Всеки завистлив съсед може да отприщи "вакханалия" с подслушването

Всеки завистлив съсед може да отприщи "вакханалия" с подслушването
Управляващите признаха в четвъртък, че новият антикорупционен закон може да доведе до поголовно подслушване, без дори да е нужно да има данни за престъпление. Ако мишената на следенето е политик или магистрат, достатъчно е наличие на "завистлив съсед" и сигнал, че някой е видян с прекалено скъпа кола или часовник. За останалите граждани употребата на специални разузнавателни средства (СРС) става възможна чрез гражданския процес за конфискация на имущество. Той ще започва при съмнение, че има разминаване на доходи и имущество в размер на 20 000 лв. В момента законовото изискване е поне да има повдигнато обвинение за извършено престъпление, пише "Медиапул".

 

Всички текстове от новия антикорупционен закон, които позволяват вакханалията с подслувашнето, бяха приети на второ четене от правната комисия в Народното събрание с гласовете на ГЕРБ и "Обединените патриоти". Те легитимират немислимото досега използване на специални разузнавателни средства дори за нуждите на гражданския процес.

 

Проблемът води началото си от концепцията на ГЕРБ за обединяване на няколко различни структури под шапката на единната антикорупционна комисия. В нейното ядро ще се инкорпорират Комисията за конфискация, Комисията за борбата с конфликта на интереси и дирекцията за ДАНС за борба с корупцията.

 

 

Проектозаконът допуска всеки гражданин да може да подаде сигнал за корупция или конфликт на интереси срещу лице от върховете на властта. Това води до възможност да се подслушва в рамките на гражданския процес, който задава правилата за конфискацията. Ще може да се подслушва и по съмнение за конфликт на интереси, където процедурите са по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

Според българската конституция, както и според всички международни стандарти и конвенции, употребата на СРС и намесата в личния живот са допустими единствено за разкриването на тежки престъпления. Това се прави само по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Гаранти са спазването на правата на гражданите са съдът, прокуратурата и МВР, които работят по строго формалните правила на НПК. Сега ръцете на новата комисия се развързват за безогледно подслушване, стига някой съдия да недогледа някое искане или да бъде "мотивиран" да недогледа.

 

Условието е корупционният сигнал да не е анонимен. На тази база комисията може да поиска от съда прилагане на специални разузнавателни средства срещу мишената на сигнала. Добре известно е, че в хиляди случаи българският съд е допускал подслушване, без да се зачете особено задълбочено в исканията на службите.

  

Пълният мащаб на последствията от новия антикорупционен закон на ГЕРБ станаха ясни по време на дебата в правната комисия в четвъртък. Признанията на управляващите бяха провокирани от Крум Зарков (БСП) и адвокат Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Преди това ДПС внесе искане за отпадане на цялата глава от закона, която засягаше разкриването на "корупционните прояви" от лицата по върховете на властта, включително употребата на СРС-та.

 

Александър Кашъмов каза, че антикорупционната комисия няма нужда да подслушва, защото тя няма разследващи правомощия. Институцията няма да е обвързана от правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), който е гаранция срещу злоупотреби.

 

"Този закон противоречи на българската конституция и Европейската конвенция за защита правата на човека. Той противоречи на директивата за опазване на личните данни на ЕС, която допуска намеса само за разкриване на престъпление, защото тук няма разследващ орган. Намесата в личния живот трябва да преследва някакви цели, които тук са неясни. Ей така, за всеки случай, ще се събиране чувствителна информация в едни информационни банки, без да е ясно за какво ще се ползва", коментира Кашъмов.

 

Крум Зарков напомни, че управляващите са отхвърлили предложението на БСП за създаване на разследваща антикорупционна агенция. "Ако това (цялата глава от закона за разкриване на корупционни прояви-б.а.) отпадне, тогава - лошо. Ще трябва борбата с корупцията да отпадне от името на закона. Ако се приеме, пак лошо", каза депутатът, който се съгласи с аргументите на Кашъмов.

 

Крум Зарков допълни, че от подслушването няма да има никаква полза, защото СРС-та няма как да се ползват в съда за разкриване на корупционни престъпления, защото ще са събрани извън процесуалния ред. Тогава се включи шефът на Комисията за конфискация Пламен Георгиев (бивш прокурор – б.а.), който каза, че те ще могат да се ползват в гражданския процес по конфискация.

 

 

Източник: mediapool.bg

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • 1978

    08 Дек 2017 11:57ч.

    Естествено, че от подслушването ще има полза - това е и главната цел - да се събира компрометираща информация с цел изнудване - чисто по гербаджийски. Независимо от формата, в която е облечено "законово". Такова им е мисленето - престъпно. А "завистлив съсед" винаги ще се намери, но се съмнявам, че ще е необходим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи