Тодор Христов Живков, управлявал България 35 години (1954 - 1989). Речта, която ще чуете, е произнесена преди 10 ноември 1989 г., но в нея е очертан моделът, по който ще протече преходът в България, както и трансформацията на политическата власт на БКП в икономическа. Живков откровено се отрича от социализма и го нарича недоносче.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Още от категорията

14 коментар/a

Констатиращ на 07.09.2016 в 15:27
Навярно това се публикува по случай рождения ден на Т.Живков 7 септември...
ИСТОРИЯ на 07.09.2016 в 16:01
Сега държавата притежава само дългове, а преди 30 години притежава индустрия за 300 милиарда долара и 1 милион жилища. И има 0,35% от световната икономика, срущу сега 0,11%. ТРИ ПЪТИ ПО-МАЛЪК ДЯЛ ОТ СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА, 27 ГОДИНИ. Да, икономиката леко закъса след аварията в Чернобил, износът ни спря, ЕТО ЗАЩО ИЗКЛАХА КРАВИТЕ И ТЕЛЕТАТА, ФУРАЖЪТ НИ БЕШЕ РАДИОАКТИВЕН, А СВЕТЪТ НЕ НИ ПОМАГАШЕ. http://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Government_size/ ЛЕКО НАРАСТВАТ ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ РАЗХОДИ, НО СЕГА СА ПО-ВИСОКИ. НО РАСТЕЖЪТ СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА: http://www.theglobaleconomy.com/Bulgaria/Economic_growth/ но соц елитът - червената буржоазия иска капитализъм Харесвам · Отговор · Току-що Иван Иванов · Burgas, Bulgaria Десни утописти казват че Чехия ни е надминала заради бърза приватизация. През 1990г. Чехия има 12 700 долара БВП по паритет на покупателната способност. Ние стигаме Чехия от 1990г. чак през 2008г. Мао е съгласен с идеята на Сталин за увеличаването на класовата борба след събарянето на капитализма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество. Целта на културната революция е именно това: сваляне от власт на комунистическата номенклатура, превърнала се в нова буржоазия. http://chetohche.blog.bg/…/poslednata-rech-na-todor-jivkov. Поради чешката пролет, и културната революция в Китай срещу червената буржоазия от партията, соц елитът в Източна европа решава да спаси елитът си като отрече марксизмът и напише тиранични конституции с насоченост излизане от социализмът и марксизмът-заплашващ елитът им - поради което за тях се оказва недоносче. Недоносче е ЕЛИТЪТ ТОГАВА. Недоносче изродено, присвоило си всичко. Въпреки това, Чехословакия успява да направи СОЦИАЛИЗЪМ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ, и прави голям социален и икономически растеж придружен с демокрация. Просто след пражката пролет, никой не слага некадърни синчета на бащи от партията, а слагат истински кадри - кадърни. Иван Костов обещава голямо бъдеще за партийният елит - червената буржоазия, и изтъква напредъкът на Чехословакия в социалистическата икономика, но настоява за капитализъм и приватизация - като най доброто за червената буржоазия от БКП и елитът им.( „Работническо дело” от 30 ноември 1989 г. със заглавие: „Никаква отсрочка” )
деконструкция на 07.09.2016 в 16:17
Още 1980те, Живков праща Гечев, Кристалина и финансовият на Виденов, да учат антикомунизъм и пиночетска икономика - неолиберализъм - банкерска икономика - икономика на дългът.
ИСТОРИЯ на 07.09.2016 в 16:23
До този момент Робърт Максуел беше единствената връзка между социализма на трудещите се и външния свят, но непрекъснато се носеха слухове, че Брежнев се готви да подпише определена търговска спогодба или с мистър Вили Бранд от ГФР, или с мистър Никсън от САЩ, ала както бе отбелязано, не и с двамата едновременно. Горе-долу в този период партийците неочаквано се преместиха в господарската къща и заживяха в нея. И пролетариата отново си спомниха, че в началото са вземали решение против подобни действия, ала Живков пак успя да ги убеди, че не е точно така. Крайно необходимо било, рече той, партийците, които били мозъците на социализма, да имат спокойно кътче, за да работят. Освен това на високия пост на Вожда (защото напоследък той бе почнал да говори за Ленин като за „Вожда“) повече подхождало да живее в къща, отколкото в обикновена квартира. Въпреки всичко някои от пролетариата се смутиха, като чуха, че партийците не само се хранели в кухнята и използували гостната за почивка и развлечения, но и спели в леглата. Годините минаваха. Сезоните идваха и си отиваха, отлиташе краткият живот на обитателите на социализма. Дойде време, когато никой не си спомняше дните преди Бунта освен журналистката, историкът, евреина Мойсей и няколко партийци. Социализма вече процъфтяваше и беше по-добре организиран: към площта й дори се прибавиха две страни, закупени от мистър Чърчил. Вятърната мелница най-сетне бе успешно завършена, социализма разполагаше с вършачка и машина за прибиране на сеното, бяха построени различни нови сгради. Робърт Максуел си беше купил кабриолет. Ала в крайна сметка мелницата не беше използувана за производство на електрическа енергия. Служеше за мелене на зърно и носеше добра печалба. Работниците работеха усилено, за да построят още една вятърна мелница; говореше се, че този път, като я завършат, ще монтират в нея динамото. Но удобствата, за които Маркс бе учил пролетариата да мечтаят ? къщи с електрическо осветление, с топла и студена вода и тридневна работна седмица, ? повече не се споменаваха. Живков бе отрекъл подобни идеи като враждебни на духа на пролетариата. Истинското щастие, твърдеше той, е в това да се работи усилено и да се живее скромно. Искал да отправи само една забележка, рече той, към чудесната доброжелателна реч на мистър Рейгън. През цялото време мистър Рейгън говорил за икономиката на трудещите се. Разбира се, той не би могъл да знае ? защото Горбачов сега за пръв път го обявявал, ? че името Стопанство на трудещите се е забранено. Отсега нататък СССР щяла да се нарича господарство Русия, което, така смятал той, било правилното и истинското й име. ? Господа ? рече в заключение Горбачов, ? ще вдигна същата наздравица като предишната, само формата ще е различна. Напълнете чашите си догоре. Господа, пия за процъфтяването на капиталистическа Русия! Отново последваха одобрителни възгласи и халбите бяха изпразнени до дъно. Но докато трудещите се отвън се взираха през прозореца, стори им се, че става нещо необикновено. Какво се беше променило в лицата на партийците? Мътният старчески поглед на журналистката бързо се местеше от лице на лице. Някои имаха по пет брадички, други ? по четири, трети ? по три. Но какво тогава се размазваше и променяше във физиономиите им? След като приветствията секнаха, сътрапезниците пак взеха картите и продължиха прекъснатата игра, а пролетариата безмълвно се отдалечиха. Но не бяха изминали и двайсетина метра, когато изведнъж спряха. Откъм господарската къща се надигна страшна врява. Те се втурнаха обратно и пак се залепиха за прозореца. Да, вътре бе избухнала бурна свада. Чуваха се викове, удряне по масата, разменяха се остри подозрителни погледи, звучаха яростни опровержения. Изглежда, причината за цялата разправия бе в това, че Путин и мистър Сорос бяха играли асо пика едновременно. Дванайсет гласа крещяха гневно и всички си приличаха. Сега стана ясно какво се е случило с лицата на партийците. Пролетариата отвън се взираха от олигарх към плутократ, от буржоа към партиец и отново от партиец към капиталис; но вече беше невъзможно да се каже кой какъв е.  ............................................................ ... Мао е съгласен с идеята на Сталин за увеличаването на класовата борба след събарянето на капитализма. Мао доразвива тази идея и стига до извода, според който в преходния период между събарянето на капитализма и окончателното въвеждане на комунистическото общество именно комунистическата партия и нейните кадри, функционери започват да играят ролята на буржоазия, която има интерес от възстановяване на капиталистическото общество. Целта на културната революция е именно това: сваляне от власт на комунистическата номенклатура, превърнала се в нова буржоазия. http://chetohche.blog.bg/novini/2016/01/14/poslednata-rech-na-todor-jivkov.1422455 http://chetohche.blog/novini/2015/01/21/samiuel-beket-i-djordj-oruel-sa-dekriptirani.1331967
платАта на 08.09.2016 в 08:30
Несравними са всякакви научнообосновани паралели между онова време и днешното. Мен, свиетелят на онова време, макар и като дете и юноша, днес ме е срам да кажа, че живея в съвременна и суверенна държава, да не говорим, че някак не ми се връзва езикът да изповядам дори и най-елементарната вяра в бъдещето - на тоя народ, на тая страна. Една е ключовата думичка за всичко онова, което ни постигна след 10 ноември: проклятие. Ние сме осъдени души.
Чавдар на 10.09.2016 в 13:20
Когато пуснеш в международни води младо предприятие, то не се научава да плува, а потъва във вълните или бива изядено от големите акули. Тошо не разбираше, какъв изключителен шанс ни се е паднал, да можем да развиваме у нас индустрия, да имаме гарантиран пазар, докато укрепне и стане конкурентна по света. Умът му разбираше това като наложен съветски модел, паднал от небето, свършил работа и станал вече излишен. А същите принципи прилагаха всички догонващи страни по света, включително латиноамериканските или далекоизточни, които не са и помирисвали комунизъм. Като правиш пазарна икономика, трябва да се въртиш като църен дявол, за да си осигуриш пазар. И като го захапеш, да не го изпускаш. Вместо това Луканов-Костов и техните специалисти претвориха последните речи в дела. От образец за догонващите страни станахме предупреждение, какво значи да оттеглиш държавната подкрепа от икономиката.
..................... на 12.09.2016 в 07:45
Преди 1989 реално всичко е вървяло по план, само дето имаше партия, това е грешката, партиите събират на 80% натегачи, преди, а сега 101% са такива в партиите. .......... Най-доброто на времената преди 1989 включително и преди 1944 е семейството, цената да го имаш. Днес, да имаш нормално семейство е лукс, а без полвинка ти самият си просто никой ........
мдам на 05.08.2017 в 18:04
Много хора правят грешката да разглеждат прехода като нещо различно от социализма. Преходът беше проектиран и изграден от същите тези комунисти и ДС активисти, които ни тормозеха и преди това. Каква демокрация - ДС още кадрува навсякъде. Комунистите са си там, но вече се наричат демократи и евроатлантици, обикалят сцената на световната политика и се преструват на такива, каквито не са. ДС създаде СДС, ДПС/днес ДПС е крепостта на ДС, а Пеевски е официалното бизнес-лице на ДС, както Илия Павлов на времето/. Все едно да търсим бизнес в Б-я. Какъв бизнес? На едни ДС-арчета им бяха раздадени едни куфарчета... какви бизнесмени са тези? Затова няма и инвестиции - ако нашите "бизнесмени" се сблъскат с реална конкуренция няма да изкарат и седмица. Инвестиции, реформи, демокрация - ДС продължава да ни хвърля прах в очите, като в същото време тарикатски ни провокират да съжаляваме за соца, където видите ли, нямало безработни /пълни глупости - просто нямаше статистика за безработни/, където се строяли заводи /соцзавода е на загуба още на чертожната дъска/, нямало престъпност /не че нямаше - просто беше по върховете/ и прочее глупости. Соца беше най-отвратителното време в историята ни - за 50 години той направи повече мизерии, отколкото турското робство за 500, защото превърна българина от работлив земеделец, в крадлив работник на конвейер. Соца унищожи производството на най-добрата храна в света и я замени с производство на никому ненужни боклуци. Соца промени душата на българина и вкара в нея отровата на безверието, злобата, завистта и омразата /омразата винаги е била официалната политика на социализма - "врагът не спи, а ние бдим"/. Социализмът... който не си е тръгвал, но продължава да опитва да ни лъже. Нека опитва. Който е подценил българина, е сгрешил.
някой се страхува да имаме държава! на 06.08.2017 в 09:26
Соца бил превърнал работливия змеделец в крадлив работник! Аферим, подлизурко! Крали, а? А какво изпродаде демократичната ни държава? Защо демокрацията продава, а не създава? Тежки грехове си слагат някои! Майната им! Българите нямаме държава, имаме тролска система като се започне от Борисов и се стигне до тоя по-горе, дето нарича родителите си крадци!
JJJ на 07.08.2017 в 08:55
Тодор Живков не беше нещо повече от селски тарикат, простак, който оцеляваше благодарение на огромния си талант да усеща откъде духа вятъра и флексибилния си гръбнак, който му позволяваше да се превива до земята и целува краката на съветските държавни мъже. От Тодор Живков властта премина директно в ръцете на мафията и така до ден днешен, и то благодарение най- вече на атмосферата създадена от този "нежен" сатрап. При него тормозът беше бавен, организиран, мъчителен. Само един народ с робска психика би могъл да възхвалява този чудовищен И.. Социализмът бил недоносче! Че какво разбира този полуграмотен с образование 8 - клас интригант от философия, социализъм, комунизъм, от социална организация на обществото и държавата?
observer на 08.08.2017 в 20:07
Социализъма бил недоношче. Ами нормално. Никой не си мислил да направи нещо за другите, че те да са му равни и да няма никаква облага, че е над тях. Това е социализъма произлязъл от идеите на комунизъма, благодарение на дворяните и висшистите от еврейски произход в една феодална империя, по-известни като болшевики. Никой не е имал намерението да направи живота на обикновените хора по-добър, света по-справедлив и властта морална. Целта е била властта да се вземе от предишните господари, а те, ако се съпротивляват, да бъдат унищожени. Затова и преходът към "демокрация" роди династически фамилии от предишните комунистически лидери, народното богатство, с което преди се разпореждаха, стана тяхна лична собственост, и за петнайсет-двайсет години постигнаха това, което други народи са постигнали за сто (Г. Димитров) - див капитализъм, олигарси и социални контрасти като по времето на Дикенс (и Маркс-Енгелс).
Живковият „социализъм“ беше наистина едно НиЕДнОНОСЧЕ, защото самият Живков беше една конюнктурна, политически недоносена личност. на 10.08.2017 в 11:57
През първата половина на 20-ия век с идеите на социализма се бяха заловили множество задълбочени интелектуалци, които, — ако нещата бяха оставени на тях, — може би щяха да намерят начин за осъществяване на социалната идея. Но нещата не бяха оставени в ръцете им, а се продиктуваха от ДРУГИ СИЛИ (поради което днес в една Испания — след няколкото десетилетия на Франко — е една далеч по-социална страна, отколкото е била България по което и да е време). Нашата родина имà нещастието да ѝ бъде поставен (пак от тези ДРУГИ СИЛИ) един полуграмотен човек, който хал-хабер си нямаше какво е това Маркс, но който успя да поонаизусти няколко фрази, които напомняха по звучение Социалната теория. В същото време старите изпитани интелектуалци — социалисти — бавно изгаснаха из лагерите (на равна нога с фашистите, което идва да ни убеди, че тези, които вкарваха в лагерите, имаха еднакво отношение както към фашизма, така и към Марксизма). Затова и социализма в България се оказа НЕДОНОСЧЕ.
дрън-дрън на 10.08.2017 в 22:32
"Затова и преходът към "демокрация" роди династически фамилии от предишните комунистически лидери" .Да, бе и Пеевски и Доган и Йордан Цонев и Бойко и Цветанов - все от династически фамилии... :) Да, Живков беше един необразован човек от народа, но за разлика от всичките след него образовани головодници, поназнайващи "философия, социализъм, комунизъм, от социална организация на обществото и държавата" имаше здрав разум и беше държавник. По всички показатели РБ е далеч по-зле от от НРБ. Да загубиш 20% от населението си без война - само това стига.
observer на 11.08.2017 в 08:56
Значи 20% да емигрират в търсене на по-добър живот за себе си и децата си е по-лошо, отколкото 10% да загинат във война? Напоследък ни повтарят често тази мисъл. А усещате ли, че в нея няма нищо от българското светоусещане, че е привнесена отвън? Ленин веднъж казва, че и 90% да загинат, социализмът трябва да бъде построен, за чие благо пропуска да каже, Мао е готов да жертва половината китайски народ в борба с империализма, но той самият естествено щеше да е от оцелелите, за да ги води по светлия път. И не става въпрос, че емиграцията е нещо хубаво, че стопяването на нацията трябва да ни радва, за оценяването на човешките съдби като бройки работна ръка говоря.

Напиши коментар