Исках срещата ни с Асен Аврамов да бъде разговор за музиката в театъра. За нейното място в театралния процес. За спецификата и отговорностите на театралния композитор в този процес. За отговорностите на продуцента и режисьора към работата на театралния композитор. Но ето че разговорът ни повлече по щекотливите теми за развитието и състоянието на изкуството у нас, че и по света. И колко е тъжно, че всичко, за което Асен говори, е самата истина...
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

2 коментар/a

Поуката, която може да се извлече от интервюто с Асен Аврамов е, че то ни подбужда да си дадем сметка за същността на духовното творчество като експериментална практика. на 26.01.2017 в 10:48
Всички процеси в културния живот — музика, театър, изобразителни изкуство, литература и т.н. — могат да се измоделират с поведението на едни класически художник-фотограф. Какво правеше фотографът преди да настъпи «дигиталната ера»? Той зареждаше няколко (професионални!!!) фотоапарата и тръгваше да снима «залеза над хей онези скали». За да направи своята наистина стойностна снимка, фотографът «изщракваше» за нула време едно колосално количество фото-материал, а след това — в тъмната си лаборатория — довеждаше своето фотографско изкуство до желания резултат, който представляваше избор на две или три фотографски изображения сред останалия «боклук» от 200, 300 или 500 опита. Тези две-или три фотографии след това се предоставяха за журиране и ако «имаше нещо» в някоя от тях, тя можеше и да не бъде отхвърлена. Очевидно такава дейност е в солидна степен скъпоструваща — пари за скъпа техника, за фотоматериали, време за търсене на сюжети, похвати за предоставянето на художествените постижения на вниманието на оценяващата общественост… В останалите сфери на културния живот изобщо е същото — там обаче множество творящи индивиди създават огромен брой експериментални творби, които след това биват оставени на оценка от страна строгото жури на самото ВРЕМЕ. След десет години от огромната лавина литературни или поетични творби, картини или пластика, музикални композиции или театрални «авангадизми» хората ще си спомнят само по един или два образеца с непреходна стойност. Нашето време е едновременно и ялово — заради профанизацията при подхода на търсене на нови експериментални решения — и плодоносно, защото очевидна е и интуитивната тенденция на ВЪЗКРЕСЯВАНЕ на СТАРИТЕ КЛАСИЧЕСКИ ЦЕННОСТИ в нов, по-съвършен вид. Достатъчно е да споменем усилията в сферата на «музикалната реанимация» на старинни творби, които извършва във Франция каталонецът Хорди (или Жорди) Савал със своя ансамбъл. Огромната полза от такова възкресяване е, че все пак старите образци няма да бъдат изличени от паметта на човечеството, а такова нещо може да тласне и новите търсения в по-нормално русло.
Спиноза на 31.01.2017 в 17:37
Либерализмът се оказа много по-разрушителен и опасен, от комунизма.

Напиши коментар