Уроците на Гарсия Маркес

Уроците на Гарсия Маркес
“Първият урок, който научих от Гарсия Маркес, преди дори да го срещна, бе следният: за да плени читателя, един сюжет трябва първо да плени писателя. Най-хубавата история, която един писател може да напише, е тази, която той единствен е способен да разкаже. Тази, която вълнува най-много, тази, която е пронизана от диханието на неговата душа.” Младата бразилска писателка Сокоро Асиоли разказва за уроците на своя учител Габриел Гарсия Маркес по време на едно ателие по писане в Лос Банос, близо до Хавана, през 2006 г.

 

 

Гарсия Маркес беляза своята мисловна школа с ателието “Как да разкажа една история”, което ръководеше веднъж годишно между 1986 и 2006 г. и чиято цел беше да напътства лично група млади писатели, заразени от щастливата лудост да разказват. 

Научих за съществуването на този курс благодарение на книгата “Как да разкажа една история”, родила се от едно от тези ателиета. В продължение на година изпращах имейли, за да питам как да се запиша, и всеки път получавах един и същ отговор: той е запазен за гостите на Габо. Шансът ми бе, че един от тези имейли попадна в ръцете на Мария Хулия Грийо Тадео. Тя ми отговори, че тази година само девет избраници на учителя ще участват в ателието, в което имаше десет места. За да се кандидатирам, трябваше да изпратя кратко изложение от един параграф, което тя ще изпрати по факса на Гарсия Маркес. Ако го хареса, ще ме покани.

Най-голямото предизвикателство бе да намеря най-хубавата история, способна да спечели носителя на Нобелова награда по литература. Първият урок, който научих от Гарсия Маркес, преди дори да го срещна, бе следният: за да плени читателя, един сюжет трябва първо да плени писателя. Най-хубавата история, която един писател може да напише, е тази, която той единствен е способен да разкаже. Тази, която вълнува най-много, тази, която е пронизана от диханието на неговата душа. 

В бележника ми, пълен с идеи, които да предложа, историята за гигантската глава на свети Антоний, изоставена в Сертао, ме очароваше, плашеше и вдъхновяваше най-много. Избрах я, водена от страст, и това проработи. Габриел Гарсия Маркес ме избра. На 4 декември 2006 г. се оказах пред него. Имах чувството, че бълнувам. Последваха петте дни на курса, от 9 часа сутринта до 14 часа следобед. Методологията беше проста: говорехме за своите истории и той ни казваше какво мисли за всяка от тях. 

Тогава научих втория урок: един писател трябва да познава и да умее да предаде романа си с малко думи толкова просто, сякаш е “Червената шапчица”. “Каква е твоята история”, ни питаше той през цялото време. Ако отговорът ни не беше толкова ясен, колкото резюмето на тази прочута приказка, значи нещо не беше наред. Той ни прекъсваше през цялото време, за да изследва полето на възможните повествования, да проучи героите, да измести нашите граници. 

 

Сокоро Асиоли

 

Мисля, че основната функция на едно добро ателие за творческо писане е да научи ученика да долови своята история в самия себе си, да чуе собствения си глас. В литературата няма рецепти. Няма никаква гаранция за нито един автор. Изхождайки от това, няма какво друго да направиш, освен да разкажеш истината, която си открил. И да й се радваш.

Прекарахме пет дни в слушане на съвети и мнения за нашите проекти и за акта на писане. Ателието приключи на 8 декември 2006 г., 22 г. след вечерта, в която Гарсия Маркес получи Нобелова награда за литература в Стокхолм. Виждайки ме разплакана в последния ден от ателието, той ме помоли никога да не се отказвам да напиша Sainte Caboche (“Светата Глава”). В този ден Гарсия Маркес ме предупреди: ще бъде трудно, но рядко се намира толкова хубав материал. Аз се подчиних. 

Тези няколко реда, изпратени в Куба през 2006 г., се превърнаха в романа Sainte Caboche, публикуван в Бразилия, Великобритания, САЩ, а сега и във Франция, благодарение на благоприятния й прием от критиката и най-вече от читателите. Тази книга разказва за непоклатимата вяра на бедните хора в Североизточна Бразилия, за нашите вярвания и абсурди. Но преди всичко разказва за любовта. 

Ако през тези пет дни някой бе дошъл да ми каже, че книгата ми ще бъде публикувана на френски език от издателство, което носи името на квартала на моята любима певица Едит Пиаф - “Белвил”, че ще прекарам петнайсет дни в Париж - включително в Сорбоната, на земята, на която е стъпвал моят учител Ролан Барт - за да разказвам истории за моята Бразилия, за моето кътче от света, аз никога нямаше да му повярвам. И всичко започна, защото Габриел Гарсия Маркес ме научи да бъда смела. 11 г. след този месец декември, който промени живота ми, подозирам, че често поставяният въпрос от учителя, “Каква е твоята история?”, имаше по-дълбок смисъл, отколкото изглежда. Може би той беше нещо повече от инструмент за повествователна техника, нещо повече от път към яснотата?

Оттогава този въпрос направлява живота ми. “Каква е моята история?”, се питам всеки ден, изправена пред решенията, които трябва да взема. Нося в себе си вечен знак, сила, способна да подкрепи думите на писателя чирак, който съм и който винаги ще бъда: моята история е историята на една ученичка на Габриел Гарсия Маркес, наследница на неговата луда вяра в силата на думите. От това зрънце, което той пося в мен, има още много да се роди. Sainte Caboche е само началото. 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи