Силвиан Агасински е автор на множество книги. “Политика на пола”, “Минувачът във времето” и “Обеми” са издадени и у нас. Публикуваме със съкращения нейно интервю от май 2019 година.
- В “Жени между пола и джендъра” (Femmes entre sexe et genre) през 2012 г. вие критикувате куиър теорията, която твърди, че премахва всяко разграничение между пол и джендър. Отклонение от феминизма ли е недиференцираността на половете?
- Да, но в това отношение нашата епоха преживява двоен парадокс. От една страна, никога не сме говорели толкова много за жените и преследвали сексизма - с паритета, борбата срещу сексуалното и домашно насилие, усилията за намаляване на икономическите неравенства на пола и накрая феминизацията на имената на професии и длъжности. Това движение е продължение на онова, което антрополозите и социолозите предприеха с критиката на джендъра като “социален пол” (социалния статут и културните качества на мъжете и жените в едно общество). Става въпрос за премахване на социалната и символична йерархия между мъжете и жените.
От друга страна, с куиър теорията, произляза от трудовете на Джудит Бътлър, джендърът придоби съвсем друг смисъл: това е лична идентичност, изградена върху сексуалните практики на всеки един, предполагаемо независима от половата разлика (мъж/жена); например, гей или лесбийската идентичност, бисексуална, транссексуална или трансджендър. Тези разграничения са уместни, но те не могат нито да заличат, нито да заменят половото различие. Точно обратното, те го потвърждават, защото няма смисъл да се каже “бисексуален”, например, ако нямаше два пола. По същия начин, ако думите “хетеросексуален”, “хомосексуален” или “транссексуален” имат смисъл, то е защото другият пол винаги е тук. И накрая, ако се отхвърля категорията на жените, вече не може да се анализират отчуждаването или насилието спрямо жените като такива. Тук е и разривът на куиър теорията с феминизма.
- Откъде произлиза понятието “джендър”?
- За да го разберем, трябва да се върнем към трудовете на Мъни и Столър за транссексуалния синдром през 50-те г. на ХХ век, т.е. болезнената несъвместимост, която един човек изпитва между своя пол по рождение и този, който той чувства в себе си. Тогава е наречена джендър идентичност (gender identity) тази идентичност от психически или, ако искате, душевен порядък. С Бътлър тази идентичност става театрална или перформативна: моят джендър е това, което аз играя или казвам, че съм.
- Надценяването на въпроса за трансджендъра от някои прогресисти не се ли дължи на желанието да се освободят от всякакъв детерминизъм, включително биологичен?
- Желанието сами да определяме своя джендър наистина изразява желание за бягство от ограниченията на нашата човешка ситуация: тази на плътско и живо същество, за което полът и смъртта означават неговата крайност. След узаконяването на брака за еднополовите двойки, нови социетални искания изразяват стремеж да се преодолее ролята на половата различност във възпроизводството. Хомосексуални двойки и самотни хора искат да имат достъп до медицински асистирано възпроизводство, което досега се използваше за решаване на проблемите на безплодието по медицински причини.
По-конкретно, за жените става въпрос да имат достъп до изкуствено оплождане от донор или, за двойка жени, до оплождане ин витро (едната жена може да иска да даде яйцеклетките си, а другата да износи бременността). За да се зачитат правата на децата, не виждам как в този случай би могла да се запази анонимността на донорството на гамети. Някои гей активисти искат да се признае законово прибягването до сурогатна майка в чужбина, докато тази практика бъде легализирана в нашата страна, при незачитане на основните права на човешката личност.
- Именно, френски депутати предложиха да се заменят думите “баща” и “майка” с “родител 1” и “родител 2”, за да се удовлетвори искането на някои асоциации на гей двойки. Какво мислите за това?
- Това предложение може би отговаряше на искането да се неутрализира отношението баща-майка, т.е. асиметричната роля на двата пола във възпроизводството, и замяната му с неутралната дума “родител”. Откъдето и лозунгът: “Двама родители, това е достатъчно” («Deux parents, ça suffit»). Всъщност двама родители от един и същ пол не са достатъчни, поне не и за да родят дете. Нужно е участието на трети човек, когото наричам третото тяло. В Калифорния това човешко тяло се превърна в биологичен ресурс, който е наличен на пазара. Трудно е тази система да се пренесе в нашето право.
- Защо е важно да запазим думите “баща” и “майка”?
- Философите обичат да казват, заедно с Хегел, че “ние мислим в думи”. Но думите имат двойствената сила да показват или прикриват реалността. Лексикалното разграничение между баща и майка се дължи на факта, че единият не може да замести другия, тъй като техните роли не са еквивалентни. Известният и проницателен автор на “Правилната употреба” (Bon Usage), Морис Гревис, бе разбрал, че за разлика от думата в женски род “танцьорка”, означаваща жена, която танцува, думата “майка” е нещо повече и различно от женски род на думата “баща”: “Би било опростено, пише той, да кажем, че майка = баща + жена”.
Използваните материали са от "Фигаро". Заглавието е на "Гласове"
Превод от френски: Галя Дачкова