Учените от БАН: Излизаме на улицата, ако не спре варварското отношение към науката

Учените от БАН: Излизаме на улицата, ако не спре варварското отношение към науката
Излизаме на улицата, ако правителството не промени варварското си отношение към науката. Това заяви проф. Бойко Георгиев, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН и председател на Оперативния щаб на протеста, по време на брифинг на ръководството на Общото събрание на БАН. На него учените представиха програма за протестни действия под надслов „Повече няма да търпим”, които могат да бъдат активирани и по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, предаде репортер на БГНЕС.

 

На 8-ми януари 2018 г. имаме заседание и не бихме искали по време на Председателството на страната на Съвета на ЕС да има протести, но и това не е изключено, ако другите ни средства са изчерпани, отговори проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН на въпрос на медия.

 

Общото събрание на БАН оценява бюджетната субсидия на академията за 2018 г. като ликвидационна и е силно обезпокоено от нарастващото напрежение сред учените и служителите си, се казва в техен документ.

 

На 11 декември т.г. е проведено заседание на Общото събрание на академията, на което е приета Програма за протестни действия с конкретни мерки. Те включват: Неотменно искане за получаване на целево финансиране за нормализиране на основните заплати на учените, специалистите и помощния персонал, увеличаване на месечната стипендия на докторантите и получаване на целево поощрително финансиране според резултатите от научно-изследователската дейност на научните организации в съответствие с проведеното оценяване от МОН през тази година.

 

За 2017 г. учените от БАН могат да се „похвалят” със средна заплата от 755 лв. През последните 10 г. тенденцията за изтичане на „мозъци” се засилва, намалява и броят на постъпващите млади учени в БАН, докторантите са намалели наполовина, а вече напускат доценти и професори, които отиват във високотехнологични компании. БАН е в състояние на самопредизвикан разпад и този процес ще стане за много кратко време необратим.

 

Отчетът на БАН тази година беше приет без нито една забележка от депутатите, всичко това породи надежда, че най-после ще получим по-висока бюджетна субсидия за следващата година. Екзистенц-минимумът за БАН е 98 млн. лв. на година. Но бюджетът за 2018 г. е поредният шамар за БАН и ние заявяваме, че повече няма да търпим, напрежението в академията ескалира, заради което вдигнахме черни знамена и обявихме начало на протестни действия, заяви проф. Евелина Славчева, председател на ОС на БАН.

 

Поискахме диалог с премиера, но до този момент нямаме отговор, каза тя. И продължи: Приехме план и този път нашият протест няма да бъде ограничен във времето. Учените сме хора рационални, но сме и отговорни, затова не можем да гледаме как загива най-старата научна организация в България - БАН, която е на 147 години. Чухме за себе си некомпетентни и неверни твърдения, но повече няма да търпим, защото нашата мисия е да работим за просветена България, каза проф. Славчева.

 

Твърди се, че сме организация, остатъчна от тоталитарния период, което е груба лъжа, защото ние претърпяхме серия от реформи, заяви проф. Бойко Георгиев, председател на Оперативния щаб на протеста, професор в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН.

 

При първия период на реформи беше разработен нов устав и бе приет нов закон за нашата работа, БАН стана национален научен център на демократична държава. Към новата стратегия се придържахме стриктно, броят на институтите бе намален от 102 на 72, така численият състав на БАН бе намален от 14 200 души до 7 800 души.

 

Вторият период на реформа проведохме между 2009 г. до 2011 г.- външни експерти оцениха положително направеното в институтите ни, което стана основа за структурна реформа, посочи проф. Георгиев. Институтите бяха намалени от 62 на 42, всички учени бяха атестирани, на тази база част от хората бяха освободени – от 7 800 души съставът бе намален на 6 800 души. Но допълнителните задачи изискват и целево финансиране.

 

От нашия бюджет заплащаме международен членски внос по различни пера, в организации, в които България членува - за 2017 г. за това сме заделили 4 млн. лв.. Изпълняваме и оперативна дейност в полза на държавата - екологичен мониторинг, прогноза за времето и др., за което отделяме още 4 млн. лв.. За ток, вода и парно – 5 млн. лв., за стипендии и издръжка на аспиранти - над 1 млн. лв., 300 хил. лв. плащаме за охрана само за четирите национални музея и др., подчерта проф. Никола Малиновски, член на ОС, който отговаря за финансите на академията. Накрая заплатите ни са 200-300 лв. под средните за България, констатира той.

 

За проектното финансиране - по конкурентноспособност 10 института спечелиха над 20 млн. лв., но нито стотинка от тях не отиде за възнаграждения. Втори пример - в моя институт за последните години приходите от проекти са повече, отколкото държавната субсидия, от които са заделени едва 3% за възнаграждения. Това прави 392 лв. на година. Е, това ли е голямото допълнително финансиране, запита проф. Малиновски.

 

Голяма неистина е, че от проекти учените могат да повишат възнагражденията си, посочи доц. Ива Угринова. От Фонд „ Научни изследвания” - 52% от спечелените проекти са от учени от БАН, но в редица от програмите, в които участваме, възнагражденията на учените са недопустим разход, а по европейските програми този процент не надвишава 10% от сумата за проекта. В най-добрия случай възнагражденията на учените са около 1000 лв. на година, което прави по 100 лв. над заплатата им на месец, уточни доц. Угринова.

 

„Искаме целево финансиране от правителството в размер на 38 млн. лв. – тези средства ги искаме, за да бъде изравнено заплащането ни с това на другите организации в системата, примерно заплащането на учените да стане като това на началните учители. Да бъде увеличено и заплащането на докторантите, които вземат 500 лв. на месец, смятаме, че те трябва да получат 700 лв. на месец. Има само един труд в България, който е определен по-ниско от този на чистачите на тоалетни и това е възнаграждението на докторантите.

 

Настояваме да получим и допълнително поощрение на институтите заради признанието на МОН, че те са научният елит на страната”, каза проф. Георгиев.

 

Ще държим черните знамена неограничено време по фасадите на БАН, категорични са учените. Мъчат се да ни изгонят от страната, но тази страна е не само тяхна, но и наша, подчерта проф. Малиновски по адрес на управляващите.

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    17 Дек 2017 17:47ч.

    Човек би си задал въпроса защо го правят. Защото политиците се страхуват от науката, от свободната наука. Която би трябвало да създаде и свободно образование, иновативни идеи за просперитета на нацията и в крайна сметка свободно общество. Най-страшните и най-ужасни врагове на гадините са тези - свободна наука, свободно образование, свободна култура, независими семейства. Защото такива незабавно ще унищожат бъговете в системата, която краде от хората, мами ги и ги употребява. Политиците да не ми се сърдят, изобщо нямам предвид конкретните фигури, зад тях стоят други интереси, за тях говоря. Затова "модерната" политика обича твърде много да се грижи и дундурка тези сфери, за да си вре носа и да ги контролира. Такива приказки се изприказваха за образованието, но не освободиха хората да избират по-добър продукт от този на МОН. Вкарваме насилствено деца в училище, за което е известно, че вади функционално неграмотни деца, освен, че ги вади невъзпитани, ненаучени на навици и уважение и че са подложени на вербална нестихваща агресия. Но сакън, да не са свободни, да не учат по други системи, в друга среда, в която може да излезе някой истински будител или реформатор и да им обърка работата. В науката отново е така, учените ще трябва да усещат за какво ще бъдат по-добре финансирани. Какво трябва да докажат и какво трябва да оповестят на света. Така в образованието, в науката и културата, се създава един псевдоелит, на който се плаща повече, отколкото на останалите, за специални заслуги. Какви са тия заслуги, учители, които да работят с МОН и да ходят по медиите да им вдигат рейтинга, учени, които ще изследват маймуняка от Чирпан или ще доказват немислимото, че траките са безписмени и че ние сме славяни, свещеници, които ще хвалят политическите величия, че им плащат тока и им ремонтират частното имущество. Така че няма всички учени да останат бедни, някои може и да забогатеят, за заслуги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тишина ли?

    17 Дек 2017 17:49ч.

    Нали това е целта! Да ни изритат на улицата, а после с куфарите да слугуваме на ония педераси на запад и отвъд океана! Може да ме изтриете от страницата, но не можете да ме изтриете от общочовешкото съзнание, което рано или късно ще събори тоя педерастки модел на не/съществуване на човека!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Айде, айде!

    17 Дек 2017 18:02ч.

    "Сит търбух за наука глух" - Радой Ралин. Интересно, на какво се надяват учените? По-точно, на кого? В тази държава пари за пътища, магистрали, самолети, молекули и заплати дава само един човек. Лично Той ги дава и никой друг друг. Въпросният човек е изключително образована и ерудирана личност. Фундаменталните Му познания във всички области на науката и най-вече на футбола го правят гений. Непризнат но гений! А и кой ли е пророк в собствената си страна? Проблемът на учените е че навремето са чели трудове по химия, физика, математика и др.п. глупости, а е трябвало да четат и препрочитат "Винету"! Така се става доктор на науките, вярно докторатът на Гения е за физическата подготовка на пожарникарите но точно тук е заровено кучето! Кютеци и ритници, наглост и арогантност, лъжи и кражби са пътят към върха, не наука и просвета! Вместо да протестират учените нека да вземат за свое настолно четиво романът на Карл Май, да го четат от сутрин до вечер та белким и те станат хора!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи