Неотдавна бях в компанията на голям руски актьор и режисьор, който в разговора подхвърли, че системата на Станиславски била за бездарните. Срещайки гневните погледи на събеседниците ни, побърза да се поправи, че гениите нямат нужда от Станиславски. Не знам защо след разговора ми с Мариус Куркински се сетих за тази моя среща. Не преставаме да разговаряме за бъдещето на българския театър, за съдбата и подготовката на идващите след нас. Според Мариус най-важното е младите актьори да внимават да не бъде разрушено тяхното чувство за театър. Но как да стане това? Това чувство придобива ли се? Учи ли си? Кой го дава? И кой го руши?
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

4 коментар/a

Годо на 12.09.2015 в 15:11
Дават го талантът и добрият вкус (първият се дава от природата/Бога, вторият се придобива), руши го пазарът.
Ivan Dimov на 13.09.2015 в 17:58
Mnogo ci ci povjarvala. Ne ce nau4i da govorich bez Ctarozagorski aktsent.....
на гол тумбак чифте тиатро на 18.09.2015 в 07:50
Простотията опустошава хората , ако преживеят гладната смърт !! ЧЕРВЕНИЯТ ТЕАТЪР ОТ 1990-те има неизчерпаем ресурс от артисти - не скучаем , не се оплакваме , не скачаме вече срещу "озъбеното свирепо куче " !!!
Комунист-Ленинец на 13.08.2016 в 19:41
Демокрацията е разруха и смърт повсеместна!!!

Напиши коментар