Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук. Взети са от изключителния български сайт, посветен на Давила - https://ngdavila.wordpress.com. изготвен от Б. Тодоров.

 

 

 

 

 

— Глупавите идеи променят дори походката на своите почитатели.

 

 

— Шарлатанството на великите хора е очаровало XIX век; XX век се захласва по дребни шарлатани.

 

 

— Съвременният писател забравя, че само загатването на жестовете на любовта предава същността ѝ.

  

 

— Врагът на цивилизацията е не толкова външният ѝ противник, колкото вътрешното ѝ износване.

 

 

— Умът на марксиста с времето се вкаменява, а този на левичаря се размеква като гъба.

 

 

— Демократът променя метода на хуманитарните науки, когато някой извод започне да го безпокои.

 

 

— Обичайно възхваляват правата, за да могат да пренебрегват задълженията.

 

 

— Опасната идея не е погрешната, а частично вярната.

 

 

— Самотата ни учи да бъдем интелектуално по-честни, но и ни подтиква да бъдем интелектуално по-малко вежливи.

 

 

— Правдоподобието е изкушението, на което историкът-любител най-лесно се поддава.

 

 

— Повторението на старите истини е същинската цивилизаторска работа.

 

 

— Вкусът на младия трябва да почита, а на стария да предпочита.

 

 

— Съвременният човек няма вътрешен живот: едвам има вътрешни конфликти.

 

 

— Там, където няма следи от старата християнска αγάπη (любов) , дори в чистата любезност има нещо студено, двулично, сурово.

 

 

— Ние, реакционерите доставяме на глупаците удоволствието да се чувстват като дръзки авангардни мислители.

 

 

— Победеният трябва да се утешава не с възможните възмездия на историята, а с чистото превъзходство на каузата си.

 

 

— Когато се целим нависоко, няма публика, способна да разбере дали сме уцелили.

 

 

— Понятието стил съдържа три смисъла: свойствата на индивидуалната изразителност, система от форми и особен набор от ценности. Всичко написано може да има стил в първия смисъл, неизбежно го има във втория и понякога успява да го има в третия.

 

 

— Единственото чисто удоволствие е в откриването на някаква идея.

 

 

— Не винаги можем да различим това, което ранява нашата чувствителност от това, което предизвиква нашата завист.

 

 

— Относителността на вкуса е оправдание, използвано от епохите с лош вкус.

 

 

— Писателят, които не се старае да ни убеди, губи по-малко от времето ни и понякога ни убеждава.

 

 

— Истината е не толкова безлично твърдение, колкото начин на мислене и усещане.

 

 

— Четенето е наркотик, без който не можем, тъй като то ни избавя не толкова от посредствеността на живота ни, колкото от посредствеността на душата ни.

 

 

— Обществата, опитващи да ликвидират необходимите институции, се обричат на по-лошо.

  1.      Там, например, където не управлява военният, управлява полицаят.

 

 

— Проблемите на цялата тази „съвременна младеж“ са съвършена скука.

 

 

— Откровеният диалог обикновено завършва със скандал.

 

 

— Поставянето на „практически цели“ винаги ни довежда под ръка с ближния, когото не бихме искали да докосваме и с крак.

 

 

— Важното не предоставя доказателства за себе си.

 

 

— След днешните господари, вчерашните възмущават значително по-малко.

 

 

— Поезията може и да е магия, но поетът е панаирджийски фокусник.

 

 

— „Безкласово общество“ е онова, в което няма нито аристокрация, нито народ. Там в обращение е само еснафът.

 

 

— Християнството не учи, че проблемът има решение, а че на хлопащия ще се отвори.

 

 

— Фалшивият мит се заменя не с научни тезиси, а с истински мит.

 

 

— Цивилизовано общество е това, в което болката и удоволствието не са единствените аргументи.

 

 

— Трудното не е да повярваме в Бога, а да повярваме, че ние имаме значение за Него.

 

 

— Християнството не решава „проблеми”: то ни задължава да ги преживяваме на по-високо ниво. Който настоява те да бъдат решени, обрича християнството на иронията, съпътстваща всяко решение.

 

 

— Нашата епоха произвежда по-лесно от други това, за чието производство не се изисква талант.

 

 

— Както в обществото, така и в душата, когато отстъпват йерархиите, настъпват нагоните.

 

 

— Вярата почиства ума.

 

 

— Геният оставя трудовете си не на „човечеството“, а на себеподобните си.

 

 

— Новите поколения обикалят около останките на западната култура, като група японски туристи сред развалините на Палмира.

