Украйна отвори корупционната база данни на Пандора

Украйна отвори корупционната база данни на Пандора
За съжаление декларирането на милиарди долари във вино, часовници и билети за Космоса няма да спечели любовта на украинския народ, нито пък доверието на Запада

 

 

КИЕВ и ВАШИНГТОН – в ранните часове на 31 октомври, малко след крайния срок за регистриране, доходите и активите на десетки хиляди украински служители и депутати станаха публично достъпни в онлайн база данни за първи път в историята на страната. Не е тайна, че голяма част от политическата класа в Украйна е заможна, но електронното деклариране на доходи, което стана задължително като част от дългоочакваната програма за реформи, приета през октомври 2014 година, разкрива докъде всъщност се простира упадъкът на украинския елит.

 

В държава, където средният месечен доход грубо наброява около двеста долара, разкритията, че депутати имат лични банкови сметки със стотици милиони в недвижими имоти и ексцентрични предмети като яйца на Фаберже, японски произведения на изкуството и дори билети за Космоса, сега събуждат общественото недоволство. Откакто базата данни беше публикувана, много украински гласоподаватели и съюзници от Запада поставиха под въпрос следреволюционната подкрепа на правителството на тази политическа система, която свързват с личното обогатяване.

 

Приет в началото на революционната еуфория след свалянето на корумпирания бивш президент Виктор Янукович, през последните две години законът за електронните декларации оцеля след безброй опити на депутатите да го забавят или заличат. Новата система за деклариране на доходите задължава длъжностните лица публично да оповестяват всички активи на свое име, както и тези на членовете на семейството им. Целта на всичко това е първо, да се постигне по-голяма прозрачност и второ, да бъдат премахнати корупционните практики, които разпалиха протестите на Майдана. Още повече – след като богатството на държавните служители стане публично, това ще ги подложи не само на по-строг контрол, но и на потенциално наказателно преследване за предоставяне на невярна информация – огромно постижение за една управленска система, която се свързва с тежка корупция и се контролира от олигарси.

 

Финансовата информация от 2015 година за ръководителите на държавата беше изумителна – украинският премиер Владимир Гройсман, който през последните 14 години е държавен служител през последните 14 години, декларира, че той и съпругата му имат състояние от над 1,8 милиона долара, без да включваме колекцията от 12 луксозни часовника, вариращи по стойност от 10 хиляди до 20 хиляди долара всеки. Разкри се, че украинският президент Петро Порошенко, милиардер, който води успешен бизнес с производство на шоколад, преди да бъде избран за държавен глава през май 2014 година, притежава 26,3 милиона в банкови сметки и е собственик на 104 компании. Игор Кононенко, заместник-ръководител на парламентарната група на Порошенко, притежава повече от 72 милиона в активи от недвижими имоти. Арсен Аваков, министър на вътрешните работи на Украйна, има стотици хиляди долари и евро в брой, както и скъпи картини, часовници и вино на стойност милиони долари.

 

Тези декларации са резултат на общественото разочарование от неспособността на правителството да въведе ефективни реформи, а и умората сред западните поддръжници на Украйна от ширещата се корупция. В държава като Украйна, където политиците досега не са разкривали публично финансовите си активи, тези декларации ще бъдат сериозен тест за новосъздадените антикорупционни агенции в Киев. Съществуват съмнения дали изобщо някое от разследванията, предизвикани на базата на декларациите, ще стигне достатъчно далеч – тези агенции притежават ограничени ресурси, а и ще се изправят пред политически пречки. Въпреки това, в случай че подозренията в корупция и въпросите как са забогатели толкова много украински политици, останат неразследвани, Киев рискува да отблъсне Запада – най-вече Вашингтон и Брюксел, които му предоставят финансова и политическа помощ.

 

„В момента ставаме свидетели на чудо – каза пред „Форин Полиси” Даря Каленюк, изпълнителен директор на Центъра за противодействие на корупцията, неправителствена организация в Киев. – Имаше толкова много препятствия и толкова много напрежение по високите етажи в държавата срещу тази система, че едва успяхме да я защитим” – твърди тя, имайки предвид политическата съпротива, пред която са били изправени групите от гражданското общество, ангажирани в промяната на досегашното законодателство.

 

Въпреки успешните резултати антикорупционните активисти се съмняват, че държавните служители в Украйна са декларирали цялото си богатство – активи като яхти и вили в чужди страни вероятно все още се крият в безименни офшорни сметки. Но Каленюк е развълнувана, защото системата на прозрачност, за която са се борили тя и много други, започва да се превръща в реалност. Осъществяването на реформи от високо равнище е процес на внимателно балансиране, който се води от активисти, съюзници в своето и в чужди правителства и според Каленюк никой не си прави илюзии, че той ще стане по-прост. Но тази нова ценна находка от финансова информация може да доведе до нови разследвания на парите на високопоставените длъжностни лица, което ще насърчи още по-голяма прозрачност.

 

Но точно когато Украйна се нуждае от подобен вид международен контрол, голяма част от него, изглежда, започва да отслабва. След две години повишено внимание, породено от революцията на Майдана и тлеещата война в Източна Украйна, умората от бавните реформи в Киев се увеличава, а подкрепата на ЕС за запазването на тежките икономически санкции срещу Русия бързо намалява. Междувременно във Вашингтон, чието правителство е инвестирало над 1,3 милиарда в помощ за Украйна от края на 2013 година, чувството за неудовлетвореност от провалите на Киев в ограничаването на корупцията е високо. Политици вече обсъждат въвеждането на нови мерки как да принудят украинското правителство да се бори срещу незаконното забогатяване.

 

„Това все още е голям, голям проблем. Не вършат почти никаква работа, що се отнася до преследването на олигарсите” – твърди пред нас служител на Конгреса в САЩ, който пожела да остане анонимен и работи върху политическите отношения с Украйна и Русия.

 

След анекса на Крим и избухването на войната в Източна Украйна през 2014 година Вашингтон принуди ЕС да подкрепи санкциите срещу Москва и призова за решение на конфликта в Донбас чрез Минския мирен процес. Американският президент Барак Обама отказа да изпрати военна помощ на украинската армия и политиката на САЩ се фокусира основно върху насърчаването на икономически и политически реформи, които да превърнат Украйна в по-атрактивна алтернатива от сепаратистките области, подкрепяни от Русия.

 

Украинските официални лица публично одобряват тези реформи, най-вече защото тяхното изпълнение се налага, за да не спира западният поток на пари. Но Киев често разводнява същите тези реформи, установени от закона, подкопавайки тяхната ефективност. Например това лято новосъздаденото Национално бюро против корупцията в Украйна влезе в конфликт с главния прокурор заради проблеми с пълномощията, което много наблюдатели тълкуват като война между реформаторите и старата гвардия в украинската политика. Точно този сблъсък осуетява разследването на корупцията по най-високите политически етажи.

 

Въпреки нарастващите съмнения във Вашингтон относно желанието на Киев да постигне ефективни реформи, публичните разкрития спечелиха на Порошенко нов спасителен пояс от западните му поддръжници. Системата за електронно деклариране е последното изискване към украинците, за да могат да пътуват свободно в ЕС, и ще им помогне да получат още финансова помощ от Международния валутен фонд, който в момента задържа субсидии от 1,6 милиарда долара, защото се притеснява от неспособността на Киев да се пребори с корупцията. Но постреволюционна подкрепа на украинците към лидерите им силно намалява. Ново социологическо проучване, проведено от Международния републикански институт (IRI) на 31 октомври, показва, че общественото недоволство от работата на правителството се увеличава. 72 процента от анкетираните твърдят, че държавата се движи в грешната посока, а общото разочарование, особено от мудните икономически реформи и властващата корупция, се покачва значително.

 

Според Стивън Никс, директор на IRI за Евразия, широкоразпространеното разочарование от правителството, изглежда, е дългосрочна тенденция в Украйна. „Правителството трябва да осъзнае, че вратата пред него вече се затваря – казва Никс пред нас, позовавайки се на народния гняв заради бавното темпо на реформите. – То е предприело някои конкретни стъпки, но очевидно това не е достатъчно.”

 

Политиците поискаха от украинците да изтърпят правителствените програми за строги икономии и произтичащите от тях изпитания, докато валутата на страната, гривната, загуби повече от 70 процента от стойността си спрямо долара от 2014 година, а заплатите не успяват да настигнат инфлацията. Майданската революция, която доведе до свалянето на Янукович, започна в края на 2013 година с хора, протестиращи срещу ендемичното незаконно забогатяване и срещу провала на правителството да подпише споразумение за асоцииране с ЕС. Повече от две години по-късно обаче Киев е далеч от постигането на политическия и икономически прогрес, който революцията целеше, а оттогава държавата е в хватката на две кризи – войната в Източна Украйна и борбата за реформиране на корумпираната политическа система.

 

Въпреки всички пречки срещу реформите в Киев е постигнат известен прогрес. През август по пилотна програма беше създадена нова онлайн система за обществени поръчки, която спести пари на украинските данъкоплатци, като ограничи възможностите за злоупотреба с държавните поръчки. „Основният ремонт” на неефективния газов сектор, както и създаването на национална полиция също са успешни примери за постигнат напредък. Въпреки това много от тези реформи не са развили пълния си потенциал, насърчавайки растящото усещане във Вашингтон и Киев, че украинското правителство въвежда реформи само за да успокои западните донори, а реално се опитва да запази старата корумпирана система на власт в политиката.

 

„Украйна въведе нови реформи. Но проблемът е, че те невинаги са изведени докрай – заяви Уилям Померанц, заместник-директор на Кенан Институт, мозъчен тръст във Вашингтон. – Реформите трябва да се насърчава с всички сили.”

 

В четвъртък украинското движение за борба с корупцията преживя първото си поражение след въвеждането на  новата система за деклариране на доходите. Депутатите в парламента обявиха, че ще обсъждат нов законопроект, който ще изисква всички организации, получаващи чуждестранни средства за борба срещу корупцията, да представят собствените си финансови данни. Активистите приемат това предложение като ответен удар на украинското правителство срещу новата система за деклариране, а Каленюк оприличи законопроекта с руския закон, който изисква НПО, получаващи международно финансиране, да се регистрират като „чужди агенти”.

 

Това последно усилие да се възпрепятствана реформата ще хвърли сянка върху Киев, докато неговите политически и икономически помощници в Брюксел и Вашингтон преживяват свой собствен катаклизъм. В момента вниманието на ЕС е насочено към преговорите по Брекзит и мигрантската криза, а резултатите от президентските избори в САЩ може да имат сериозни последици за Украйна и нейните съседи.

 

Кандидатът на Демократическата партия Хилъри Клинтън вече изрази своята подкрепа за прекратяване на конфликта между Киев и Москва, но нейният опонент от Републиканската партия Доналд Тръмп повтори руските тези в преговорите и показа слаби симпатии към Украйна. „Възможно е Украйна да изпадне от дневния ред, ако не демонстрира западен модел на управление” – заяви пред „Форин Полиси” бившият финансов министър на Украйна Наталия Яреско, настоящ сътрудник в Атлантическия съвет, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон.

 

Гледайки в перспектива, войната в Донбас е от важно значение за всички решения на американската външна политика по отношение на Русия. Оттук следва, че Украйна ще продължи да бъде приоритет и за следващия президент на САЩ. Но разочарованието от вътрешните неуспехи в Киев, както и потенциалното президентство на Тръмп може да създаде ситуация, в която по-широките интереси на Украйна да се игнорират и тя да бъде свързвана единствено с руската външна политика.

 

„Голям риск е да ни забелязват само и единствено заради войната” – твърди Яреско. – Трябва да ни забелязват заради нашите постижения.”

 

Източник: Ukraine Has Opened Pandora’s Database of CorruptionBut declaring billions of dollars in wines, watches, and tickets to outer space isn’t going to win the public’s love — or the West’s trust.foreignpolicy.com 

 

 Превод от английски: Филип Каменов

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Васил Здравков

    07 Ное 2016 16:16ч.

    От времето на Иван Грозни насам, само руските царе са се справяли с хохлите от Малорусия и шляхтата от Западна Украйна. Сега на ход е Владимир Владимирович.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «Трябва да ни забелязват заради нашите постижения.»

    10 Ное 2016 11:46ч.

    Какви постижения, какви ПЕТ ГРИВЕНА? Украинците като хора са нещо като лианите в екваториалната гора — мoгат да се изтеглят вертикално, само ако са заловени за стволовете на големите дървеса. Богдан Хмелницки беше осъзнал тази горчива за украинците истина и беше им казал: „Ето ви Русия; тя е могъщият ствол, о който да се увивате и да пълзите нагоре!“ Но на украинците им се прииска да си представят как са станали „западни хора“ — досущ като комшиите си, поляците. И те обърнаха пипалцата си към Европа и Америка. Но Европа и Америка са такива лесове, в които на украинските лиани се гледа като на плевел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи