Четирима от най-добрите познавачи на художника са категорични, че картините не са рисувани от ръката на Владимир Димитров; Оригиналите на част от „творбите“ са в депата на Националната и Кюстендилската галерии; Псевдоспециалисти от Историческия музей са атрибутирали платната за истински; Шефът на аукционната къща „Ракурси“ Емил Чушев се изтъква като голям познавач, няма как да не знае какво предлага на купувачите.

„Мома с гергини“ - оригиналът (долу) е в Националната галерия, а копието (горе) се продава за 76 000 лв. от аукционна къща „Ракурси“

 

 

Измама в особено големи размери с нагли ментета на Владимир Димитров-Майстора ни е подготвила предколедно аукционна къща „Ракурси“. 7 живописни копия на най-големия български художник лъснаха в сайта на къщата. Независимо от добронамерените предупреждения на изкуствоведи и хора от арт гилдията да бъдат свалени лотовете от търга, по всичко си личи, че това няма да се случи и скандалните ментета ще бъдат представени за оригинали пред участниците в наддаването (търгът се провежда на 5 декември в сряда, вечерта след отпечатването на този брой на „Галерия“ - б.р.).

 

Всички известни играчи на арт пазара, с които разговаряхме, обясниха, че не искат да влизат в директен спор със собственика на аукционна къща „Ракурси“, за да не бъдат заподозрени, че го правят, защото им е конкурент. В същото време те обаче заявиха, че 

 

ще посъветват своите клиенти да не купуват платната, 

 

предлагани от „Ракурси“. „В деликатна ситуация сме поставени. Аз няма да кажа нищо директно, но си запазвам правото да посъветвам тези, които се допитат до мен, за автентичността на въпросните картини“, заяви Лаврен Петров, собственик на галерия „Лоранъ“. „Тези творби са ми ясни“, през смях каза Игор Марковски, съсобственик на аукционната къща „Аполон и Меркурий“. Неговият колега от „Виктория“ Павел Тодоров пък е на мнение, че всеки сам отговаря за себе си.

 

Ставало дума за възрастни хора, които трябвало да си носят негативите или позитивите от действията. Известната изкуствоведка Ружа Маринска се направи на разсеяна, когато я попитахме какво мисли за въпросните „платна“: „Не съм ги виждала!“. В същото време обаче близък до нея колекционер я издаде, че вече е посъветвала приятелите си да не се връзват и да не купуват картините на Майстора, предлагани от „Ракурси“. 

 

 

"На нивата" оригинал на Майстора (горе) и "На нивата" от неизвестен автор в "Ракурси" (долу)

 

Очевидно е, че организаторите на аукциона се чувстват недосегаеми, защото разполагат с удостоверения за идентификация на картините, които по закон са задължителни при публични продажби на произведения на изкуството. Трябва категорично да се знае, че въпросните документи 

 

не изпълняват функциите на сертификат за автентичност

 

и обикновено се правят от недотам подготвени лица, които са получили зелена светлина от Министерството на културата. Това впрочем е ведомствено-законодателен проблем, който в момента се решава и въпросните идентификации в най-близко време ще отпаднат в този си вид.

 

В нашия случай атрибутирането на лъжливите платна на Майстора е направено от Историческия музей. Със сигурност в тази институция няма добре подготвени експерти по творчеството на Владимир Димитров. В арт средите се шегуват, че дори чистачките в Националната и в Софийската градска галерии са по-добри експерти от тези, чиито подписи обикновено стоят под документа за идентификацията на подобни произведения.

 

Най-елементарната експертиза ще докаже по безспорен начин, че платната от търга на „Ракурси“ не са дело на Владимир Димитров-Майстора, единодушни са всички специалисти, до които „Галерия“ се допита.

 

Потърсихме първо Анелия Николаева и Катя Тинева, които преди 6 години подредиха над 200 платна на живописеца в изложбата „Майстора, цветето и вселената“, с която бляскаво бе отбелязана 130-годишнината от рождението на великия ни художник.

 

Мнението на двете авторитетни изкуствоведки не се припокрива с написаното в идентификационните документи на предлаганите от „Ракурси“ картини. „Въпросните живописни платна не са оригинали на Владимир Димитров Майстора. Това е моето мнение, съгласувано с колежката Анелия Николаева, която изключително много ценя като специалист - заяви Катя Тинева. - Проблемът обаче не е толкова на аукционната къща, колкото в закона, който дава вратички да се случват подобни неща. Свидетели сме били преди време как бяха правени опити да се атрибутират като оригинали фалшификати на Ярослав Вешин, както и на много други художници. Някои от тях са идвали от чужбина. Целта на търговците е веднъж картините да влязат официално в оборот със съдействието на някои недотам добросъвестни колеги. Ако въпросните картини бъдат и монографирани по някакъв начин, търговците вече могат да правят каквото си пожелаят.“

 

По информация на „Галерия“ преди време менте на Вешин се е появило в чешка частна галерия, но впоследствие се разбира, че то е закарано там от България и „откупено“ обратно от българи. В дъното на всичко е човек, свързан със същата аукционна къща, която сега предлага ментетата на Майстора. 

 

И директорът на Кюстендилската галерия Валентин Господинов е категоричен, че от всички лотове на „Ракурси“ с картини, атрибутирани като произведения на Майстора, само рисунката е оригинал. 

 

Останалите седем платна не могат да се отнесат към творчеството на художника, а само наподобяват негови творби. Междувременно в залите и депата на ръководената от Господинов галерия, носеща името на Владимир Димитров-Майстора, има 1357 живописни платна, акварели, тушови и моливни рисунки на любимия на поколения българи художник.

 

Известната изкуствоведка от Националната галерия Доротея Соколова също е категорична, че върху платната, предлагани от „Ракурси“, не се е движила четката на Майстора. „Това са най-вероятно късни копия, рисувани след смъртта на художника (Владимир Димитров умира на 24.09.1960 г. - б.р.) през 70-те и 80-те години.

 

Подобни копия се правеха навремето и служеха за украса на учреждения. Оригиналите на някои от тези неща, които виждаме в каталога, се намират в музеите. За мен е, меко казано, странно това недоглеждане от страна на организаторите на търга“, коментира Доротея Соколова. 

 

Зад аукционна къща „Ракурси“ наднича физиономията на дългогодишния реставратор Емил Чушев. „Галерия“ и друг път е писала, че феърплеят в търговията с произведения на българското изкуство на тръжната къща е твърде съмнителен. Някои хора от арт средите дори казват, че в полите на Витоша, където е ателието на Чушев, се намирала една от фабриките за ментета у нас. 

 

Не можем да се ангажираме с подобна констатация, но ще допълним информацията с твърденията на колегите му, че Чушев бил сръчен копист и имал склонност да прекрачва границите на коректността. Обществена тайна е, че през последните години са се родили много нови „произведения“ на Ярослав Вешин, Ян Вацлав Мърквичка, Димитър Казаков-Нерон и Атанас Яранов, с които се е увеличило и „творчеството“ на споменатите художници. За сметка на нищо неподозиращите купувачи.

 

За да си позволиш такава дързост, значи имаш височайши покровители, коментират в арт средите. Бивши състуденти на Чушев припомнят, че още преди демократичните промени той е реставрирал картини и други предмети на изкуството на чуждестранния дипломатически корпус у нас. От архивите ни блъска информацията, че Чушев е лежал в затвора още преди демократичните промени за незаконен трафик с културно-исторически ценности от България в чужбина. Вероятно още тогава службите са го прихванали и направили свое доверено ухо.

 

Емил Чаушев 

 

Днес талантливият копист и реставратор има собствена галерия „Ракурси“ и едноименна тръжна къща, съдружник е с шефа на „Джи Пи Груп“ Владимир Житенски в друга галерия - „Нюанси“, и често обича да дава мнение като последна инстанция за това кои произведения са автентични и кои не са. Затова е, меко казано, странно, че си позволява да продава копия на Майстора за негови оригинали.

 

Впрочем лъжливите платна на Майстора са били разнасяни и на други търговци, но всички са отказали да ги продават. Един от тях довери за „Галерия“, че са му били предлагани на много по-висока, почти двойна цена. Собственици на картините са роднини на известен колекционер, починал не толкова отдавна. 

 

Ако все пак се намерят наивници да ги купят, ще трябва да се бръкнат доста дълбоко в джоба - цените на картините варират от 69 до 88 хил. лева. Общата начална сума за „произведенията“ е 520 хил. лева. Едно копие на Майстора, каквито всъщност са тези в „Ракурси“, варира от 500 до 3000 лева в зависимост от художествените си качества. Някои от предлаганите в „Ракурси“ картини са недотам майсторски прерисувани варианти на известни творби на художника, които са собственост на Националната и Кюстендилската галерии. 

 

 

Главен инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор „Културно-исторически ценности” в Главна дирекция „Национална полиция”: Българи продават фалшификати и в Европа

 

Най-добре е картини да се идентифицират в Националната галерия, а не в Историческия музей, както е в случая с търга на „Ракурси“, казва главен инспектор Папалезов в интервю на Ирен Делчева:

 

- Господин Папалезов, защо не може полицията да се намеси при наличието на сигнали за търг, на който ще бъдат продавани фалшиви картини?

 

- В Наказателния кодекс няма състав на престъпление за фалшифициране на културни ценности - било то художествени произведения, или археологически обекти. Единственият състав, по който може да образуваме някакво досъдебно производство, е за измама. За да стане това обаче, трябва да има жалба от пострадало лице, т.е. трябва да им претърпяна конкретна имуществена щета. Това е една голяма непълнота в нашето законодателство, за която често сме обвинявани от чужди партньори. Заливаме техния пазар с фалшификати, най-често археологически обекти. Стигна се дотам, че вече българи си позволяват да фалшифицират картини на световни автори не само за нашия пазар, но и за европейския. Давали сме предложения в Министерството на културата и Министерството на правосъдието за вкарване на такива наказателни състави в Наказателния кодекс. Коментирали сме го и в Комисията по култура, запознали сме и Вежди Рашидов с проблема. 

 

- Добре, но какво да се направи в този случай с картините на Майстора?

 

- В случая с картините на Майстора, за които има мнение на няколко експерти, че са фалшиви, най-вероятно ще има изкуствоведчески спор. Доколкото знам в конкретния случай, преди да се сложат за участие в продажба на търга, е минала Комисията по идентификация на Националния исторически музей. Там експертите са казали, че са истински, но аз не съм виждал документите. Аукционната къща, която организира търга, има тези документи. В правомощията на Главна дирекция „Инспекторат“ към Министерството на културата е да провери дали произведенията, които ще участват в този търг, имат идентификация, тяхното съответствие и дали тя е точна и цялостна . И ако те имат съмнения за автентичността на дадени произведения, могат да предизвикат нова процедура, да искат допълнителни становища. Компетентни да се отнесат към този случай са органите към Министерството на културата, те трябва да се сезират и да отидат в аукционната къща и в комисията по идентификация да проверят както самите произведения, така и документите, с които те ще влязат на търга. Ние все още в МВР няма как да извършим проверка, защото все още няма консумирано престъпление.

 

- Ако тези картини бъдат продадени, а са фалшиви, това все пак е престъпление.

 

- Тогава вече лицето, което ги закупи, независимо дали е български или чужд гражданин, юридическо или физическо лице, ако удостовери, че са фалшификати, може да се обърне към нас, че е измамен. В такъв случай не говорим за административно нарушение, а за престъпление. Трябва да се докаже субективната вина на аукционната къща и на изкуствоведите дали са знаели, че това е фалшификат. В гилдията на търговците и изкуствоведите има много разнопосочни мнения трябва ли да влязат в Наказателния кодекс такива състави на престъпления, каква ще е наказателната отговорност. 

 

- А защо полиция нахлу на търга на Игор Марковски през 2010 г.?

 

- Аз не съм участвал, но тогава колегите са спрели търга поради факта, че картините не са били минали през комисия за идентификация. А тук имаме другия казус - минали са и са ги удостоверили за автентични. Част от художествените среди казват, че те с фалшиви. И вече има изкуствоведчески спор. И е важно дали ще се осъществи измама, или не.

 

- Кой има право да идентифицира картините дали са истински?

 

- Националните галерии и музеи, частните все още нямат това право. Трябва да се обърнете към директорката на Националния исторически музей, която е сформирала комисията в дадения случай с „Ракурси“. 

 

- Какво е наказанието, ако някой купи фалшификат на Майстора и с това бъде измамен?

 

- Първо трябва да докажем, че умишлено е бил измамен. Ако се докаже, че тези картини са фалшиви и собственикът им въпреки знанието си, че са фалшиви, ги продаде, тогава ще бъде съден.

 

- Как може да се докаже, че е знаел, след като самият той ще каже, че е бил подведен?

 

- Ами трудно е. Измамата в България е едно от най-трудно доказуемите престъпления, за съжаление. Все пак има начини за доказване - чрез свидетели, чрез други средства. Имаме 5-6 такива образувани досъдебни производства по жалба на пострадали лица за картини. Някои вече имат осъдителна присъда. Присъдите за това престъпление са от 1 до 6 години.

 

- А няма ли да отговарят пред закона и тези, които са ги идентифицирали като оригинални и са издали съответните документи?

 

- Може да отговарят, но ще отговарят пред министъра на културата. Това може да е станало поради некомпетентност. Най-хубаво е идентификацията да се извършва в тематичната музейна институция. Когато се прави на картини, това да е Националната художествена галерия или Софийската градска галерия. Те са компетентни и имат експерти по изобразително изкуство. Националният исторически музей има експерти по етнография, археология, оръжие. Аз доколкото знам, в тази комисия има включени външни експерти. Това е процес, който е изискуем от закона. Няма как да се провеждат търгове от аукционните къщи на произведения на изкуството, без предварително да е извършена идентификация. Лошото е, че административният капацитет на музейните институции не е толкова голям, колкото ни се иска на всички, за да могат да извършват бързи, качествени и евтини експертизи.

 

Източник: в. "Галерия"

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

Гошо на 05.12.2018 в 14:50
Те мътгизите така и така трябва да се върнат на Брендо, но поне да пробват дали могат да ги шитнат на некой друг балък и да ограничат загубите!

Напиши коментар