Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук. Взети са от изключителния български сайт, посветен на Давила - https://ngdavila.wordpress.com. изготвен от Б. Тодоров.

 

 

 

 

 

— Глупавите идеи променят дори походката на своите почитатели.

 

 

— Шарлатанството на великите хора е очаровало XIX век; XX век се захласва по дребни шарлатани.

 

 

— Съвременният писател забравя, че само загатването на жестовете на любовта предава същността ѝ.

  

 

— Врагът на цивилизацията е не толкова външният ѝ противник, колкото вътрешното ѝ износване.

 

 

— Умът на марксиста с времето се вкаменява, а този на левичаря се размеква като гъба.

 

 

— Демократът променя метода на хуманитарните науки, когато някой извод започне да го безпокои.

 

 

— Обичайно възхваляват правата, за да могат да пренебрегват задълженията.

 

 

— Опасната идея не е погрешната, а частично вярната.

 

 

— Самотата ни учи да бъдем интелектуално по-честни, но и ни подтиква да бъдем интелектуално по-малко вежливи.

 

 

— Правдоподобието е изкушението, на което историкът-любител най-лесно се поддава.

 

 

— Повторението на старите истини е същинската цивилизаторска работа.

 

 

— Вкусът на младия трябва да почита, а на стария да предпочита.

 

 

— Съвременният човек няма вътрешен живот: едвам има вътрешни конфликти.

 

 

— Там, където няма следи от старата християнска αγάπη (любов) , дори в чистата любезност има нещо студено, двулично, сурово.

 

 

— Ние, реакционерите доставяме на глупаците удоволствието да се чувстват като дръзки авангардни мислители.

 

 

— Победеният трябва да се утешава не с възможните възмездия на историята, а с чистото превъзходство на каузата си.

 

 

— Когато се целим нависоко, няма публика, способна да разбере дали сме уцелили.

 

 

— Понятието стил съдържа три смисъла: свойствата на индивидуалната изразителност, система от форми и особен набор от ценности. Всичко написано може да има стил в първия смисъл, неизбежно го има във втория и понякога успява да го има в третия.

 

 

— Единственото чисто удоволствие е в откриването на някаква идея.

 

 

— Не винаги можем да различим това, което ранява нашата чувствителност от това, което предизвиква нашата завист.

 

 

— Относителността на вкуса е оправдание, използвано от епохите с лош вкус.

 

 

— Писателят, които не се старае да ни убеди, губи по-малко от времето ни и понякога ни убеждава.

 

 

— Истината е не толкова безлично твърдение, колкото начин на мислене и усещане.

 

 

— Четенето е наркотик, без който не можем, тъй като то ни избавя не толкова от посредствеността на живота ни, колкото от посредствеността на душата ни.

 

 

— Обществата, опитващи да ликвидират необходимите институции, се обричат на по-лошо.

  1.      Там, например, където не управлява военният, управлява полицаят.

 

 

— Проблемите на цялата тази „съвременна младеж“ са съвършена скука.

 

 

— Откровеният диалог обикновено завършва със скандал.

 

 

— Поставянето на „практически цели“ винаги ни довежда под ръка с ближния, когото не бихме искали да докосваме и с крак.

 

 

— Важното не предоставя доказателства за себе си.

 

 

— След днешните господари, вчерашните възмущават значително по-малко.

 

 

— Поезията може и да е магия, но поетът е панаирджийски фокусник.

 

 

— „Безкласово общество“ е онова, в което няма нито аристокрация, нито народ. Там в обращение е само еснафът.

 

 

— Християнството не учи, че проблемът има решение, а че на хлопащия ще се отвори.

 

 

— Фалшивият мит се заменя не с научни тезиси, а с истински мит.

 

 

— Цивилизовано общество е това, в което болката и удоволствието не са единствените аргументи.

 

 

— Трудното не е да повярваме в Бога, а да повярваме, че ние имаме значение за Него.

 

 

— Християнството не решава „проблеми”: то ни задължава да ги преживяваме на по-високо ниво. Който настоява те да бъдат решени, обрича християнството на иронията, съпътстваща всяко решение.

 

 

— Нашата епоха произвежда по-лесно от други това, за чието производство не се изисква талант.

 

 

— Както в обществото, така и в душата, когато отстъпват йерархиите, настъпват нагоните.

 

 

— Вярата почиства ума.

 

 

— Геният оставя трудовете си не на „човечеството“, а на себеподобните си.

 

 

— Новите поколения обикалят около останките на западната култура, като група японски туристи сред развалините на Палмира.