 

 

— Смъртта е безспорното свидетелство за нашата зависимост. Нашата зависимост е безспорното основание на нашата надежда.

 

 

— За истински важното не съществуват доказателства, а само свидетелства.

 

 

— Това, което превръща контракцията на лицевата мускулатура в усмивка е докосването от невидими крила.

 

 

— Душата се кове само под хиляди атмосфери блянове.

 

 

— Вярата в Бога не е вяра в Бога: тя е невъзможност да не се вярва в Него.

 

 

— Дистанцията между нациите, класите, културите, расите е несъществена. Пропастта лежи между плебейското и аристократическото съзнание.

 

 

— Активизмът има само един предел – ада.

 

 

— Днес, за предизвикването на големи катастрофи не са нужни велики амбиции, достатъчна е купчина малки грехове.

 

 

— Да възпитаваш означава да предаваш не предписания, а отвращение и възторг.

 

 

— Човекът е мерзавец, способен понякога да се засрами.

 

 

— На този, който с безпокойство ме пита какво може днес да бъде направено, ще отговоря честно, че в наше време най-подходяща е безсилната яснота на ума.

 

 

— Религиозната сериозност очарова, етическата строгост отблъсква.

 

 

— Образованият човек е измислил ритуалите, за да се защити от прямотата на глупака.

 

 

 

 

— Когато прогресивното духовенство завърши демонтажа на църквата, последната оцеляла цивилизация ще загине.

 

 

— Неверието не е грях, а наказание.

 

 

— За да може обществеността да започне да уважава една безкористна идея, трябва първо да бъде зашлевена с нея.

 

 

— Никой не може да остане дълго време важен, без да се превърне в глупак.

 

 

— Съвременният роман мирише не на светилно, а на машинно масло.

 

 

— Нищо не вбесява така прогресиста, както упорство на онзи, който отказва да жертва вярното заради новото.

 

 

— Наивността на умния либерал постоянно обърква наблюдателя .

 

 

— Благородният човек е онзи, който си поставя изисквания, без те да са наложени от обстоятелствата.

 

 

— Истинските произведения на изкуството се взривяват в следващите епохи като снаряди, останали забити на полесражението.

 

 

— Във всяка професия глупакът се проявява по различен начин, което дезориентира профана.

 

 

— В океана на вярата уловът се извършва с мрежите на съмнението.

 

 

— На строгия ум са простени странностите.

 

 

— Учебниците по съвременна история са регистри на банкрутите.

 

 

— Вярата не е приемане на някакви убеждения, а внезапно озарение, което ни събаря на колене.

 

 

— Тълпата се възмущава от безсърдечието на онзи, който не позволява на неопитни и несръчни ръце да оперират болния.

 

 

— Името, с което сме познати, е просто най-известният от нашите псевдоними.

 

 

— Ако се вслушаме в шепота на изповедта, ще разберем, че човекът има нужда не толкова от поучение, колкото от екзорсизъм.

 

 

— Затвор е всичко, конструирано според науката.

 

 

— Да пишеш добре означава да опишеш една крива чрез възможно най-малко допирателни.

 

 

— Славата е лотария за не особено талантливите.

 

 

— Без структурата на йерархията не е възможно свободата да бъде превърната от фикция в реалност. Обикновено либералът твърде късно открива за себе си, че цената на равенството е всесилната държава.

 

 

— Реакционерът се ужасява не толкова от плебейския гуляй, на който революциите дават воля, колкото от усърдната буржоазност на реда, който те установяват.

 

 

— Атеистът никога няма да прости на Бога, че не съществува.

 

 

— Увеличаващият се брой на онези, които намират днешния свят за „непоносим” би ни утешило, ако не знаехме, че те са пленници на същите убеждения, които правят този свят непоносим.

 

 

— В бъдещото общество и реакционерите и марксистите ще живеем еднакво неудовлетворени. Но ако марксистите ще го гледат с невярващите очи на предците си, ние ще го гледаме с иронията на чужденеца.

 

 

— Да изберем възможно най-незабележителното съществуване. Истинският дисидент не е концептуално нито брадат, нито голобрад.

 

 

 

 

— Който не подушва миризмата на сяра в модерния свят, е лишен от обоняние.

 

 

— Не да разрешаваме противоречията, а да ги степенуваме, е единственото, към което можем да се стремим.

 

 

— Историята е не толкова еволюция на човечеството, колкото демонстрация на различните аспекти на човешката природа.

 

 

— Обуржоазяването на пролетариата е следствие на обръщането му в индустриалната вяра, проповядвана от социализма.

 

 

— Само старите обувки не раняват краката на човечеството в неговите дълги скитания.

 

 

— Безброй проблеми са причинени от метода, с който се опитваме да ги решим.

 

 

— Невъзможно е да говорим директно за безценното.

 

 

— Бог маскира чудото така, както човека – капан.

 

 

— Проблемите, които ни тревожат, ни опазват от проблемите, които ни опорочават.

 

 

— Ако не шета неуморно за задоволяване на алчността си, човекът в модерното общество се чувства малко виновен.

 

 

— Просветлението е плячката на победения.

 

 

— Честната формула трябва да съдържа противоотровата си.

 

 

— Когато не се сблъсква с поредица бариери на неразбиране, произведението на изкуството не успява да внуши никому значението си.

 

 

— Аз засягам само една тема: възгордяването. Всички други са нейни отпечатъци.

 

 

— Понеже е чул, че религиозните твърдения са метафори, глупакът решава, че те са измислица.

 

 

— Нашите истини трябва да пазим не толкова от обиждащата ги посредственост, колкото от защитаващата ги посредственост.

 

 

— Превръщането на хората в плебс изисква усърдното и всеотдайно участие на демократа.

 

 

— Чувствеността е културно наследство от античния свят. Обществата, в които гръцко-римската следа е заличена, познават само сантименталното и сексуалното.

 

 

— В течение на няколко века „освобождаването на човека“ се свежда до насърчаването на неговото вулгарно поведение.

 

 

— Даже от самата любов сексът плете интриги.

 

 

— Останките на империята дремят в криптата на църквата.

 

 

— Това, че някой глупак е написал нещо по някоя тема, е достатъчно основание за друг глупак уважително да включи написаното в библиографията по темата.

 

 

— Простакът се отличава от културния човек по участието на първия в „културния живот”.

 

 

— Усвоена от глупаци, истината оглупява.

 

 

— За да отсъжда точно, човек трябва да няма принципи.

 

 

— Да опитаме да превърнем тежестта, която ни смазва, в сила, въздигаща ни към спасението.

 

 

— Само чрез това, което е успял да изрази по благороден начин, човекът схваща важните истини.

 

 

— Всичко клокочи в хаос, докато думата не започне да оформя света.

 

 

— В есента на културите жизненият им сок се съхранява в най-сухите им клони.

 

 

— Не само всичко умира, но почти всичко пропада.

 

 

— Всяка идея е, като правило, пределно проста.

 

 

— Нито приемането на верните естетически принципи гарантира успех, нито грешните водят непременно до провал.

 

 

— Уродливостта на съвременното лице е етическо явление.

 

 

— Грешката дава плодове само в сянката на истината. Даже дяволът от скука напуска местата, където е угаснало християнството.

 

 

— За да ни склонят да ги приемем, глупавите идеи се позовават на многобройната публика, която ги споделя.

 

 

 

 

— Човекът умира от студ не из земните степи, а в концептуалните палати на интелекта.

 

 

— Никоя служба не е презряна, освен ако не си присвоява значимост, каквато няма.

 

 

— Когато казваме, че думите преобразяват, глупакът разбира, че те изопачават.

 

 

— Сериозното му университетско обучение предпазва специалиста от всякакви идеи.

 

 

— Любовта към ближния е несъмнена заповед, но Евангелието е любов, която ни очаква.

 

 

— Вярата не се губи, защото критиките към християнството изглеждат обосновани. Напротив, те започват да изглеждат обосновани едва със загубата на вярата.

 

 

— Литературното майсторство се състои в умението да се подържа температурата на фразата.

 

 

— Истините кацат, но не вият гнезда.

 

 

— Гръцката статуя е наследила телесната си пълнота от елинистичния дух. Там, където вярват само в тялото, има само безжизнена геометрия.

 

 

— Всяка епоха завършва с маскарад.

 

 

— Либерализмът, за да възпита народа, го разглезва до превръщането му в стар развратник.

 

 

— Осъзнаването на собствените противоречия предпазва духа от омаята на гротескни хармонии.

 

 

— Демократичните институции отварят пред гражданина единствено вратите на политическата реторика.

 

 

— Няма някой, който да не знае, че „преобразяването на света“ означава бюрократизирането на човека.

 

 

— Да осъдиш себе си е не по-малко нескромно, отколкото да си дадеш прошка.

 

 

— Което може да се знае със сигурност не е реално, а реалното не може да се знае със сигурност.

  

 

— Либералните идеи са привлекателни. Последствията им са трагични.

 

 

— Иронията е снизходителността на песимиста.

