Иво Христов: Единението не е проект за нова партия, а опит да се постигне съгласие по бъдещето на България

Иво Христов: Единението не е проект за нова партия, а опит да се постигне съгласие по бъдещето на България
"Съхраняването на демокрацията е капитална задача. На тридесетата година от прехода сме почти в начална точка. Свободата на словото е празно понятие. Разделението на властите също. Решенията в държавата – бюджетни, външнополитически, икономически – се вземат еднолично, от министър-председателя. Политическа отговорност няма, неприетите оставки станаха стандартен политически скеч за пред гражданите. Българите разпиляха демократичните си достижения и ще трябва да ги отвоюват отново. Нова перспектива на развитие е невъзможна при сегашната властова схема, която не се съобразява дори с действащата конституция и законите", казва в интервю за "Гласове началникът на кабинета на президента Иво Христов. И още: "Миролюбивата поза, която заема министър-председателят пред медиите, няма нищо общо с действителността. Атаките срещу президентството не са спирали".

 

 

- Президентът Радев отправи призив за единение. Това не е ли встрани от фокуса? Няма ли въпроси, които заслужават по-голямо внимание?

 

- Напротив. Първият от въпросите е кое ни обединява? Случайността? Лошият късмет да сме родени тук? Примирението? Или осъзнатата общност на език, история, култура, съдба. Ще рече и на бъдеще, което трябва да изградим заедно. България има нужда от стратегически хоризонт. Единението около базови ценности е предусловие за успеха. Президентът е призван да формулира дългосрочни цели. Желев държеше на демокрацията и европейската ориентация. Стоянов ратуваше за членство в НАТО и ЕС. Тези цели бяха постигнати, с политически квазиконсенсус, но в обществото назряваха социален разкол, драматична несправедливост, парализираща корупция и морална криза, които властта не забелязваше. Първанов градеше Големия шлем, но той бе пропилян, тъкмо защото нямаше консенсус у нас, а в геополитическия сблъсък по-сетне националният интерес бе жертван за краткосрочни политически дивиденти. Само Плевнелиев успя да постигне национално единение, уви, срещу собствената си персона. Към днешна дата в обществото има кризисни разломи: между бедни и богати, между овластени и граждани, между столица и провинция, между стари и млади. Належащо е да постигнем съгласие по бъдещето на България. Вместо това властта и клиентелистките медии изместват фокуса върху режисирани скандали и имагинерни успехи. Като шестмесечното риалити „Западни Балкани“. Днес Сърбия и Косово се наблюдават през прицела на снайперите, а македонците бойкотираха референдума. Провалът е консумиран. Което не пречи на правителството още да говори за председателството. Това е политически аутизъм.

 

- Наскоро България отбеляза празника на Съединението, но президентът избра стогодишнината от Войнишкото въстание, за да отправи своя апел. Защо?

 

- Датата бе предложена от акад. Георги Марков. Според мен много уместно. Войнишкото въстание бележи началото на братоубийството. Ако не беше президентът, никой политик нямаше да спомене столетието от тази ключова за историята ни трагедия. В отговор на апела на президента, в позицията на ДСБ за начало на разкола се посочва „преврата срещу княз Александър Батенберг от 1886г., организиран от руските тайни служби и българските им агенти“ (цитат). Това е удобна фило/фобска версия за вътрешнопартийна употреба. Истината обаче е, че големите разломи между монархисти и републиканци, граждани и селяни (БЗНС), леви и десни зейват тъкмо при Войнишкото въстание. За младото общество от края на XIX век те са още непознати. Ако в ДСБ са избрали да живеят в XIX век, България все пак е в XXI. Що се отнася до датата на Съединението, тя можеше да удави самата идея в измамен исторически мажор, в който да заглъхне посланието. Наивно е да си кажем: днес сме се съединили, дайте занапред на тази дата и да се единим. Начинанието е сложно, изисква осмисляне, преценка, мобилизация, морално надмогване, затова трябва да бъде проблематизирано.    

 

- Някои припознаха в комитета от интелектуалци, обърнал се към президента, предобраз на президентската партия. Така ли е?

 

- Не, разбира се. Единението е тъкмо обратното на партизирането. Акад.Георги Марков, Васил Михайлов, Цветана Манева, Лили Маринкова, Ивайло Диманов, Маргарита Петкова са институции сами по себе си и не се нуждаят нито от партия, нито от постове. Идеята бе подкрепена и от Националния съвет на религиозните общности.

 

- Как според Вас трябва да се тълкуват следните думи на г-н Радев: “Като президент, ще вложа своите сили в отстояването на българската демокрация. В диалог и сътрудничество с Вас ще работя за извеждането на страната на нова перспектива за развитие.” Това не е ли заявка за политически проект?

 

- Президентът методично отстоява своето политическо кредо – законност, суверенитет, справедливост – чрез всички свои действия: вета върху закони, декларации, назначения. Да припомня, че президентското вето върху промените в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол принуди парламента да отхвърли закона, с което бяха спестени десетки милиони на държавата. Съхраняването на демокрацията е капитална задача. На тридесетата година от прехода сме почти в начална точка. Свободата на словото е празно понятие. Разделението на властите също. Решенията в държавата – бюджетни, външнополитически, икономически – се вземат еднолично, от министър-председателя. Политическа отговорност няма, неприетите оставки станаха стандартен политически скеч за пред гражданите. Българите разпиляха демократичните си достижения и ще трябва да ги отвоюват отново. Нова перспектива на развитие е невъзможна при сегашната властова схема, която не се съобразява дори с действащата конституция и законите.

 

- Ще Ви цитирам премиера Борисов: “Не може президентът Радев всеки ден да използва фрази "Ще ометем ГЕРБ", "Всички от ГЕРБ ще ометем". Това са негови думи, не са мои. И всеки ден да напада най-голямата партия, нейните коалиционни партньори. И в един момент излиза и казва: "Единение". Аз нито веднъж не съм казал срещу него, неговата институция или който и да било в България, обидна дума”. Какъв е Вашият коментар?

 

- Борисов съзнателно изопачава думите на президента. Президентът ни веднъж не е казвал, че ще „омете ГЕРБ“. Радев каза „всички вън“ не за ГЕРБ, а за определени чиновници, когато тъкмо управляващата партия се опита да  пришие на служебното правителство една обществена поръчка, свързана с Митьо Очите. А тя бе организирана и отдадена от същите тези чиновници, назначени от ГЕРБ. Ако премиерът счита, че пороците на тези чиновници са присъщи на цялата му партия, това е тревожно. Да не забравяме, че Борисов бе осъден за клевета от българския съд по дело, заведено от Елена Йончева. Миролюбивата поза, която заема министър-председателят пред медиите, няма нищо общо с действителността. Атаките срещу президентството не са спирали.  

 

- Много хора гласуваха за президента Румен Радев с надеждата за промяна. Не мислите ли, че от него днес се очаква по-скоро да конфронтира статуквото, отколкото да прави призиви за единение?

 

- Да уточним: единението не е единство. Не е състояние, а усилие. Единението не е механичен сбор на овце и вълци, а осъзната общност от българи, които уважават своите различия, но се обединяват около принципи и цели. Политическата битка у нас се води по наследени фронтове – русофили/русофоби, антикомунисти/комунисти и прочее, които са напълно неадекватни на задачите пред обществото. Те създават гравитация около партийните ядра, ползват се като дамги и заклинания в дебата, разстройват логиката и изключват всякаква градивна политика. Необходим е консенсус по основни въпроси. Мисля, че всички – фили/фоби и прочее – имат еднакъв интерес от свободата на словото, защото всички искат да бъдат чути. Има ли значение какви са убежденията на родителите на дете с увреждания? Те имат проблем, който се нуждае от решаване. Има ли значение какви са убежденията на гражданина, когато се обърне към съда. Всеки би желал да разчита на справедливост, да не плаща рекет, да има доверие в полицията. Единението изисква политическа зрелост. Президентът впрочем отбеляза, че не очаква бърз успех. Че ще срещне съпротива от онези, за които разделението е „злободневен политически бизнес“ и, както виждате, те реагираха първи. А по повод ропота на премиера Борисов, който се чуди как така президентът говори за „единение“, пък щял „да омете ГЕРБ“, да припомним, че Радев винаги е заявявал, че не може да има „единство в името на корупционния комфорт“. „Единението не е индулгенция“, каза президентът. Разбира се, в ГЕРБ, както във всяка друга партия, има хиляди хора, които биха прегърнали здравия смисъл на единението, защото нямат гузна съвест. Но единението цели да очертае реалните фронтове на нашето общество: срещу корупцията, беззаконието и несправедливостта – което и прави президентът от началото на мандата си. 

 

- В предишно свое обръщение президентът каза, че не вижда смисъл от предсрочни избори. Това не е ли удар по БСП, която го издигна за президент и рамо за Бойко Борисов, който преживява доста труден политически период?

 

- Разбира се, че не е. Президентът констатира очевидното, което отчитат и социолозите. Нови избори ще излъчат сроден парламент. За съжаление кризата на българското общество не може да бъде разрешена от смяна на мнозинството в парламента. Необходимо е радикално преосмисляне на ценностите на ниво гражданин. Апелът към единение отвори този дебат и това е обнадеждаващо. Това съвсем не значи, че предсрочни избори са невъзможни.

 

- Към президента определено има много големи очаквания. Досега той като че ли се държи по-скоро като наблюдател на процесите и много добър анализатор, но не и като действащ политик в активна позиция. Неговата популярност се дължи на неговите думи. Не мислите ли, че липсата на действие ще доведе до разочарование хората, които очакват Румен Радев да бъде истински носител на промяната? Ще Ви помоля да оставим президентските правомощия настрана, защото за тях не ставаше дума в предизборната кампания. Пък и президентът Първанов беше доста активен политически при същите конституционни условия.

 

- Президентът Първанов имаше свое правителство, а с Борисов го свързва сърдечно приятелство, което се потвърждава и от последните му изявления в подкрепа на министър-председателя. Тъй че никога не е бил в същата ситуация. По времето на Първанов парламентарният дебат все още беше що-годе структуриран, днес е бутафорен. Авторитаризмът тогава едва покълваше, днес е факт. Що се отнася до действията, считам, че президентът е стожерът на разклатената законност в държавата. Прави го с всички инструменти.

 

- Вие мислите ли, че единение по отношение на историята е възможно? Вече се чуха първите реакции от двете агитки и те са такива, каквито бяха преди 30 години - “червени боклуци” и “мръсни фашисти”.

 

- Единението е поглед напред. Помирението е поглед към историята. За близката история не може да има единодушие, защото още са живи хилядите лични версии, които се предават семейно. Историята прилича на река, прочетена от делтата към извора. Всеки плава в ръкава, в който го е поставила съдбата и от него дори не вижда съседния или онези отвъд. Край себе си вижда хора със сродна орис. Но всички плаваме по една вода, общата ни, мътна, турбулентна история. И всички знаем, че някъде назад ръкавите се събират в едно корито. А то ни отвежда чак до извора. Впрочем понятието „исторически извор“ ни върши работа: версиите може да са противоречиви, но фактите трябва да се уважават. Жертвите трябва да се отчитат. Дори, когато убитият враг ти се струва одиозен, скръбта на близките му заслужава чисто човешко разбиране и уважение. Ако започнем от личната етика, все някога ще постигнем и историческо помирение. Но то съзрява като плод, процесът не може да се ускори, нужно е време.  

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Райчо Марков

    03 Окт 2018 19:53ч.

    "Решенията в държавата – бюджетни, външнополитически, икономически се вземат от"... ЕС и САЩ... Единението може да стане само под българското знаме

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • кхх

    03 Окт 2018 20:56ч.

    Браво! Поздравления до редакцията и г-н Дачков за интервюто с г-н Христов. Умни мисли, изказани от умен, почтен и начетен човек, какъвто без съмнение е г-н Христов. Удоволствие е да се прочетат незаучени фрази, да усетиш, че липсват втръсналите ни напарфюмирани клишета, да се сблъскаш с знаещ и доказал се и преди сегашната си длъжност журналист, анализатор, историк, какъвто е г-н Христов. Желая му успех, сили и кураж, за да защити и себе си като личност и президента Радев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Боян Дуранкев

    03 Окт 2018 22:42ч.

    Чудесно интервю: умни въпроси и разумни отговори, поздравления! На фона на макетния парламент и макетния министерски съвет само един изглежда умерен и разумен - президентът. Успех в единението!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Внимателен читател

    03 Окт 2018 22:44ч.

    Поздравления за интервюто! И поздравления за екипа на президента, че единствени отбелязаха тъжната годишнина от Войнишкото въстание. Жалко, че цялата обичайна кохорта дежурни говорители всичколози успя да заглуши думите на президента с ехидниченето си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    03 Окт 2018 23:34ч.

    Как може да стане единение с хора, които " приемат вината с мезета " просто не ми го побира умът. Кой може с тях да се наедини, освен ако не е от сорта им ? И как е възможно човек, станал президент да не вдява тази поразително елементарна логика ? И то с мастити професори-съветници !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    04 Окт 2018 0:40ч.

    1. Това не е интервю, а добре изпълнена задача за позициониране - няма лошо 2. ако Радев няма дупце да се позиционира, на мен, Христов с поясненията не ми е необходим (като избирател го казвам) 3. Христов - похарчихте ми време със словесната ви еквилибристика ... Вижте, ако държите на интелигентността си дайте сметка, че тя има нужда от конкретика в контекста на интерпретираните теми. Иначе ще прегорите за последен път надеждата, а ако и тя умре .... 4. социал политическата конструкция "единение" е като мокрия сън... налага се да заспиш, за да я преживееш Накрая - изброих някои неща в рамките на семантиката на "интервюто" ... надявам се да се предизвикали размисъл, който да материализира отвъд изказа и формата ...Политиката, икономиката, благосъстоянието и справедливостта си искат детайл, а не лозунги и афинитет към списване на статийки. Бог с нам....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "просто не ми го побира умът"

    04 Окт 2018 0:42ч.

    Sin, това означава само едно, че имаш пилешки мозък.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    04 Окт 2018 0:46ч.

    Дуранкев, вие сте учител/даскал ... не си позволявайте да посочвате идоли. Като на колега го казвам...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Отговорен

    04 Окт 2018 12:20ч.

    Това, че свикнахме да се говори на много ниско ниво, не означава, че е правилно. Не ви ли стига, че Борисов ежедневно говори махленската, изнася уж факти, а всъщност абсолютни лъжи (например за контрабандата и много, много други)? Защо според вас никой не се наема да пояснява премиера - просто защото той самият не знае какво говори, а и винаги оставя вратичка да се завърти на 180 градуса. Искате конкретика? Каква полза от конкретиката на управляващите когато обикновено е манипулирана и извратена до безкрай? Президентът и екипът му говорят за идеи, за нещо по-мащабно, а не за битовизмите и крамолите на управляващите. Как си представяте да вземат да говорят в конкретика - нали веднага ще ги обвинят, че се месят в изпълнителната власт и си прескачат правомощията? Екипът на президента спазва много стриктно законите и точно това е проблемът - няма как да променят нещо в държавата когато спазват законите и добрия тон. Хората очакват твърде много от президента - не може да се спазват правилата, а всъщото време хората да очакват едва ли не революция. Нека се радваме и на това, което прави в момента Радев - аз мисля, че не е малко и ще става все повече.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • с. петрова

    04 Окт 2018 12:22ч.

