзита на газ през България. Народен съд ще има! Въпросът е само кога?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куйо

    27 Апр 2017 16:49ч.

    Инвестициите ни в Южен поток трябваше да бъдат 4 милиарда евро, а чистата печалба от българския дял от транзитни такси 60 милиона евро. Другото са цифри от една реч на Путин. Цялата операция от която реално щяха да спечелят само уредилите се с обществената поръчка български компании, целеше икономическото задушаване на братския украински народ от братска Москва, което трябваше да стане с международно финансиране.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Слави

    27 Апр 2017 17:41ч.

    Куйо, не знам заща да не вярвам на цифрите на Путин, ами на твоите, след като той ги съобщи, официално, а никой не ги отрече тук, официално. Това първо. Второ, не знам от къде изкпопа 4 млрд. НАШИ инвестиции, след като този проект бе инвестиционен на Газпром и основната инвестиция по изграждането му си беше пак на Газпром. От девет дерета вода да карате, пак няма как да изкарате, че Южен поток не е бил печеливш. Абсолютно съм съгласен с гледната точка на Гуйо в случая, който добре е припомнил и за случката, т.е. проекта със Син поток.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    27 Апр 2017 17:50ч.

    Бе по "сценария Ирак и Либия" за агресорите всичко е точно - какви са цените на либийския петрол и кой го купува е тайна, но пък терминалът в Бенгази работи денонощно. Така беше и с иракския петрол, но след "изтеглянето" на американските окупационни войски го качиха на борсата. Китайците мрънкат, че все не могат да си купят от него, ама кой ти слуша китайците? Важното е, че заработи петролопровода Мосул-Хайфа, спрян през 1948 г. Даже главорезите от ИДИЛ, дето са в Мосул от четири години, не го спират, което е твърде показателно. Бас държа, че веднага след победата над кървавия тиранин Асад новото демократично правителство, дето на тая снимка http://i2.cdn.turner.com/cnn/dam/assets/130527175644-mccainsyria-story-top.jpg си гука със сенатора Джон Маккейн, ще отдаде на концесия за 99 години трасето на газопровода. Разправят, че тоя вляво на преден план бил халифът на ИДИЛ, дегизиран като полеви командир от Ал Каида, но това са злостни лъжи. Та така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    27 Апр 2017 18:07ч.

    Слави, не се чуди. Четирите милиарда евро български инвестиции се повтарят навсякъде, където пишат любителите на евроатлантически ценности. Пита се у задачата как са калкулирани, след като "Газпром" осигурява за своя сметка машините, тръбите и работната ръка, и си плаща доставяните от България ток и гориво? Да не излезе, че това са разходите за охрана от фирма "Ипон", а?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куйо

    27 Апр 2017 19:36ч.

    С тролове не се спори, щото с всяко тяхно мнение им пълниш джобовете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи