В редакцията на "Гласове" получихме следното писмо от нашата читателка Люба Пенчева, за което й благодарим: "Онзи ден на сайта на РУО се появи обява за инициативи в средното училище с инициатор "Джендър образование..." Писмото беше подписано от Ваня Кастрева, началник на Столичния инспекторат по образование и бивш зам.министър на образованието. За кратко в социалните мрежи хората реагираха, а след това обявата беше свалена. Една жена спонтанно питаше: "къде е агенция за закрила на детето, къде са психолозите?" Сами разбирате, когато става дума за децата, чувствителността е наистина голяма...Аз съм психолог. Вълнувам се и следя дискусиите във връзка с ратификацията на Истанбулската конвенция. Тази строфа ме подтикна да споделя мнение от различен професионален ъгъл. Ще се радвам да го прочетете и чрез Вашата медия да бъде достъпно до повече хора". Към писмото е приложен и скрийншот на въпросната обява. Публикуваме без редакция личното мнение на Люба Пенчева относно спорните текстове на Истанбулска конвенция, провокирали остра обществена полемика.
Толерантност в повече

 

В свят, в който идеята да бъдем толерантни към всекиго и всичко е и под прожектора, и в обществените дискусии, използвам случая да споделя нещо лично. От известно време се чувствам на 9 години. Много ми харесва тази възраст. Времето си минава, а аз си се чувствам на 9 г. Бих искала да открия и да се свържа с хора, които също имат различна социална възраст. Смятам, че сега е моментът да настояваме нашата социална възраст да бъде призната. Разбира се, това следва да бъде отразено в документите за самоличност. Да се знае от всички, че ние, видиш ли, се чувстваме (няма никакво значение какви сме), но се чувстваме на определена възраст. От там-нататък е лесно. Ще имам право да се запиша във втори клас в кварталното училище, където несъмнено ще се чувствам по-добре отколкото сега, на тази си възраст. Това че няма да се налага да работя и да плащам данъци се разбира от само себе си, защото толерантното общество трябва да признае моите чувства.

 

И бъдете сигурни, че ако след време се почувствам като млад пенсионер или нещо друго привлекателно, аз ще настоявам законодателно да бъдат удовлетворени моите чувства.

 

Обявата на сайта на Регионалния инспекторат по образование - София за инициативи в средното училище с инициатор "Джендър образование...", подписана от Ваня Кастрева, началник на Столичния инспекторат по образование.

 

И така, сега сериозно…

 

Откакто прочетох за идеята Истанбулската конвенция да бъде ратифицирана у нас, мира не намирам. За да не съм предубедена – изчетох я. Отделни определения или залегнали насоки за образование например - по няколко пъти. Нещо ме притеснява. Чета какво споделят хората. Аргументи „за“ и „против“. Притесненията ми не стават по-малки. Дори се добавя и усещането за ужас, че предстои субективни възприятия да доведат до законодателни и образователни промени, общовалидни?

 

В член 14 Образование чета: „Страните предприемат … стъпки за включване на … учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.„ Я пак? Обществото не знае нищо за ролите на пола, джендър е чуждица, която просто не е имала повод да се наложи. Лингвистите имат думата да обяснят кога и как думите навлизат в езика. Та, в обществото това не е на дневен ред, а някой планира да говори за нестереотипните такива? Къде? В тематични семинари ли? Прочетете пак: на всички образователни равнища! На всички! От детската градина, която преди няколко години бе въведена пак с шум и протести като задължителна.

 

Ами стереотипните? Поради що се отричаме от тях? Затворете очи и вербализирайте определение за стереотип.

 

Това ли си помислихте наум: „Трайна, укрепнала система от нервни връзки и условни рефлекси, които се активизират и проявяват при определен последователен ред на човешката личност“?

 

Проблем е когато на стереотипите се дава единствено отрицателно значение. Във формирането на стереотипите лежат социални и когнитивни механизми. Отричането им може да доведе до усещане у носителите им, че тяхната интелигентност и преценка са поставени под съмнение. Естествено те заемат отбранителна позиция. В момента има риск напълно да се пренебрегва факта, че стереотипизирането се появява винаги когато социални групи си взаимодействат и това е естествен процес. Автори, изследващи темата намират, че познанието на стереотипите е полезно при изследване на кроскултурната емпатия.

……

„Целият свят е сцена и всички сме актьори“, нали така? Дали днешната ми роля ще ми пасва след 5 години? А на вас? Или просто малък експеримент в „ролята на…“ е част от развитието на Аз-а? Помислете.

 

Имам познати – приятели или не, които са родени с У хромозома и се харесват с поли. Много мъже имат по-поддържан маникюр от мен, а и аз самата не крия, че се чувствам комфортно в панталон. Но все пак това – както се спекулира – е 21 век, нали?

 

Обаче, зад повърхността, зад онази фасада, която като че ли все по-често е по-важна за съвременния човек, има дълбока, тъмна, неизвестна и непознаваема шир, има тайни тунели и скрити образи… има неспомнени, но и незабравени преживявания, има осъзнати или не копнежи, има болки и радости, има дълбочина в личността, в човека. Това е личната история. Пътят, по който преминава всеки. От зачеването. Всяка лична история е различна и не само поради това не сме индивиди, индивидуалности.

 

Но има и по-дълбоки тайни в човешката психика. Психоанализата го нарича „то“, аналитичната психология „безсъзнавано“, определения има и още. Но то е там, в човека. Във всеки човек, независимо от обвивката, с която се заявява пред света. Ще ви кажа какво един дълбоко личен процес на изследване, на опознаване, може да открие у вас, у мен, у брат ми или баща ми или пък съседа, и съседката, разбира се. Всички ние от неизвестно кога (аз не мога да поема ангажимент да твърдя, че човешкият род е плод на божия промисъл, както и че Дарвин е прав и ще продължа да се забавлявам вероятно до края на дните си с този въпрос), та от памтивека в нас носим и пазим символите на анимата и анимуса*, краля и кралицата, героя или сянката и още… В нас се вплита ин и ян** енергията. От дълбините на душата или от безсъзнаваните пластове на психиката тези колективни образи ни изпращат послания. Приказният контакт,  който осъществяваме с тях също оформя човешките същества. Търсим и се развиваме. Срещаме приятел, а и партньор, който допълва нашите липсващи или просто неоткрити мъжки и женски качества и постепенно израстваме като хора… в добрия случай. Хармонично, пълноценно.

 

Това е и един от отговорите на екзистенциалния въпрос за ролята ни на този свят. Духовното израстване. Лично на мен и 42*** много ми допада… Но, когато е сериозно, предпочитам да си отворя и очите, и интуицията.

 

Хайде сега да доплуваме до повърхността. Едва ли имате възможност за дълго вглеждане в себе си, едва ли имате спокойствието за лична среща с велкиката майка, мъдреца или сянката във вас, предполагам поне 3 пъти прекъснахте четенето, заети с „важните неща“ в живота. Но не се отказвайте. Тази нощ, може би точно тази нощ в съня ви ще ви навести образ, който ще ви развълнува. Може би ще каже или покаже нещо… Дали ще го разберете? Едва ли… Едва ли днес, едва ли утре. Но ако много искате дълбоко в себе си и истински – един ден ще се запознаете с него и с някой от другите герои, които живеят във вас.

 

Наистина трудно се излиза от дълбокото. Хайде пак да пробваме. Завъртаме се надясно, по часовниковата стрелка и от света на приказките се връщаме в реалността, от света на душата се връщаме в България, в 20-те години на 21 век.

 

Огледaйте се наоколо, вижте очите на хората. Махнете маската под формата на облекло, аксесоари или заявени претенции, което донякъде съзнателно, и в някаква степен несъзнателно са избрали и вижте очите. Те могат да са топли или дълбоки, хитри или тъжни, смеещи се, ликуващи или потайни. Могат и са различни! Защото те са прозореца към онези скрити герои, които като че за секунди срещнахме преди малко.

 

И стигам до това, което от самото начало ме човърка да пиша. Тук, в тази прекрасна страна растат и поколения след нас. Дали тяхното наличие е част от смисъла на живота? Всеки сам усеща. Погледнете сега в очите на детето си или на съседското хлапе, онова палавото… или на момчето на колежката или близнаците от парка, всички… Всички тези искрящи прозорчета: небесно сини, закачливопъстри, маслиненозелени, дълбоко кафяви с незнайно какви още определения. Тези прозорчета крият богатство, което всеки от тях – Ана, Иван или Марти тепърва ще открива. Тепърва ще открива опита, който мама и татко му подават като модел, който баба и дядо също му демонстрират, а – и двойката от съседния балкон. Ще плаче тайно ако авторитет липсва или ако значима фигура прегази физически или психологически граници, ще му растат криле от самостоятелни открития и усмивка ще озарява лицето при радостно приятелско споделяне. И той и тя ще сънуват и мечтаят и той и тя ще растат различни и специални. Един ден символично ще срещнат своя личен принц:  ще мечтаят да са като него или той да е до тях. Мечтите са много лични, не ги пипайте.

 

И всички тези прекрасни същества, които не само са метафорично продължение на живота, растат, развиват се и учат да опознават света. Какъв свят подготвяме за тях? Помислете. Светът на опаковките или на цялостността? Свят, в който обектите са подложени на дисекция, една характеристика се изважда и извежда като водеща, интимността се превръща в показност, човекът в гротеска. Свят, в който границите са размити, хората загърбват същността и се приплъзват по формата, свят, в който толерантността насилва, а традициите се изкореняват с апломб…

 

Нека не припознаваме изкуствено наложени ни теми за дискусия като приоритетни в развитието на нашето общество. Нека не забравяме, че в България има силни или активни жени, които са такива без специални „обществени дебати“, и има мъже, чувствителни и нежни – приети и обичани от обкръжението си, които не се припознават с онези под изкуствената светлина на прожекторите сега. Нека не изваждаме тема с размера на муха от набора от обществени проблеми и да я превръщаме в слон, когато представяме света и знанието на децата си, когато ги подкрепяме в тяхното развитие като цялостни личности. Те имат други потребности. Нека да тръгнем от там.

 

В противен случай скоро ще се дискутира със същия поляритет темата за човекоядците****, които имат право да избират с какво да се хранят. И отново обществото ще бъде разделено на три, каква ирония: „за”, „против” и „мене ми не дреме“.

 

-----

 

*Анима и анимус са понятия в психологията, въведени от швейцарския психолог Карл Густав Юнг. Той нарича маскулинния (мъжки) принцип в душата на жената анимус, а феминния (женски) в душата на мъжа анима. Хвърляйки мост между земята (женското) и духа (мъжкото), половата полярност носи базисната творческа динамика на подтика към индивидуализация.

** Концепция в китайската философия и метафизика: ин е наричан женски елемент, а пък ян – мъжки. В същото време и двата пола притежават от другия елемент в себе си и при достигане на желаната вътрешна хармония двата елемента се хармонизират у човека.

***Ако сте чели или просто чували за „Пътеводител на галактическия стопаджия" на Дъглас Адамс, вие знаете отговора на Живота, Вселената и Всичко останало. А той е: "42".

**** Примерът е от идеята на Джоузеф Овертон. Според Прозорецът на Овертон за всяка идея или проблем в обществото съществува т.нар. прозорец на възможностите. В рамките на този прозорец идеите могат или не могат да се обсъждат масово, открито да се поддържат, пропагандират, да се опитват да се закрепят нормативно. Но Прозорецът се движи, като променя възможностите от стадий на „немислимото“, съвършено чуждото за обществения морал, напълно отхвърлено - до стадия на „актуалната политика“, тоест до нещо вече широко обсъждано, прието от масовото съзнание и закрепено в норми.

 

 

 

 

Още от категорията

27 коментар/a

Васик на 19.01.2018 в 17:56
МОН провежда инициативи по джендър-образование най-малкото от 2005 година насам. Затова читателката смята, че това е нововъведение, а то не е. Кастрева няма как да бъде обвинявана за нещо, което е заложено в планове, приети преди години както от МОН, така и от Министерството на труда и социалната политика. Това отдавна щеше да стане известно, ако от позицията си на вицепремиер Каракачанов не беше сатанизирал всяко понятие, което се съдържа в Истанбулската конвенция.
Васик на 19.01.2018 в 17:57
Читателката не е проверила този факт, затова смята, че е нововъведение.
среден пръст пардон среден род на 19.01.2018 в 18:17
Почна се! Васик да не е кастрева или началника й. Пише ли в конвенцията кастрираните какъв пол или само джендър са!?
канибал на 19.01.2018 в 22:41
Аз не мога да разбера защо на нас ни се отказва правото на здравословно хранене. Започваме кампания за защита на нашите интереси, традиции и исконни цивилизационни ценности . Конвенцията от Нова Папуа следва да стане задължителна за целия цивилизован свят. Няма да позволим на някакви си вегани и вегетарианци повече да ни мачкат и пренебрегват, както и на тия които нагъват телешки и свински суджуци. Засрамете се бе, и животните имат права.
Майски на 19.01.2018 в 23:18
Много художествени, или пи- скоро псевдо художествени и елементи в този текст и минимално количество психология за която се претендира... И авторката - не знайно защо не е разбрала че става дума не за стереотипи на възприемането, а за онези стереотипи, които ежедневно движат действията ни... Стереотипите които карат хората да предпочитат мъже за ръководни длъжности и жени за изпълнителски, стереотипи заради които всъщност учителските заплати са толкова ниски - все пак това е женска професия... ... Заради които стереотипи жените считат че са длъжни да се товарят с ежедневните покупки, заради които се счита че на мъжете не им трябва да могат да готвят, а когато случайно се включат в домашната работа - се казва че "помагат"... Тези стереотипи, които казват че момчетата трябва да си играят с камиони и полицейски коли, а момичетата - не, че момиченцата могат да разхождат кукли в колички-играчки, но това не е подходящо за едно момченце. Е, и аз мога да питам как се възпитават тези деца в този случай? Да не говоря че в книжарницата ми предлагат книги с приказки "за момичета" и " за момчета"... За такива и за подобни модели става въпрос, "психоложке"... - в други общности моделите са други... но го оставям за домашно
А аз съм майка! Жена и съпруга! на 19.01.2018 в 23:30
И се усещам застрашена от тази Конвенция и като жена, и като съпруга, и като майка! Тази Конвенция провокира не жената, а евентуално лизбийката в мен, явно е на мода. Провокира отрицателно отношение към съпруга ми за всяка една житейска дреболия, някак си по мъжествено е да си мъж в рокля! Задължава ме да гледам на децата си като на безполови същества и да ги възпитавам като такива. Резултатът от всички тези провокации, насъсквания срещу мъжа, обезличаване на децата ни е край на нормалното семейство. Следва лавина от психо заболявания. Кому е изгодно това? За мен, не! А за Вас, Манолова, Йончева, Цачева, Захариева? И тем подобна стволоч? Гледам, Мая Манолова набързо се заангажира с други социални дейности, дали за да заличи изказванията си и да се прикрие, или нещо друго. Защо не четат тези жени? Защо не мислят с главите си? Пожелавам им, ако имат синове, да имат социално осъзнали се мъже за снахи и обратното! Искам да ги видя социално осъзнати свекърви и тъщи!
за Майски на 19.01.2018 в 23:35
Физическата сила на мъжа и женската мекота на жената, заложени биологично в нашите физически тела преполагат едни да си играят с колички, други с кукли. Другото е от дявола!
112 на 20.01.2018 в 01:36
Преди 9-ти септември 44-та, капитализмът докара България до глад мизерия, въоръжени бунтове и въстания и тотален терор. Нямам съмнения, че и днешните му наследници ще стигнат до там.
Има начин да се измъкнем от блокадната ситуация, в която ни поставят евробюрократите и евроатлантическите корифеи на неолибералната доктрина. на 20.01.2018 в 03:23
Те искат от нас да се откажем от понятията за СЕКСУАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ и да ни натрапят измислицата за някакви „джендъри“. Ние пък от своя страна трябва да подходим НАУЧНО — и то от позициите на една нетърпяща възражение научна платформа: ЩЕ ВПИСВАМЕ В ДОКУМЕНТИТЕ и в БАЗИТЕ ДАННИ на киберпространството сведения за всеки индивид (с български произход) без да упоменаваме неговия пол или „джендър“, а посочвайки неговите хромозомни данни, характеризиращи генетичния му код. Който иска — да си вади сам изводите за това какво означават тези данни! Такива данни биха били единствената напълно обективна и НЕПРОМЕНИМА информация. Каквото и да заяви за себе си манипулираният и доведен до умопомрачение индивид (че бил не мъж, а жена или — не жена, а мъж; или пък че бил от някакъв въображаем „междинен джендър“), хромозомната информация е такава, че пред нея „и боговете запазват гузно мълчание“. Иначе — да носи каквото си иска име… Аз например си избирам името С2Н5ОН.
http://www.memoriabg.com/2016/05/27/new-york-gender/ на 20.01.2018 в 07:45
Четете за да сте просветени - в САЩ 31 пола. Аз ги изчетох, но никога няма да мога да ги запомня.
Вашите имена /задължително/ на 20.01.2018 в 10:25
аз съм от 32 пол!!! искам си правата, искааам, дайте ми праватаааа!!!
Дръндорков на 20.01.2018 в 11:21
http://www.memoriabg.com/2018/01/19/promiana-pol-deca-velikobritaniq-industria/
noema c kumapama на 20.01.2018 в 12:14
едно от най-гнусните неща в тази конвенция е изкривяването на действителността, на реалността, като ги заменя с "толерантни" понятия, които отричат точно тази реалност, дадена ни от природата. и точно това е болестното, нездраво психическо състояние - отричане на реалностите и заменянето им с определено психопатни бълнувания.. панталоните, които носят жените могат ли да скрият заоблените форми на жената. а ако тя ги събуе, под тях мъжки полови органи (дадени ни от Природата) ще изскочат, при това, само защото е носела панталон. за социалните роли, които трябвало да бъдат разбити още от детска възраст: аз лично съм къпал децата си, преобувал съм ги (тогава имаше пелени, които трябваше да се перат, а не памперси и т.нт.), но нямаше как да ги кърмя естествено. защото ми липсват "вторичните полови белези, които имат само жените". и това няма как да промените, дори със съответните силиконови имплантани! ако съм шеф на строителна фирма, никога няма да приема жена да мъкне кофите с вар по строежите, но не от омраза към жените, а от загриженост и любов към ролята им на майки. заблуждение е, че този свят е мъжки, след като всички сме били отгледани и възпитавани от жени, които ние наричаме все още наши биологични (в по голямата част) майки. защо създателите на тази конвенция се страхуват толкова много от биологията, природните дадености, че ги заменят с политкоректни, нищо не значещи, кухи фрази. не е ли точно за да всеят объркване и възможност за тълкуване на болните им фантазии, отразени в конвенция, която заменя конституциите на държавите, които я приемат. като забележете, че тълкуванията ще ги дават те - кресливите, а ние трябва безропотно да ги приемаме, инак - сме осъдени. това е чиста проба психопатичен фашизъм прикрит под булото на "демокрация", "толерантност" и ""търпимост към различните от "различните"".
Опитът за обезличаването на биологичния пол и превръщането му в социална роля в началото на 21 век е социокултурен феномен, на 20.01.2018 в 12:45
който не е следствие на естествени еволюционни процеси в развитието на обществения организъм или в самата физиология на човека, а е част от изкуствено създаден глобален инженерен проект, целящ контролирането на човешките маси. Механизмът е прост – в съзнанието на биологичния вид Homo Sapiens се предизвиква атрофия на вродения природен инстинкт за оцеляване и възпроизвеждане, а на негово място се внедрява представата за нов транс-хуманен хибриден вид, който е със заличена полова, расова, етническа, национална и цивилизационна идентичност. А в много близко бъдеще – и с подменена биологична идентичност. Последната тенденция се разгръща усилено и става напълно възможна чрез експоненциалното, необратимо и за съжаление – неконтролируемо развитие на високите технологии.
май апокалипсисът не е фантазия, а реалност на 20.01.2018 в 13:15
Деца родени ин витро, деца родени от замразени сперматозоиди, деца родени от донорски сперматозоиди, деца родени от сурогатни майки, деца родени от клонирани клетки и всякакви полови и социални мутанти, джендъри, педали и лесбийки, хемафродити, травестити, временно безполови (в смисъл още не са решили какви да бъдат), хора със смяна на пола чрез медицинска намеса ……това ли е бъдещето на тази цивилизация? Сега разбирам защо толкова се говори за предстоящ Апокалипсис. Мисля че той вече е започнал. Цивилизацията е отровена и загива пред очите ни, но ние се правим на слепи.

Напиши коментар