    чудесни въпроси и чудесни отговори от интелигентни хора. бравос!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    04 Окт 2018 12:59ч.

    България, както и всяка държава, трябва да се управлява от образовани хора, които я обичат. Нямаме много време!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • жалко

    04 Окт 2018 16:56ч.

    Поредното скучно поръчково интервю

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Агнето на Лафонтен

    05 Окт 2018 7:59ч.

    Общо взето хубави думи. "Необходим е консенсус по основни въпроси" е добър лозунг. Истина е, че трябва да ни обединяват общността на език, история, култура, съдба и на бъдещето, което трябва да изградим заедно. Но катастрофално ни разединява ограбването на огромната част от народа от страна на една шепа мошеници, които заради собственото си благоденствие съсипаха бъдещето на страната. Не знам дали президентът и авторите на инициативата "Единение" имат план как да се преодолее това разединение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • благодаря

    05 Окт 2018 13:58ч.

    Много хубав червен сайт

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    05 Окт 2018 19:08ч.

    Ако трябва наистина да направим нещо практично и с реален ефект в обществото, първо трябва да проумеем, че проблемът не е в грешките в теорията. И най-проклетите хора могат да го докарат на красива теория, така че да замаят главите на простолюдието. И теорията може и да е отчасти вярна. Но единствено личният морал на управляващия може да промени битието на един народ. Какво имам предвид, че във всяко общество се издигат хора, подобни като духовност на този, който управлява. Без значение думите и говоренето, ако управлява нечестив човек, малко по малко съзнателно и несъзнателно той се обгражда с такива хора като себе си, те се издигат във всички сфери на живота, защото просто това е дух. Имаше една поговорка за краставите магарета, които се надушват. Добрите хора остават в сянка, избутвани са назад, мачкани са и това е най-добрия критерий за манталитета на управляващия – кой се издига и кой се снишава в неговото време. В една такава проклета среда може да има толкова изпипана идеологическа обосновка и такова извратено и фалшиво тълкувание на ценностите, че обществото само интуитивно да осъзнава, че нещо не е наред. Уж всичко е ОК, пък сякаш не е, това сме го преживели вече. От друга страна, когато на върха попадне почтен човек, тогава избутваните и потискани почтени хора, внезапно биват потърсени и повишавани в служба. Добрият управляващ издирва достойни хора с морал, за да изгради властовата пирамида, която да поодкрепя неговите почтени намерения и да го разбира. Идеята за дрийм тиймовете няма как да бъде изкоренена, тя не е без основания, на всеки управляващ е нужен дрийм тийм. Така на практика духът, който носи властимащият се разпростира навсякъде и този дух е по-важен от всичко онова, което би могло да бъде казано, създава се среда. Ние спорим и се взираме в думите, сякаш като измислим някоя добра идея и ще вземем да я реализираме и животът ще тръгне на добре. Но теорията не е определяща за нашето битие. А преди всичко духовната принадлежност на политиците, която е винаги скрита, но макар и скрита тя съществува като едно семе, което ще бъде посято и непременно ще се развие и ще хвърли още семена. Всичко това за единението може да се случи по един правилен и по един грешен начин, зависи какъв ум ще води и тълкува събитията. Все още ми е трудно да усетя президентската институция, защото журналистите не успяват да я извадят от зоната й на комфорт, те са винаги перфектни в говоренето. Но и други политици са били такива... така че лично аз мисля да изчакам още, преди да реша за себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стършел

    13 Окт 2018 15:47ч.

    Прав си Helleborus, толкова сме лъгани и подвеждани, че станахме томаневерници! На празнодумието, надутите фрази лъхащи на кухо не може да ме убедят, че трябва да вярвам на който и да е. Не е много сложно да разбереш, кога един човек работи за благоденствието не само за себе си, но най-вече за България и българите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи