Една от най-трудните писти в курорта Шладминг, където и по време на световното първенство в Оре тренираха националите на всички водещи нации, а за шеметните спускания на Хиршер се събираше публика, която едва се крепеше по ужасяващо стръмния терен, е с името Номер 1 или просто Единицата.
До 23 ч. всяка вечер пистата е осветена с мощни прожектори за нощно каране, за да може изостаналите из баровете по пистите скиори да се свлекат кой както може до долу. Само по протежението на тази писта и другите, които се вливат в нея, големите заведения са поне десет. Пистата свършва на паркинга, а той е в самото градче – на няколко метра от околните магазини и заведения.
Често гледката е на някой, който се търкаля почти по цялото протежение на Единицата или лети неспирно с главата надолу.
След това прожекторите изгасват, започват да вършеят ратраците. Поради огромния наклон обаче ратракът е вързан на стоманено въже към специална установка високо на склона.
В студена нощ през миналия сезон, някъде към полунощ, пияна 30-годишна жена се спуска по пистата, водена единствено от фаровете на голямата желязна машина. Не вижда стоманеното въже и със скоростта, която е набрала, за част от секундата остава без глава. Тялото се премята някъде горе, а главата ѝ намират в края на паркинга. Нито една медия обаче не съобщава за инцидента, а през нощта специална бригада работи по изкопаването на снега с кървави следи и изравняването на този терен с чист сняг. Толкова.
Такива истории човек научава от домакините си в къщата за гости, където е отседнал. Те самите не са доволни, че много често гостите са просто пиянски компании. В дома, в който сме отседнали, пристигат шестима младежи. Още с пристигането започват да пият и да вдигат шум. Жената е опитна и с няколко думи ги кара да млъкнат – ако не се държат както трябва, ще ги изгони и няма да им върне парите, платени за настаняването. Открива компанията на сутринта – заспали на стълбите на къщата ѝ в снега отпред – били толкова пияни, че не успели да намерят ключа и да влязат.
Само два дни по-късно, друг скиор загива на Единицата, обесен на стоманеното въже на ратрака – този път главата му остава с него. „Моята най-близка приятелка е лекар тук и от нея знам, че всеки сезон отиват тонове гипс и съвсем малка част от пострадалите са жертва на обикновен инцидент – почти всички с изпочупени крайници са били много на градус!“ – сърдито клати глава домакинята ни.
Ежедневна е гледката на млади пияни хора, пияни ученици, които когато все пак са стигнали от пистите до градчето, лежат по улиците и спят – облегнати върху бордове, прегърнали ски или с размъкнати и прогизнали дрехи. Други се носят със ските на рамо, но залитат с отклонение от по 2-3 метра и цялата компания се блъска нестройно, в опит да стигне до някъде.
У нас медиите от години говорят за алкохолните кролове по баровете на Черноморието и най-вече на Слънчака
и се леят публикации на тема „България – алкохолна дестинация“, звучат въпроси от рода на „Кога у нас ще престане алкохолният туризъм, за да бъде заменен с нещо по-стойностно, например – с културен?“.
Никъде обаче няма да прочетете, че алкохолните кролове в Австрия по ски пистите са традиция, нито колко хора годишно завършват това омайващо преживяване осакатени. В крайна сметка, пиенето и рисковете, които носи, е личен избор, а ски индустрията – национално богатство за алпийската държава.
За любителите на спорта австрийците предлагат такива условия.
В България самобичуването чрез медийни публикации е достигнало висоти, благодарение на които първо си поставихме марка за „качество“ и второ – не спираме да повтаряме и да изтъкваме във филми и материали как се пиянства у нас.
Какъв е проблемът в Австрия?
Когато са много пияни, скиорите пак карат (та те на ски са проходили!), но безразсъдно и бързо, някои вдигат около и над 100 км/ч, но не могат да спрат, не могат да реагират правилно. Затова е въведена нова мода: всички алкохолни ски туристи се движат в група, обличат ярки цветни жилетки – сини, жълти, оранжеви, електрикови. Така преди да тръгне, всеки непиещ скиор поглежда зад себе си и ако види групата с ярко обозначение да се задава, остава на място, пропуска ги да минат и вече е сигурен за себе си.
Сред пиещите безспирно са австрийци, холандци, германци, датчани, норвежци, финландци. Те отварят плоските бутилчици веднага щом се качат в кабинката или докато пристъпват напред, за да седнат на седалката на лифта, а една от водещите в света фирми за професионални ръкавици и щеки е конструирала модел щеки, които в дръжките си представляват патронче за алкохол.
Активното каране на всички, които са се качили от ранна утрин, е точно до обяд и дотогава междинните лифтове са най-натоварени. В 12,01 часа, като служители от държавно предприятие в България, повечето хора заемат местата по баровете, а който не намери къде да седне, стои прав, танцува и пие. Масивните ски обувки превръщат и най-пияните в нещо като кукли-неваляшки – клатят се във всички посоки, но не падат!
Огромни ратраци стоят по върховете на хълмовете, брандирани с популярни марки, диджеи въртят последните хитови немски парчета – няма такава известна песен в света, която да не се пее на немски – и наоколо е пълно с хора, които само по ски обувки или направо със ските подскачат на място, викат и пеят.
Всъщност купонът е впечатляващ – понякога по няколкостотин човека стоят притиснати рамо до рамо, пеят, пият, викат и скачат.
Вече е обедно време и партито започва. Служители опъват мрежи, които ограничават разпростирането на ските, иначе слизащите от лифта може изобщо да не намерят място откъде да минат.
На терасата на популярен бар на открито са излезли полуголи девойки с бляскащи трика, които танцуват така кръшно, сякаш са в стрийптиз бар, а около тях, навлечени в скиорските си екипи хора, опитват да им подражават. Сервитьори по къси кожени гащи (независимо от времето навън) летят наоколо с табли, отрупани с алкохол.
Обикновено гостите от бившите съветски републики, Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Сърбия, България стоят настрани от бурните купони и са тези, които се спускат, докато ги държат краката.
От обяд до около 15 часа, по пистите се носят само „карачите“ – млади, стари, бебета, ски училища, цели родове – от бабата и дядото до внуците, любители, професионалисти – площта е огромна, изборът от писти е безкраен.
За страстен скиор няма проблем да навърти около 100-110 км. на ден. На отделени с червени въженца трасета по широките писти, тренират националите на различни държави.
По всяко време на някой хълм се провежда състезание – от най-ранна детска възраст до младежи от националния отбор.
На върха на хълм, непосредствено до кабинката, швейцарски треньор прави инструктаж на младежите, които отсега знаят, че догодина ще се състезават на Световното първенство за младежи в Банско и дори признават, че вече са респектирани от пистата. Треньорът говори силно, ръкомаха енергично с бормашина за сняг и с нея описва движения, които явно скиорите трябва да изпълнят. В другата си ръка стиска колчета и с целия наръч рисува трасе по снега. Явно това е рутинна процедура, макар отстрани да изглежда като странно физическо упражнение. После целият отбор натиска ските и те са вече на около 200 м преди някой лаик да е направил и три завоя след тях.
В 15 ч. обаче около 30 процента от вече много пияните скиори започват да се смъкват надолу, за да си допият в града. Това е времето, когато всички останали се оглеждат внимателно, виждат кой как тръгва и правят път на компании, които често се блъскат една в друга, търкалят се по твърдото трасе, накрая разплитат ските и продължават да се спускат.
Как пият скиорите в австрийските Алпи? Всеки си взима шотче от 20 грама, слага капачката на носа си, чуква бутилчицата в масата и я обръща на екс. А после задължително изпива една бира. И така бутилчиците се събират от компанията и се редят вертикално или хоризонтално (като тухлички) на пирамиди и рядко са по-малко от 50-60, но могат да стигнат и 200.
От настоящата година пушенето е забранено във всички заткрити помещения в Австрия, но това не е проблем за туристите, които си пушат и пият навън. Факт е обаче, че никъде и на нито една писта няма да откриете фас. Никога. Опазването на чистотата е култура и на най-пияните скиори.
Като първоаприлска шега, сайт за ски новини оповестява, че в Австрия ще бъде забранена продажбата на алкохол по пистите и в коментар на шегата се казва: „Ако спре алкохолът, как ще се развива ски спортът?“. Никъде и в нито една медия обаче няма да намерите информация за броя инциденти, предизвикани от хора в алкохолно опиянение по австрийските писти. Нито един журналист няма да попита съпруга на 30-годишната жена, чиято глава сама е слязла по пистата и оставила две деца сирачета, дали смята, че държавата е можела да направи нещо за осигуряване на стоманеното въже с одеяло, например или въвеждането на нощни патрули, които да пазят пияните.
Какво прави обаче качеството на ски преживяването в Австрия перфектно?
На първо място: цялостната инфраструктура. Всички паркинги до ски зоните са безплатни – открити, закрити, многоетажни – те са включени в цената на картата.
Качването на началните кабинки, дори в много натоварени дни, трудно отнема повече от пет минути, а в същото време човек с очите си вижда как едновременно пристигат автобус след автобус със скиори, но кабинката ги отнася с такава скорост, сякаш се стопяват. Обработката на пистите е идеална дори в най-лошите дни и човек само трябва да си направи сметка за кои наклони са достатъчни уменията му.
Тоалетните по пистите са блестящи от чистота, всички са заредени с тоалетна хартия, с течен сапун и са разположени така, че всеки да може да стигне до следващата тоалетна за не повече от 3-4 минути (всичко се случва!). Поне половината тоалетни са оборудвани с място за повиване на бебета, а тъй като на много места в заведенията те са на долен етаж, са инсталирани и асансьори (е, на някои места все пак трябва да се слиза).
Лифтовете се обновяват въз основа на наблюденията къде става най-голямо струпване. Основната шестседалкова кабинка на хълма Планай се оказа недостатъчна и опашките в съботни дни се редяха по 25 минути. Затова през лятото лифтът бе срутен, построен отново с десетседалкови кабинки, които побират и два планински велосипеда за лятото и сега там не може да се чака повече от три минути. Там, където откритите лифтове са популярни, вече е обявено, че четириседалковите става осемседалкови, отварят се нови ски пътища, нови писти с различен наклон.
В ниското се виждат 24 автобуса, а други са паркирани във високата част на шестетажния паркинг.
Австрия е рай за всеки, които иска да кара ски. Оказва се, че се провеждат курсове и за скиори 55+ и групичката възрастни жени с огромна радост следва младия си учител, който им показва упражнения като на начинаещи деца.
Когато семействата карат заедно и учат децата си и някое от тях падне (което се случва постоянно), никой възрастен не хуква да го вдига. Търпеливо изчакват малчуганът да се оправи, да си събере ските на едно място, да се качи отново и продължават.
От лифта се вижда как татко учи момченцето си да кара извънпистово на почти вертикално стръмно място, като лавират между дребни борчета и стърчащи пънове, но малкият, на не повече от 5-6 годинки полита, плъзва се в страни от правилната линия и пада в близкото поточе, като едното му краче потъва, а другото остава високо върху снега. Таткото не трепва, започва да дава нареждания и малкият, като се залива от смях, успява да издрапа обратно до стръмната пътечка. Малко е мокър, но физическото усилие ще го пази от разболяване.
На върха на планината, в равната част пред една от кабинките, стои млада жена до бебешка количка. В нея спи момченце на видима възраст под две годинки. На дръжката на количката са оставени ски, дълги около три педи. На въпроса чии са ските, жената сочи спящото детенце. „Умори се и сега ще поспи, но после пак се качва.“
Възниква въпросът: и какво е толкова хубаво на ранното обучение по ски, ако същите тези хора после се превръщат в пияници, които се търкалят по пистите, удрят се в други, осакатяват се и дори умират? Далеч не всички избират такава съдба. Мнозина обикват спорта и природата за цял живот, други стават професионални атлети, трети приемат зимните спортове като начин да бъдат здрави и във форма.
Австрия е единствената държава в Европа, която е въвела в училищата т.нар. ски седмици – вместо в клас, децата прекарват седмица на ски на няколко пъти през зимния сезон, включително и децата с увреждания, които получават специални уроци.
В страната са изградени 254 курорта, които посрещат около 52 млн. скиори годишно,
66 процента от които идват от други държави – тоест над 34 млн. туристи. Повечето от курортите са създали инфраструктура за летни спортове в планината – колоездене, катерене, преходи.
През зимата по тези новопостроени мостчета минават скиори, а през лятото ще са колоездачите. Само по това трасе по протежение на 3,5 км. може да се правят скокове, а пътеката е 8 км.
Колкото и да са алкохолно зависимите туристи, в едно ски градче няма нито едно заведение, извън което да се чува шумна музика, а ресторантите в него са 200. Шумотевицата е веднага след приключване на ски деня и спирането на лифтовете, но няма почиващ, който да се оплаче от звуков терор. Погледнато отгоре, градчето е разпръснато, но липсват хотели-мастодонти.
Най-много са къщите за гости, които предлагат най-много до десет стаи, домакините живеят в същата къща и се грижат постоянно за реда, чистотата, закуската, паркинга и целия възможен комфорт.
Не на последно място стои въпросът за цената. Ски картите включват паркинг, автобусен превоз за ски зона, която покрива 860 км писти и оборудвана с 270 лифта. Тарифните възможности са от едно спускане, през няколко, половин ден, един, три, пет, седмица, година – човек сам избира какво е най-изгодно за него. Карането започва в момента,, в който човек излезе от кабинката, а за нея не се чака и приключва, когато не му останат повече сили. Не е проблем за човек в добра физическа форма да кара по седем часа дневно ски, като преминава от хълм на хълм и постоянно сменя пистите и изпитанията. Храненето по пистите не е по-скъпо от храната в ресторантите в градчето и със сигурност никъде не е по-скъпо от пистите в България.
Изводът обаче е един и той се отнася до българския туризъм:
трябва да промотираме с всички сили онова, което имаме, защото докато сами оплюваме себе си, сами съобщаваме на света за страхотиите, които ни се случват, то ние сме просто глупави.