 

 

— Колкото по-благороден е един пейзаж, толкова по-нетрайна е следата, която оставя в душите на съвременните пътешественици.

 

 

 

 

— Революцията изглежда не толкова техника за изпълнение на някакъв проект, колкото наркотик срещу модерната скука на свободното време.

 

 

 — Католицизмът даже за чужденеца е нещо повече от християнска секта. Католицизмът е цивилизацията на християнството.

 

 

— Властта покварява по-сигурно онзи, който я желае, отколкото онзи, който я има.

 

 

— Да се нарича остаряло това, което вече не е разбираемо, е популярна грешка.

 

 

— Политическата идея, която не води към катастрофа, не става популярна.

 

 

— В края на краищата, ревностно защитаваме и нападаме само религиозните позиции.

 

 

— Деветнайсети век нарича империализъм пълната противоположност на това, което в средновековието се нарича империя.

 

 

— В този век съчувствието е идеологическо оръжие.

 

 

— Индивидуализмът не е антитеза на тоталитаризма, а негово условие. Напротив, тоталитаризмът и йерархията са крайните точки на движения в противоположни посоки.

 

 

— В благородните души принципите са натурализирани.

 

 

— Следването на ясния текст на нечий великолепен ум е единственото съвършено наслаждение.

 

 

— Дори единичното интелектуално достижение може да спаси.

 

 

— Умът на съвременника бързо се превръща в хватателен орган на неговата лакомия.

 

 

— Свободата е право на различие; равенството е неговата забрана.

 

 

— Цивилизоването означава ограничаване на свободата, за да може стволът да расте прав. За да може зеленината да се сгъсти в короната.

 

 

— Егалитаризмът на либералните демокрации не ликвидира богатите, а само почтените сред тях.

 

 

— Либерализмът провъзгласява правото на личността на опошляване, при условие, че с това не се пречи на опошляването на съседа.

 

 

— За да бъде отприщено сатанинско възгордяване у демократа, е достатъчно случайно да бъде настъпен по мазола.

 

 

— Диктатурата е технизация на политиката.

 

 

— Истинската личност не може да бъде добавена, само може да бъде степенувана.

 

 

— Либералът се вълнува повече от екзекуцията на убиеца, отколкото от смъртта на жертвите.

 

 

— Мнозина смятат, че подражават, докато всъщност само изопачават.

 

 

— Политическите аргументи, които са изглеждали убедителни, с течение на времето започват да изглеждат непонятни.

 

 

— Между диктатурата на техниката и техниката на диктатурата, човекът не намира пролука, през която да се измъкне.

 

 

— Да се очаква, че увеличаваща се уязвимост на един все по-интегриран от техниката свят няма да наложи тотален деспотизъм, е просто глупаво.

 

 

— Да се постараем да не се превърнем просто в негатив на противниците си.

 

 

— Всеки типично модерен израз е зачатък на богохулство.

 

 

— Без съвременния експеримент нямаше да бъде известно, че свободата може да покварява не само тирана.

 

 

 

 

— Тъй като и най-посредственото копие би се превърнало в оригинал ако забравим за копирания оригинал, оригиналността не е естетическа категория.

 

 

— Книгите, с които не искаме да се разделим, обикновено са книгите, към които не сме искали да се приближим.

 

 

— Прекомерната амбиция ни предпазва от суетата.

 

 

— Да не допускаме убежденията ни да придобият дребнавата претенциозност на стара мома.

 

 

— Малцина се възхищават, без да се интересуват дали възхищението им ги дискредитира или ги прославя.

 

 

— Което е физически възможно, никога не е човешки недопустимо. Интелектуалните и моралните бариери са се преплели.

 

 

— За да срещаме добре възпитани хора, трябва да четем кореспонденция отпреди най-малко един век.

 

 

— Когато не е обвързано с някакво политическо предназначение, богатството непоправимо деморализира. Дори плутокрацията е за предпочитане пред безотговорната заможност.

 

 

— „Доказателствата“ за християнството са опити да се премълчи за благодатта.

 

 

— Ще научи ли някога човечеството да предпочита достойните изобретения пред печелившите изобретения?

 

 

— Конфликтите рядко избухват поради действителни разногласия.

 

 

— Политическите убеждения на левия са по-лесно поносими от останалите му убеждения.

 

 

— Нека не залъгваме никого: дяволът може да осигури материалните богатства, които обещава.

 

 

— Деспотизмът изсушава, бунтът скопява, свободата покварява. Нещо възвишено може да бъде издигнато само върху свободното подчинение.

 

 

— Расистът лъже себе си, вярвайки в съществуването на чисти раси, а антирасистът – вярвайки, че съставките на напитката нямат значение.

 

 

— Глупакът, избавен от финансови вълнения, умира от скука.

 

 

— Болшинството в едно общество има дадена мисловност, защото обществото има дадена структура, но обществото има дадена структура, защото едно малцинство има дадена мисловност.

 

 

— Псевдонауки като психоанализата и марксизма негодуват срещу техните анализатори като срещу техни гонители.

 

 

— Съвременникът редува състояния на мекушавост и твърдост. Щом престане да бъде сантиментален, става безжалостен.

 

 

— Научното мислене почиства ума, но изтрива много при почистването.

 

 

— Не защото са отвратителни – още по-малко защото са популярни – трябва да отхвърлим решенията на народа, а защото се обявяват за суверенни.

 

 

— Реформите са рампите, водещи към революциите.

 

 

— Демокрацията е политиката на гностическата теология.

 

 

— Прирастът на библиографии се дължи не толкова на изобилието на изследователи, колкото на недостига на критерии.

 

 

— Единственият, който трябва да моли не за милост, а за справедливост, е художникът.

 

 

— Забележките на чужд(оземн)ия критик могат да бъдат точни, но рядко са уместни.

 

 

— Да бъдеш буржоа означава да не можеш да си представиш, че индустриализацията може да не бъде желана и че по нейните продукти могат да не копнеят.

 

 

— Историята е нарушаване на биологическите привички от религиозни вихрушки.

 

 

— Освен тавтологиите, нищо в света не е чист продукт на своите причини.

 

 

— Днес искат да направят прошката равносилна на признание, че няма провинение.

 

 

— Индивидуализмът е лекарство, което разболява здравия, но лекува болния.

 

 

— Демокрацията би била безобидна шега, ако не беше маска на едно богохулство.

 

 

— Най-безсрамното зрелище е сладострастният трепет, с който тълпата слуша ласкаещия я оратор.

 

 

— Съвременната критика така разчепква художественото произведение, че от него остава само кълбо мръсна вълна.

 

 

— Разтварянето на няколко капки християнство в левичарския ум превръща глупака в съвършен глупак.

 

 

— За истинските резултатите на отминалата революция трябва да се допитаме до революционерите, подготвящи следващата.

 

 

— Действителното превъзходство е непоносимо за глупака. Имитациите на превъзходство, обаче, го очароват.

 

 

— Реакционерът просто говори постоянно това, което останалите казват само в паузите между гуляите.

 

 

— Продуктите на „либералния“ ум са толкова бездушни, че се оказват безжизнени.

 

 

— Човекът излиза не толкова на лов за истини, колкото в търсене на оправдания.

 

 

— Който се приближава към тайната без нейно позволение, намира празнина на нейно място.

 

 

— В настоящия век „десен“ не е нищо повече от клеймо, с което едни леви секти очернят други сродни секти.

 

 

 

Източник: https://ngdavila.wordpress.com

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Бог като Творец

Бог като Творец

Актрисата Лайла МакКарти описва как веднъж отишла при Дж. Бърнард Шоу...
Разпаднатият свят

Разпаднатият свят

Разцеплението на днешния свят се вижда с просто око. Всеки наш съвреме...

3 коментар/a

Не съм роб-от на 05.11.2016 в 15:23
"Неверието не е грях, а наказание."!
ИСТОРИЯ на 05.11.2016 в 16:23
Дясното значи направо, тоест да бъде статуквото. Лявото значи завой, тоест революция, обръщане на статуквото. Консервативното, тоест дясното, е против прогресът. Лявото, смята, че има възможност да се култивира човекът, обществото и средата. В северна Европа и Британия, са развити и синдикално леви, защото са начетени. А са начетени, защо четмото писмото за тях е било част от религията - фанатична и социална, протестантството. То от нуждата се ражда изобретението, и протестантството ражда печатът. Преди реформаторските движения, и абсолютната държава, няма частна собственост. Частната собственост по времето на Маркс, е била нещо ново. Собственостт била на църквата - тоест Бог, а неини пазители и управа са рицарите - после нарекли се - аристокрация. Аристокрацията стана буржоазия и капиталистическ върхушка. Същото стана и в социалистическите държави,но вместо църквата - беше партият, а работникът трябваше да еБог. И тези елити без частна собственост, предадохасвоят Бог, лъгали го дълго време. И станаха буржоазия и капиталистически елит.
Уточнение на 06.11.2016 в 00:05
Сярата няма мирис! Може би говори за сероводород?

Напиши коментар