Жан-Пол Бригели: Образователното неравенство. Социалният асансьор не работи

Жан-Пол Бригели: Образователното неравенство. Социалният асансьор не работи
Когато си роден на улицата, си оставаш там. Никога не е имало републикански асансьор, а просто клатещо се стълбище, но вече няма нищо. Най-неравнопоставените учебни заведения, появили се в най-неравнопоставените райони, приемат най-неравнопоставените преподаватели.

 

 

Преподавател по модерна литература, Жан-Пол Бригели е учител в Марсилия, есеист и специалист по въпросите на образованието. Автор е на книгата “Фабриката за кретени” (La fabrique du crétin, 2005) и “Волтер или джихад, самоубийството на западната култура” (Voltaire ou le Jihad, le suicide de la culture occidentale, 2015 г.). В своя статия във "Фигаро" Бригели разсъждава над данните от доклада на френския Съвет за оценка на училищната система, който очертава днешното образователно неравенство в района на Париж.

 

Националният съвет за оценка на училищната система публикува Панорама на училищните неравенства с териториален произход в колежите в Ил дьо Франс (района на Париж и неговите предградия - б. пр.), която не казва нищо ново не специалиста, много малко на преподавателите и чийто резултати са известни на добре осведомените родители. Въпреки това се заговори за нея, защото тя показва реалността за 12 млн. души в Париж, и в частност за техните деца. 

 

Националният съвет за оценка на училищната система току-що откри Луната. Ако сте част от CSP + (предпочитаните във Франция социално-професионалните категории - б. пр.) и живеете в Париж, децата ви ще се справят по-добре, отколкото ако сте мигрант или дете на мигрант от северната агломерация на Париж. 

 

Когато родителите ти са заможни бобита (от bobos - буржоа бохеми - б. пр.), разполагаш с богата библиотека, разнообразни културни развлечения, говорят ти на правилен френски, още докато ти сменят пелените, ядеш качествена храна (а не прекалено подсладените продукти за бедни, които обясняват увеличаването на хранителния диабет сред бедните) и винаги прекарваш ваканциите си в Англия, за да станеш двуезичен, имаш добри шансове да успееш в учението. 

 

Следователно, казва научно докладът, има “силна връзка между социалния състав на една територия и този на колежите в нея, с изключение на няколко променящи се зони в Париж (например североизточната)”. И да заключи: “Като цяло, се наблюдава силна връзка между социалния състав на една територия и социалния състав на колежите. Действително, най-неравнопоставените колежи се намират най-често в най-неравнопоставените територии, и обратното”.

 

Ясно е, че училищните гета възникват в социалните гета, подчертава френският есеист. Казах го вече във “Фабриката за кретени” (Fabrique du crétin, 2005): “Отсега нататък, когато си роден на улицата, си оставаш там”. Националният съвет за оценка на училищната система  и онези, които четат неговите анализи, откриват реалността 13 г. по-късно. И дори 16 г. по-късно, защото още през 2002 г. “Изгубените територии на републиката” (Les Territoires perdus de la République) обясняваше, че някои колежи са станали зони на беззаконие и не-образование. 

 

Всъщност от тридесет години училището се стреми да потвърди и най-вече да засили интуицията на Бурдийо: 

 

никога не е имало републикански асансьор, а просто клатещо се стълбище, но вече няма нищо. 

 

Това, което е вярно за учениците, е вярно и за преподавателите в този район. В Париж средната възраст на учителите е около 50-те. Колкото повече се отдалечаваме към трудните територии, толкова повече възрастта намалява. В Сен-Сент-Дени, архетип на прокълнатия департамент, назначават току-що завършили учители, често като нещатни. С ограничени познания и колебливи педагогически способности.

 

Най-неравнопоставените учебни заведения, появили се в най-неравнопоставените райони, приемат най-неравнопоставените преподаватели - които, освен това, не са в състояние с 1600 евро начална заплата да наемат жилище близо до училището, в което са назначени. 

 

Сякаш сънуваме - след като откри Луната, Националният съвет за оценка на училищната система открива и топлата вода. Разбира се, че няма социална пъстрота в колежите в градските райони, в които няма социална пъстрота, изтъква Жан-Пол Бригели.

 

Социалната пъстрота е добра за другите, за бедните, за онези, които не я познават. За бобитата е добре скъпоценните им потомци да избягват контактите с нехранимайковци, които биха могли да отмъкнат грейките им “Монклер” или “Изабел Маран”. Ето че се връщаме в старите времена, когато дрехата (повече от смартфона), веднага издава социалната класа. Защото дрехата предполага не само пари, но и вкус. А това е голям социален маркер. 

 

Парижаните по потекло прекрасно умеят да се ориентират, в края на лятото или в първите дни на септември, в гъсталака от опции, процедури и администрации, без да броим използването на този 

 

прекрасен инструмент на социалната механика, наречен “протекция”. 

 

Малкият бедняк, който живее от другата страна на периферията, особено на север, няма никакъв избор.

 

А, да: той ще влезе в частно училище, ако може да си плати. Католическото образование в цяла Франция констатира прилив на молби за прием от мюсюлмански семейства, които се опитват да защитят децата си от своите единоверци - тъй като и тук общностите вече са се превърнали във феодални имения, които отстраняват от смесените райони онези, които не принадлежат към тази или онази подгрупа: евреите в Сарсел напускат един след друг квартала си, за да се отдалечат от районите, в които са се превърнали в мишени. Така постоянното сплашване служи за прочистване на традиционно смесените квартали и за създаване на трудноуправляваеми колежи, което обаче дава на журналистите за какво да пишат от време на време.

 

Колежи, в които младите преподаватели, не са добре приети. Колежи, в които момичетата се забулват, не защото са фундаменталистки (макар че и това се случва), а защото е единственият начин да избегнат подигравките (очевидно това е евфемизъм) на момчетата. 

 

Отидете в един квартал в Париж или неговото предградие, вижте улиците, проучете етническия и социологическия им състав и обърнете внимание дали жените свободно си вършат работата - всичко това трябва да даде сведения на родителя, който иска да наеме жилище в най-добрия интерес на детето си. 

 

Що се отнася до предлагането на решения… Грешката (или геният, според това дали сме на страната на републиканския морал или на неолибералния цинизъм) беше направена още през 70-те г., когато Жискар д’Естен наложи единния колеж. Нуждата от смесване на новопристигналите, децата на интегрираните имигранти и французите по потекло, доведе до създаването на днешните колежи, в които се промъкнаха либертарианските идеологии, които в институционалния безпорядък видяха възможност да наложат своя педагогически безпорядък.

 

Вместо да се правят скъпо струващи ремонти на училища, забравени от Бог и бобитата, по-добре е да се сринат до основи и построят отново. И между другото, кой наистина има желание децата на бедните да се съревновават на техен терен с хлапетата на богатите?

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/komentari/news/pravitelstvoto-na-priyatelite

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    31 Окт 2018 17:58ч.

    Образованието се влошава навсякъде по света, където с него се занимава държавата с приоритет, а обществото се е оттеглило. Когато нещо го няма в обществото, няма го и в държавата. Сега хората вярват в държавните институции. Но ако грижата, милосърдието, съпричастността, ангажимента към близки, семейство, квартал, съседи, възрастни, деца, народ изчезнат от обществото, както са изчезнали сума ценни видове растения и животни, те няма да съществуват и в държавата. Нашето съзнание, памет, чувства, са плодните градини, където се култивира и опазва вида на всичко, което ще го има в живота ни и живота на децата ни. Всичко, което се изгуби като вид в нашите градини, ще се изгуби и извън нас. Държавата не може да замести обществото, тя негова креатура, сянката му. Ако ангажиментът на родителите към децата им отпадне, той няма как да бъде запазен в бездушната държавна машина. Държавата в момента отразява в образованието онова, което семействата и обществото е сътворило преди години. Хората сами са създали училища, сами са определили реда в тях, сами са назначавали учители, избирали предметите и учебниците, контролирали са процесите, плащали са от джоба си с вярата, че правят най-добрата инвестиция в децата си. Сега в държавата имаме един отглас и отражение на тези минали усилия, което ще избледнее постепенно, ако първообразът изчезне. Държавата имитира в държавните си услуги всичко онова, което ние правим в обществото, но консервативно, без да може да развие даденото. И всяка сфера, която престанем да развиваме с душа и сърце, ще достигне дъното. Затова очакванията на този човек са абсурдни. Не е проблем, че има бедни и богати, по-добри или по-лоши училища, държавата може толкова, процесите са естествени. Проблем е че се създава общество, което изоставя на произвола най-важната сфера, за която би трябвало най-много да се труди. И че този човек не се обръща към родителите, а към политиката! Ние живеем по две причини – първата е да открием самите ние Пътя и да го изминем и втората е, да преведем и други по този Път, преди всичко децата си. Ако децата ни се лутат и тръгват по лошите пътища, значи ние сме ги довели на света, но не можем да ги преведем през него така, че да са на печалба. Светът не е добро място за живеене, всички знаем това, той спокойствие няма да ни даде, дори да се отречем от всичките си ангажименти. Утехата е да преминем през него като победители, а чрез нас и нашите поколения. Училището е онова, което се случва на детето преди то да навърши 18 и е напълно в отговорностите на семейството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    01 Ное 2018 2:08ч.

    различните хора имат различни възможности и амбиции. Ако всички са еднакво добре образовани и с желание да напредват, кой ще копае канавки, чисти офиси и тоалетни? Експериментът с уравниловката завърши неуспешно...както и експериментите да се вкарат всички в един калъп, и да са заможни в една и съща степен. Имаше и в щатите експеримент-традиционно разходите на държавата са по-високи от събраните данъци и такси т.е. има бюджетен дефицит. При Клинтън имаше бюджетен излишък, нещо много рядко за щатите, и се реши да се помогне на малоимотните и те да станат собственици на недв. имоти. Приеха наредба да се намалят изискванията на банките към желаещите да си купят жилище (централно Федералната банка дава парите на банките) при отпускане на заем. Втурнаха се масово да купуват имоти, банките раздаваха заеми на кьораво и сакато, наду се балона на недв. имоти и накрая всичко отиде по дяволите. Загубиха всички, бедните не станаха по-богати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мърморко до Helleborus

    01 Ное 2018 13:34ч.

    Не е необходимо да се използват евтини популистки идеи, за да се оправдава абдикирането на държавата от грижата и за нейните граждани! Погледни този сайт "Строительство школ" https://stroi.mos.ru/detskie-sady-1/obscheobrazovatelnye-shkoly. Разгледай малко картинки как изглеждат днешните училища в някои държави, които разбират своята отговорност за бъдещето на нейното поколение - и пак ми говори с възрожденски дух! Поздрави,Helleborus !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    02 Ное 2018 19:08ч.

    Мърморко, ти да не си мислиш, че във Франция училищата не са естетически издържани? Не става дума за сградите. Статията говори за друго, че има някаква причина, поради която едни училища са по-успешни. И това зависи от семейството, само че асансьорът не е социален, а интелектуален. Защото е останал някакъв процент родители, които са изключително активни спрямо децата си и образователната система всъщност се хвали с техните резултати. Родителите настояват на децата си, освен това им предават културата, според която образованието е ценност. Нещата не опират до парите, а до интелектуалния багаж. Левите и социалистите като тръгнаха навремето да окултуряват всички, се заинатиха, че САМО финансовите причини са проблем и до ден днешен се държат за тази простотия, защото са материалисти. Но ето какво се случи всъщност, те настроиха училища безчет, натикаха всички в тях, по еднакви програми и учебници, обаче едните се развиват неимоверно, а другите са по-прости и от неуките си предци, които поне са били работливи. В развитието на човека има личен момент, толкова личен и толкова свързан с избора на човека и нагласата и погледа му, с примера на семейството, че той не може да бъде повлиян от безплатно образование. Очевидно и при равни материални условия, няма равни резултати. Но вместо тези материалисти да се замислят защо е така, пак се говори за социален асансьор. Всички ли богати са успешни, всички ли бедни са неуспешни? Стига с тези финансови обосновки на резултатите. Самата държава постига успех само и единствено там, където родителите извършват паралелно образование. Където родителите не го правят, държавата също се проваля напълно! Държавата не е успяла да вдигне нивото на нито едно дете от просто семейство, говоря за просташко семейство. Дори през онези 45 години. И тук е голямата измама, държавата отне правата на родителите, но излъга и тях и себе си. Вместо да научи на нещо неуките, тя отне правото и на успешните да направят нещо. Днес образованието не може да се развива от прогресивните хора, всички сме жертва на болшевишкото мислене за уравновиловка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи