„Всичко да става с приличие и ред“

Стенописът е направен като дарение за храма, а според художника Николай Панайотов, изказал се пред екипа на БНТ 2, митрополит Григорий е осветил стенописа на Петковден, 14 октомври, т.г. на храмовия празник, което означава, че се е съгласил не само с работата на художника, но и я е одобрил.

По въпроса с този стенопис е взето и мнението на Тодор Енчев, гл. асистент и преподавател по Християнско изкуство в Богословския факултет на Великотърновския университет. Съпругата му, Ваня Сапунджиева е иконограф и преподавател в катедра „Църковни изкуства” към Богословския факултет на същия университет.

Той изразява следното мнение: „Веднага бих искал да кажа, че тук има два основни проблема, които трябва ясно да се разграничат. Най-напред трябва да отбележим, че конкретният стенопис няма нищо общо с традицията в православната иконография. Само този факт вече е достатъчен християните да отхвърлят приемането му за „каноничен“, както често се изразяват вярващите, които редовно участват в светата Евхаристия. (…) Следващият основен проблем е, че той не е литургичен, той не изпълнява основните функции, които една икона трябва да има: първо, християните трябва да разпознаят светеца, второ, той да е представен такъв, какъвто е обожен в рая, и трето, тази икона трябва да подпомогне вярващите в тяхната молитва. В този стенопис обаче не виждаме изпълнено нито едно от тези некодифицирани правила, без които едно художествено произведение не може да бъде наречено „икона“.

В същото време според репортажа, проект за такъв стенопис няма и за освещаване никой в митрополията не знае. Ха сега, де!

Аз нямам какво повече да добавя към думите на колегата Тодор Енчев, но искам да коментирам друго. Не за първи път ставаме свидетели на такива неща в някои от епархиите на БПЦ (известен ни е опитът за подобна „иконография“ на проф. Светлин Русев в „църквата“ на Ванга). А пък Великотърновска митрополия отдавна е неадекватна въобще към църковния живот в тази епархия, ако все още е останал такъв в малките искрици надежда заради някои духовници и миряни там, които въпреки митрополита си, успяват някак самотно да мъждукат. И както обикновено се прави в такива случаи, които „замирисват”, митрополитът едва ли ще се покаже в медиите, за да изкаже мнение и да даде обяснение.

Въпросът, който аз лично, а и нашата редакция искаме да поставим е: докога някои от духовниците ще продължават да действат в епархиите си като феодали и да не спазват никакво приличие и ред? Проблемът не е толкова в художника Николай Панайотов, а в този, който е допуснал стенописът да бъде направен. Нима никой от духовниците, които са видели стенописа – предстоятелят отец Стилиян, архиерейският наместник, който също трябва да е уведомен, а също и митрополит Григорий, не е виждал православна икона? Не влизат ли в храмовете, които са им поверени, не виждат ли как изглеждат образите на светците, на ангелите, на мъчениците? Къде в православната иконография видяха такива „ангели” с демонско изражение и такива корони, такива ореоли? Всеки християнин, който се черкува що-годе редовно, е виждал православна икона още, когато се е навел да се поклони на образа. От някакво елементарно чувство на интерес и естетика, все пак трябва да е разгледал иконостаса, който всеки ден е пред погледа му, когато влиза в храма и сигурно е видял, че на него няма никакво подобие на образа на св. Петка Търновска от този стенопис. Пък този свещеник или монах, като е учил (ако е учил) в семинария и после в богословски факултет, нали полага изпит по християнско изкуство,  да не би да е отсъствал от лекциите и изпитите?

Прави впечатление от репортажа, че двете жени, които са интервюирани, са много по-запознати каква е традицията за изписване на един такъв образ, отколкото свещеникът, на когото е поверен храма и самият митрополит. Ах, докъде се докарахме, овците да пасат пастирите…

Този случай е симптоматичен и някак „естествен” за всичко, което досега поне се случваше или не се случваше в нашата БПЦ, а именно – пълна неадекватност и индеферентност на много духовници, които са като „спуснати отгоре“ в Църквата, без да имат никакво отношение към това, което се случва в нея. И най-важното – подписката, която все още тече в интернет пространството е инициирана от две мирянки, а не от духовници. Те са решили сами да се заемат с този фрапиращ случай, без никой от духовенството да им помогне или поне да застане на тяхна страна. Или поне така излиза от репортажа.

Митрополит Григорий на освещаването на стенописа

Друго, което прави впечатление са думите на един от участниците в строежа на храма в същия репортаж: „Аз лично съм огорчен, а и предполагам много от дарителите, които убедих да дарят и да направим нещо, са огорчени от този измислен скандал”.

Към всяка митрополия би трябвало да има комисия, която да приема проекти на всички иконописци, искащи да участват в изписването на храмове към съответната епархия. След като иконописецът представи своя проект, той се одобрява или отхвърля от тази комисия, която пък би трябвало да представи своето решение на епархийски съвет с участието на митрополита. Т.е. от желанието на един иконограф или художник да участва в изографисване на храм, до изпълнението на това негово желание и умения има доста път, които трябва да измине и така трябва да бъде. Иначе ставаме свидетели на такива „стенописи” като на другаря Светлин Русев и като този в Севлиево.

Така че не, скандалът не е „измислен”, той е пореден и е станал затова, защото в БПЦ продължават някои неща да не са си на мястото. Продължават да се назначават свещеници без знания, опит и отношение към Църквата и да им се поверява църковно имущество, с което да разполагат, както намерят за добре. Със знанието и одобрението на митрополита, разбира се, както пролича и от този случай.

А на художниците ще кажа: моля ви колеги, не изразявайте авторската си и творческа свобода в нашите православни храмове! Има достатъчно галерии, където да излагате творбите си и места, където можете да рисувате свободно и на воля. За да не стават подобни случаи, нека всеки си върши своята работа – ние, богословите съвместно с иконографите, нека решаваме как да бъдат изписвани храмовете ни „в приличие и ред”, както пише апостол Павел и според православната християнска традиция, както е в Църквата и досега. А иначе нямаме нищо против да се изразявате свободно, но моля ви, не на стените на храмовете ни! Не се предоверявайте на някои духовници, за да не ставате после за резил в медиите.

Искам да се обърна и към дарителите: похвално и богоугодно е да дарявате средства за строеж на храмове. Но нека всичко да става също с „приличие и ред”, защото в противен случай не само няма да имате полза за душите си, но ще нанесете духовна вреда и на други хора.

Към медиите: не, „война между канона и изкуството“ няма. Просто трябва да се спазват определени правила, както навсякъде, така и в Църквата, и в иконописта. Колкото до изкуството на православната икона, което аз считам за връх в изкуството изобщо (и което е не само изкуство, но и служение), в него също има достатъчно свобода в рамките на иконописната традиция, стига иконографът да е достатъчно грамотен, за да я изрази.

А към  духовниците, които допускат такива своеволия с храмовете ни, мога само да се обърна по един начин: отци, свърши тоталитарното време, когато партията казваше кой,  какво и къде да рисува. Няма как, трябва вече да се съобразявате и с Църквата и нека,  както казва апостол Павел: „Всичко да става с приличие и ред“ (1 Кор. 14:40).

Източник: 

https://zadrugata.com