 

 

— Смъртта е безспорното свидетелство за нашата зависимост. Нашата зависимост е безспорното основание на нашата надежда.

 

 

— За истински важното не съществуват доказателства, а само свидетелства.

 

 

— Това, което превръща контракцията на лицевата мускулатура в усмивка е докосването от невидими крила.

 

 

— Душата се кове само под хиляди атмосфери блянове.

 

 

— Вярата в Бога не е вяра в Бога: тя е невъзможност да не се вярва в Него.

 

 

— Дистанцията между нациите, класите, културите, расите е несъществена. Пропастта лежи между плебейското и аристократическото съзнание.

 

 

— Активизмът има само един предел – ада.

 

 

— Днес, за предизвикването на големи катастрофи не са нужни велики амбиции, достатъчна е купчина малки грехове.

 

 

— Да възпитаваш означава да предаваш не предписания, а отвращение и възторг.

 

 

— Човекът е мерзавец, способен понякога да се засрами.

 

 

— На този, който с безпокойство ме пита какво може днес да бъде направено, ще отговоря честно, че в наше време най-подходяща е безсилната яснота на ума.

 

 

— Религиозната сериозност очарова, етическата строгост отблъсква.

 

 

— Образованият човек е измислил ритуалите, за да се защити от прямотата на глупака.

 

 

 

 

— Когато прогресивното духовенство завърши демонтажа на църквата, последната оцеляла цивилизация ще загине.

 

 

— Неверието не е грях, а наказание.

 

 

— За да може обществеността да започне да уважава една безкористна идея, трябва първо да бъде зашлевена с нея.

 

 

— Никой не може да остане дълго време важен, без да се превърне в глупак.

 

 

— Съвременният роман мирише не на светилно, а на машинно масло.

 

 

— Нищо не вбесява така прогресиста, както упорство на онзи, който отказва да жертва вярното заради новото.

 

 

— Наивността на умния либерал постоянно обърква наблюдателя .

 

 

— Благородният човек е онзи, който си поставя изисквания, без те да са наложени от обстоятелствата.

 

 

— Истинските произведения на изкуството се взривяват в следващите епохи като снаряди, останали забити на полесражението.

 

 

— Във всяка професия глупакът се проявява по различен начин, което дезориентира профана.

 

 

— В океана на вярата уловът се извършва с мрежите на съмнението.

 

 

— На строгия ум са простени странностите.

 

 

— Учебниците по съвременна история са регистри на банкрутите.

 

 

— Вярата не е приемане на някакви убеждения, а внезапно озарение, което ни събаря на колене.

 

 

— Тълпата се възмущава от безсърдечието на онзи, който не позволява на неопитни и несръчни ръце да оперират болния.

 

 

— Името, с което сме познати, е просто най-известният от нашите псевдоними.

 

 

— Ако се вслушаме в шепота на изповедта, ще разберем, че човекът има нужда не толкова от поучение, колкото от екзорсизъм.

 

 

— Затвор е всичко, конструирано според науката.

 

 

— Да пишеш добре означава да опишеш една крива чрез възможно най-малко допирателни.

 

 

— Славата е лотария за не особено талантливите.

 

 

— Без структурата на йерархията не е възможно свободата да бъде превърната от фикция в реалност. Обикновено либералът твърде късно открива за себе си, че цената на равенството е всесилната държава.

 

 

— Реакционерът се ужасява не толкова от плебейския гуляй, на който революциите дават воля, колкото от усърдната буржоазност на реда, който те установяват.

 

 

— Атеистът никога няма да прости на Бога, че не съществува.

 

 

— Увеличаващият се брой на онези, които намират днешния свят за „непоносим” би ни утешило, ако не знаехме, че те са пленници на същите убеждения, които правят този свят непоносим.

 

 

— В бъдещото общество и реакционерите и марксистите ще живеем еднакво неудовлетворени. Но ако марксистите ще го гледат с невярващите очи на предците си, ние ще го гледаме с иронията на чужденеца.

 

 

— Да изберем възможно най-незабележителното съществуване. Истинският дисидент не е концептуално нито брадат, нито голобрад.

 

 

 

 

— Който не подушва миризмата на сяра в модерния свят, е лишен от обоняние.

 

 

— Не да разрешаваме противоречията, а да ги степенуваме, е единственото, към което можем да се стремим.

 

 

— Историята е не толкова еволюция на човечеството, колкото демонстрация на различните аспекти на човешката природа.

 

 

— Обуржоазяването на пролетариата е следствие на обръщането му в индустриалната вяра, проповядвана от социализма.

 

 

— Само старите обувки не раняват краката на човечеството в неговите дълги скитания.

 

 

— Безброй проблеми са причинени от метода, с който се опитваме да ги решим.

 

 

— Невъзможно е да говорим директно за безценното.

 

 

— Бог маскира чудото така, както човека – капан.

 

 

— Проблемите, които ни тревожат, ни опазват от проблемите, които ни опорочават.

 

 

— Ако не шета неуморно за задоволяване на алчността си, човекът в модерното общество се чувства малко виновен.

 

 

— Просветлението е плячката на победения.

 

 

— Честната формула трябва да съдържа противоотровата си.

 

 

— Когато не се сблъсква с поредица бариери на неразбиране, произведението на изкуството не успява да внуши никому значението си.

 

 

— Аз засягам само една тема: възгордяването. Всички други са нейни отпечатъци.

 

 

— Понеже е чул, че религиозните твърдения са метафори, глупакът решава, че те са измислица.

 

 

— Нашите истини трябва да пазим не толкова от обиждащата ги посредственост, колкото от защитаващата ги посредственост.

 

 

— Превръщането на хората в плебс изисква усърдното и всеотдайно участие на демократа.

 

 

— Чувствеността е културно наследство от античния свят. Обществата, в които гръцко-римската следа е заличена, познават само сантименталното и сексуалното.

 

 

— В течение на няколко века „освобождаването на човека“ се свежда до насърчаването на неговото вулгарно поведение.

 

 

— Даже от самата любов сексът плете интриги.

 

 

— Останките на империята дремят в криптата на църквата.

 

 

— Това, че някой глупак е написал нещо по някоя тема, е достатъчно основание за друг глупак уважително да включи написаното в библиографията по темата.

 

 

— Простакът се отличава от културния човек по участието на първия в „културния живот”.

 

 

— Усвоена от глупаци, истината оглупява.

 

 

— За да отсъжда точно, човек трябва да няма принципи.

 

 

— Да опитаме да превърнем тежестта, която ни смазва, в сила, въздигаща ни към спасението.

 

 

— Само чрез това, което е успял да изрази по благороден начин, човекът схваща важните истини.

 

 

— Всичко клокочи в хаос, докато думата не започне да оформя света.

 

 

— В есента на културите жизненият им сок се съхранява в най-сухите им клони.

 

 

— Не само всичко умира, но почти всичко пропада.

 

 

— Всяка идея е, като правило, пределно проста.

 

 

— Нито приемането на верните естетически принципи гарантира успех, нито грешните водят непременно до провал.

 

 

— Уродливостта на съвременното лице е етическо явление.

 

 

— Грешката дава плодове само в сянката на истината. Даже дяволът от скука напуска местата, където е угаснало християнството.

 

 

— За да ни склонят да ги приемем, глупавите идеи се позовават на многобройната публика, която ги споделя.

 

 

 

 

— Човекът умира от студ не из земните степи, а в концептуалните палати на интелекта.

 

 

— Никоя служба не е презряна, освен ако не си присвоява значимост, каквато няма.

 

 

— Когато казваме, че думите преобразяват, глупакът разбира, че те изопачават.

 

 

— Сериозното му университетско обучение предпазва специалиста от всякакви идеи.

 

 

— Любовта към ближния е несъмнена заповед, но Евангелието е любов, която ни очаква.

 

 

— Вярата не се губи, защото критиките към християнството изглеждат обосновани. Напротив, те започват да изглеждат обосновани едва със загубата на вярата.

 

 

— Литературното майсторство се състои в умението да се подържа температурата на фразата.

 

 

— Истините кацат, но не вият гнезда.

 

 

— Гръцката статуя е наследила телесната си пълнота от елинистичния дух. Там, където вярват само в тялото, има само безжизнена геометрия.

 

 

— Всяка епоха завършва с маскарад.

 

 

— Либерализмът, за да възпита народа, го разглезва до превръщането му в стар развратник.

 

 

— Осъзнаването на собствените противоречия предпазва духа от омаята на гротескни хармонии.

 

 

— Демократичните институции отварят пред гражданина единствено вратите на политическата реторика.

 

 

— Няма някой, който да не знае, че „преобразяването на света“ означава бюрократизирането на човека.

 

 

— Да осъдиш себе си е не по-малко нескромно, отколкото да си дадеш прошка.

 

 

— Което може да се знае със сигурност не е реално, а реалното не може да се знае със сигурност.

  

 

— Либералните идеи са привлекателни. Последствията им са трагични.

 

 

— Иронията е снизходителността на песимиста.

 

 

— Колкото по-благороден е един пейзаж, толкова по-нетрайна е следата, която оставя в душите на съвременните пътешественици.

 

 

 

 

— Революцията изглежда не толкова техника за изпълнение на някакъв проект, колкото наркотик срещу модерната скука на свободното време.

 

 

 — Католицизмът даже за чужденеца е нещо повече от християнска секта. Католицизмът е цивилизацията на християнството.

 

 

— Властта покварява по-сигурно онзи, който я желае, отколкото онзи, който я има.

 

 

— Да се нарича остаряло това, което вече не е разбираемо, е популярна грешка.

 

 

— Политическата идея, която не води към катастрофа, не става популярна.

 

 

— В края на краищата, ревностно защитаваме и нападаме само религиозните позиции.

 

 

— Деветнайсети век нарича империализъм пълната противоположност на това, което в средновековието се нарича империя.

 

 

— В този век съчувствието е идеологическо оръжие.

 

 

— Индивидуализмът не е антитеза на тоталитаризма, а негово условие. Напротив, тоталитаризмът и йерархията са крайните точки на движения в противоположни посоки.

 

 

— В благородните души принципите са натурализирани.

 

 

— Следването на ясния текст на нечий великолепен ум е единственото съвършено наслаждение.

 

 

— Дори единичното интелектуално достижение може да спаси.

 

 

— Умът на съвременника бързо се превръща в хватателен орган на неговата лакомия.

 

 

— Свободата е право на различие; равенството е неговата забрана.

 

 

— Цивилизоването означава ограничаване на свободата, за да може стволът да расте прав. За да може зеленината да се сгъсти в короната.

 

 

— Егалитаризмът на либералните демокрации не ликвидира богатите, а само почтените сред тях.

 

 

— Либерализмът провъзгласява правото на личността на опошляване, при условие, че с това не се пречи на опошляването на съседа.

 

 

— За да бъде отприщено сатанинско възгордяване у демократа, е достатъчно случайно да бъде настъпен по мазола.

 

 

— Диктатурата е технизация на политиката.

 

 

— Истинската личност не може да бъде добавена, само може да бъде степенувана.

 

 

— Либералът се вълнува повече от екзекуцията на убиеца, отколкото от смъртта на жертвите.

 

 

— Мнозина смятат, че подражават, докато всъщност само изопачават.

 

 

— Политическите аргументи, които са изглеждали убедителни, с течение на времето започват да изглеждат непонятни.

 

 

— Между диктатурата на техниката и техниката на диктатурата, човекът не намира пролука, през която да се измъкне.

 

 

— Да се очаква, че увеличаваща се уязвимост на един все по-интегриран от техниката свят няма да наложи тотален деспотизъм, е просто глупаво.

 

 

— Да се постараем да не се превърнем просто в негатив на противниците си.

 

 

— Всеки типично модерен израз е зачатък на богохулство.

 

 

— Без съвременния експеримент нямаше да бъде известно, че свободата може да покварява не само тирана.

 

 

 

 

— Тъй като и най-посредственото копие би се превърнало в оригинал ако забравим за копирания оригинал, оригиналността не е естетическа категория.

 

 

— Книгите, с които не искаме да се разделим, обикновено са книгите, към които не сме искали да се приближим.

 

 

— Прекомерната амбиция ни предпазва от суетата.

 

 

— Да не допускаме убежденията ни да придобият дребнавата претенциозност на стара мома.

 

 

— Малцина се възхищават, без да се интересуват дали възхищението им ги дискредитира или ги прославя.

 

 

— Което е физически възможно, никога не е човешки недопустимо. Интелектуалните и моралните бариери са се преплели.

 

 

— За да срещаме добре възпитани хора, трябва да четем кореспонденция отпреди най-малко един век.

 

 

— Когато не е обвързано с някакво политическо предназначение, богатството непоправимо деморализира. Дори плутокрацията е за предпочитане пред безотговорната заможност.

 

 

— „Доказателствата“ за християнството са опити да се премълчи за благодатта.

 

 

— Ще научи ли някога човечеството да предпочита достойните изобретения пред печелившите изобретения?

 

 

— Конфликтите рядко избухват поради действителни разногласия.

 

 

— Политическите убеждения на левия са по-лесно поносими от останалите му убеждения.

 

 

— Нека не залъгваме никого: дяволът може да осигури материалните богатства, които обещава.

 

 

— Деспотизмът изсушава, бунтът скопява, свободата покварява. Нещо възвишено може да бъде издигнато само върху свободното подчинение.

 

 

— Расистът лъже себе си, вярвайки в съществуването на чисти раси, а антирасистът – вярвайки, че съставките на напитката нямат значение.

 

 

— Глупакът, избавен от финансови вълнения, умира от скука.

 

 

— Болшинството в едно общество има дадена мисловност, защото обществото има дадена структура, но обществото има дадена структура, защото едно малцинство има дадена мисловност.

 

 

— Псевдонауки като психоанализата и марксизма негодуват срещу техните анализатори като срещу техни гонители.

 

 

— Съвременникът редува състояния на мекушавост и твърдост. Щом престане да бъде сантиментален, става безжалостен.

 

 

— Научното мислене почиства ума, но изтрива много при почистването.

 

 

— Не защото са отвратителни – още по-малко защото са популярни – трябва да отхвърлим решенията на народа, а защото се обявяват за суверенни.

 

 

— Реформите са рампите, водещи към революциите.

 

 

— Демокрацията е политиката на гностическата теология.

 

 

— Прирастът на библиографии се дължи не толкова на изобилието на изследователи, колкото на недостига на критерии.

 

 

— Единственият, който трябва да моли не за милост, а за справедливост, е художникът.

 

 

— Забележките на чужд(оземн)ия критик могат да бъдат точни, но рядко са уместни.

 

 

— Да бъдеш буржоа означава да не можеш да си представиш, че индустриализацията може да не бъде желана и че по нейните продукти могат да не копнеят.

 

 

— Историята е нарушаване на биологическите привички от религиозни вихрушки.

 

 

— Освен тавтологиите, нищо в света не е чист продукт на своите причини.

 

 

— Днес искат да направят прошката равносилна на признание, че няма провинение.

 

 

— Индивидуализмът е лекарство, което разболява здравия, но лекува болния.

 

 

— Демокрацията би била безобидна шега, ако не беше маска на едно богохулство.

 

 

— Най-безсрамното зрелище е сладострастният трепет, с който тълпата слуша ласкаещия я оратор.

 

 

— Съвременната критика така разчепква художественото произведение, че от него остава само кълбо мръсна вълна.

 

 

— Разтварянето на няколко капки християнство в левичарския ум превръща глупака в съвършен глупак.

 

 

— За истинските резултатите на отминалата революция трябва да се допитаме до революционерите, подготвящи следващата.

 

 

— Действителното превъзходство е непоносимо за глупака. Имитациите на превъзходство, обаче, го очароват.

 

 

— Реакционерът просто говори постоянно това, което останалите казват само в паузите между гуляите.

 

 

— Продуктите на „либералния“ ум са толкова бездушни, че се оказват безжизнени.

 

 

— Човекът излиза не толкова на лов за истини, колкото в търсене на оправдания.

 

 

— Който се приближава към тайната без нейно позволение, намира празнина на нейно място.

 

 

— В настоящия век „десен“ не е нищо повече от клеймо, с което едни леви секти очернят други сродни секти.

 

 

 

Източник: https://ngdavila.wordpress.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Писмо от Север

Писмо от Север

Сутрин е. Един слънчев лъч хапливо се задява с мен. Въздухът трепти, п...

3 коментар/a

Не съм роб-от на 05.11.2016 в 15:23
"Неверието не е грях, а наказание."!
ИСТОРИЯ на 05.11.2016 в 16:23
Дясното значи направо, тоест да бъде статуквото. Лявото значи завой, тоест революция, обръщане на статуквото. Консервативното, тоест дясното, е против прогресът. Лявото, смята, че има възможност да се култивира човекът, обществото и средата. В северна Европа и Британия, са развити и синдикално леви, защото са начетени. А са начетени, защо четмото писмото за тях е било част от религията - фанатична и социална, протестантството. То от нуждата се ражда изобретението, и протестантството ражда печатът. Преди реформаторските движения, и абсолютната държава, няма частна собственост. Частната собственост по времето на Маркс, е била нещо ново. Собственостт била на църквата - тоест Бог, а неини пазители и управа са рицарите - после нарекли се - аристокрация. Аристокрацията стана буржоазия и капиталистическ върхушка. Същото стана и в социалистическите държави,но вместо църквата - беше партият, а работникът трябваше да еБог. И тези елити без частна собственост, предадохасвоят Бог, лъгали го дълго време. И станаха буржоазия и капиталистически елит.
Уточнение на 06.11.2016 в 00:05
Сярата няма мирис! Може би говори за сероводород?

Напиши коментар